Кой, къде и защо нахлува в Европа


Кой, къде и защо нахлува в ЕвропаПритокът се превърна в река. От началото на годината до юли в Европа нахлуха около 500 000 имигранти и бежанци. От август вълната се усили с над 1,5 милиона души. В Близкия Изток и Турция чакат 4-5 милиона. Цифрата не е уточнена. Колко са неотчетените никой не знае.

Както предупреждаваме още от 2012 г. проблемът става основен за Европа. Такава е и целта на неговите организатори, начело със САЩ.

Европа винаги е била многолика, но запази своята идентичност, а религията и културата през хилядолетията определяха нейното ежедневие и перспективи. Европа беше терзана със световни войни и кървави граждански конфликти, но винаги намираше изход и раните зарастваха. Не винаги беше справедлива, в това число и към България. Но все пак се съхраняваше.

Европа обаче е атакувана от невиждано в миналото предизвикателство. Срещу Европа се извършва набег. Това е началото и, ако той продължи, Европа ще бъде окупирана. Но не става дума за имигрантите и бежанците – те също са жертва, а за онези, които са зад тях, отвъд океана, и организираха и използват операцията, за да поставят Европа на колене ида наложат своя дневен ред. За тях няма никакво значение дали този континент ще се казва Европа или някакъв халифат.

Още по-лошо е, че обективните предпоставки създаваше и самата Европа, с участието в „арабската пролет“ в Северна Африка, убийството на Кадафи, превратите в Египет, войните в Ирак, Афганистан, Йемен и Сирия.

Засега апокалиптичната картина е по-скоро плод на медиите, защото тези два милиона новодошли мюсюлмани са капка в морето на 500-милионното европейско население. Но много по-важна е тенденцията и въпросът откъде и защо идва истинската заплаха за Европа, която няма никаква стратегия и засега реагира със ситуативни решения.

За какво става дума?

Европа стои пред голяма опасност, която САЩ са й подготвили, взрив, който ще унищожи най-малко 50 процента от брутния продукт на целия ЕС и ще върне Западна Европа няколко десетилетия назад.

В момента брутният продукт на ЕС е равен на продукта на САЩ. Евросъюзът са 28 страни, огромна административна инфраструктура и 15 трилиона евро за всички.

Но при по-близко вглеждане се оказва, че в Европа има няколко ключови зони, генериращи брутния й продукт. Това са Северен Рейн – Вестфалия /в Германия/, и Ил де Франс /във Франция/.

Северен Рейн – Вестфалия е една от най-развитите икономически агломерации на света. На територията на този район се произвеждат 18 процента от немския износ и се внасят над 23 процента от немския импорт. При площ от 34 000 кв. км и население от 18 милиона души – 20 процента от населението на страната, брутният продукт през 2010 г. беше над 580 милиарда евро, тоест 20 процента от брутния продукт на цяла Германия. В района са и 37 от 100-те най-главни предприятия на Германия. Налице е и териториална достъпност и развита мрежа от магистрали, жп линии, 6 летища и т.н. Районът е и крупен културен, туристически и образователен център, граничи с Белгия и Холандия.

Ил де Франс е парижка градска агломерация с площ от 12 000 кв. км и население от 11 милиона души. Брутният продукт през 2010 г. беше над 610 милиарда евро или над 25 процент от продукта на цяла Франция. Една трета от 500-те най-големи корпорации на света имат тук свои представителства или филиали. Регионът е на второ място в Европа по промишлени инвестиции.

Важни са също така и трите най-големи пристанища от Европа – Ротердам (Холандия), Хамбург (Германия) и Антверпен (Белгия), които са парадната витрина на Европа.

И тук се появява въпросът как да бъдат преразпределени тези пазари и производства, редуцирани и елиминирани от САЩ, защото те са основен производствен конкурент на затъналата в криза Америка.

Така стигаме отново до събитията в Северна Африка и Близкия Изток.

Идеята за присъствието на САЩ в Близкия Изток беше формулирана още през 2006 г., когато във Вашингтон заговориха за Големия Близък Изток, тоест да се разбъркат фигурите на „шахматната дъска“ на този район, да се предизвика дълбоко трансформиране, и да се въвлече районът в общата орбита на предизвикания от американците контролиран икономически и политически хаос. През отминалите години тази концепция, определена като „Големия взрив“ придоби реални контури. Започна с „арабската пролет“ на 17 декември 2010 г. в Тунис и бързо придоби управляем характер. Два месеца по-късно безредиците вече бяха обхванали 20 държави на Северна Африка и Близкия Изток. В края на 2012 г. по бреговете на Средиземно море, с прякото и непряко участие на спецназа на САЩ и войски от НАТО, „арабската пролет“ формира „революционен пояс“.

Тунис, Либия, Египет, Сирия, Йордания и Ливан са зона на военни действия с участието на редовни армии. Общо в пояса живеят над 130 милиона души.

Какъв е механизмът на тези колосални геополитически маневри. Идеята за Новия Близък Изток и търсенето на спасителни донори за икономиката на САЩ са тясно свързани помежду си. През 2010 г. стратегията на Големия взрив стана механизъм за решаване на проблемите на САЩ. След преврата в Тунис през 2010 г. започна да се оформя и имиграционната и бежанска вълна към Европа по няколко основни канала.

Ил де Франс и Северен Рейн – Вестфалия са най-големите промишлени центрове на Европа. Именно те са целта на „проекта“. Ситуацията рязко ще се промени, ако там се появят 6-8 милиона бежанци или имигранти.

Към декември 2012 г. композицията изглеждаше завършена и готова за реализация със следните елементи:

  1. Крупните градове и икономически зони на „пояса на революцията“ стават източник на вълни и бежанци.
  2. Въстаниците и „борците за свобода“ и Ислямска държава, действащи от бази в Либия, Сирия, Йордания ще бъдат детонаторът.

Къде ще се насочат?

  1. Към двете основни зони на европа – Ил де Франс – във Франция, и Северен Рейн – Вестфалия, в Германия.
  2. Към Ротердам и Хамбург – като ключови звена в логистиката на Европа.
  3. Към базата на НАТО в Косово – като основен пункт за подготовката на изпълнителите и координатор.

Всичко е на максимум – война на всички срещу всички, глад, истерия, война.

Крайбрежните градове на Средиземно море са главният източник на бежанците. Ситуацията може да се развива крайно радикално.

При планирането на тези събития перспективата е 2-3 години. Целта е демонтажът на Еврозоната, в резултат на което доларът трябва да си върне позицията на единствената световна резервна валута. Това означава, че опасностите за Европа рязко ще нарастват през близките месеци.

Имигрантската вълна има още един аспект.

Защо в САЩ не приемат бежанците? Защото там съществува вече добре развита наркомрежа. Сега такава мрежа трябва да бъде създадена и в Европа с център Косово. Квотите за имигрантите са равномерно разпределение на потенциалните наркотърговци по целия Евросъюз. Базата вече е построена – войни – американски военни бази – складови помещения – неконтролирани доставки – имигранти – бежанци – дилърска мрежа.

Такова преселение, но в много по-малки обеми, вече е имало в историята – Великото преселение на народите, започнало през ІІ и ІІІ век и завършило през ІV и V век с нахлуването на германските племена в пределите на Римската империя. Последваха „тъмните векове“.

Сега новите „варвари“ нахлуват в немския Европейски съюз.

Истинската криза предстои. И както обикновено краят настъпва незабелязано.

 

Автор: Красимир Иванджийски

Източник: http://strogosekretno.com

Реклами

Posted on 25.12.2015, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: