Какво не прочетох в стаята за четене на Трансатлантическото партньорство (ТПТИ)


Какво не прочетох в стаята за четене на Трансатлантическото партньорство (ТПТИ)Разказ от първо лице на Катя Кипинг – съпредседател на Лявата партия в Германия и депутат в германския Бундестаг – за скандалните „тъмни“ стаички, абсурдните условия и строгата секретност, при която народните представители от държавите на ЕС са принудени да се „запознаят“ под охрана с част от текстовете на Трансатлантичското споразумение между САЩ и ЕС (TTIP).

Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и САЩ – ТПТИ – е обгърнато с тайнственост. Хората, които са отговорни за това, живеят в ужас от потенциалното публично разглеждане на документите. Ако зависеше от мен, щях да предоставя възможността на всеки заинтересован човек да изгради своето собствено мнение относно текста на споразумението в неговия текущ вид. Зигмар Габриел, министър на икономиката и енергетиката на Германия и главен поддръжник на ТПТИ, обособи специална стая за четене в своето министерство, където от началото на месец февруари всеки народен представител има шанса да се запознае с текстовете на споразумението (по които вече е постигнат консенсус) в рамките на два часа.

Aktenordner mit der Beschriftung TTIPМоя политически активна приятелка ме попита дали може да ме придружи в стаята за четене. Наложи се да ѝ откажа. Единствено народните представители и никой друг успяха да се сдобият с възможността да прочетат текстовете, и то след дълга и тежка битка с правителството. Не ни е позволено да вземем със себе си дори доверени специалисти. Що се отнася до членовете на обществото, които в крайна сметка ще трябва да берат горчивите плодове на ТПТИ, те нямат абсолютно никакъв достъп до тайния текст. В моите представи прозрачността далеч не изглежда така!

„Предоставен“ достъп

Самата процедура по регистриране за стаята за четене говори много. След като се регистрирах, получих инструкции как трябва да използвам стаята. Първото нещо, което забелязах, беше, че правилата и условията вече са били обект на преговори между Европейската комисия и САЩ. Осъзнайте за какво говорим: Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции още дори не е подписано, а вече отделни държави са загубили правото си да решат кой и при какви условия ще се ползва с привилегията да прочете текстовете.

Следният откъс от правилника за народните представители, които (като мен) искат да използват стаята за четене, демонстрира представата за демокрация, която се крие зад ТПТИ: „Разбирате и сте съгласни, че с предоставянето на достъп до текстовете на ТПТИ ви се оказва изключително високо доверие.“

Винаги съм смятала, че избраните народни представители имат право на информация. Членовете на преговарящите страни в ТПТИ обаче (и който им е предоставил легитимност?) считат, че те ни ПРЕДОСТАВЯТ достъп от чисто благородство. Достъпът е знак на изключително високо доверие. Който и да е написал това – наистина ли си е мислил, че народните представители ще бъдат поласкани? На мен това ми прилича повече на тоталитаризъм. „Предоставянето на достъп“ и „оказването на доверие“ не са част от речника на някой, който истински вярва в демокрацията.

Моите два часа бяха отредени за вторник, 2-ри февруари. Бях се регистрирала за стаята за четене. Един охранител ме преведе през мерките за сигурност и ме помоли да си оставя палтото и чантата. Увери се, че не внасям в стаята някаква камера или мобилен апарат, и почука на една врата. Голямата тайнственост ме развълнува още повече, но стаята не се оказа нищо особено. Имаше осем работни компютъра, от които ми беше позволено да използвам единствено предварително предназначения за мен. В стаята имаше дружелюбна жена. Тя ме накара да се подпиша под правилата за посетители. Направих го, тъй като в противен случай нямаше да ми се предостави достъп до споразумението. В ъгъла на стаята имаше термос с кафе и поднос със сладки. Никакво количество кофеин или захар обаче нямаше да ме направи способна да изчета 300 страници за двата часа, с които разполагах.

0,,19012043_303,00

Тайните стаи за четене на TTIP

 

Храна за хитрите адвокати

Често е отправяна критиката, че текстовете на споразумението съществуват единствено на английски език. Не всеки народен представител владее английския като свой втори език. Можете само да си представите какво би се случило, ако на американските сенатори им бе предоставен достъп до текстовете единствено на френски език. Толкова за равенството между преговарящите партньори. В стаята имаше речници, но не и достъп до интернет, следователно не можех да използвам апликации за превод, което никак не ме улесни в превода на технически правни термини и формулировки.

Пред проблем са изправени дори народните представители, които нямат проблем с четенето на официални текстове на английски език: без правни обяснения човек по никакъв начин не може да се запознае с потенциалните ефекти на много от използваните термини. Нека ви дам един пример, който срещнах не конкретно в стаята за четене, а във вътрешен доклад от Брюксел.

САЩ са уверили Европейския съюз, че няма да има никакви ограничения върху неговото право да въвежда „научнообосновани регулации“ за в бъдеще. Всеки непредубеден човек би заключил, че ЕС ще продължава да може да контролира употребата на определени видове генетично модифицирани организми в своите граници. САЩ обаче счита голяма част от европейските правила за безопасност на храните за „ненаучнообосновани“: така един по-находчив търговски адвокат би могъл да се възползва от въпросната клауза, за да заведе успешно дело, което оспорва съществуващите регулации. За да можем ние, народните представители, да разберем напълно потенциалната значимост на използваните термини, трябва не само да разполагаме с пълния текст на ТПТИ, но и да се възползваме от услугите на международни търговски адвокати, които да анализират двузначните формулировки. Да, но не ние позволено да ги вземем с нас в стаята за четене. И все пак в някои случаи човек няма нужда от особено богато въображение, за да си представи как един добър адвокат може да се възползва от формулировките – разбира се, в интересите на големия бизнес.

Open_the_Door_to_Transparency-_-StopTTIP_-_15543248792

Европейски депутати протестират срещу високата степен на секретност и липсата на достъп до текстоете на ТТИП

 

Какво НЕ прочетох

Имайки предвид изявленията на Зигмар Габриел, че ТПТИ ще е от особена полза за малкия и средния бизнес в Германия, бях любопитна да прочета частта от документите, която ги касае. Не ми е позволено да ви кажа нищо от това, което прочетох. Но не съм се подписвала, че няма да разкрия това, което НЕ прочетох. Така че, за протокола: не прочетох нищо, което дори бегло да подкрепя твърдението на Габриел.

Това, разбира се, не е голяма изненада. Наскоро изтекъл документ на Европейския съвет разкри основната цел на представителите на ЕС в преговорите по споразумението, а именно: достъп до огромния списък от договори за обществени поръчки на САЩ. Въведените сложни и деликатни процеси не са любимото нещо на малкия бизнес нито тук, нито там.

Двата часа, с които разполагах в стаята за четене, естествено не ми бяха достатъчни, за да прочета всички документи, но в последствие осъзнах, че нищо от прочетеното не променя първоначалната ми критична нагласа към ТПТИ. Нищо от прочетеното не облекчи моите опасения, че САЩ иска да утежни живота на публичните и обществените предприятия и да осигури по-добри условия за транснационалните корпорации в борбата за обществените поръчки. Нищо от прочетеното не смекчи и страха ми, че представителите на ЕС в преговорите са готови да жертват социалните и екологичните ни стандарти в името на това големите европейски фирми да спечелят изгодни договори.

Не прочетох нищо, което да ме накара да преосмисля първоначалната ми критика, че единственият начин, по който ТПТИ адресира защитата на потребителите, е да обяви конкуренцията на свободния пазар за най-висшия съществуващ неин аспект.

scale

Гъмжащ от печатни грешки

Надявам се няма да разкрия никаква държавна тайна, ако изкажа удивлението си от това, че документите направо преливаха от печатни грешки. Думата „and (и) на много места е изписана като „andd, а „the (член на думата) често се среща като „teh. Или участниците в преговорите си вършат работата много зле, или това е една от известните мерки за сигурност, за които сме чували. В случай че някой успее да вмъкне камера и направи снимка на тайните документи, умишлено допуснатите „грешки“ биха помогнали на властите да идентифицират откъде е изтекла информацията.

Самият факт, че министерството е готово да предприеме такива мерки, за да потули текста на ТПТИ, говори достатъчно. В негов интерес е да го направи. Никой, който участва в преговорите, за да заздрави защитата на потребителите и околната среда, както и за да подобри работните стандарти, не би се страхувал по никакъв начин от прозрачност. Всеки, който участва в преговорите, за да продаде демокрацията, от друга страна, очевидно всячески ще иска да избегне общественото разглеждане на документите. Ако Зигмар Габриел и участниците в преговорите са толкова убедени в ползата от ТПТИ, защо не направят текста по споразумението достъпен за всички в интернет?

 

Автор: Катя Кипинг, COUNTERPUNCH

Превод: Момчил Вачев / Memoria de futuro

Advertisements

Posted on 14.02.2016, in Анализи, Икономика, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: