Между НАТО и Турция има разминаване


Между НАТО и Турция има разминаванеИнтервю на Калина Андролова с Йоанис Михелатос, експерт към Института за анализи на сигурността и отбраната в Атина. Работи в областта на енергийната сигурност, контратероризма, организираната рестъпност, международните отношения.
Фотография Антоанета Киселинчева

Играта на Саудитска Арабия и Катар е ясна по отношение на войната в Сирия, тъй като те са износители на газ и нефт и биха искали да имат тръбопроводно трасе през Сирия до Европа. Какви обаче са целите на Турция?

Всъщност Турция до 2011 година се опитваше да бъде еднакво дистанцирана от всички държави, участващи във войната, когато обаче разбра, че повечето европейски държави – членки на НАТО, Саудитска Арабия и Катар се опитват да свалят Асад, Анкара също реши да се включи срещу Асад, защото вярваше, че той до няколко месеца ще падне от власт. И едновременно с това си отвори границите за т.нар. джихадисти и други платени бунтовници, които да се включат в борбата срещу легитимната власт в Сирия. Целта на тези действия беше Турция да получи зона на влияние в Сирия, през която биха минавали тръбопроводите от Саудитска Арабия и Катар. По същото време, 2011– 2012 година, по някакво „съвпадение” правителствата и на София, и на Атина говореха за големи инвестиции от страна на Катар. Тоест виждаме, че се създаваха и предопределяха условията за геополитическото навлизане на Катар в Европа, което трябваше да се случи през Турция и Балканите. Но това, което никой не предположи, е, че Асад няма да падне толкова бързо, както и не падна, с което събитията излязоха извън начертания план.

Със свалянето на руския самолет Турция замразява на практика енергийните си отношения с Русия, а преди това се говореше, че ще става енергиен хъб на Балканите за Югоизточна Европа предимно на базата на руския газ. Как виждате от тук нататък енергийната стратегия на Турция?

Аз вярвам, че със свалянето на руския самолет Турция се опита да вкара всички страни на НАТО в един нов конфликт с Русия. Това обаче не се случи, защото повечето държави – членки на НАТО, отказаха да вземат страната на Турция. Така че в момента Турция се намира в много трудно положение. Тя загуби сътрудничеството си с Русия включително в енергийния сектор. А в същото време на сцената се появи един доста силен играч, който току-що излезе от изолация. Това е Иран, който обаче е отрицателно настроен към ролята на Турция в региона. Така че, ако Турция иска да играе една сериозна роля в енергетиката отново, няма друг избор, освен да възстанови отношенията си с Русия. Тъй като Асад не падна, намеренията за тръбопроводите от Катар към Европа няма да се реализират.

Как сближаването между Иран и САЩ ще повлияе на енергийния пазар? Ще успеят ли САЩ да противопоставят енергийните перспективи на Иран на руските енергийни интереси?

Иран не е като останалите мюсюлмански държави. Иран е една самостоятелна държава и не иска да има зависимости нито от Америка, нито от Русия. Но понеже Америка продължава да поддържа сунитите в Саудитска Арабия и страните от Персийския залив, Иран винаги ще се държи по-близко до Русия, за да може да им противостои и по този начин да ги възпира. Добър пример за това е сътрудничеството в момента между Русия и Иран срещу сунитите в Ирак и Сирия.

Тъй като целта на САЩ е изтласкването на Русия като енергиен доставчик от европейския пазар, няма ли САЩ да използват Иран в бъдеще в тази си стратегия?

Това можеше да стане, ако Иран е държава, която зависи геополитически от Америка. Но Иран е по-скоро по-близо до Русия и Иран има много по-големи общи интереси с Русия, отколкото да си продава енергийните ресурси на Европа. Освен това иранският газ трябва да мине през Турция. И при положение че европейските държави директно могат да вземат газ от Русия, защо трябва да минават през посредничеството на Турция?!!

Според вас неоосманистката стратегия на Турция има ли енергийна компонента? Турция сякаш би искала да направи балканските страни зависими от нейното посредничество в енергийните доставки.

Това всъщност е и голямото желание на Турция – да се превърне в големия брат. Но през последните две години германците и в по-малка степен американците са започнали да стопират постепенно засилващото се проникване на Турция в Западните Балкани. Скоро на един международен форум, на който имаше представители от различни държави в НАТО и който се проведе в страна от Западните Балкани, представителите на силните държави от НАТО определиха разширяването на инвестициите на Турция в Западните Балкани като проблем за сигурността на НАТО. Същото се чу и за инвестициите от страна на Русия. Но разликата е, че Турция вече е член на НАТО. Определено започва да се вижда едно голямо разминаване в отношенията между НАТО и Турция. Така че трябва да се знае, че Америка не иска никакви руски инвестиции на Балканите и това е логично, но интересно е да се научи друго: че вече САЩ започват да гледат с друго око на инвестициите и разширяването на влиянието на Турция на Балканите. Това говори за опасности, които са подмолни и не се виждат.

Смятате ли, че „Турски поток” беше отвличаща маневра, за да може да се реализира „Северен поток-2” за сметка на „Южен поток”?

Всъщност всички намерения на Русия в момента са към „Северен поток-2” заради действията на Ердоган. Този поток е в интерес на Германия.

„Южен поток” беше спрян заради Третия енергиен пакет, но той явно не важи за „Северен поток-2”. В такъв случай Европа има ли обща енергийна стратегия, или става дума само за стратегията на Германия?

На практика излиза, че Германия, която е най-силната държава в Европа, винаги успява да наложи своята политика в икономически и енергиен план. ЕС се състои от 27 държави, които обаче имат своите различни интереси. Такива разпоредби като Третия енергиен пакет са доста сложни от правна гледна точка, което означава, че винаги някой може да заобиколи определени положения. По много начини. Например в момента газът, който Русия подава към Европа, е предоставен само на „Газпром”. Тъкмо по този повод ЕК направи Третия енергиен пакет. Целта беше да се удари „Газпром”, който е просто една държавна фирма. И в момента в Русия се обсъжда възможността да се освободи енергийният пазар, така че и други руски фирми освен „Газпром” да могат да продават газ. По този начин ще се осъществи „законово” подаването на газ към Европа, тоест ще се заобиколи Третият енергиен пакет. Пак ще се продава руски газ и фирмите пак ще бъдат руски, но се заобикаля Третият енергиен пакет.

Как оценявате шистовата революция в Америка? Много се говореше, че тази технология ще направи Европа едва ли не независима от енергийните доставки на Русия? Не стана така, строи се „Северен поток-2”…

Шистовият газ, това са последните стратегически ресурси на Америка, а методът за добиване на шистов газ е от края на XIX век. Целта, с която го избутаха толкова напред през последните десет години като технология, е, че самите природни ресурси от газ в Америка започват да приключват. И ако се продължи със същия ритъм на добив в САЩ в следващите 12 години, всичкият обем газ в Америка ще бъде изчерпан. Казвам това, като се позовавам на източници като енергийното министерство на САЩ за ресурсите, с които в момента разполагат. При все Америка продължава да внася газ от Канада. Така че Америка да изнася газ, макар и добит по технологията на фракинга, това не е възможно, тъй като ресурсите й са много малко. Европейските държави и преди всичко Германия са си направили своите планове и те не са свързани с доставки на газ от САЩ. Друг много важен въпрос, разбира се, е цената. Преди няколко месеца гръцката държавна газова компания DEPA обяви, че през януари 2016 година купува от „Газпром” газ за 4,5 долара за 1000 MMBTU (British thermal units), а от Алжир втечненият газ струва 6,5 долара. И ако сравним цените с американския втечнен газ, същото количество газ от САЩ ще струва над 7 долара. Трябва да се направят инвестиции за 500 милиона долара например само за Гърция, за да може да се появи тук американски газ. В момента цената на газа в Америка е доста ниска, това е исторически ниска цена. Ако се сметнат всичките инвестиции, заемите от различни банки и пр., които са необходими за техническото обезпечаване на такива доставки, цената на газа у нас ще бъде 100% по-висока от тази на руския газ. Във връзка с всичко това председателят на DEPA обяви, че вероятността Гърция да получава втечнен американски газ е нищожна. Това се отнася и за България. Енергийните канали, тръбопроводите, които Европа има, са много по-евтини от LNG (втечненият газ), който бихме могли да получаваме.

Саудитска Арабия в момента поддържа ниски цени на нефта. Мислите ли, че Саудитска Арабия съгласува тази политика със САЩ с цел да се намалят приходите в бюджета на Русия? Защото, от друга страна, тези цени на нефта фалират американските компании за шистов петрол.

През лятото на 2014 година, когато започна да пада цената на нефта, видяхме следния феномен. От една страна, Саудитска Арабия вдигна внезапно и производството, и износа на петрол и едновременно с това големите американски банки, най-вече в Ню Йорк, започнаха да продават финансови инструменти, свързани с петрола, което допълнително подсили свалянето на цените. Така че през декември 2014 г. руската икономика действително започна да има проблеми, защото спадът в цените беше доста голям и не беше планиран, а беше изненадващ. Тогава руското правителство реши да вземе извънредни мерки. Които се изразяваха в инфлация на руската рубла. И въпреки че Русия печели по-малко пари по отношение на долара, не губи толкова много в национална валута при обмяната. По това време в САЩ мислеха, че високата инфлация в Русия и големите промени на пазара ще предизвикат политически проблеми в страната и дори промяна на геополитическата ситуация. Но това не стана, а тъкмо напротив. Доверието на народа в руската власт се вдигна. Тъй като се прие разбирането, че падането на цените на нефта и затрудненията са нещо, което е натрапено и регулирано отвън. Но вече беше късно да се действа на световния пазар, всички банки продаваха различни позиции, свързани с петрола, и цените бяха толкова ниски, че нищо не можеше да се направи за връщането на ситуацията в положението от преди. И всъщност резултатът беше, че шистовият петрол на Америка получи голям удар, а също и Саудитска Арабия с нейния нефт. И освен това трябва много добре да се разгледа фактът, че силната инфлация, при която Русия намали цената на рублата спрямо долара от 30 на 80 рубли за долар, направи така, че всички промишлени продукти на Русия станаха много евтини. Което дава огромно предимство на руснаците на световния пазар. Например един хеликоптер или един камион може да струва с една четвърт или една пета по-евтино, отколкото цените на производителите от другите страни. И ако разгледаме целия този икономически цикъл, можем да кажем, че Русия в някои аспекти загуби, а в други спечели, обаче Саудитска Арабия значително и категорично загуби.

Мислите ли, че нефтопроводът „Бургас–Александруполис” има бъдеще и защо беше преустановен?

Този проект вече 25 години непрекъснато се разглежда. Със сигурност Америка би искала енергийните ресурси да минават само през Турция. Но същевременно правителствата на България и Гърция не успяха да намерят някакъв лесен план този проект да се случи. Защото проектът се свързва с международната политика. Не можа да се разбере, че всъщност става въпрос за един обикновен проект, който за самите руснаци не е от първостепенно и най-важно значение. Което означава, че нито София, нито Атина ще получат кой знае какви облаги от страна на Русия, при положение че се построи. И до момента нищо не се случва.

Каква е причината азербайджанската компания SOCAR да не получи позиции на гръцкия енергиен пазар?

Съществува Третият енергиен пакет, за който говорихме преди малко, и тъй като SOCAR има същите характеристики като „Газпром”, Европейската комисия се опитва да накара SOCAR да инвестира в гръцката DESFA (операторът на газотранспортната система), но дяловото участие на SOCAR да бъде по-малко от 50%. От друга страна, Азербайджан се опитваше да има контрол с над 50% участие. И всъщност в момента SOCAR преценяват дали да инвестират по-малко от 50% в гръцката компания, или окончателно да напуснат гръцкия пазар.

Появиха се информации, че Турция иска да прави тръбопровод Ирак–Турция.

Има такива планове. Но за да се случи това, трябва да спре войната в Ирак, а и да не забравяме гражданските размирици в кюрдските региони на Турция. Освен това ресурсите в Иракски Кюрдистан не са толкова големи, за да задоволят европейския пазар, а по-скоро става въпрос за осигуряване на вътрешната консумация в Турция.

Много е възможно САЩ да дадат зелена светлина за кюрдска държава, възможно ли е в хаоса Турция да пожелае региони от България или Гърция?

Има такъв сценарий, но не мога да си представя, че България или Гърция ще дадат така лесно част от себе си. А и това ще означава, че страни като България, Гърция и други балкански страни ще направят рязък завой във външната си политика към Русия. Което означава, че такъв сценарий ще засегне и американските интереси и в крайна сметка и самата Турция няма да спечели особено.

 

Източник: http://a-specto.bg

Posted on 24.02.2016, in Анализи, Балканите and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: