„Заман“: Турция между кемализма и авторитарния политически ислям


„Заман“: Турция между кемализма и авторитарния политически ислям Амбицията на Ердоган е да концентрира цялата власт в ръцете си, той няма доверие в премиера Ахмет Давутоглу, когото сам докара на този пост*

„Ако в Турция не се зароди мощна народна съпротива, бъдещето на страната е страшно.”
(Ноам Чомски)
Когато преди дни Конституционният съд на Турция постанови освобождаването на главния редактор на опозиционния вестник „Джумхурийет“ (Република) Джан Дюндар и анкарския представител на медията Ердем Гюл, президентът Ердоган коментира решението на КС с думите: „Не зачитам това решение и не го уважавам.“

За сведение да отбележим, че ищец по делото е лично Ердоган. Джан Дюндар и Ердем Гюл бяха освободени след тримесечно неоснователно задържане в ареста. Веднага след това близки до властта журналисти започнаха да отправят закани, че предстои назначаване на синдици в опозиционните медии. Така и стана. В рамките на една седмица телевизионните канали „Бенгютюрк“ и İMC TV бяха свалени от спътника Тюрксат, след което дойде ред и на най-влиятелната медия с най-висок тираж какъвто бе вестник „Заман“. Специализираният съд в Истанбул назначи незаконен синдик в редакцията на „Заман“ по чисто политически подбуди. Всичко това става в разрез с член 30-и от турската конституция, който строго забранява конфискуването на медиите и тяхното имущество. Турция, където правилата на демокрацията и законите системно се нарушават, още веднъж стана свидетел на един от най-черните си дни в историята. Със заглушаването на опозиционните медии, опозицията в Турция се елиминира стъпка по стъпка.
Парадоксалното в случая е, че когато управляващата в момента Партия на справедливостта и развитието (ПСР) прави първите си стъпки в политиката, защитата на свободното слово е широко застъпено в нейната програма. Днес свободата на словото и печата не се зачита въобще, имуществото на медиите, които са неудобни на властта се конфискува, журналистите биват изхвърляни от работа. Истинска трагедия.
В исторически план най-тежките дни за турската журналистика е периодът между 1957-60 г., по време на последните години от управлението на Демократическата партия. Тогава също има вкарани в затвора журналисти, хартията за опозиционните вестници е значително намалявана, тъй като била под монопола на държавата. Даже намесата е стигала дотам, че след цензурирани текстове колонките във вестниците понякога излизали празни. Но в сравнение със съвременната действителност няма конфискация на имуществото и собствеността на медиите, нито са били затваряни медии. Няма и освободени от работа журналисти със заповед, спусната от властта.
От 2011 г. насам турският лидер Реджеп Тайип Ердоган преследва една-единствена цел – утвърждаване на едноличен режим, или както той сам се изразява създаване на „президентска република от турски тип”. След като стана президент (10 август 2014 г.) в едно от изявленията си Ердоган заяви, че изборът му за такъв фактически му дава правомощията на държавен глава на президентска република. После сложи в „чакалнята” конституцията, в която се е клел, а разделението на властите се оказа неудобна пречка по пътя към желаната цел. Амбицията му да концентрира цялата власт в ръцете си, както и фактът, че няма доверие в премиера Ахмет Давутоглу, когото самият той докара на този пост е ясно като бял ден. Очевиден е фактът, че той ще направи всичко възможно, за да реализира целта си. В противен случай ще изгуби контрол над партията, съответно над управлението в държавата и това се забелязва осезаемо.
Според турския политолог и колумнист Шахин Алпай заповедите на депутатите от ПСР в меджлиса ги дава Ердоган. „По този начин той поставя под контрола си съдебната власт, както и поощрява свързаните с властта бизнесмени да основават проправителствени медии. Така той прави всичко възможно да заглуши опозиционните медии. Следователно той е установил власт не само над партията си, но и над цялата държава. Пред Ердогановата власт не остана нито един балансиращ фактор и контролен механизъм, с изключение на анемичната политическа опозиция.”, категоричен е Шахин Алпай.
Зави ли Ердоган към политиката на кемализма?
Кои бяха основните постулати и политики, върху които лежи кемалисткият проект за модернизирането на Турция? Шахин Алпай посочва три основни принципа: „Първо, беше заявено, че с демократично управление е невъзможно да се провеждат реформи за модернизация. Утвърди се авторитарен еднопартиен режим, а опозицията стана синоним на „предателство”. Второ, в лицето на религията се видя пречка по пътя към модернизацията и решиха да прекършат влиянието й в обществото. Така чрез Дирекцията по религиозните дела (Диянет) тя бе поставена под държавен контрол, религиозните свободи бяха ограничени. В обществото бе наложена официалната гледна точка за исляма. Трето, обяснено беше, че едно модерно общество може да се постигне само чрез един език и една култура.”
Днес ситуацията в Турция също напомня ранния републикански период на еднопартийното управление, доминира волята на един авторитарен лидер. И се прави опит тази доминация да се институционализира под формата на президентска република от „турски тип”. Дирекцията по религиозните дела също е в услуга на една партия.
Според проф. д-р Ихсан Йълмаз под ръководството на Ердоган ПСР се е превърнала в кемало-ислямистка партия. „Както от изявленията на Ердоган, така и от практиките му разбираме, че той цели създаването на ново (религиозно) поколение. Той си служи с методите на социалното инженерство и използва възможностите на държавната власт, както е и при кемалистите. Кемало-ислямистката ПСР също чувства потребност от себеналагане чрез образа на другия подобно на кемалистите и не се задоволява само с това да маркира другия, но ги обозначава ту като врагове, ту ги демонизира.” отбелязва Йълмаз.
Това е така, защото след като гръмна най-големият в историята на републиканска Турция корупционен скандал на 17 декември 2013 г., срещу ПСР започна съдебно разследване. Тогава в опит да потули случая партийната върхушка си послужи с похватите на заподозрените за преврат по делата „Ергенекон” и „Чук”. Но тя не се задоволи само с това, а започна да обвинява всеки неудобен противник в съюз с т.нар. измислена „паралелна държава”. Това бе удобен повод за прочистване на инакомислещите от държавната администрация, установяване на натиск върху гражданското общество, заглушаване на политическата опозиция. В страната стартира „лов на вещици”.
По мнението на професора по стопанска политика Мехмед Алтан, това управление, което след мегакорупционния скандал от 17 декември показва признаци на тоталитаризъм, може би е последното „религиозно кемалистко” управление на хаотично рухващия режим, установен след 12 септември 1980 г. „Целта, която Ердоган преследва е Турция да се управлява с „религиозен кемализъм”, вместо със „светски кемализъм”.
От кемалистка към религиозна младеж. От ракията към айряна.
Кодовете и формулите са едни и същи. По-рано беше налице светски кемализъм, сега – кемализъм с религиозен облик. Общите черти между кемализма и политическия ислям в Турция са повече, отколкото противоречията. Общото между тях е, че и двете са авторитарни и тоталитарни. Те игнорират плурализма, основните права и свободи. Точно за това ПСР прегърна конституцията и законите, изработени от режима, установен след 12 септември. Целта й е натискът и контролът да си останат в същия вид, но институциите да се заемат от „наши” хора. Но тази грешка ще разложи обществото.” убеден е проф. Алтан.
За съжаление политическият ислям нанесе тежки поражения върху искрено благочестивите вярващи хора. Натискът, забраните, неблагоразумието да искаш цялата нация да прилича на теб, нетърпимостта към критиките доведе до това положение. Това докара страната на ръба на пропастта. Пред нас стои страшната картина на Турция, в която правораздаването е съсипано, полицията не се съобразява с решенията на съда, корупционните скандали се потулват, а медиите са удушени.
Ще завършим с мнението на Шахин Алпай, който казва: „Живеем в XXI век. Старите условия останаха в миналото. Упорстването в старите политики подкопава устоите на държавата. За да съхрани целостта и стабилитета си, Турция има нужда от създаване на нова република и свободна демокрация, отговаряща на стандартите на Европейския съюз.”

*Мехмед Юмер, главен редактор на в-к „Заман” – България. Анализът е написан специално за Информационна агенция БГНЕС.

 

Източник: Епицентър

Реклами

Posted on 07.03.2016, in Анализи, Балканите and tagged , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: