ИЗТОКЪТ НАКАЗВА СЛАБОСТТА


ИЗТОКЪТ НАКАЗВА СЛАБОСТТА Два месеца преди терористичния акт в Брюксел, сякаш е имал предчувствие, известният руски политически анализатор Александър Плеханов публикува на сайта km.ru текста „Самоубийството на Европа не започва от днес или не дори от вчера”, която бе посрещната с голям интерес в Русия. Надяваме се, че тя ще представлява интерес и за нашите читатели, още повече че проблемите, които се поставят, и прогнозите на автора, просто се сбъдват пред очите ни и освен това пряко ни засягат. Статията е предупреждение към днешните политически елити на Запад, които наивно вярват, че с мантрите си за либерална толерантност и с циничния алъш-вериш, който правят с ислямистките терористи, могат да осигурят собственото си политическо оцеляване. Със сигурност те ще трябва да си отговорят и на въпроса случайно ли бе, че четири дни преди клането в Брюксел и веднага след като получи първите 3 млрд. евро, за да „спира” похода на „бежанците” на Запад, неоосманистът Ердоган цинично заяви: „Няма никаква причина бомбите да се взривяват в Брюксел или в някой друг европейски град”.

Статията е полезно четиво и за онези българи, които живяха с илюзиите за ползите от членството ни в изпразнения откъм съдържание ЕС, но и за онези, които наивно повярваха на измамата, внушавана от нашите невежи и продажни управници и слугинажа им от медиите, че богатият католически Запад, който е естествен враг на православието, може да ни приеме за част от своята „цивилизация”. Развитието на събитията недвусмислено показва, че нищо, записано от историята, не се е променило, че отново, за да отклони удара от себе си, блудницата Европа ни е захвърлила в двора на предишните ни поробители. Техните агенти необезпокоявано кръстосват страната, формират спящи ислямистки клетки, а родните ни майкопродавци пренаписват учебниците по българска история и литуратура, с което и нанасят последния удар върху българското национално самосъзнание. И след това вече  може да бъде заличено всичко, което ни свързва с православния свят и с нашата освободителка Русия. И ако не се противопоставим на надвисналата заплаха, и ако сами не намерим пътя към евразийското ни семейство, където са нашите корени, очаква ни сигурна национална гибел. Ордите отново са на границите ни. И Европа няма да затвори източнобалканския коридор за тяхното нашествие! А изтокът наказва слабостта.

 

САМОУБИЙСТВОТО НА ЕВРОПА

НЕ ЗАПОЧВА ОТ ДНЕС И ДОРИ НЕ ОТ ВЧЕРА

• Париж, Кьолн, Кале – кой е следващият?

• Вече стана ясно – Брюксел

Александър ПЛЕХАНОВ

 

Самоубийството на Европа започна с предателството на Източното християнство и престъпното многовековно сътрудничество с Турция. Париж, Кьолн, Кале… вече има списък на европейските градове, в които набезите на „скъпите гости” от Близкия изток и Африка са факт и в близко бъдеще този списък определено ще нараства. В това не може да има никакво съмнение, защото Европа – същата Европа, която отдавна е символ на сит и спокоен живот, навлиза в период на агония. Такава стабилна и удобна Европа повече няма да има. Впрочем, тя не е съществувала и досега. И за това състояние на нещата не бива да виним Ангела Меркел, Оланд и дори Маргарет Тачър. Залезът на Запада започна много преди тях. За да бъдем по-точни, още в периода 15-16 век.

Няма да е преувеличено, ако се каже, че Европейският съюз се формира много по-рано, отколкото официално е формиран юридически в края на двадесети век. Още през Средновековието имало някакво подобие на европейски съюз, който разбира се, значително се различавал от сегашния ЕС, но пак е бил на база строго определяне на границите на Западна Европа. Независимо от факта, че средновековните държави от Западна Европа непрекъснато воювали помежду си, те били обединени по религиозен признак. Върховен владетел на средновековния европейски съюз фактически е бил Римският папа. Именно католицизмът превърна Западна Европа в единно държавно образувание, а войните между европейските страни по-скоро наподобявали „улични” свади.

Същевременно германците, французите и испанците никога не са се считали за непримирими врагове, защото знаели и добре осъзнавали, че всички са европейци. Средновековният европейски съюз още в 13 век си имал своя банка, чиито функции изпълнявал Орденът на рицарите тамплиери, осъществяващи банкови операции в цяла Европа и в Близкия изток. Те си имат и собствен армейски елит – Ордена на Свети Йоан, или рицарите-хоспиталиери, където военната служба се носи от представителите на най-знатните благороднически фамилии на Европа.

Освен това цяла Западна Европа е била обвързана в семейни връзки между различните кралски семейства и богати фамилии. А над всички тях в този средновековен европейски съюз стоял Римският папа. Той задавал тона в политиката на цяла Европа и той определял векторите на нейното развитие.

Пикът на пасионарността (от латински, passio, страст) на средновековния европейски съюз е в епохата на кръстоносните походи, които, както знаем, завършват с пълно поражение за Европа. От този момент пасионарността като решаващ фактор при формирането и възходящото развитие на етносите и нациите започва да намалява. След като и последните кръстоносци напускат Светите земи, към Европа започва неумолимо да настъпва ислямът. За известно време Византийската империя устоява на напора му, но след завладяването и разграбването на Константинопол от участниците в Четвъртия кръстоносен поход, през 1204 г., този преден пост на християнството на Изток бил обречен.

Именно тогава Европа за първи път сама си навреди

Византийските императори не били в състояние да сдържат мюсюлманската инвазия. Те многократно се жалвали и обръщали за помощ към папите, към отделни европейски владетели, но призивът им оставал без отговор, или дори, когато била оказвана някаква помощ на умиращата Византийска империя, е била твърде закъсняла и недостатъчна.

Логичният финал на такава „помощ” е превземането на Константинопол от армията на турския султан Мехмед Втори през май 1453 г., което всъщност довежда до раждането на могъщия Османски султанат. Предоставяйки с лекота разпадащата се Византия на турците,

Европа си напакостява за втори път

Такова престъпно безразличие може да се обясни единствено с вътрешноевропейските разпри, с презрителното отношение към православните „разколници”, както наричали византийците в Рим, както и с обстоятелството, че западноевропейците винаги са се ръководили изключително и единствено от користни интереси. Поради това още преди да е засъхнала кръвта на православните жители по улиците на разрушения Константинопол, на опашка при завоевателя султан Мехмед Втори се нареждат венецианците и генуезците, които го молят да потвърди по-рано подписаните търговски договори. Егоистичните им интереси се оказват по-важни от погазената и унизена християнска вяра. Впрочем със султана много бързо подписали договори и останалите западноевропейски монарси.

Римският папа, макар и съкрушен от загубата на града на Константин, се молел на Господ, но неговите молитви не довели до нещо повече. А още тогава той би могъл да обедини Европа, и също, имало сериозен повод да се организира поредният кръстоносен поход, така че историята да получи друг развой… Но нищо подобно не се случило.

По този начин, Европа, която доскоро се опитвала да си възвърне свещения град Йерусалим и Божи гроб от „нечестивите сарацини”, сега лесно загърбила своите основополагащи принципи и била готова да стане приятел и с дявола, само и само да продължи да си пълни джоба.

На Изток такова поведение се счита за слабост. И впрочем, не е далеч от истината. Турците, разбира се, не пропуснали да се възползват от слабостта.

Венецианците, генуезците, пизанците и други европейци редовно си плащали пътни такси на турците срещу преминаването на стоки през територията на Турция, а цялата останала част от Европа, с охота, търгувала с Високата порта. Така силите на турската империя нараствали и тя скоротечно включила във владенията си много страни от Близкия изток, Северна Африка и по-голямата част от Европа. Под турско робство паднали много християни – сърби, черногорци, българи, гърци, но те се считали за православни „разколници” и на Западна Европа не й пукало за тях. За папата православните „разколници” са безвъзвратно “изгубени”, така че не били негова грижа.

И така

Европа си напакостява сама за трети път

но вече се забелязват и признаците на дегенерация.

Турция ставала все по-силна и отнемала едно по едно владенията на венецианците в Източното Средиземноморие, същевременно навлязла и по-навътре в Европа, а европейските монарси и папата не правели нищо особено, за да се противопоставят на набезите от Изток. Точно обратното, германските рицари се опитвали да колонизират северозападните земи на Източна Европа, придвижвайки се практически почти до Псков и Новгород.

Единственото нещо, което Европа постигнала в битката с ислямския колос, това е поражението на турската ескадра в битката при Лепанто, което не позволило на турците да завземат Малта и Виена била защитена. После всичко тръгва по утъпкания коловоз и Турция се утвърждава като ментален чужденец в съзнанието на европейците, но и равноправен партньор, с който Западна Европа трябвало да се примири. Това също е

фатална грешка, за която ще й се наложи да плати много висока цена

И тогава започна нещо, което не се вписва в никакви логически рамки. Когато Русия се опита да коригира грешката на Европа и чупеше гръбнака на Османския султанат, християнските европейски страни всячески я възпрепятстваха и не й позволяваха да направи това, което всъщност е трябвало да направи. За Европа турското знаме с полумесеца над Константинопол е винаги по-мило, отколкото това на руския двуглав орел. И това е още една пакост, която Европа причини сама на себе си. Турците само се присмивали, наблюдавайки как европейците се ръфат помежду си и благодарели на Аллах, че е отнел разсъдъка на глупавите гяури.

Когато през 1878 г. руската армия достига Константинопол и градът вече е в ръцете й, Англия се втурва да защитава издъхващия султанат, заплашвайки Русия с война. Нелицеприятните потомци на краля кръстоносец Ричард Лъвското сърце обявили, че са готови да се борят срещу християните и в полза на… мюсюлманите. Това е най-доброто свидетелство колко е била деградирала Европа. Не е чудно, че и днес най-популярното име сред новородените момчета в Лондон е Мохамед…

А това, което се случило после, е добре известно.

След двете световни войни миграцията на мюсюлманите в Европа отново става възможна благодарение на егоистичните интереси на европейците. Те се нуждаеха от евтина работна ръка, поради което турците започнаха да се заселват в Германия, както и жители на Африка във Франция и в Англия. Тогава излязоха на мода „толерантността и културното многообразие” – изобретение на окончателно загубилите ума си европейски либерали.

И сега, в началото на 21 век, вече е ясно, че Европа е достигнала самия праг, отвъд който я очаква бездната на забвението.

Всички велики империи все някога са загивали, дойде ред да остане спомен и от Европа.

За това може да се спори, но признаците за загиване са видими: дегенерацията и моралното разложение, разпадът на основни ценности, отхвърлянето на вярата и историята… А финалният щрих довършват милионите мигранти, които от миналата година заливат Стария свят. Нашествието на пришълци, с което се целяло да се преодолее демографския срив на Европа, ще доведе до такива грозни явления като отказ да се санкционират и да се прикриват престъпленията на имигрантите, до запушване на устата на протестиращите и до пълна неспособност да се решат възникналите проблеми.

Уплашена от собственото си безволие, Европа се опитва като щраус да скрие глава в пясъка, надявайки се, може би, че всичко ще се разреши от само себе си. В обозримо бъдеще тя ще се преобрази от цъфтящ оазис на стабилност и просперитет в нещо, което никой не е виждал досега.

Вече може да кажем, че потомците на храбрите кръстоносци, които някога всявали ужас у народите на Изтока, са се превърнали в жалко стадо овце, блеещо за мултикултурализъм, единствената близка перспектива пред което е кланицата. В

место да вземе строги мерки, Европа предложи на Турция три милиарда евро за „контрол” върху притока на мигранти, но за всеки глупак е ясно, че Турция ще вземе парите и няма да направи нищо. Дори и опитът за откуп е ясен признак за слабост, а това, както казахме вече, важи и сега – на Изток не прощават слабостта.

Не всички страни, разбира се, са готови да отидат на заколение, но да избягат от тази лудница, наречена Европейски съюз, е вече невъзможно. При това разложението на европейския „партньор” строго се наблюдава от световния кукловод Чичо Сам и на него никак няма да му се понрави, ако изведнъж някоя от неговите еврокукли поеме в неправилна посока.

Ето защо Европа е обречена и нея я очакват много трудни времена.

Париж, Кьолн, Кале – кой е следващият?..

 

Превод: Митко Шопов

Източник: http://zora-news.com

 

Реклами

Posted on 01.04.2016, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: