Предстоящата европейска революция


Предстоящата европейска революцияМартин Армстронг е един от най-добрите икономически анализатори в света, наричан „Американският Нострадамус“. Известен е със своите финансови и икономически прогнози, които в голяма степен се сбъдват и са базирани на развития от него Модел на икономическото доверие (Economic Confidence Model), както и на разработения от него т. нар. „Pi-Code“, който много експерти считат за „световна формула“. „ПИ-кодът“ показва как се развива световната икономика и разкрива нейните вечни приливи и отливи. 

„Бих казал, че рискът за разпад на еврозоната е над 90%“, заяви той пред германския всекидневник „Die Welt“ през май 2015 г.

Армстронг си изгради реномето на истински пророк във финансовата сфера. Той например предвиди т. нар. „Black Monday“ през есента на 1987 г., първият борсов срив след Втората световна война. Тогава индексът Dow Jones се срина с 22% – най-голямата дневна загуба в историята му. Армстронг успя да предвиди и историческия срив на японския бенчмарк Nikkei през 1989 г., както и кризата в Русия през 1998 г. 

Прогнозният анализ, който ви предлагаме тук, излезе на 12 януари 2016 г. в официлния сайт на Мартин Армстронг.

arm-snimka1

86-годишният революционен цикъл

 

arm-snimka2

Цикълът на кризите в държавния дълг: 86-годишният цикъл в неизпълнението на държавните задължения

 

В миналото предупредих, че 2017 г. ще бъде една адска в политическо отношение година. Това, което показвам в графиките по-горе, е връзката между революционните цикли и кризите в държавния дълг. През 1933 г. в САЩ на власт идва Рузвелт, който обръща държавата към социализма. През същата тази година във властта влизат Хитлер и Мао. 1934 г. съответно е една революционна година. Подобни революции не винаги водят до проливане на кръв по улиците. Следващата предстои през 2020 г. и скоро ще наблюдаваме как системата, в която живеем в момента, се срива до основи.

Революциите от 1848 г. в същността си представляват едно демократично движение и бунт срещу политическия елит. През 1848 г. Карл Маркс и Фридрих Енгелс публикуват „Манифест на комунистическата партия“, в резултат на което Маркс е прокуден в изгнание в Лондон. Там той изживява остатъка от своя живот и написва първия том на „Капиталът: Критика на политическата икономия“. Това издание безспорно оказва голямо влияние на тогавашните революции, които отварят вратите към комунизма/социализма. Този труд също така вдъхновява рухването на старите феодални структури и създава независими суверенни държави. Революционната вълна започва във Франция през февруари 1848 г., когато настъпва краят на френската монархична система. Комунизмът на практика започва във Франция под формата на „комуна“, където хората живеят в една сплотена и споделена общност без частна собственост. Именно французите убеждават Маркс, че комунизмът би функционирал по-добре от обикновения социализъм, който той проповядва в началото.

Революцията през 1848 г. плъзва като зараза, подобно на Американската революция през осемнадесети век. Тя се разпространява в по-голямата част от Европа и в части от Латинска Америка и влияе на повече от 50 държави. Този процес по никакъв начин не е резултат от координация или съдействие между различните революционни направления в Европа.

Най общо, една подобна зараза се дължи на шест фактора: (1) широко недоволство от политическото ръководство, каквото наблюдаваме и днес; (2) изисквания за по-голямо участие в управлението и демокрацията, тъй като републиките отново са ни отнели правото да гласуваме; (3) изисквания за свобода на словото и печата, които днес се изявяват в интернет; (4) искането за по-добри условия на работническата класа, която днес бива потискана от огромни данъци , съчетани с данъци върху доходите и ДДС от 20% или повече процента; (5) подемът на национализма, който сега наблюдаваме в резултат от терористичните атаки; (6) прегрупирането на реакционните сили, основаващи се на кралската власт, аристокрацията, армията, църквата и селяните, което отново се разгръща под формата на класова борба.

Американската революция в действителност започва през 1762 г., или 86 години преди революцията от 1848 г. Основният проблем, който предизвиква нейното начало, е практиката на правителството произволно да конфискува активи и да претърсва личната кореспонденция на хората, за да проверява дали някой говори против властта. Агенцията за национална сигурност (на САЩ) днес прави точно това, което някога са правили поданиците на краля. Конфискуваните от полицията активи през 2014 и 2015 г. надхвърлят стойността на всички кражби за същия период. Полицията заема мястото на крадците по много начини. Тя конфискува частна собственост и рядко е подвеждана под отговорност дори за прибързаното убиване на граждани. Вместо да разрешават проблемите без междувременно да убиват някого, полицаите в повечето случаи използват смъртоносна сила.

Същите тези практики в миналото, както и упълномощаването на митническите чиновници да претърсват подозрителни места по свое собствено усмотрение, достигат своята пределна точка в един известен съдебен процес. В крайна сметка именно това се оказва поводът за началото на Американската революция, по-късно станал известен като Четвъртата поправка в Конституцията на САЩ и в последствие заметен под килима от съдебните съдии.

Съдебното дело, поставящо началото на всичко, е известно като делото Ентик срещу Карингтън и трима други кралски пратеници. Открито през месец ноември 1762 г., то касае посегателство върху собствеността на ищеца, или по-конкретно – разбиването на неговите шкафове и чекмеджета и претърсването на личните му документи от страна на държавните служители.

В Бостън адвокатът на защитата Джеймс Отис заклеймява писмените упълномощения на краля като „най-лошите инструменти на своеволната власт, съдържащи най-разрушителните за английската свобода фундаментални принципи, които могат да бъдат открити в английските закони“. Тези упълномощения позволяват на правителствените служители да правят каквото си пожелаят, както е и днес. Наша отговорност е да докажем, че имаме права – а не тяхна да се въздържат. Това поставя „свободата на всеки човек в ръцете на всеки дребен чиновник.“

Бъдещият президент на САЩ Джон Адамс присъства на съдебния процес и изслушва речта на Отис. Отис, разбира се, губи делото, тъй като съдията би отсъдил единствено в полза на краля. „Там и тогава“, заявява Адамс, „там и тогава беше първата сцена от първото действие на съпротивата срещу деспотичните претенции на Великобритания. Там и тогава Независимостта беше родена.“

Циклите представляват това. Четиринадесет години след тези събития се случи Американската революция от 1776 г., която завърши с подписването на Декларацията за независимост на САЩ. Почти един цикъл Пи по-късно (31.4 години след речта на Отис) Джордж Вашингтон полага президентска клетва и по този начин поставя началото на Съединените Американски Щати. Винаги е просто въпрос на време.

Самият факт, че сме способни да наблюдаваме постоянни цикли през дълги периоди от време, ни отвежда към едно просто заключение: никога не трябва да объркваме идеята за СВОБОДНАТА ВОЛЯ на личността с колективното действие на обществото. Едно споразумение никога не може да удовлетвори 100% от хората. Така че НЕ СТЕ задължени да се съгласявате с масата като роботи. Имате своя собствена СВОБОДНА ВОЛЯ. Нямаше да четете този текст, ако бяхте част от безразличното мнозинство.

Обществото, от друга страна, се движи в един континуум с чувството за никога неспиращо движение. Казвал съм го и преди, но трябва да бъде повторено. Съсредоточаването единствено в личностите на Хитлер или Наполеон води до изпускането на голямата картина и на дълбокия смисъл. Личността НИКОГА не движи мнозинството. Мнозинството е това, което произвежда личността. След провала на Бирения пуч в Мюнхен през ноември 1923 г., Хитлер е арестуван за това, което той счита за „политически престъпления“. В затвора Хитлер написва „Моята борба“. Диктувайки книгата на Рудолф Хес, Хитлер очертава своята политическа идеология и бъдещите си планове за Германия. Първият том е публикуван през 1925 г., а вторият през 1926 г. Въпреки това минават осем години преди Хитлер да вземе властта през 1933 г.

Обществото създава лидера, а не лидерът – обществото. Ако насочим вниманието си към икономиката, това разпалва възможността за политическа промяна. Коя точно личност ще застане начело, не е най-същественият въпрос. Обществото ВИНАГИ ще избира някого. Една личност никога не може да наложи идеите си над обществото, независимо колко силно крещи. Обществената история, както всичко останало, следва законите на физиката. Едно тяло, което се намира в движение, ще остане в движение, докато не бъде забавено от някакво съпротивление. Управлението на правителството става все по-лошо и ограничава икономическия растеж до такава степен, че възникват бунтове срещу данъците, които често завършват с революция.

arm-snimka3

Движението на наличния капитал на САЩ. Информацията е отчетена по месеци от 1960 г. до 1990 г., а стойностите са в милиарди долари.

 

Историята се оформя от детерминистична, нелинейна и динамична система, която показва хаотично поведение (панически цикли). В една подобна система отбелязването на малките промени, които преминават през масата като вълна, е нещо впечатляващо, тъй като извършителят на действието никога не вижда как тези малки промени оказват своето влияние на една далеч по-динамична система. Актът за спазване на данъчното законодателство за задгранични сметки (FATCA) в САЩ, например, директно осуетява глобалната икономическа експанзия, тъй като задържа американците в държавната икономическа среда, която, от своя страна, влошава дефлацията извън САЩ в резултат на изкуственото завишаване на стойността на долара. В миналото изтичането на капитал от САЩ преустрои световната икономика; днес този данъчен закон поставя началото именно на обратния процес – нейното унищожаване. Следователно, математически погледнато, най-малкото отклонение на глобалната икономическа система в крайна сметка ще доведе до необуздано дивергентни (отклоняващи се – бел. пр.) резултати. Този акт е вдъхновен от факта, че правителството не може да ръководи своите собствени действия, камо ли икономиката, която то дори не разбира.

Ето защо, един човек не може да направи промяна сам. Самият аз пробвах и бързо разбрах, че най-добрите идеи все още биват пренебрегвани, заради интересите на тези във властта. НЕ личността, а обществото трябва да достигне точката, в която търси отговори и приема нови идеи. Рим се срива през трети век; тогава християнските гонения достигат своя връх. Според някои боговете не отговарят на молитвите на римляните, тъй като са разгневени от огромния брой християни. В крайна сметка все повече хора заемат обратната позиция – че молитвите им не биват чути, защото римските богове не съществуват. Християнството набира мощ и император Константин провъзгласява новата религия за равноправна на старата. Той разграбва езическите храмове, за да може да възстанови империята и да премести нейния капитал в презастроения Византион, който той преименува в Константинопол.

Историята се повтаря, тъй като човечеството никога не се променя. Това, което го движи, е мнозинството, което се люлее напред-назад (в това отношение си приличат и редуващите се победи на републиканците и демократите). Историята не се пише от идеите на личностите; личностите се създават в зависимост от смяната в потока на историята, която неотменно реагира на движещите се сили по същия начин във всеки един век. Ако спрем да анализираме в дълбочина личности като Хитлер и въобще се отдръпнем от личността, за да се съсредоточим върху колективното, изведнъж историята придобива форма, която, подобно на всичко останало, е подвластна на физичните закони.

Така че, да, ще станем свидетели на европейска революция.

Неизбежно е.

 

Превод и източник: Момчил Вачев / Memoria de futuro

Реклами

Posted on 16.01.2016, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: