Чуждата намеса е 100 пъти по-вероятна в държави богати на петрол


Чуждата намеса е 100 пъти по-вероятна в държави богати на петролНаучно изследване показва, че вероятността за намеса на чужди правителства в граждански войни е 100 пъти по-голяма в страните богати на петрол.

През януари 2015 г. водещи учени от университетите в Уоруик, Портсмут и Есекс публикуват в Journal of Conflict Resolution своето проучване, озаглавено „Нефт над водата. Икономическите зависимости и чуждата намеса“. Изследователите анализират гражданските войни в 69 държави по света от периода 1945-1999 г. Резултатите от проучването показват, че приблизително в две трети от случаите е имало намеса на чужди държави, както и че контролът върху природните ресурси е значително по-важен, отколкото културните фактори. И още, през новата история, решенията за намеса са продиктувани по-скоро от жаждата за петрол на агресора, отколкото от някакви исторически, географски или етнически обвързаности.

Данните сочат, че:

  • С колкото повече петрол разполага една държава, толкова по-вероятно е чужда държава да се намеси в гражданска война там;
  • Колкото повече петрол внася една държава, толкова по-голяма е вероятността тя самата да се намеси в гражданска война на страна производителка на петрол;

Един от съавторите на изследването, д-р Винченцо Бове обръща внимание на факта, че: „Преди Ислямска държава да се насочи към богатия на петрол и населен с кюрди северен Ирак, тя почти не се е споменавала в новините. Но след като ИДИЛ се добра до петролните полета, обсадата на град Кобани в Сирия стана водещо заглавие и САЩ изпрати дронове. Учените се фокусират и върху въпроса, как това наблюдение обяснява американската подкрепа за консервативни автократични режими в богати на петрол страни. В резюмето, авторите на изследването пишат следното:

 „Разработили сме модел на начина на вземане на решение за намеса в конфликти, където ролята на икономическите ползи от интервенцията е ясно изразена. В резултат на това открихме, че вероятността от намеса на трета страна е най-голяма, при следните обстоятелства:

  1. Когато страната, която е в ситуация на гражданска война има големи запаси от петрол;
  2. Когато относителната конкуренция в сектора е ограничена;
  3. Когато потенциалният агресор има по-високо търсене на петрол;“

Материалистически анализ, а не „теория на конспирацията“

В своето прессъобщение, учените заявяват, че тяхното проучване отвежда към предположението, че „нефтените конспиративни теории“ може и да са верни. Това наблюдение не е продукт на някакви нелепи теории на конспирацията, а по-скоро един общ поглед към историята на чуждите интервенции. То се основава на материалистическо, а не на идеалистично разбиране за това, защо национални армии се намесват в чужди граждански войни, в рамките на една глобална индустриална капиталистическа система, където контролът върху природния капитал е най-важният фактор за всяка икономика. За да разберат военните интервенции, либералите разглеждат „намеренията“, които държавите се предполага, че възприемат. От друга страна, марксистите и тези, които използват материалистическия анализ на политическите и социални въпроси разбират, че всяко правителство има конкретни икономически интереси при вземането на решения, особено когато става дума за скъпоструващи военни интервенции.

Критичният анализатор Нафез Ахмед се фокусира върху въпроса какво остава скрито при една интервенция. Той отбелязва, че ислямистките натрапливости на съвременните западни лидери са като димна завеса, зад която се прикрива битката „кръв за петрол“. Днес можем да кажем с абсолютна сигурност, че интелектуалците, които се противопоставиха на американската инвазия и окупация в Ирак през 2003 г. са били напълно прави, издигайки лозунга „Не на кръв за петрол“.

Идеята, че някои държави използват военна сила, за да наложат контрол върху природните ресурси на други държави по никакъв начин не е плод на въображение, повлияно от „теория на конспирацията“. Тъкмо напротив, това е най-важният механизъм, с който дългата история на империализма получава своето обяснение. Акадците, асирийците, римляните, абасидите, монголците, испанците, британците и американците не създават огромни империи в името на „създаването на огромни империи“. Нито пък от „благородни“ подбуди да разпространяват културата и религията си.

За разпространението на култура и за мисионерството не е нужно да използваш острието на меча (в действителност, този подход е контрапродуктивен, заради възможността тези, които са обект на атака да затвърдят обичаите и вярванията си). Истината е, че съществуването на империите е резултат от материални, а не от духовни и културни стимули.

Основната грижа на империалистите винаги е била да увеличават силата и богатството си – ако не беше така, те просто нямаше да са империалисти. Имперската мощ носи със себе си крупен контрол върху труда и ресурсите – двата ключови компонента, необходими за богатството и властта.

Всеки, който има и бегли познания по история знае, че дори и най-свещената империя, и най-благочестивият владетел, независимо от религията, са били покварени от корупция. Днес използваме термина „корупция“, но това не е съвременен феномен, това са желанията на управляващата класа, изложени на показ.

Максимата „Злато, Бог и слава“, описваща мотивите на европейските колонизатори, смущава с факта, че нематериалното (Господ и славата) е подчинено на материалното – златото. Христофор Колумб не започва завладяването на Новия свят и геноцида над коренното население, за да разпространява Божието слово. Покръстването има по-скоро съпътстваща роля. За разлика от Блус брадърс, Колумб не изпълнява Божия мисия, а по-скоро тази на испанската корона. Неговата цел е да намери по-кратък път до индийските подправки – нефтът на тогавашния свят.

По същия начин, британските колонизатори не проливат морета от кръв и не създават най-голямата империя в историята на човечеството – „империята, над която слънцето никога не залязва“, като акт на филантропия. Тяхната истинска мисия не е да „цивилизоват“ изостаналите народи. „Бремето на белия човек“ е създадено като културно оправдание за ужасяващите престъпления на колонизаторите. Това е една светска форма на евангелизъм, средство за потулване на престъпните материални подбуди, скрити зад маската на една любезна доброжелателност. В пред-индустриалното феодално общество, контролът над естествените ресурси като подправки, коприна, кожи и други е подбуждащият фактор за повечето конфликти. По време на колониалните режими това са минералите, каучука, памука, а днес това е нефтът. Ето защо, това проучване допълнително потвърждава онова, което историците винаги са знаели.

 

Автор: Бен Нортън, medium.com
Превод: Антоанета Киселинчева

Източник: http://a-specto.bg

Posted on 21.02.2016, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: