Миражът за мир в Сирия


Миражът за мир в СирияВ петък, 18 декември, Съветът за Сигурност на ООН прие резолюция, която трябва да стане пътна карта за мирно разрешаване на конфликта в Сирия. Надеждите за край на войната в Близкия изток за първи път изглеждат като реалност. Медиите в Европа затръбиха за „неочаквано споразумение“, според Би Би Си и „рядко демонстрирано единство на великите сили“  в „Гардиън“. Решението беше прието с пълно мнозинство и без традиционните предварителни разногласия и дипломатически игри в кулоарите.

Дори оценките на първите дипломати на САЩ и Русия за успеха и значението на документа изглежда, че съвпадат. До утвърждаването на резолюцията се стигна след продължителни разговори между американските и руските дипломати. Първият им етап беше на 15 декември в Москва, когато държавният секретар на САЩ Джон Кери направи визита с цел да убеди руския си колега и президента на Русия да приемат американския план за излизане от ситуацията. Три дни по-късно разговорите продължиха в Ню Йорк, където участваха представители на общо 18 държави. В рамките на тази среща беше договорена бъдещата резолюция на ООН.

Още преди заседанието на Съвета за сигурност стана ясно, че ключови спорни въпроси остават нерешени. Външният министър на Йордания Насер Юдех трябваше да подготви списък с терористичните организации, които да бъдат обявени като противници на международната организация. Русия не прие крайния му вариант, тъй като го възприема като непълен. Така остават неясни враговете на двете антитерористични коалиции, които воюват в региона.

Резолюцията на ООН също се оказва с изключително пожелателен характер. В нея е записано, че генералният секретар на световната организация трябва да подпомогне началото на мирни преговори в Сирия. Началото на процеса е заложено много размито – „в ранния януари на 2016 г.“ От правна гледна точка е важно, че членовете на ООН смятат, че единственият начин за постигане на траен мир е в ръцете на самите сирийци.

Проблемът е, че не са ясни страните в преговорния процес. САЩ и Великобритания продължават да държат на отстраняването на президента Башар Асад. На свой ред, Русия държи той да бъде в основата на връщането към мира. Причините за твърдите им позиции са, че САЩ прокарват своето влияние в страната чрез т.нар. „умерена опозиция“ и дори такива организации като фронта „Ал Нусра“, който според много специалисти е свързан с Ал Кайда. Русия от своя страна си сътрудничи изключително тясно със семейство Асад още от съветско време.

Интересно е, че САЩ промениха позициите си към сирийския президент няколко пъти в рамките на миналата седмица. По време на посещението на Джон Кери в Москва, от Държавния департамент обявиха, че могат да приемат Асад като част от мирния процес, но само в неговия начален период. Вероятно този подход накара руския президент Владимир Путин да даде зелена светлина и външният министър Сергей Лавров да участва активно в срещата в Ню Йорк. След приемането на резолюцията държавният секретар заяви, че отстраняването на Башар Асад не е премахнато като тема, а само временно отложено. Той беше категоричен, че САЩ няма да се откажат от тази своя позиция.

Основната причина за тези различни сигнали, които изпраща Джон Кери е стремежът на американската дипломация да запише резолюцията на ООН и евентуалните мирни преговори в Сирия като свой актив. Конфликтът там е най-сериозната черна дупка в и без това слабата външна политика на президента Обама. До момента нито инициативата му за военна подкрепа на опозицията, нито бомбардировките срещу ИДИЛ дадоха очакваните резултати. Русия успя през 2013 г. да спре пряката американска военна намеса като убеди сирийския режим да предаде своя химически арсенал и в момента провежда доста по-успешна военна операция в страната, с което натрупа сериозен международен престиж.

Сравнението в политиката между двете супресили, което остава като ехо от Студената война в момента определено накланя везните в полза на Москва. Този проблем преследва не само президентът Барак Обама, но и целият екип на Държавния департамент – част от който вероятно ще остане да работи във Вашингтон и при следващия държавен глава на Съединените щати. Борбата за защита на международния престиж, фокусирана в конфликта в Сирия е далеч от своя край.

Реакциите, които идват от Русия и САЩ само дни след приемането на резолюцията на ООН ни дават много малко надежди, че тя наистина може да се окаже крайъгълният камък. На 19 декември Владимир Путин обяви, че Русия далеч не е приложила целия си потенциал във военната операция, която провежда в подкрепа на правителството на Башар Асад.

„Имаме допълнителни средства, ако се наложи ще ги използваме“, заяви руският президент. От друга страна, още на пресконференцията след заседанието на Съвета за сигурност на ООН, Джон Кери подчерта, че американското правителство не е съгласно с позицията на Русия относно подкрепата за сегашните власти в Сирия.

Той поясни, че великите сили са далеч и от разбирателство за мястото на опозиционните сили. Това ни показва най-сериозните пречки пред прякото прилагане на решението на ООН – легитимността на преговарящите страни в самата Сирия. Не на последно място е интересно и как самите те възприемат решенията на международната организация.

Националната коалиция на опозиционните и революционни сили не посрещна документа въодушевено.

Нейният представител Халед Ходжа каза, че резолюцията не съответства на идеите, които възприеха опозиционните сили по време на срещата си в столицата на Саудитска Арабия Ер-Риад в началото на декември. Отново препъни камък е съдбата на Башар Асад. Опозиционерите не искат да работят с него. Освен това, според Ходжа правителството трябва да покаже жестове на добра воля за промени преди опозицията да направи крачки в същата посока.

Вероятността настоящият президент на Сирия да предприеме стъпки към омиротворяване на страната е сравнително голяма. Той е зависим от подкрепата на Русия и ако Москва е склонна да се стигне до прекратяване на конфликта, правителството в Дамаск ще направи нужните постъпки.

„Ние работим еднакво добре с Асад, със САЩ, както и със Саудитска Арабия и другите арабски държави, просто защото имаме постоянна политическа позиция“, каза Владимир Путин в интервю, публикувано ден след дипломатическата среща в Ню Йорк. За да се стигне до прилагането на решенията на ООН е нужно Русия и Западът да демонстрират желание за сваляне на напрежението помежду им. Докато изказването на президента Путин може да бъде тълкувано и в такава плоскост, реакцията на западните държави е точно противоположната.

В събота генералният секретар на НАТО – Йенс Столтенберг обяви, че Алиансът ще подсили въздушната отбрана на Турция. С оглед на влошените отношения между Русия и Анкара това е безспорен знак за задълбочаване на военното противопоставяне. Както всеки знае, зад действията на Северноатлантическия алианс стоят САЩ.

В същото време и Европейския съюз не се стреми да сближи позициите си с Москва, а дори напротив, в понеделник влезе в сила продължаването на икономическите санкции с още половин година.

На 19 декември израелската авиация нанесе удар върху една сграда в предградията на сирийската столица Дамаск. Там беше убит един от бойните командири на шиитската групировка Хизбула, която се сражава на страната на режима на Асад. Въпреки, че Русия проведе сериозни преговори с Израел, преди да започне своята операция в региона, явно позицията на Тел Авив се е променила. Тази промяна може да бъде осъществена единствено на база на засилена подкрепа от страна на Вашингтон. Когато към цялата тази картина се прибавят и крайните позиции на регионалните играчи като Иран и Турция, които засилват своята намеса в гражданската война изгледите за успех на мирния процес изглеждат нулеви.

На практика резолюцията на ООН се оказа торпилирана от своите създатели в рамките само на няколко дни след приемането ѝ. Нито проблемите на обикновените хора в Сирия, нито бежанският поток, заливащ Европа, могат да вразумят световните политици, защото нито Москва, а още по-малко Вашингтон имат интерес от мир в Сирия в момента. Най-голяма нужда от края на конфликта в Близкия изток има Европейския съюз, който е постоянно заплашван както от терористи, така и от наплива на хората бягащи от войната. Вместо да покровителстват сближаването на позициите, ръководителите на ЕС се държат като пряко подчинени на американските интереси. Въпреки приетите документи на ООН, мирът в Сирия ще остане мираж, докато не се очертае наистина реално споразумение между Русия и САЩ.

 

Автор: Александър Сивилов

Източник: http://a-specto.bg

Posted on 24.12.2015, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: