Нов сред ветерани: Руският бомбардировач Су-34 (видео)


Нов сред ветерани: Руският бомбардировач Су-34 (видео)Ежедневните новини за събитията в Близкия Изток карат дори и най-мързеливите зрители да запомнят моделите руски бойни самолети, пише руският сайт „Популярная механика“. Вече всички знаят, че наравно със заслужилите ветерани – Су-24 и Су-25 – в небето над Сирия воюва и най-новият руски бомбардировач Су-34. Тази авиационна система постъпи на въоръжение едва поминалата година. Но историята на самолета се оказва доста дълга.

Новият самолет е предназначен за поразяване на точкови силно защитени цели през деня и нощта, както и за постоянно търсене, откриване, класифицирана и унищожаване на надводни и подводни цели при всякакви метеорологични условия и при активно радиоелектронно противодействие. Су-34 е наричан приемник на Су-24, но между тези две машини няма конструкционна приемственост. Су-24 се е разработвал през 60-те години като съветски отговор на революционното семейство F-111, създавано от „Дженерал дайнамикс“ (General Dynamics).Така се появява Су-24 – тактически фронтови бомбардировач.

Друго родословие

За Су-34 пишат като за фронтови бомбардировач и той може да бъде използван в тази си роля, но следва да отбележим, че прототипът му по време на разработване се е наричал Су-27ИБ. ИБ означава „изтребител-бомбардировач“. Така че този ударен флагман е конструктивно развитие на изтребителя Су-27, създаден през 70-те години в отговор на появилия се американски изтребител McDonnel Douglas F-15 Eagle. Между другото, на базата на F-15 е бил построен изтребител-бомбардировач или както го наричат в САЩ – многоцелеви ударен самолет F-15E Strike Eagle, който очевидно следва да бъде смятан за близък американски аналог на руския Су-34.

Strike Eagle излита за първия си полет през 1986 г., а през 1988 г. вече е приет на въоръжение. Първият полет на ранния прототип на Су-34 – „изделие Т-10В“ (тоест Су-27ИБ) се състои на 13 април 1990 г. Разликата във времето между първия полет на конкурентите и този на руския аналог изглежда сякаш не е толкова голяма, но Су-34 е приет на въоръжение в руската армия не две години по-късно, а след цели 24. Предвид разпада на СССР би било излишно да се обяснява защо руската отбрана е направила такава голяма пауза.

Въпреки това, работата вече била свършена. F-111 Aardvark, който вдъхновил създателите на Су-24, отдавна вече е в музея, а руският бомбардировач все още лети, макар и да е морално остарял. Към факторите за морално остаряване на Су-24 спада преди всичко тясната му специализация: в световната военна авиация в момента съществува тенденция за създаване на по-универсални платформи. Руският бомбардировач е прекалено бавен и нискоманеврен, за да има шансове при въздушен бой срещу съвременен изтребител. След като Су-24 бе свален от изтребител F-16 на турските ВВС, руското командване взе решение да води всички ударни операции под прикритието на изтребители Су-30СМ. Съдбата на Су-24 е да нанася ракетно-бомбени удари по наземни или надводни цели, при което за осигуряването на относителната точност на ударите на самолета се налага (заради остарелите системи за прицелване) да работи на височина, при която е досегаем за леки зенитни средства като Преносими зенитно-ракетни комплекси, а те много по-лесно могат да попаднат в ръцете на ислямистите от групировките в Сирия.

Шестокрил Серафим

Су-34 несъмнено печели пред Су-24 по маневреност и способност да води точков огън по наземни цели, като остава на безопасна височина. Новият самолет има по-голямо бойно натоварване (по неофициални данни, до 12 000 кг спрямо 7500 при Су-24), по-голям боен радиус (1100 км спрямо 560) и максимална скорост (на голяма височина 1900 км/ч спрямо 1600). Освен това Су-34 е „триплан“, тоест освен крило и стабилизатор има и по две допълнителни конзолни пера, поставени пред крилото. Тази конструкция подобрява маневреността на самолета при по-ниска скорост. А от характерните за Су-27 „коремни плавници“ инженерите са се отказали.

Друга ефектна черта е сплесканият „нос“. Тази конструктивна особеност е свързана с това, че в сравнение със Су-27, Су-34 има разширена кабина за екипаж. Както и при Су-24, екипажът на самолета е от двама души, които са на кресла на един ред. Това разположение води началото си от проекта за палубен учебно-тренировъчен самолет Т-10КМ-1 (също на базата на Су-27). Всъщност, в F-15E също има двама пилоти, но те седят един зад друг.

Между двете седалки има достатъчно място, на което единият от членовете на екипажа да може да легне и отпочине. Предполага се, че самолетът ще осъществява и далечни пътувания с дозареждане на гориво във въздуха. В задната част на самолета има тоалетна и мини кухня за претопляне на храна. Там човек дори може да се изправи в цял ръст.

Входът в кабината не е традиционен – чрез отваряне на стъкления похлупак, а по стълба през люк в предната опора на шасито. Кабината при Су-34 е подсилена и за разлика от Су-27, под нея има не един, а два колесника, разположени един до друг. За първи път за защита на екипажа кабината е направена във формата на титаниева бронирана капсула. Кабината е херметизирана и до височина 10 000 м екипажът не се нуждае от скафандър.

В сравнение със Су-27, конструкцията има и много други съществени плюсове. Крилата са подсилени, добавени са две допълнителни точки за окачване на въоръжение (12 спрямо 10). Като цяло Су-34 е доста по-тежък от базовия си модел – максималната му маса на излитане е увеличена около 1,5 пъти (до 45 000 кг), което позволява пренасянето на повече гориво (до 12 000 кг) и въоръжение на борда.

За по-голяма защита на самолета към основната радиолокационна станция (В004 с пасивна фазирана антенна решетка), разположена под сплескания нос, в разширената част е поставена допълнителна радиолокационна станция, обърната към задната полусфера. Су-34 може да атакува неприятелските цели с помощта на стандартното за семейството на Су-27 автоматично 30-мм оръдие ГШ-30-1, както и с управляеми ракети „въздух-въздух“ с малък (Р-73) и голям (Р-77) обсег на действие. Номенклатурата на въоръжението клас „въздух-земя“ е достатъчно многобройна и включва както управляеми въздушни бомби тип КАБ-500, КАБ-1500, така и неуправляеми (С-25, С-13, С-8) и управляеми (Х-25, С-25Л, Х-29, Х-31, Х-35, Х-58 (У), Х-59 (М) ракети.

Крилата електроника

Ефективността на нанасяните уреди обаче зависи и от системите за прицелване и това доколко модерно е радиоелектронното оборудване. Освен радиолокационна станция с 120 км диапазон на видимост по наземни цели и възможност за едновременен обстрел по четири цели, авиониката включва също система за радиолектронна борба „Хибины-10В“, а също така термични и телевизионни системи за прицелване.

Следва да се отбележи, че именно електрониката, за разлика от планера и двигателите, е ахилесовата пета на руската авиация, а и на цялата отбранителна промишленост. Известно е например, че при износните версии на руски бойни самолети, продавани в страни като Индия или Малайзия, се поставя авионика чуждо производство. Въпреки, че Су-34 бе официално приет на въоръжение през 2014 г., първите екземпляри на перспективния ударен самолет започнаха да постъпват във войската още в началото на този век. През първите години при Су-34 бяха регистрирани различни „детски болести“, които основно представляваха нестабилна работа на радиолокационната станция, а това бе сериозно препятствие за нанасянето на точкови удари.

В началото на настоящото десетилетие, след 10 г. на употреба, включително (неофициално) по време на руско-грузинския конфликт от 2008 г., самолетът претърпя модернизация и получи нови високотемпературни двигатели АЛ-31Ф-М1, обновена станция за предупреждение при облъчване и газотурбинен помощен двигател. Съобщава се също, че в хода на модернизация са били обновени системите за навигация и прицелване. Освен това е известно, че компанията „Сухой“ разработва нова, модернизирана версия на ударния самолет – Су-34М, в която е предвидено поставяне на по-съвършена авионика. Новата модификация трябва да бъде готова към 2016-2017 г., а с производството ще се занимава същият Новосибирски авиозавод, който строи и базовата версия.

Във всеки случай, докато Т-50 (Су-50) не влезе в серийно производство, Су-34 ще си остане най-съвършения боен самолет на въоръжение в руските ВКС. С многото си сериозни преимущества пред аналогичните му самолети от предишни поколения и без да отстъпва на чуждестранните си конкуренти (някои от които и превъзхожда), Су-34 несъмнено ще изиграе забележима роля в укрепването на отбранителните способности на Русия. А отстраняването на недостатъците е въпрос на увеличаващата се технологична компетенция на руската отбранителна промишленост.

Източник: http://www.fbr.bg

Posted on 01.03.2016, in Анализи, Видео, Въоръжени сили and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: