Глобалната армия на Пентагона – време е САЩ да се разделят със своята мечта за световна хегемония


Протести в защита и против американски войски в Чехия по време на учения на НАТО през 2015-а. "Американски убийци, ходете си у дома", пише на плаката

Протести в защита и против американски войски в Чехия по време на учения на НАТО през 2015-а. „Американски убийци, ходете си у дома“, пише на плаката

САЩ разполагат с над 700 военни бази в 38 страни в света, но е време да се разделят със своята мечта за световна хегемония.

Любима тема на медии и разнородни аналитици от края на миналия и началото на този век е глобализацията – в икономиката, индустрията, културата, политическия живот. А защо не и във военната сфера? Политиката на Пентагона, на целия военнопромишлен комплекс (ВПК) на САЩ са нагледно доказателство, че и това е възможно.
Днес, според данни на Пентагона, Щатите разполагат с над 700 военни бази в 38 страни на света и поддържат различно по качество и вид военно присъствие в 110 държави. Този

своеобразен военен октопод

пуснал пипала из цял свят, се поддържа от около четвърт милион платени военни.
Година след встъпването си в длъжност президентът Барак Обама одобри военен бюджет с астрономическия размер от 680 млрд. долара – с 30 млрд. повече от този на предшественика си Джордж Буш-младши. Същевременно за справяне с разгърналата се икономическа криза Белият дом определи една немного по-голяма сума – 787 млрд. долара.
Защо в период на сериозни финансови, икономически и социални сътресения е необходимо да се наливат такива колосални суми във военната машина? Простият отговор гласи: Това е нужно, за да се поддържа жизнен и печеливш небезизвестният ВПК – сфера в живота на САЩ, където се преплитат интересите на крупни оръжейни магнати, на обикновени военнослужещи, на цяла армия инженери и работници от стотиците оръжейни фирми и, не на последно място, на хилядите чиновници с бели якички, обслужващи ВПК.
Но всъщност въпросът е много по-дълбок и сложен – както изтъква американският историк Уилям Блум, „мощта и влиянието на старите империи са се измервали с броя и големината на техните колонии, а днес характеристика на новите империи са съществуващите военни бази“.
Повечето хора – както в САЩ, така и по света, не знаят за съществуването на тази огромна мрежа от американски военни бази, както и не подозират каква е тяхната реална (и зловеща) роля.

В крайна сметка хората са впечатлени и смутени от  съобщенията за мъчения в американската военна база Гуантанамо (в Куба) или от поредните вести за загинали американски войници в Ирак или Афганистан. Откъслечни факти, които съвсем не дават представа за цялостната картина…
А истината е много по-стряскаща. Необходимо е широката общественост да получи ясна представа за това, че мрежата от военни бази не е нищо друго, освен подготовка за голям, наистина глобален конфликт и че тези бази всъщност са инструмент в ръцете на най-консервативната, крайно дясна върхушка в Щатите.
Преди няколко години кинодокументалистите Енрико Парени и Томас Фаци създадоха документалния си филм „Постоянната армия на САЩ“ (US Standing Army) – един впечатляващ филмов документ за

имперската стратегия на Белия дом

и Пентагона. Във филма са показани документални кадри от едни от най-основните военни бази на САЩ – Окинава, Диего Гарсия, Южна Корея.
В кадър обикновен възрастен японец от остров Окинава разказва с простички думи как са били отнети земи на тамошни жители, как години наред са им внушавали, че военните бази на САЩ в тази част от Страната на изгряващото слънце съществуват, за да защищават мира и спокойствието на хората в Япония (а и в целия свят).

„По-късно – споделя интервюираният, ние разбрахме, че именно от тези бази е била подготвяна войната във Виетнам, а по-късно и тази в Ирак…“ И това не е плод на някаква фантазия или безотговорно бъбрене: на Окинава и до ден днешен има 38 военни бази на САЩ, в който са разположени десетки хиляди военни от всички родове войски.
Още по-драматична е историята на живописния коралов атол Диего Гарсия (площ 27 кв. км), британско владение в Тихия океан, превърнато в годините на Студената война в една от най-големите англоамерикански военноморски бази в този район на планетата.

Естествените дълбоки заливи на главния остров са много подходящи за базиране на военни кораби и бойни подводни лодки. Двете хиляди жители на Диего Гарсия са изгонени от земите на своите деди и прадеди и насилствено са разселени в Англия и други държави в района на Пасифика. И до ден днешен жители на този живописен архипелаг водят съдебни дела за възстановяване на незаконно иззетите им домове и земи.
В Южна Корея (пак с мотиви за пазене на мира и сигурността) са разположени 26 военни бази на САЩ. В последно време – с оглед на нарастващата  икономическа и военна мощ на съвременен Китай, Щатите не се чувстват особено сигурни в региона на Китайско море и плановете на Пентагона предвиждат поетапно преместване на военни бази от Корея и Япония в един друг тихоокеански военен форт на САЩ – остров Гуам. Там освен супермощен военен комуникационен център, голямо летище и база на морски пехотинци постоянно „дежурство“ дават две до три атомни подводници на САЩ, снабдени със стратегически ядрени ракети.
Световноизвестният американски философ и общественик проф. Ноам Чомски споделя интересни мисли във връзка с американската глобална военна експанзия.

„След разпада на СССР през 1991 г. Америка се почувства като футболен отбор, подготвял се години наред, чийто основен противник внезапно се отказва от играта… Необходимо е бързо да се намери друг, нов противник…“
И този противник бързо е намерен – това е устремно развиващ се Китай, това е тероризмът и, разбира се, дрогата. Тероризмът е особено удобен

за надуване на военната тръба

особено след зловещия удар на „Ал Кайда“ срещу кулите-близнаци в Ню Йорк през 2001 г. Белият дом обявява „тотална война“ на тероризма, харчат се милиарди долари – без никакъв реален резултат. Нещо повече, в наши дни виждаме как уродливото дете на „Ал Кайда“ супертерористичната „Ислямска държава“ контролира значителни райони в Ирак и Сирия, осъществява убийствени акции в сърцето на Европа.
Интересна в това отношение е и книгата „В търсене на врагове“ от Джон Стокуел, бивш агент от ЦРУ. В нея авторът разкрива внимателно подготвения механизъм за демонизиране образа на новозапланувания враг.

В началото, пише той, това бяха виетнамският лидер Хо Ши Мин и кубинският лидер Фидел Кастро, по-късно бяха заменени от Даниел Ортега (Никарагуа) и Уго Чавес (Венецуела). По-късно той на свой ред бе заменен от иранския лидер Ахмадинеджад.
В последните няколко години светът е свидетел на старателното и

активно демонизиране образа на Владимир Путин

човекът, който извади Русия от калния коловоз, прокаран от Горбачов и Елцин, укрепи държавността и военната машина на Руската федерация. Днес, четвърт век след саморазпада на Съветския съюз, Русия отново е сред най-могъщите във военно отношение държави в света – факт, който никак, ама никак не се харесва на политици и военни от Вашингтон.
В това отношение „глобалната стратегия“ на Пентагона очевидно изостава от промените в геополитическата панорама на планетата.

Въпреки зловещата мрежа от тези 700 военни бази в десетки страни по света, американският военнополитически елит трябва да се съобразява с възстановената огромна мощ на бившия противник №1 Русия и с растящия военен потенциал на КНР.

В края на миналата година от трибуната на ООН президентът Путин формулира нещата просто и ясно: „Не си играйте с нас, ние сме мощна ядрена държава!“, а Пекин – известен със своята традиционна сдържаност и стремеж за хармонични отношения с Изтока и Запада, в последно време неколкократно предупреди политиците от Вашингтон „внимателно да премислят, преди да предприемат някои действия“.
Очевидно днес, в средата на второто десетилетие на новия век, светът вече не е това, което е бил доскоро, а САЩ трябва постепенно да се разделят със своята мечта за имперска глобална хегемония, защото действителността е значително променена – и то не в полза на стратезите от Пентагона и Белия дом.

 

Автор: Петър Герасимов

Източник: http://duma.bg

Posted on 01.02.2016, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: