Военните дирижабли: Какви ще са руските военновъздушни сили на бъдещето


Военните дирижабли: Какви ще са руските военновъздушни сили на бъдещетоОтдавна се говори, че на въоръжение в руската армия могат да постъпят дирижабли. И ето, че стана ясно, че до края на 2018 г. ще бъде построен дирижабълът „Атлант” в два варианта с различна товароспособност за евентуално използване в интересите на Министерството на отбраната на Русия.

Засега се говори само за създаването на макет на апарата. Самото строителство на първия екземпляр ще стартира не по-рано от 2016 г., отбеляза представител на компанията производител Началото на летателните тестове е насрочено за края на 2018 г.

Снимка: Интернет

Снимка: Интернет

„Военни” модификации ще получат разработените от холдинга дирижабли „Атлант-30” с товароспособност 16 тона и „Атлант-100”, който може да издигне във въздуха до 60 тона. Апаратите имат способността да осъществяват вертикално излитане и да кацат върху неподготвени площадки и водна повърхност, както и да летят във всякакви климатични условия. „Атлант” ще могат да доставят товар на разстояние до 2 хил. км и да се придвижват със скорост до 140 км/ч. Екипажът и на двата летателни апарата ще е до трима души. Възможностите на тези дирижабли за военни цели са безценни.

„Всъщност внедряването на това уникално транспортно средство напълно съответства на новата концепция за създаване на мобилна армия, отваря нови възможности за използването на средства за радиолокационно наблюдение и противовъздушна отбрана, достави за десантните подразделения и дори създаване на аеромобилни пунктове на управление”, смята представител на компанията.

„Авгур-РосАероСистеми”, който предлага дирижаблите да се използват в руската армия има възможност да провежда пълен цикъл на работа за създаване на въздухоплавателна техника.Проектирането на апаратите се извършва от самостоятелно конструкторско бюро, а многофункционалното производство включва уникален участък за сглобяване и заваряване. Предприятието разполага още със самостоятелен летателно-изпитателски комплекс и авиационен учебен център. Именно в това предприятие са създадени първият руски сертифициран дирижабъл Au-12, както и най-големият в света дирижабъл Au-30, който постави световен рекорд през 2008 г. за най-дълъг полет – 626 км, като нади британския дирижабъл GA-42.

Руските строители на дирижабли и тяхното ноухау

Използването на дирижабли за военни цели не остава незабелязано никъде по света, и това се потвърждава от последните данни. Така Пентагонът заявява за възможностите си да използва такива устройства в своята система за противоракетна отбрана (ПРО). Групировка от безпилотни бойни дирижабли може да бъде задействана за прикритие на Вашингтон при ракетни атаки, заявяват американските военни. Във вътрешността си тези кораби са високотехнологични. Основата им е радари на системата JLENS, които позволяват откриването на нисколетящи крилати ракети, както и самолети на разстояние над 550 км. Сега тези апарати са в етап на тестване.

Има известен опит в практическото използване на летателни апарати, работещи на принципа на дирижаблите във военния сектор. Аеростати с комплект разузнавателна апаратура са използвани в хода на бойните действия в Ирак и Афганистан. Такива апарати могат в продължение на две седмици да „висят” във въздуха и не искат поддръжка. Въобще възможността на дирижаблите и аеростатите да се намират в небето продължително време без зареждане ги прави незаменими. Скрупулните американци дори пресметнаха, че експлоатирането на безпилотния разузнавателен дирижабъл ще струва около 5 до 7 пъти по-малко, отколкото използването на самолет за военно разузнаване.

Апаратите от руското семейство „Атлант” могат да станат сериозна алтернатива на презокеанските разработки. Руският дирижабъл не е толкова капризен, например той практически не изисксва инфраструктура за обслужване и швартоване. Здравата обшивка позволява полетът да продължи при страничен и насрещен вятър до 30 метра в секунда. Освен това „Атлант” ще имат въздушна възглавница, която ще им позволява да кацат във водна повърхност, лед и всяка друга равна площ. Но най-важното е, че разработчиците са успели да се справят с класическия проблем на всички дирижабли. След разтоварване апаратът рязко се издига нагоре и става неуправляем. Руските специалисти намерили решение на проблема. На „Атлант” е създадена система със сгъстен въздух, който се създава с помощта на оборудване в самия дирижабъл.

Снимка: waralbum.ru

Снимка: waralbum.ru

 

Днешните дирижабли вече не са онези обикновени апарати от изминалия век и дори не са исполинът „Хинденбург”. В основата на корпуса им има многослойна композитна тъкан, а обвивката се изготвя от съвременни издържливи материали. Накратно, използването на композитни материали е още един плюс за дирижаблите – прави ги по-незабележими за системите за ПВО. Апаратът не се засича от радиовълни и не излъчва топлина. Балонът не се пълни с взривоопасния водород, както по-рано, а с незапалимия хелий. В съвременните дирижабли се използва също така система за автопилотиране и друго високотехнологично оборудване.

„Връщането на дирижаблите днес изглежда по-реално, отколкото преди 20 години”, смята старши научният сътрудник Тамара Горюн от Държавния музей на историята на космонавтиката. „Няколко центъра в света работят в една и съща насока – създаване на ветроустойчив апарат, който не се нуждае от сложна инфраструктура и по-евтин в сравнение с другите видове въздушен транспорт. Усвояването на Арктика също така може да отвори нова страница в историята на строенето на дирижабли”.

Впрочем Русия като цяло има голям опит в създаването на дирижабли. През 1932 г. четири модела от първите съветски дирижабли («СССР В-1», «СССР В-2», «СССР В-3», «СССР В-4») дори са били част от Парада на победата на Червения площад. В началото на Втората световна война Червената армия е разполагала с шест полка и десет отделни въздушни дивизиона. Дирижаблите се използвали за подготовка на парашутисти и транспортни превози. Извършени са почти 1,5 хил. полета. Активно са се използвали аеростати и в противовъздушната отбрана – фотохрониката с панорама на летящи над Москва апарати, закриващи небето над руската столица е известна на всички…

След войната работата в тази насока стихва, макар да е известно, че през 1986 г. аеростати са използвани за осветяване на денонощната строителна площадка на мястото на разрушения 4-ти енергоблок на АЕЦ Чернобил.

Дирижабли със специално предназначение

Военното бъдеще на дирижаблите и аеростатите е напълно реално. В конструкторското бюро в Долгопруденск текат дейности по апарата „Пересвет”, който е способен да открива крилати ракети „Томахоук” от разстояние 400 км. Представителят на конструкторското бюро Сергей Бендин подчертава, че монтираната на „Пересвет” радиолокационна станция просто „виси” на височина от няколко километра, благодарение на което тя няма „мъртви зони”, в които да не прихваща.

Снимка: airwar.ru

Снимка: airwar.ru

Първият боен дирижабъл е използван в навечерието на Първата световна война в германската армия. 75 такива апарата са участвали в бомбардировките на Лондон. Британците впоследствие обаче унищожават 52 от тях. Така или иначе по време на цялата война немските дирижабли са хвърлили 340 тона различни бомби върху противникови територии.

В годините на Втората световна война дирижаблите са използвани активно и от американците. Използвани са за издирване и унищожаване на германски подводници. През лятото на 1943 г. под американски флаг действат около 150 хелиеви дирижабъла, въоръжени с радари, оръдия и бомби. Командващият военноморските сили на райха гросадмирал Дениц дори бил принуден да забрани на подводниците си да атакуват конвоите, съпровождани от дирижабли.

Днес се развива транспортното и разузнавателното приложение, както и използването на апаратите за предупреждение и реагиране на извънредни ситуации. През 2014 г. военнопромишлената комисия към правителството на Русия включи в програмата „Иновационен транспорт на Севера” внедрени системи за мониторинг на арктичните региони с помощта на дирижабли, оборудвани с топлинни радари, радиолокатори, лазерни датчици и видеокамери.

Днес вече става дума за създаването не само на пилотирани, но и на безпилотни дирижабли, включително и в по-компактни размери. Един от онези апарати, разработвани от вече споменатото конструкторско бюро в Долгопруденск може да вдига само 10 килограма товар (например видеоапаратура и оборудване за изпращане на сигнали) и да лети на височина около километър. Същевременно периодът на самостоятелна работа на такъв апарат във въздуха е повече от три часа, което му позволява спокойно да патрулира над територията, да извършва разузнава не въздушната обстановка, както и да контролира пожароопасните райони.

 

Източник: http://www.fbr.bg

Posted on 06.02.2016, in Анализи, Въоръжени сили and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: