Търси се ключът за Ракка


Търси се ключът за РаккаБомбеният терор в Брюксел е нещо много повече от това, което се вижда по телевизията.
Освен кърваво доказателство за грешките и слабостта на Европа, атаката сама по себе си е ярка сигнална ракета. Факел, който трябваше и успя да отклони вниманието на света от леговището на звяра. А там някъде в Близкия изток „Ислямска държава” (ИД) продължава да съществува. Може да не става по-силна, но в никакъв случай мощта й не отслабва. Групировката понесе видими поражения, но раните изглеждат повърхностни. Атаките на различните коалиции са крайно недостатъчни, за да я унищожат веднъж завинаги. Проблемът е, че продължава да се действа на принципа „всеки за себе си”. Резултатите от подобна тактика може и да изглеждат добре по ОРТ или CNN, но няма да свършат основната работа – пълното унищожение на ИД. Историята многократно е доказала, че раненият звяр е най-опасен и това, че кърви не му пречи да хапе особено смъртоносно. Така че, докато ударната мощ не се обедини в един юмрук, противникът ще остане прав на ринга.
Събитията в Брюксел показаха нагледно, че досегашните удари срещу ИД са имали ефекта на фойерверк. Много шум за нищо. Ислямистите може и да поизгубиха малко терен в Сирия, но това по никакъв начин не им попречи да изнасят тероризма си зад граница. Най-близките цели са Турция и Европа. ИД все още е способна да извършва мащабни атентати. Това означава, че натискът, на който е подложена до момента, не върши работа. Крайно време е тактиката да бъде коригирана. 2015-а определено беше тежка година, но ако нещо не се промени, 2016 г. ще бъде още по-ужасна. Мисля, че доказателства не липсват.
Какво е настоящото разположение на силите в зоната, където оперира ИД? След като многонационалната коалиция започна удари срещу позиции на бунтовниците, ситуацията не се промени особено драстично. Все още не може да се определи и посоката за бъдещето, особено след старта на действащото примирие в Сирия. Пентагонът от месеци твърди, че обмисля сериозно възможността за щурм срещу столицата на ИД – град Ракка. Подобни планове обаче бяха замразени заради руското предложение да не се започва сухопътна операция. Но всичко може много бързо да се промени, ако САЩ и съюзниците им преминат към своя план Б за разкъсване на Сирия. Вероятно това означава повече вяра в местните правителствени войски, които продължават бавното си настъпление срещу Ракка. Атаката им е солидно подпомагана от шиитски опълченски отряди и доброволци от Корпуса на гвардейците на ислямската революция. Нещо немислимо за Вашингтон само преди седмици.
От американска гледна точка е сигурно едно. Стратегията на президента Обама – „бавно, но сигурно“ – не помага с почти нищо за разгрома на ИД. Подобна тактика успя да върне малки територии в Сирия и Ирак, но не прави нищо срещу харизматичната привлекателност на екстремистката групировка зад граница. Ислямистката пропаганда работи на пълни обороти и повишава способността на ИД да убива чужденци. Слабостта на Вашингтон към бързи и лесни решения всъщност не започва сега. Президентът Джордж Буш-младши вече се опита да раздели света на добър и лош. На тези с нас и против нас, но никой не се подчини. Сега Обама действа сякаш отдръпването от конфликтния район ще сложи край на битката. „Вълната на войната е в отлив“, заяви той докато обявяваше изтеглянето на американските войски от Ирак. Светът отново отказа да съдейства.
От другата страна на фронта ситуацията изглежда подобна. Успоредно с миротворческия процес Москва, Техеран и Дамаск явно планират засилване в най-близко време на бойните действия срещу ИД. В този процес вероятно ще се включат активно и шиитските въоръжени формирования от Ирак. Така споразумението между Кремъл и Белия дом, за спиране на бойните действия в Сирия от 27 февруари, може да се окаже твърде относително. Договорката между Москва и Вашингтон предвижда руската авиация и тази на групата, начело със САЩ, да продължат бойните действия срещу ИД и фронта „Джебхат ан Нусра“. Сред целите фигурират и други организации, признати за терористични от страните в коалицията.
Терорът, който „се излъчва“ от Ракка със сигурност няма да се спре сам. Тази територия, която групировката нарича халифат, е опасна най-вече с магнетичното влияние на сунитския джихадизъм. След атентатите в Париж редица световни лидери ни успокояваха, че западната коалиция върши добра работа от въздуха. И наистина бяха отвоювани повече от 20% от територията, завладяна от групировката. Президентът Обама дори изрази мнение, че по-радикални военни мерки – особено изпращането на сухопътни сили – ще са грешка. Неговият аргумент беше, че разгромяването на ИД е възможно във военен план, но не е ясно какво следва. Само че влиянието на групировката продължава да работи мощно в психологически и политически план. Европа най-силно го усеща и вече носи белези от войната.
В САЩ терорът на ИД налива вода в мелницата на безумни популисти. Убедителен лидер в класацията е Доналд Тръмп. Неговите призиви за мораториум върху мюсюлманската имиграция и за използване на мъчения в борбата срещу тероризма будят искрено съчувствие. Отговорите обаче остават с пълна сила и определено не са лесни. Но безплодният и самостоятелен подход към фанатиците от ИД – да ги изчакаме просто да се изпарят, си е чиста проба капитулация.
Автор: Анатоли Стайков
Източник: Хипотези

Posted on 27.03.2016, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. 1 коментар.

  1. Mitko Popov

    Не достатъчно добре обмислени опорни точки.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: