Без дъно, но с бром


Разделението в украинското общество продължава. Миналата седмица много украинци излязоха на протест пред сградата на парламента, където в този момент правителството на премиера Яценюк обяви, че Украйна въвежда мораториум по изплащането на дълга от 3 милиарда долара към Русия, както и по връщането към руските банки на 507 милиона долара по гарантирания от държавата дълг към конструкторското бюро "Южное" и "Укравтодор". По този начин Киев на практика официално призна дефолт Снимки БГНЕС

Разделението в украинското общество продължава. Миналата седмица много украинци излязоха на протест пред сградата на парламента, където в този момент правителството на премиера Яценюк обяви, че Украйна въвежда мораториум по изплащането на дълга от 3 милиарда долара към Русия, както и по връщането към руските банки на 507 милиона долара по гарантирания от държавата дълг към конструкторското бюро „Южное“ и „Укравтодор“. По този начин Киев на практика официално призна дефолт
Снимки БГНЕС

Последното за годината посещение на американския вицепрезидент Джоузеф Байдън в Украйна остави местната националистическа публика със смесени чувства. От една страна, в Радата чуха поредните заклинания за вечна дружба и подкрепа от страна на САЩ, както и очакваха кулоарна подкрепа за премиера Арсений Яценюк. Но освен това те чуха от Байдън приказки за фактическа федерализация на страната.

Да напомним, че именно отхвърлянето на исканията за федерализация доведе до гражданската война в Украйна. Разликата е в това, че в началото на 2014 година това се предлагаше от Русия и яростно се отхвърляше от Киев, а сега предложението идва от САЩ, но тъй като федерализмът е тема табу в Украйна, местните преса и политици се направиха, че не се е случило нищо особено. А Байдън между другото каза буквално следното в речта си пред депутатите: „Важно е да има автономни, независими щати (използвана беше думата state, която може да се преведe и като държави), които да решават сами проблемите си, да имат своя образователна система, правителство, в рамките на обединена конституция“. Това всъщност е повече отколкото искаха хората от Източна Украйна през пролетта на 2014 година и над 6000 души платиха с живота си желанието на властите в Киев да потушат със сила бунта на федералистите от Луганск и Донецк.

Промяна в позицията на Вашингтон

Тъй като американският вицепрезидент не разви по-нататък мисълта си, а и защото Байдън е известен като „порязващата уста“ на американската политика, тази негова реплика мина някак си ей така в информационния поток извън Украйна. Но тя, ако не е била неволно изпусната, може да означава много важна промяна на американската позиция спрямо Киев.

Вероятно до американската страна е стигнала мисълта, че централната власт не може да бъде стабилна и привлекателна за регионите, което показаха и местните избори, където партията на президента Петро Порошенко претърпя поражение от местни „феодали“ като днепропетровския олигарх Игор Коломойски или закарпатския му „колега“ Виктор Балога чрез техните по същество регионални партии. По мнението на редица наблюдатели местните избори са засилили центробежните сили в Украйна, защото са довели до още по-голямо усилване на местните елити, чиято политика не съвпада с тази на центъра. Ако американците са решили, че това е трайна тенденция, то както се казва, като не можеш да спреш процеса, по-добре да го оглавиш, за да имаш силни позиции в новата преформатирана държава.
Всъщност местните избори показаха засилваща се регионализация на партиите. „Опозиционният блок“, наследник на Партията на регионите, набра най-много гласове в Югоизточна Украйна, район с най-силно тежнение към Русия. „Баткившчина“ на Юлия Тимошенко доминира в Централна Украйна, „Свобода“ на неофашиста Олег Тягнибок и „Самопомощ“ на влиятелния кмет на Лвов Андрей Садовой си поделиха западната част на страната, а УКРОП на Коломойски се окопа в района около Днепропетровск. На други места като Харков и Одеса голямо значение имат местни партии, организирани около регионални бизнес кланове.

Признаците за деградация

на украинската държавност, която подобно на рибата загнива от главата, т.е. от Киев, се увеличиха през последните месеци и дни. След като в средата на юли закарпатският град Мукачево бе разтърсен от мащабна престрелка с участието на радикалите от военизираната организация „Десен сектор“, завършила с убити и ранени и за която никой не бе наказан, бе само въпрос на време Украйна да стане свидетел на нова екстремистка проява. В средата на ноември кримски татари от континенталната част и „Десен сектор“ взривиха електрически стълбове с високо напрежение и оставиха без ток полуостров Крим. Технологичната криза бе решена в основни линии от руските власти за две седмици, но направи впечатление, че Киев, който официално не се солидаризира с акцията макар съзнателно да я допусна, губи все повече контрол върху радикалните организации.

Дори категоричната позиция на германското правителство по случая, което чрез устата на официалния представител на външното си министерство Мартин Шефер нарече инцидента „престъпен акт“, не накара официален Киев да окаже натиск върху екстремистите от „Десен сектор“ и т.нар. Меджлис на кримските татари, за да допуснат ремонтните бригади до повредените електрически линии. Все повече се създава впечатление, че официалната власт губи контрол, ако изобщо го е имала, върху т.нар. доброволчески отряди. В резултат на диверсията срещу енергийната система на Крим Русия бе принудена като отговор да спре доставките на въглища за украинските електростанции. Именно заплахата сами да останат на тъмно и студено накара радикалите и властите да се споразумеят и да пуснат частично електричество към Крим.

Студената реакция на европейците

към този „инцидент“, както го наричат в Киев, е ясен показател за спадащото доверие към властите в Украйна. Очевидно е, че политиците в Европа или поне вменяемата част от тях си представят как следващия път в името на тържеството на идеалите на украинските националисти някои „несъзнателни елементи“ взривяват магистрален газопровод към Европа.
Единственото, което обаче може да направи в случая ЕС, поне в лицето на Германия и Франция, е да окаже натиск върху президента Петро Порошенко да вземе ситуацията в ръце и да озапти агресивната част от националистическите и фашистващите кръгове. Макар че може би вече е много късно, а и самият Порошенко май не е тази фигура, която би отишла на такива радикални крачки.

В „Десен сектор“ се появиха джихадисти

Нещата вече така са изпуснати, че в средите на т.нар. доброволчески батальони започнаха да проникват джихадисти от Близкия изток. Дори украинската военна прокуратура съобщи наскоро, че в батальона „Днепр-1“ и в подразделенията на „Десен сектор“ има джихадисти. Много от тях се включват в батальона „Джохар Дудаев“, който се ръководи от издирвани в Русия терористи от чеченски произход. Един от тях е Адам Осмаев, обвиняван в опит за покушение срещу президента Владимир Путин. Пътят, по който тези джихадисти попадат в Украйна, е от Сирия и Ирак през Турция.

Тъй като наскоро украинското правителство прие закон, според който чужди граждани могат да служат във въоръжените сили, ислямистите вероятно разчитат, че след като получат необходимите документи, по-лесно ще се легализират в Европа. Известният украински националист Дмитрий Корчински дори предложи правителството да дава убежище на бойци на „Ислямска държава“ и да използва тези хора в борбата с „московския империализъм“. Невъзможно е движението на джихадистите из Украйна да става без знанието на украинските специални служби, което повдига множество въпроси. Но има и вариант спецслужбите да работят не по поръчка на сегашното държавно ръководство, а да водят някаква своя игра, ръководени от користни интереси. Например вече от няколко дни пресата в Холандия обсъжда т.нар. „картинен скандал“, в който е замесено името и на бившия ръководител на Службата за безопасност на Украйна (СБУ) Валентин Наливайченко.
Историята е следната. Преди 11 години от музей в холандския град Хорн са били откраднати редица картини от известни майстори. Преди около половин година с холандските власти се свързали радикали от един от доброволческите батальони, които заявили, че са открили картините в дома на чиновник от предишната власт и сега искат за тях 50 млн. евро, за да ги върнат. Холандците влезли в преговори с шантажистите, но не се договорили за цената. Наетият от холандците детектив Артур Бранд научил, че зад гърбовете на обикновените радикали стоят бившият вече ръководител на СБУ Наливайченко и лидерът на „Свобода“ Олег Тягнибок, твърдят от музея. „Националното културно наследство на Холандия е станало играчка за украинския политикум, в който процъфтяват шуробаджанащината и корупцията“, казва пред местни медии директорът на музея Ед Гердинк. Според наблюдатели скандалът с картините, в който съвременна Украйна се показа откъм тъмната си страна, може да окаже влияние върху насрочения за 6 април референдум в Холандия, който трябва да реши дали страната ще подкрепи асоциацията на ЕС с Украйна.

„Паяците“ започнаха да се самоизяждат

Впрочем каква лоялност и честност да се очаква от специални служби в страна, където в Администрацията на президента министърът на вътрешните работи Арсен Аваков и губернаторът на Одеса Михаил Саакашвили публично, в присъствието на кабинета, се обвиняват в корумпираност и използват думи като „гавнюк“ и „затвори си устата“, след което полита чаша с вода. Или пък двусмислената сцена от Радата, в която на живо украинците видяха как депутат от партията на Порошенко хваща премиера Арсений Яценюк между краката и се опитва да го измъкне от парламентарната трибуна, а последният отчаяно се вкопчва в нея, а после започва масов бой между депутати. Символично.

Впрочем повод за скандала между Аваков и Саакашвили станаха многократните обвинения на последния към премиера Яценюк и министрите му, че са корумпирани и пряко отговорни за тежкото икономическо положение в страната. Интересното е, че никой не се сети да обвини Русия или президента й, че имат пръст в този случай. Като знаем, че Саакашвили минава за човек на президента Порошенко, можем да сметнем, че тези събития показват, че „паяците в консервната кутия“ започват да се самоизяждат“. Нещо, което беше предричано отдавна и което е от полза на местните „феодали“, в които хората в регионите виждат по-реална и разумна опора, отколкото в разкапващата се централна власт.
Известният директор на киевския Институт за политически изследвания и конфликтология Михаил Погребински публикува в края на миналата седмица статия, озаглавена „Украйна с бром“ в руското електронно издание Лента.ру, в която заявява, че държавното ръководство води Украйна към катастрофа. Като прави подробен разбор на последните скандали в политическата върхушка на страната, Погребински цитира украинския писател Владимир Виниченко, който е бил дори един месец премиер на т.нар. Директория – ръководен орган на Украинската народна република (1918-1920 г.). Та Виниченко писал следното за тогавашната власт: „Нека да бъдем честни към себе си и към другите – ние използвахме несъзнателността на масите. Не те нас избраха, а ние им се натрапихме“.

Наистина потресаваща прилика със събитията от 2014 година. Като знае човек как е завършил тогавашният опит за държавност на украинците, или поне на тези от централната част на сегашната страна, неволно прави аналогии със сегашното положение и бъдещото му развитие.
На Виниченко приписвали и друга фраза: „Украинската история не може да се чете без бром“, припомня Погребински. И тук сигурно е прав. Благодарение на „пяната“, която изплува на повърхността след Майдана от 2013-2014 г., Украйна се носи надолу и дъно не се вижда. Но пък има бром, ако съдим по спокойствието на обществото. Или пък всичко е само привидно и изригването тепърва предстои.

 

Автор: Георги Георгиев

Източник: http://duma.bg

Posted on 23.12.2015, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: