Кои са най-добрите подводници?


Кои са най-добрите подводници?Русия съобщи, че работи върху нови свръхтихи подводници – „Проект 636“. Австралия си избира нови субмарини и изглежда, че фаворит са японските образци. Корабостроителниците на няколко европейски държави се конкурират коя да получи поръчката за износ на модерни дизел-електрически подводници. Дори във ВМС на САЩ често се говори, че най-големият военен флот в света не бива да разчита само на ядрени подводници. Може да се каже, че дизел-електрическите подводни лодки преживяват истински ренесанс и отново влияят силно на съвременните военноморски стратегии.

Първата половина на 20 век (включително и двете световни войни) мина под знака на традиционните подводници, които разполагат с комбинация от дизелни мотори и електрически акумулатори. Именно благодарение на втория елемент подводниците можеха да плуват под повърхността на водата, макар и в онази епоха това да бе възможно само за кратко време и на малка дълбочина. Повратът се случи по време на Втората световна, когато немците използваха холандската идея „сноркел“ – своеобразна тръба, чрез която дизеловите двигатели могат да работят под вода.

Германия също изобрети изключително съвременните за тогава лодки от типа XXI, които в много отношения определиха курса на по-нататъшните разработки в сферата. Освен това именно немците представиха пред света нов вид двигател, така наречената турбина на Валтер, която изобщо не зависи от въздуха. Все пак след войната при подводниците настъпи нов обрат – появиха се ядрените субмарини, а те могат да стоят под вода неограничено време, поне на теория.

Подводниците се превърнаха в една от основните области на конкуренция между световните суперсили САЩ, Съветския съюз, Великобритания, Франция и Китай. Освен нападателните подводници, които започнаха да наричат многоцелеви заради разширения им спектър от задачи, се появиха и подводници с балистични ракети, а в СССР и специални подводни лодки с крилати противокорабни ракети. Реално те бяха създадени като оръжие, което може да преодолее отбранителните системи на американските самолетоносачи.

Разбира се продължиха да произвеждат дизел-електрически подводници и много държави се сдобиха с такива, въпреки че не можеха да си позволят да ги използват, купуваха ги за престиж (това се отнася най-вече за арабските страни). Американците поеха в съвсем друга посока и в определен момент напълно престанаха да използват дизелови подводници, а изцяло заложиха на ядрените, защото в глобалната доктрина на ВМС на САЩ нямаше задачи за традиционните подводници. В Западна Европа и СССР обаче обръщаха все повече внимание именно на дизел-електрическите субмарини.

Повратна точка бе когато през 1982 г. съветският флот бе попълнен от първата подводница от подклас „Проект 877“, известна на Запад като „Кило“ и „Черната дупка“. Наричаха я така, защото когато се движи само на електрическа енергия подводницата издава по-малко звуци, отколкото има принципно в шумовия фон на океана. За обикновените радари тази подводница е на практика неуловима. Това е проблем, който и досега тревожи американците.

Все пак не става дума само за съветския или руския флот, а също и за износа на мащабен брой подводници от този клас, които бяха купени от Иран и Китай. Има теория, според която съчетание от такава технология и добър капитан може да доведе до там, че „Кило“ успешно да унищожи самолетоносач. Това може да извърши китайска подводница някъде край Тайван или иранска в Персийския залив.

Разбира се разработките не спряха дотам и на съвременния пазар има голям избор от дизел-електрически подводници. Най-голямото преимущество на „Кило“ беше, че не издава почти никакъв шум, но във всяко едно друго отношение тя си беше обикновена торпедна подводна лодка. Днес ситуацията е по-различна, защото съвременните „дизели“ имат много по-различни характеристики. Дори може да се каже, че в някои отношения се конкурират с ядрените подводници, а освен това са по-тихи и по-евтини от тях.

За „ренесансът“ на неядрените подводници има две причини. Първата е, че изключително популярни станаха така наречените AIP (Air-Independent Propulsion), тоест независещи от въздуха двигателни системи. Може да се каже, че това е своеобразно продължение на старите немски традиции. Най-обещаващият проект от този клас има за цел да разработи система, която да използва като гориво водородни елементи. Върху проекта работят основно немци, но системата ще бъде използвана и новите руски подводници.

Почти  всички съвременни стандартни субмарини могат да бъдат снабдени с един или друг вид система от типа AIP, която позволява на машините да стоят под вода със седмици, за разлика от обикновените батерии, които издържат само няколко дена. Вярно е, че това все пак не може да се сравнява с ядрените подводници, но пък разходите за поддръжка на една традиционна машина са много по-малки. Вярно е също и че в операции в по-плитки води малките „дизели“ са сериозна опасност дори и за мощните ядрени подводници.

Това е свързано и с една друга особеност. През последните две десетилетия дизел-електрическите подводни лодки бяха силно усъвършенствани от гледна точка на въоръжението и спектъра на задачи. Освен торпеда, тези подводници в стандартен режим могат да изстрелват и крилати противокорабни ракети, да превозват водолази, специални отряди, да пускат подводни роботи. За пример могат да послужат израелските подводници от класа „Долфин“, които се произвеждат в Германия. Израел ги използва като основно оръжие, тъй като те могат дори да изстрелват крилати ракети с ядрени бойни глави.

Вече отново се произвеждат подводници, в чиито корпуси има вертикални ракетни шахти. Някога това се считаше за отчаяно решение на Съветския съюз, който изстрелваше балистичните си ракети от модифицирани дизелови подводници. Но вече няколко страни (Русия, Китай, Швеция и Германия) снабдяват подводниците си с такива и считат, че това са най-съвременните образци. Ясно е, че за Индия и Израел това може да бъде още едно страховито средство към и без това зловещия арсенал.

Интересно е, че дизеловите подводници отново се превръщат в интерес и за САЩ. След като американците използваха една шведска подводница за учения и експерименти, започнаха преговори с Германия и Швеция за евентуално закупуване на техни подводници.

Всичко това доказва колко се е променила ролята на дизеловите подводници. Преди те бяха средство някои от по-малките държави да създават изкуствено впечатление, че са въоръжени, но на практика тези подводници не бяха актуална конкуренция на ядрените. Сега обаче традиционните подводници разполагат с AIP и разнообразно ракетно въоръжение и реално дават военен потенциал на собствениците си, като Израел е идеален пример за това.

„Възраждането“ на дизел-електрическите подводници е още едно доказателство, че техническият прогрес променя световната политика на сигурност.

 

Източник: http://www.fbr.bg

Реклами

Posted on 10.02.2016, in Анализи, Въоръжени сили and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: