Кому са нужни войските на НАТО?


Кому са нужни войските на НАТО?Истинските цели на постоянното присъствие на чужди военни в Източна Европа

Какви могат да бъдат после­диците от посто­ян­ното при­съствие на чуж­де­странни военни в девет държави от източ­но­ев­ропе­йското крило на НАТО, които ги пока­ниха в раз­рез със соб­стве­ния си гор­чив исто­ри­че­ски опит?

Тогава, през ноем­ври м.г. в Буку­рещ Литва, Лат­вия, Есто­ния, Полша, Румъ­ния, Унга­рия, Сло­ва­кия, Бълга­рия и Чехия, изпра­тиха „офици­ална покана”, с която поис­каха посто­янно при­съствие на чуж­де­странни войски на своя тери­то­рия. Това поражда нега­тивни асоци­ации с наве­че­ри­ето на август 1968 г., когато такива действия доведоха до „закон­ното” военно при­съствие на войските на Варшав­ския дого­вор в Чехословакия.

Сред най-​позорните стра­ници в тази сага беше „Писмото на 99 работ­ници от автомо­бил­ния завод „Прага”, в което те про­те­сти­раха срещу изтег­ля­нето на съвет­ските войски след края на военни уче­ния през юни. В него се каз­ваше, че „нито един достоен и честен граж­да­нин на нашата родина не може да бъде про­тив при­състви­ето на войските на Варшав­ския дого­вор в Чехо­сло­ва­кия. Напро­тив, това би тряб­вало да ни прави по-​сигурни”.

Днес някои поли­тици, които не са си взели поука от исто­ри­ята и съвремен­но­стта, изглежда искат да повто­рят слу­чи­лото се през 1968 г., този път с уча­сти­ето на войските на НАТО. Идео­логи­че­с­ките им аргументи бук­вално копи­рат тезите на някогаш­ните кому­ни­сти­че­ски вла­сти. И също, както тогава, поводът е изми­слен. Говори се за няка­кви „агре­сивни руски действия” и се посочва „агре­сив­ното съсре­до­то­ча­ване на руски войски по ней­ните гра­ници.

Забравя се обаче, че този процес започна, след като НАТО, въпреки даде­ните на Москва джентълмен­ски обеща­ния, се доб­лижи плътно до бившия си съпер­ник. Както изглежда, някои западни стра­тези изпит­ваха остра нужда да въз­кре­сят добре позна­тия си враг от мина­лото. В крайна сметка, защо да учат араб­ски или китайски, след като навремето с тол­кова уси­лия зуб­риха руски?

Преди години осно­ва­те­лят и пре­зи­дент на аме­ри­кан­с­ката разузнавателно-​аналитична агенция Stratfor Джордж Фрид­ман прогно­зира, че „бъдещите руски действия ще бъдат пред­ста­вяни от Запада като агре­сивни, макар че на прак­тика те ще имат само отбра­ни­те­лен харак­тер”. Хенри Кисин­джър и Збигнев Бжежин­ски допъл­ват това схващане, като при­зна­ват, че напреже­ни­ето между Запада и Русия започна именно с разши­ря­ва­нето на НАТО на Изток.

Щом такива „яст­реби” като Бжежин­ски твър­дят това, можем спо­койно да кажем, че от страна на Москва няма ника­кво жела­ние за напа­де­ние на източ­ните чле­нове на алианса.

Когато гово­рим за „анек­сия на Крим”, трябва да се вър­нем към 1954 г., когато Крим беше при­съе­ди­нен към Украйна. Пара­док­сално е, че днес този хри­сто­ма­тиен при­мер за свое­во­ли­ята на „пре­стъп­ния кому­ни­сти­че­ски режим” има при­върже­ници на Запад.

Трудно може да се говори за анек­сия на Крим през 2014 г., защото полу­ост­ро­вът стана авто­номен след рефе­рен­дум, чиито резул­тати укра­ин­ският пар­ламент одобри още през 1992 г., след като крим­ските вла­сти под натиска на Киев отме­ниха реше­ни­ето си за обя­вя­ване на неза­ви­сима Крим­ска репуб­лика срещу запазване правото във всеки бъдещ момент да про­веде рефе­рен­дум за само­опре­де­ле­ние. Именно това стана през 2014 г.

Какви ще са после­диците от посто­ян­ното при­съствие на чужди войски на тери­то­ри­ята на държави, чиито лидери ги канят, в про­ти­во­ре­чие на здра­вия разум и исто­ри­че­с­ката памет? Веро­ятно източ­но­ев­ропе­йс­ките поли­тици са извлекли няка­кви соб­ствени поуки от исто­ри­ята и сега раз­чи­тат, че чуждите военни могат да ста­би­ли­зи­рат вътреш­нопо­ли­ти­че­с­ката им позиция. Може би, именно тази жалка и недо­стойна цел е изиграла роля за реше­ни­ето им.

Ужасна после­дица от нера­зум­ните действия на поли­ти­че­с­ките ръко­вод­ства на споме­на­тите държави е въз­ни­ква­нето на сери­о­зна заплаха за жиз­не­ните инте­реси на тези страни. В осно­вата на всичко е погреш­ният ана­лиз на опас­но­стите.

Всъщ­ност, не е напра­вен ника­къв сери­о­зен пред­ва­ри­те­лен ана­лиз, поли­тиците про­сто са поста­вили пред ана­ли­за­то­рите изрич­ната задача да превър­нат Русия в заплаха, а при­състви­ето на войски на НАТО — в реше­ние. При това, въпрос­ните ана­ли­за­тори са полу­чили „пълна сво­бода” да избе­рат как да стиг­нат до зада­де­ните им пред­ва­ри­телно изводи.

В резул­тат от това, нашите страни се подгот­вят за една нере­ална заплаха. Съще­временно всички, които искат да рабо­тят срещу реал­ните заплахи и да реша­ват реални про­блеми, се сблъскват със стена от враж­деб­ност от страна на управ­ля­ващите поли­ти­че­ски елити. Подобно само­убийствено мислене и начин на действие изо­стря вътреш­нопо­ли­ти­че­с­ката ситу­ация.

Поли­тиците се опит­ват да пре­одо­леят този про­блем, демон­стри­райки повишена и необос­но­вана агре­сия срещу опо­нен­тите си в сво­ите соб­ствени обще­ства. И тъкмо в това отноше­ние посто­ян­ното при­съствие на „брат­ските” войски от НАТО може много да им помогне. Ето защо не бива да вяр­ваме на висо­ко­пар­ните фрази на управ­ля­ващите, защото зад тях се крият жалки и недо­стойни цели. (rusfact​.ru)

 

Автор: Ян Шнай­дер

Източник: http://www.rusiadnes.bg

Реклами

Posted on 30.01.2016, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: