Петролът — инструмент за глобална хегемония


Петролът — инструмент за глобална хегемонияНай-големият страх на западните сили и особено на САЩ, свързан с Близкия изток, е, че могат да изгубят голяма част от сигурните си позиции там, ако независими правителства на държавите-производителки на петрол започнат да налагат контрол върху производствения опит, инфраструктурата и приходите от добива на петрол на собствена територия.

Национализацията на нефтените предприятия в Иран през 1951 г. е заплашителен пример за това, което може да се случи при такъв сценарий.

Уязвимостта на страните, разчитащи на чуждестранни нефтени източници е демонстрирана от неуспеха на Великобритания по време на кризата на Суецкия канал.

През 1956 г. правителството на Насър в Египет национализира канала, прекъсвайки стратегическата връзка на Великобритания с Индийския океан. Когато Великобритания, с помощта на Франция и Израел, изпраща там войски, САЩ, заинтересовани от запазването на стабилността в региона, отказват да дадат своето одобрение. Когато САЩ отказват дипломатическа подкрепа за британската интервенция и спират спешно необходимите нефтени потоци от полетата си във Венецуела, изтощената от липса на гориво Великобритания е принудена да се оттегли.

Политическият удар, който понасят Британия и Франция, е огромен и символизира края им като колониални държави и сили с водещо международно влияние. През следващите години процесите на деколонизация в Третия свят се засилват рязко, окуражени от слабостта на довчерашните колониални империи.

Успешната национализация на част от либийските предприятия и надпреварата за по-големи дялове от приходите, изискани от чуждестранните петролни компании от полковник Муамар Кадафи през 1970 г., в комбинация с едновременно протеклата инсценирана енергийна “криза”, възникнала вследствие на временен дефицит на рафиниран продукт поради увеличеното търсене, окуражава други петролни страни да изискат по-големи дялове от концесиите, дадени на петролните компании.

В течение на следващите няколко години петролните компании стават свидетели на това как техните операции и резерви са национализирани в повечето от държавите производителки. Все пак тази тенденция се обръща към началото на 90-те, когато, поради по-ниските цени на петрола, държавите-производителки стават по-силно зависими от външния капитал, използван за развиване на своя собствена нефтена индустрия.

През зимата на 1973-74 г. страните от ОПЕК ограничават производството и повишават цената на петрола 4 пъти, не само с цел да получат по-големи приходи, но, какъвто е случая с арабските държави, да използват петрола като дипломатическо оръжие срещу Запада и Япония, като протест срещу подкрепата им за Израел във войната Йорум Кипур от 1973 г.

Вследствие на петролното ембарго, цените на петрола за Съединените щати се покачват от 3 долара за барел до 12 долара за барел.

Последвалият ефект върху световната икономика е наречен “петролен шок”, защото зависимите от петрол индустриализирани държави, особено Япония и Европа, са заварени неподготвени. ОПЕК, която през 60-те, като цяло, е пренебрегвана от страните-вносителки на петрол, както и от нефтените компании, изведнъж се изправя като огромна заплаха пред развития свят.

Ефектът от петролния шок е незабавен. За първи път през ХХ век САЩ, подобно на голяма част от индустриализирания свят, изпада в период на икономическа парализа, предизвикана не от вътрешна нефункционалност, а от външна криза на доставките. Икономическото здраве, необходимо, за да се издържа силната военна машина, е поставено под заплаха, тъй като едновременното наличие на висока инфлация и висока безработица намалява бюджетния поток с 3 до 7 % само през 1976 г.

Един от най-дълготрайните ефекти на петролното ембарго през 1973 г. е икономическата рецесия в целия свят.

Безработицата достига най-високия си процент, както и инфлацията. Въпреки, че ембаргото продължава само една година, цените на петрола се увеличават четири пъти (и никога не се връщат на позиците си отпреди ембаргото) и започва нова ера в международните отношения. Арабските страни откриват, че петролът им може да се използва едновременно като политическо и икономическо оръжие срещу други нации.

Джордж Буш е изправен пред много сериозна дилема, когато през 1990 г. Ирак нахлува в Кувейт, поставяйки 20% от регистрираните петролни залежи под контрола на Саддам Хюсеин и заплашвайки 25% от наличните резерви на територията на Саудитска Арабия. Въпреки че Буш изостря американската военна чувствителност чрез заклеймяването на Саддам и чрез изобразяването на корумпираната управляваща фамилия на Кувейт като невинна жертва на агресия, под повърхността на този военен театър е залегнала сигурността на западните петролни доставки.

Но може би най-важна роля в голямата геополитическа игра петролът изиграва в средата на 80-те години на 20 век, когато Съединените щати в партньорство със Саудитска Арабия го използват като основно оръжие срещу Съветския съюз. Сривайки световните цени на петрола през осемдесетте, те успяха максимално да изострят вътрешните икономически и политически противоречия в СССР, което доведе до неговия крах.

Тогава един от главните аргументи на САЩ по отношение на саудитците стана твърдението, че падането на цените на петрола за 2-3 години за дълго ще забави развитието на алтернативни източници на енергия, преди всичко руския газ, който ще отиде в Европа. Саудитците се грижат за своята сигурност в несигурния регион и се вслушат в съветите на американската администрация срещу гарантиране на политическа и военна подкрепа.

Кралството рязко увеличава добива на петрол: от 2 млн. до 6 млн. барела на ден в края на 1985 г., а след това и 10 милиона. В началото на 1986 г. петролът пада от $32 на $10 за барел. Пазарът се оказва пренаситен, което принуждава СССР да продава партиди на още по-ниска цена – около $6 за барел. При това Саудитска Арабия не губи нищо: при падане на цената 3,5 пъти добивът нараства около пет пъти, т.е. паричните постъпления дори се увеличават.

 

 

Източник: http://bgr.news-front.info

Реклами

Posted on 03.03.2016, in Анализи, Икономика and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: