5 военни изобретения, в които руснаците били първи


5 военни изобретения, в които руснаците били първиИдеите на руските изобретатели са преобразили света, но не за всички изобретения са получили патенти. Руските инженери имат значителен принос за военно-техническия прогрес. Изобретенията им са спасили немалко животи.

1 Парашутът на Котелников

Офицерът-артилерист Глеб Котелников бил артистична натура. Идеята за създаване на компактен парашут му дошла в театъра. След спектакъла видял в гардероба в ръцете на една дама стегнат вързоп. Тя го тръснала и стегнатото руло изведнъж се превърнало в огромен шал. И през 1911-та, почти година след трагичната гибел на руския пилот капитан Лев Мациевич, свидетел на която станал Котелников на Общоруския празник на въздухоплаването, той измислил съвсем новия авиационен парашут РК-1.

Но когато подал заявка за регистрация, му отказали. Началникът на Руските Въздушни Сили великият княз Александър Михайлович се боял, че «пилотите, при най-малката повреда на апарата ще започнат да напускат скъпата машина във въздуха». Едва на 20 март 1912 година – вече във Франция – Котелников получил патент.

Първите изпитания били с автомобил. Раницата я закрепили отзад. Когато колата потеглила, парашутът толкова драстично намалил скоростта, че двигателят изгаснал. Вторите – с аеростат. «Скачал» е 80-килограмов манекен. Първият скок на човек от 60-метрова височина от моста над Сена бил извършен от студента от Петербургската консерватория Владимир Осовски в Руана на 5 януари 1913 година.

Първоначално куполът е бил от коприна и сапани. Парашутът се е прибирал в дървена (по-късно алуминиева) раница. През 1923 година парашутът бил усъвършенстван.

Руската армия приела добре парашута на Котелников. Само през 1917 година били извършени 65 скока.

2 Филтриращият противогаз на Зелински-Кумант

По-малко от година от началото на Първата световна война – на 22 април 1915-та в 3.30 сутринта в предградието на белгийския град Ипър германците за първи път в историята използвали химическо оръжие. 5 хиляди войници от англо-френската коалиция загинали на място. Месец по-късно газова атака в покрайнините на Варшава отнела повече от хиляда руски живота.

И целият свят се хвърлил да търси защита от новия вид оръжие. Промишлените апарати за пречистване на въздуха, както и многослойните марлени превръзки за лице, напоени с натриев хипосулфит, не били от полза на първа линия. Не вършил работа и конструираният през ноември същата година от инженера технолог на завод «Триъгълник» Е.Л. Кумант гумен шлем с очила. Помагал само да се диша и защитавал главата. Но нямало филтър, който да спира действието на отровните вещества.

Западните учени се прицелили към химическите поглъщатели, неутрализиращи конкретни отрови. И само руският химик Н.Д.Зелински започнал да търси нещо, което би пречиствало въздуха независимо от химическия състав. Обърнал внимание, че войниците, които успели да притиснат лицата си към земята, са уцелели. По асоциация стигнал до универсалния поглъщател – дървения въглен.

Неактивния въглен с вар, който от дишането се вкаменявал, се опитал да внедри началникът на евакуационната част на руската армия принц Олденбургски. Зелински разчитал на активния. Спрял се на брезовия и липовия. Търсил начини да увеличи неговата шупливост и абсорбция. И го постигнал. От него направили филтри за маската на Кумант. През 1916 година техният универсален противогаз влязъл в експлоатация в руската армия и бил високо оценен от съюзниците.

3 Мортирата миномет на Гобято.

Потомственият благородник, кавалер на Георгиевския орден и военен инженер-конструктор Л.Н. Гобято по време на Руско-японската война е бил командир на батарея в 4-та Източно-сибирска стрелкова артилерийска бригада. Когато се наложило при отбраната на Порт Артур да се унищожи живата сила на противника и да се улучат японските огневи точки (скрити в окопите и деретата) от близко разстояние, Гобято измислил мортирата миномет направо на огнената линия.

Конструирал надкалибрената мина със стабилизатор буквално с подръчни материали. Стволовете на 47 мм оръдия ги закрепил към лафетите на колела. Когато те не стигнали, приспособил и метални тръби върху парчета дърво. Използвал вместо обикновените снаряди самоделни мини, закачени на прътове, които се изстрелвали под ъгъл от 45 до 85° и могли да унищожат цели, недостъпни за леко стрелково оръжие и артилерийски огън.

Изобретението на Гобято спасило живота на хиляди руски войници и то бързо било възприето от военните инженери на западните страни.

4 Самоходната мина-торпедо на Александровски

И.Ф. Александровски влязъл в историята с проекта си за подводна лодка, но бил забравен като създател на  първата самоходна мина-торпедо.

През 1861 година той завършил разработката на чертежите на подводната лодка и я построил през 1866-та. А неговото «торпедо», създадено година по-рано с подръчни средства, но доказало своя боен потенциал още по време на първите изпитания, адмирал Н.Н. Крабе оценил «като преждевременно». И чиновниците от морското ведомство платили немалко на английския фабрикант Уайтхед за неговото торпедо, което по тактически характеристики не превъзхождало руското.

Идеята за торпедото се родила по време на конструирането на лодката. По аналогия решил да създаде и «самоходно торпедо, което би работило със сгъстен въздух и би било управлявано на дълбочина». Тези две позиции, превърнали се в «главната тайна» на Уайтхед, руският самороден ум ги открил година преди британския «баща на торпедото». Но едва след 2 години – през 1868-ма, ще му разрешат да го построи със «собствени средства с последващо обезщетение». В края на краищата неговата «самостоятелна мина» ще се движи със скорост от 10 възела, а тази на Уайтхед, купена от австрийското правителство за 200 хил. гулдена и от английското за 15 хил. фунта стерлинги, само осем.

5 Руският автомат на Фьодоров

Първата в света автоматична пушка и автоматът са измислени от поданика на Руската империя генерал-лейтенанта от инженерно-техническата служба В.Г. Фьодоров. Още през 1905-та той предложил проект за преработване на пушката с магазин по системата на Мосин от 1891 година в автоматическа. А през 1906-та започнал да разработва принципиално нова автоматична пушка. Година преди Първата световна война Фьодоров направил два опитни образеца. По бойни характеристики неговото изобретение се оказало междинното звено между ръчната картечница и автоматичната пушка. Стреляло и със залпове, и с единични изстрели. Затова получило името «автомат».

С автомати и автоматични пушки по системата на Фьодоров първа в света била въоръжена една от ротите на 189-ти Измаилски пехотен полк. Тази рота минала специална подготовка в офицерската стрелкова школа в Ораниенбаум и през декември 1916 година била изпратена на фронта. Така в Русия се появило първото в света военно подразделение,  въоръжено с леко автоматично оръжие.

 

Автор: Наталья Подольская, © Русская Семерка russian7.ru

Източник: http://rusofili.bg

 

Posted on 16.02.2016, in Въоръжени сили, Наука и технологии and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: