Целта на върхушката на САЩ – ликвидиране на Китай и Русия


Целта на върхушката на САЩ – ликвидиране на Китай и РусияВсички събития, ставащи след 2008 г. и по-точно след 2001 г., в световната политика и на военната арена, имат една цел – да прикрият краха на САЩ и системната криза на съвременния капитализъм.

А тъй като американският долар е и световна валута, метастазите, заедно с него проникнаха навсякъде, помпани от безумното и принудително кредитиране на потребителството. Приземяването на САЩ можеше да остане в два формата. Мекото предполагаше съгласувани действия на всички световни водещи играчи. Острият или неуправляемият води към голяма война, която ще „отпише“ колосалните дългове на САЩ.

През отминалите оттогава години се спирахме на развитието на тези две опции, на взаимоотношението криза – война, на лъкатушенията, изненадите и закономерностите. Двата вектора придобиха собствено развитие – кризата продължава, мекото кацане на САЩ е невъзможно, светът е в клещите на голяма война за ново преразпределение на сферите на влияние на капиталовите потоци, за нова геополитика.

Защо?

Емисията, предприемана за стимулиране на потреблението през 2000-те години беше кредитно, а не парично. Така е когато централната банка непосредствено печата допълнителни пари. В този случай емитенти бяха търговските банки и в резултат кредитният мултипликатор в САЩ нарасна до 17, при норма от 4 до 6. Но паричната база оставаше стабилна – през 2008 г. беше около 800 милиарда долара.

Доларовата печатница беше пусната на следващия етап, след като се разрази световната криза, и бяха необходими срочни мерки да се спре пикирането надолу на американската икономика, по-точно на онова, което е останало от нея след изнасянето на основни производства в Китай.

Тези мерки получиха названието „количествено смекчаване“ и ставаха в условията на рязко кредитно свиване. В резултат днес имаме диаметрално противоположна картина – кредитният мултипликатор през 2014 г. падна до 4, а паричната маса скочи до 3,3 трилиона. С други думи, кредитният мултипликатор падна 4 пъти, а паричната база нарасна 4 пъти, което позволи да се напечатат 2,5 трилиона без да има инфлация, тъй като разширената парична маса оставаше практически неизменна.

На пръв поглед това би било добре за САЩ, маневрата е за сметка на вътрешната структура и огромната маса намиращи се в оборот кредитни пари бяха преформатирани в налични. На теория – да, но на практика – отново задънена улица. Защото, ако кредитният мултипликатор пада под 4 започва процесът, който е криза на неплатежите, т.е. когато практически се прекратяват нормалните разчети между икономическите субекти и кредитни пари липсват даже за рефинансиране на оборотните средства. А, тъй като механизмът за стимулиране на частното потребление в САЩ остана кредитен, то емисионните пари вървяха по кръга: основната маса Федералната резервна система насочва към бюджета, по-нататък към гражданите и производителите, и в крайна сметка се абсорбират отново от финансово-кредитната система, а не от производството.

Това означава, че финансовият сектор продължава да трупа пари и няма къде да ги вложи. Може само да надува локални балони на финансовите пазари.

Значи, не става. Моделът е калпав, системата е в криза, трябват други модели и проекти.

Проблемите на САЩ се задълбочават и от друг проблем, който след Втората световна война не съществуваше. Тогава делът на САЩ в световната икономика надвишаваше 50 процента. Днес САЩ произвеждат само 15 процента от световния брутен продукт, но потребяват над 40 на сто от онова, което произвежда целият свят, т.е. паразитират за сметка на цялото човечество.

Заради това основният проблем е в две взаимно изключващи се плоскости – или да се поддържа световната финансова система за сметка на икономиката на САЩ, или да се поддържа икономиката на САЩ за сметка на световната финансова система.

В САЩ, разбира се, избраха варианта да се спасяват както винаги за сметка на другите. Но не дооцениха мащабите на кризата.

Заради това има три основни сценария за развитието на събитията.

Първият е общият хаос, доларовата система неудържимо се разпада, пълен срив на търговията и светът потъва в много по-лоша депресия от 30-те години на ХХ век или даже от края на ХІХ век.

Вторият вариант е по оптимистичен, т.е., че параметрите на пазара ще се определят от крайните потребители, а не от фалшивото кредитиране. Бързото укрепване на този механизъм в случай на изчезване на долара може да стане само на равнището на регионални обединения на икономиките на основата на единна за тях валута и свой емисионен център, появата на няколко валутни зони и емисионни центрове. Но за САЩ това е последното нещо, което могат да си представят и ще означава тяхното изолиране.

Третият вариант е също регионален, но доларът ще го запазят. Няма да обхваща целия свят, а само САЩ и техните сателити, като зоната трябва да бъде по-възможност по-крупна в сравнение с другите валутни образувания. Този вариант американците налагат с прокарването на две партньорства – Трансатлантическото – TTIP, и Транстихоокеанското – TPP. Тяхната логика се гради върху тезата, че сега не могат да се отделят от своя основен геопротивник – Китай, тъй като се свързани с него с икономическа и търговска пъпна връв. Това е заслуга на Китай, който направи изводи от разпадането на СССР и изгради отношенията си със САЩ като ги постави в зависимо положение и изключи възможността от пряк военен конфликт, което се наблюдава сега между САЩ и Русия.

Заради това САЩ решават две задачи. На първо място трябва да изнесат извън Китай поне част от масовото производство на стоки от първа необходимост в други по-малки и управляеми страни, върху които ще разпрострат своята юрисдикция. Заради това в ТРР въвеждат външния арбитраж, който е по-силен от националното местно законодателство, като по този начин решават споровете в полза на своите наднационални корпорации, носители на глобализирането и разпространението на долара. Но пренасянето от Китай другаде в Азия е дълъг процес.

Единственият подходящ пазар при очертаващото се затваряне на Русия е ЕС. Оттук е и втората задача на САЩ – да построят още едно партньорство – Трансатлантическият пакт.

Китай, разбира се, не наблюдава това пасивно. Своята стратегия той свърза с Копринения път – със сухопътен и морски маршрут, които са насочени към същия европейски пазар. ЗАради това американците взривиха Украйна и Либия, а сега Сирия и Турция. Следващият удар ще бъде по-близо до Китай – в Централна Азия. Заради това отгледаха и така наречената Ислямска държава.

Но логиката остава – Европа трябва напълно да бъде отсечена от Изтока и да бъде подчинена на САЩ с всички произтичащи за нейната икономика фатални последици. По този начин Световната търговска организация ще се разпадне. Нефтът и газът ще станат за европейците напълно американски, независимо дали са от Катар или от Ирак или Либия, продоволствието ще бъде или местно или американско. Китайските стоки, разбира се, трябва да изчезнат, същото се отнася и за газа, и нефта от Русия. За такива „държави“ като България никой не мисли и не ги пита за нищо.

Китай противодейства. Той отдавна не е тази държава, която може лесно да бъде манипулирана. TTIP и TPP са чисто антикитайски проекти. Но САЩ и тук бъркат от гледна точка на междуотраслевите баланси.

ЕС днес купува продукция от Китай за долари, които получава за износа на своя продукция за САЩ. Но при пълномащабна реализация на американската операция пазарите в ЕС рязко ще се затворят, тъй като едно от условията на TTIP е да се сведе износът на европейците за САЩ до минимум. Заради това ще се появи съвсем различен баланс, който ще даде на САЩ не 5 трилиона долара, които са им необходими, за да запушат своите дупки, а в най-добрия случай 1,5 трилиона. Това означава, че целият този план е обречен на провал. Въпреки това САЩ продължават по този път, който ги води към Голямата война, за да изперат дълговете си към целия свят.

В момента основната цел на САЩ е и ликвидиране на Китай като могъща глобална държава. Планът вече се движи. Атаката срещу Русия е само първата крачка към Китай. Маховикът на тази колосална военна машина е задвижен. Светът вече е в условията на поредната Голяма война, чийто боеве в момента се водят на няколко основни фронта – украинският, сирийският, южнокитайският и икономическият.

 

Автор: Красимир Иванджийски

Източник: http://strogosekretno.com

Posted on 02.01.2016, in Анализи, Икономика and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: