Съветът за сигурност на ООН пожела всичко хубаво на Сирия


Съветът за сигурност на ООН пожела всичко хубаво на СирияИзпълнението на резолюцията за урегулиране на конфликта едва ли е възможно

Интервю с Леонид Исаев, научен сътрудник от Института за Африка при Руската академия на науките

В петък срещу събота през нощта 15-те члена на Съвета за сигурност на ООН единодушно приеха резолюция за решаване на сирийската криза. Съгласно устава на ООН решенията на Съвета се изпълняват безпрекословно от всички страни. Обаче реалността показва, че това ще бъде много трудно за изпълнение.

В резолюцията на Съвета са набелязани пет основни мерки за решаване на конфликта. Те се състоят в следното: прекратяване на огъня; преговори между правителството и опозицията; формиране на преходно правителство; подготовка на нова конституция и свободни избори.

За краен срок на изпълнение е определено времето в средата на 2017 г. Преходното правителство трябва да бъде сформирано в рамките на следващото полугодие, а след 18 месеца трябва да се проведат нови избори. Проектът бе обсъждан в продължение на повече от 5 часа, а върху съгласуването му съвместно работиха Сергей Лавров, Джон Кери и Генералния секретар на ООН Бан Ки-мун. Интересно е, дали тази резолюция ще бъде изпълнена? От една страна, САЩ и Европа вече не са така настойчиви в искането си за оттегляне на Башар Асад. От друга страна, са крупните терористични групировки, с които никой няма да преговаря докато не бъдат разгромени. Освен това има и доста държави, които неформално поддържат бандитите. Към настоящия момент все още не е ясно кой ще бъде определен за опозиция и кой – не.

„Аз се отнасям скептично към перспективата за изпълнение на резолюцията, макар и да приветствам факта на нейното подписване”, казва сирийския журналист Абас Джума. Неотдавна в Москва беше Джон Кери. Според мен, това беше намек, че великите държави ще се заемат сериозно с решаването на сирийския проблем. От друга страна, такива формулировки като „опозиция”, „договорености” и „преходен период” са доста размити. Нека да изясним понятието опозиция? Това са Ислямска държава (ИД), „Джабхат ан-Нусра” и кюрдите. Може също да кажем, че има власт и опозиция, нещо като „черно и бяло”. Но в действителност между тях има много полутонове. Да предположим, че всички са се договорили да започнат диалог.

Кери заяви, че веднага след Нова година огънят ще бъде прекратен. Но кой ще води преговорите с ИД? С тях никой не желае да се договаря, а и не трябва. Тогава какви са гаранциите, че Ислямска държава няма да премине на някои места в контранастъпление или да извършва терористични актове?

Такива гаранции няма. Резолюцията, всъщност е пълна с едни благи намерения. А, що се отнася до Русия, може да се каже, че тези намерения са искрени. Но, независимо от това, хубавото все пак е, че ги има. Обаче опозицията, с която трябва да се преговаря е крайно нееднородна. Групировките си съперничат една с друга. Трябва да отчитаме и факторите ИД и „Джабхат-ан Нусра“, които са доста силни и все още не са разгромени. Затова аз разглеждам с голямо съмнение възможността да се реализират всички пунктове от резолюцията, които бяха приети в Ню Йорк, даже без да вземаме предвид сроковете.

Известно е, че различните държави поддържат в Сирия различни сили. Това може ли да бъде препятствие пред изпълнението на резолюцията?

Действително, всички като че ли се разбраха, но ИД и „Джабхат-ан Нусра” все още съществуват и все някой ще ги управлява. Тези групировки действат благодарение на външна подкрепа, а тези, които ги поддържат го правят в свой интерес. Това е такъв лост, че ако го дръпнеш, ситуацията мигновено се променя. От този лост ще се възползва първо Турция. Формално Анкара се присъедини към западната антитерористична коалиция, но това не й пречи да търгува с нефта на Ислямска държава. По-вероятно е Турция и занапред да прави това, като не обръща внимание нито на Русия, нито на САЩ, нито на който и да било друг. Тук са и монархиите от Персийския залив, Саудитска Арабия и Катар. Аз не вярвам, че тези страни, които вложиха толкова пари в създаването и развитието на ИД и „Джабхат-ан Нусра” изведнъж ще се откажат от своите планове и ще спрат да помагат на терористичните групировки. Те заедно със САЩ няма да се откажат от управлението на специално създадения хаос в Сирия.

Освен това, човек трудно може да вярва в искренността на Съединените щати. Историята сочи, че САЩ действат винаги само в полза на своите геополитически интереси. Те са крайно хитри и непостоянни по натура. Днес говорят едно, а утре друго. А Русия в момента е силна и може да унищожи терористите. Кери се ръкува с Лавров. Но ако Москва покаже слабост, САЩ пак ще започнат да финансират така наречената „умерена опозиция”, без никакви обяснения какво разбират под опозиция. Не трябва да се вярва на никого. Разбира се, днес ситуацията е почти безизходна, но няма как да се мине без диалог. Затова е необходимо да се разговаря.

Както се казва, на каквото сме богати, на това да се радваме. Но аз се опасявам за бъдещето. Да вземем за пример Украйна. Имаме споразумението в Минск и всички говорят за неговото изпълнение, но обстановката в Донбас постоянно се изостря. Често се възобновява стрелбата. И все още е рано да говорим за спиране на кръвопролитието в страната. А какво остава да кажем за Сирия, която живее в хаос години наред, а в конфликта са замесени много повече страни, отколкото в Украйна.

Как, според вас, различните страни могат да използват резолюцията на ООН?

Само по себе си наличието на този документ е положителен факт. Всички са длъжни да изпълняват решенията на резолюцията. Но има исторически прецеденти при изпълнението на подобни документи. В зависимост от различните интереси на страните има и различно тълкуване на текстовете. И проблемът даже не е в това, кой ще изпълнява резолюцията. Априори просто е невъзможно напълно да се урегулира конфликтът в Сирия. Там ситуацията е много сложна, опозицията е крайно нееднородна и са намесени много други интереси. На хартия всичко изглежда просто.

Ето, има опозиция и има Асад. Всички страни са против тероризма и са за политически диалог. В реалния живот обаче нещата са много по-объркани. Няма опозиция, а има огромно количество преплетени помежду си и получаващи финансиране от различни държави групировки. Прекрасно е, че има резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Но за урегулиране на конфликта трябва да бъдат направени по-решителни стъпки, от приемането на един документ. Приемането на резолюцията е първата, и то доста условна крачка по пътя към мира. Надявам се, че след нея ще последват и други, макар да не разчитам на това.

„В днешната ситуация, в която се намира Близкия Изток е сложно да се прогнозира бъдещето – мисли научния сътрудник от института за Африка при РАН, Леонид Исаев – Намесени са твърде много фактори и не може да се прогнозира какво ще стане даже и след половин година. Ситуацията се променя стремително и всеки час е съвършено непредсказуема”. Но все пак членовете на Съвета за безопасност имат пред себе си ориентир.

Държави, които дълго време въобще не можеха да договорят за решаване на сирийския конфликт, сега се разбраха по фундаменталните въпроси. А именно, че е необходим диалог, преходен период и че умерената опозиция трябва да участва в политическото урегулиране на процеса. Ето, това е фундаментът. И той е фиксиран не в някакви изявления, а в резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Върху този фундамент вече може да се изгражда мирният процес. Има от какво да се тръгне. Тоест, резолюцията е базата за бъдещо решаване на кризата и същевременно е и някакъв ориентир. Световната общност се надява, че ситуацията в Сирия след половин година ще се придвижи от сегашната мъртва точка.

Световната общност дали просто се надява, или ще се стреми да изпълни резолюцията?

Всички са съгласни, че резолюцията на Съвета за сигурност трябва да се изпълнява. Но интересно как ще заставят да я изпълнява Ислямска държава или „Джабхат ан-Нусра”? Как ще изпълнява резолюцията Саудитска Арабия? Ясно е, че тези страни под претекст, че се борят с тероризма ще решават своите проблеми в Сирия. А като погледнем формално, това не противоречи на резолюцията. Самата резолюция е написана твърде абстрактно. В нея има повече препратки към вътрешно-политическите процеси в Сирия. Затова е сложно да бъде обвинявана, която и да е от страните, че не я изпълнява. Това може да стане само ако документа е конкретен.

Например, ако е записано, че е недопустимо пребиваването на чуждестранни войски в Северен Ирак. Но такова нещо няма. Има само общи пожелания. Разбира се, че всяка от страните ще тълкува резолюцията по своему и ще обвинява останалите в неизпълнение. Но, това винаги е било така и така ще бъде и занапред. По-рано се позоваваха на Устава на ООН, а сега ще се позовават на резолюцията.

Самият факт на приемането на документа не говори за това, че световната общност е постигнала компромис в решаването на сирийския проблем и е изработила конкретен механизъм за урегулиране на конфликта. Такъв механизъм няма. Всяка от страните ще върви по своя път и ще критикува другите. Въобще, всичко ще се движи в руслото на демагогията. Нарушаването на резолюцията е сложно, а изпълнението и без конкретни мерки е нереално.

 

Автор: Андрей Иванов, „Свободная пресса“

Източник: http://a-specto.bg

Posted on 23.12.2015, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: