Андрей Безруков: САЩ са пред смяна на курса


Андрей Безруков: САЩ са пред смяна на курсаПротивопоставянето между Москва и Вашингтон ще отслабва с времето, но няма да изчезне напълно

Студената война завърши преди повече от 20 години. Защо САЩ и досега се отнасят към Русия като към противник?

Студената война бе само епизод в отношенията между нашите страни. Има два компонента, върху които да се разглежда тяхната основа. Първият е обективната геополитическа реалност, положението на Русия и САЩ и тяхната роля в световния ред. Съединените щати провъзгласяват, че тяхното благополучие зависи от жизнеспособността на глобалната система, която построиха. Те са централната част от нея и докато тя съществува, САЩ ще се намират в привилигировано положение. Основният им национален интерес е поддържането на тази глобална система. По време на Студената война СССР бе геополитически конкурент, който доминираше в Евразия, създавайки зона, в която американското влияние не преминаваше. Съветският съюз създаде полюс за тези, които бяха недоволни от американската система.

Русия потенциално може да представлява проблем за САЩ, ако създаде конкурентен блок, който да се превърне в алтернативна система, както по отношение на сигурността, така и по отношение на икономиката. Най-сериозният удар за Щатите би било създаването на голям евроазиатски блок, например Русия-Германия. По своята ресурсна и военно-политическа мощ той би извадил Европа и голяма част от Азия от контрола на американската система. Де факто би станал конкурент.

Как трябва да се разглежда вторият компонент на отношенията между двете сържави?

Вторият компонент е идеологически. От наша страна няма никаква идеологическа преграда в отношенията със САЩ. Ако те не се опитват да ни налагат своя начин на живот и да създават проблеми на нашата държава, ние няма да имаме проблеми с тях. За съжаление те имат проблеми, свързани с онова поколоение, което не се навоюва по време на Студената война. Отношението на управляващия американски елит към Русия като към враг или като към конкурент остана. Те не направиха преоценка, не виждаха причини за това и смятат себе си за победители. И понеже не постигнаха целта си Русия да се превърне в държава, която прави всичко, което им се прииска – у тях има едно чувство на раздразнение от недоизпълнената задача. Освен това независимата външна политика на Русия представлява предизвикателство за онези хора в САЩ, които проповядват американската изключителност. Това са хора, които не просто смятат себе си за изключителни като американци, а смятат това за благословия, готови са със силови методи да налагат своята позиция на другите. Тази група е много тясно свързана със Студената война. Но тя още по-силно е свързана с принципите на Демократическата партия, че Америка е длъжна да бъде носител на идеали. И заради това тя може да налага своите разбирания на другите страни. Мисля, че след няколко години геополитическата линия ще остане, а идеологическата може просто да отстъпи. Ще настъпи преосмисляне, че Америка вече няма нито правото, нито възможностите да налага своите принципи на другите. След известно време ще си отидат онези личности, които сега са проводници на идеологията, зародила се по времето на Студената война. Но налице е и един етнически компонент. Сред неоконсерваторите има много хора, които етнически или идеологически са свързани с антируските диаспори на източноевропейски страни, в които се смята, че Русия е доминирала над тях. Но те също ще си отидат така или иначе.

Защо така упорито се борят с Русия? Нима Китай не представлява в момента къде по-сериозен конкурент?

Действително, сега не Русия, а Китай представлява главното предизвикателство за световния ред от гледна точка на американците. Икономиката на Китай е толкова голяма, че тя привлича към себе си цяла Азия, а влиянието на американците върху тези страни и пазари намалява. САЩ се опитват да изкарат Китай пред скоби. Да заградят за себе си парче от Азия чрез споразуменията за сигурност със заобикалящите Китай страни. И чрез изграждане на Транстихоокеанското търговско партньорство без Китай.

Предопределени и неизбежни ли са периодите на напрежение в отношенията със САЩ?

Желанието ни е да гарантираме сигурността около нашите граници, за да не се диктува отвън на съседите ни, дали да търгуват с Русия или не и дали да воюват с Русия или не. В този смисъл конфликтът в Украйна е обективен. Ако Украйна им е необходима като своеобразен буфер против нас, то на нас та също ни е необходима – ние сме етнически много близки, това е досъветското геополитическо пространство. Украинската икономика е част от нашата, ние сме в обща цивилизационна зона, така че интересът ни там е очевиден.

Въпреки това, САЩ започват да преосмислят своята роля в света, макар и този процес все още да не е завършен. Те просто започват да виждат проблемите и неадекватността на своята политика. Преосмислянето ще се случи след няколко години и тогава идеологическият компонент в нашите отношения ще се минимизира. Това може да бъде свързано с новия президент, но не е задължително да съвпадне с периода на неговото управление. Американската политика се развива циклично. Сега завършва цикълът, започнал при Рейгън.

Тоест, след 7-8 години можем да разчитаме на промени?

Тогава може да има съвършено различни отношения между страните. Но техните и нашите интереси ще останат. Обективно погледнато, американците искат да настроят против Китай неговите съседи – Япония, Индия, Русия. Затова за нас е много важно да изграждаме дългосрочни неконкурентни отношения с Китай и Индия. Задачата ни е да си осигурим спокоен живот в голяма Евразия. На това пречат нерешените въпроси за сигурността и липсата на инфраструктура, която би свързала икономиката на Русия с растящите икономики на Азия. Политиката на съчетаване на Евразийския икономически съюз и „Пътя на коприната“ изгражда тази икономическа инфраструктура. Китай и Русия са заинтересовани от стабилизация на голяма Евразия. Тогава ще има бърз икономически ръст.

Какво се случва с американската политическа система? Защо републиканците не успяха да изкарат нито един достоен кандидат за президент?

В САЩ има проблем на изпълнителя. Американският елит, преди всичко бизнес елитът, довери на политическата надстройка в лицето на Конгреса, партиите и управляващата класа, да направляват политическите въпроси, тъй като самият капитал не се занимава с политика. Изпълнителят има за задача да отстоява интересите на поръчителя, и управляващата група дълго време правеше това. Но сега тя се откъсна от разбирането на обективните задачи и започна да действа, както на нея ѝ се иска. В Америка разбират, че политиката стана по-малко ефективна, че тя не постига поставените цели. Ако продължава така, това ще доведе до спадане във влиянието на САЩ в световен план, което не устройва елита. Може да се каже, че американската политика е като самолет, който лети на автопилот, включен преди 30 години. Но пилотът вече започва да разбира, че е време да се върне в кабината и да смени курса. Търсения за смяна на изпълнителя има и в двете крила на американската политика. Тръмп е гласът на бизнес елита. Сандърс говори от името на младия интелектуален елит. Търси се обновление на властта от средите на хората, които разбират обстановката по нов начин и могат да предложат нов курс.

Андрей Безруков е роден на 30 август 1960 г. в гр. Канск, Красноярски край. Завършил е история в Томския държавен университет. През 2000 г. завършва Школата за държавно управление „Джон Кенеди“ в Харвардския университет със степен магистър. Заедно със съпругата си Елена Вавилова дълги години е бил на нелегална разузнавателна работа. Под името Доналд Хитфилд е ръководил консултантска компания, специализирала се в правителствените и корпоративни системи за стратегическо планиране и прогнозиране. През юни 2010 г. е арестуван в САЩ в резултат на предателство. Носител е на държавни награди, като орден „За заслуги пред Отечеството“ IV степен. В момента е съветник на президента на компания „Роснефт“. Член на Валдайския клуб.

 

Превод: Александър Станчев
Източник: izvestia.ru

http://a-specto.bg

Posted on 02.04.2016, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: