СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ САЩ И ЕС НОСИ НА БЪЛГАРИЯ СМЪРТ


СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ САЩ И ЕС НОСИ НА БЪЛГАРИЯ СМЪРТТрансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции унищожава шансовете за оцеляване на неконкурентоспособните

Подписването на Трансатлан­тическото споразумение за тър­говия и инвестиции между стра­ните от ЕС и САЩ предполага създаването на среда, която ще бъде особено враждебна за сла­боразвитите страни като Бълга­рия. Първо, защото ще унищожи всички шансове за оцеляване на неконкурентоспособните стра­ни. Второ, защото ще обезсили значението на техните институ­ции да оказват защита на свои­те общества от посегателствата на големите транснационални икономически гиганти.

Какво отражение ще има вър­ху живота на българина след сключването му? Какви заплахи и предимства крие? Дали бъл­гарската икономика е достатъч­но канкурентоспособна, за да излезе в открития икономически океан?

Преди 25 години излизането от социалистическия пазарен механизъм се отрази пагубно на българската икономика. Бъл­гарската държава обедня до степен, в която загуби всички свои предишни способности за гарантиране на икономическата, политическата и социалната си­гурност на собственото си насе­ление.

Архитектите на това споразу­мение предвиждат създаване­то на икономическа общност за свободна търговия между стра­ните от Северна Америка и ЕС, в която движението на стоки и ка­питали да тече при най-малкото съпротивление.

Кого ще облагодетелства това?

За да се случи, трансатланти­ческото споразумение предвиж­да преди всичко да бъдат пре­махнати митническите бариери и нетарифните ограничения меж­ду държавите в тази бъдеща общност за свободна търговия; да бъдат съгласувани всички национални законодателства и още няколко съпътстващи мер­ки. В бъдещата общност на сво­бодна търговия, каквато пред­вижда трансатлантическото споразумение, ще влязат дър­жави с общо население прибли­зително от 1 млрд. души. Цяла Северна Америка и ЕС. Държави с различна степен на развитие на икономиката. Дали прилага­нето на еднакви икономически механизми ще се отрази поло­жително както на силните иконо­мики, така и на слабите? Според Института за пазарна икономика, който е основан с парите на Аме­риканската агенция за междуна­родно развитие, подписването му ще увеличи дохода на всяко европейско домакинство с 545 евро на година. В САЩ – 655 ев­ро. Проамерикански настроеният мозъчен тръст у нас посочва, че споразумението ще бъде добро както за американците, така и за европейците, в това число и за нас, българите.

Професорът по икономика Иван Ангелов смята, че това е абсолютно невъзможно. „Ако зоната за свободна търговия е съставена от еднакво развити страни – добре. Ще се развива производство в огромни мащаби, което ще се продава на пазар от близо 1 млрд. души без никакви митнически ограничения. За раз­витите, богати и силни страни общият пазар е благодат, но за страни като нашата той е смърт”, заяви в предаването „Капиталът” по АЛФА ТВ професорът.

Еднаквите стандарти създа­ват еднаква среда за всички. Равен старт пред всеки произ­водител, търговец, предприемач и потребител. В това състезание победители ще бъдат най-сил­ните. Най-мощните икономики произвеждат висококонкурентни стоки, слабите икономики про­извеждат неконкурентни стоки. В един общ пазар оцеляват са­мо висококонкурентните стоки. Неконкурентните стоки губят състезанието, а тези, които ги произвеждат, умират. Нашите стоки не са достатъчно конку­рентни, за да има място за тях в бъдещата зона за свободна тър­говия (Вижте в таблицата какво произвеждаме и какво можем да изнасяме).

За 25 години България изгуби цялата си индустрия,

превърна се в суровинен при­датък на развитите страни и в концентрационен лагер за пре­доставяне на евтина работна ръка в услуга на чуждестран­ните инвеститори. Това своеоб­разно „развитие” влияе пряко на конкурентоспособността на българските стоки. Конкурен­тоспособността е най-важният показател за една стока. „По последни данни на световния икономически форум сме на 54-то място по конкурентоспо­собност, а по най-важните пока­затели на конкурентоспособнос­тта сме след 100-то място. За да приближим средното ниво, са нужни 40-50-60 млрд. лв. ин­вестиции, за да модернизира­ме икономиката и да повишим квалификацията на хората. За това ще са нужни 25-30 години. А за да се приближим до САЩ, ще са ни нужни 40-45 години. Тежко ни чака”, обяснява проф. Ангелов.

В доклада на ИПИ се посоч­ва, че премахването на нета­рифните бариери и митата при търговията между САЩ и Бъл­гария ще спечелят българските фирми. „Нищо подобно. Ние сме по-ниско конкурентоспособ­ни и губим състезанието от ев­ропейските фирми, които пък са по-ниско конкурентоспособни от американските”, категоричен е професорът по икономика.

Според българското Минис­терство на икономиката САЩ заемат сравнително неголям дял във външната търговия, от порядъка на 1,5% от износа на нашата страна и 0,8% от вноса. В този случай премахването на митата във взаимната търго­вия не би имало осезаем ефект върху българската икономика. ИПИ лобират за премахването на митническите и нетарифните бариери, защото анализите им се поръчват и плащат от Фонда­ция „Америка за България” или парите идват директно от аме­риканското правителство.

Все повече

американски компании изнасят централите си в чужбина с цел пестене от данъци.

Американски фирми аутсорс­ват своя бизнес в България, заради благоприятния климат. Всяка американска фирма пече­ли от ниските производствени разходи, а при липсата на ми­та и нетарифни бариери САЩ би обложила произведените от американската фирма в Бълга­рия стоки.

„Имал съм разговори с мини­стри и вицепремиери през по­следните години. Всички те са ми казвали, че още като влязат в кабинета си, почват искания от чужди посланици, пълномощни министри или търговски пред­ставители за ходатайстване за техни фирми”, разкри проф. Ан­гелов.

След подписване на Споразу­мението за трансатлантическо сътрудничество се предвижда създаването на механизъм за разрешаване на спорове от ар­битражни групи. Представете си всеки евентуален спор, който може да възникне между суве­ренна държава, от една страна, и дадена корпорация. Това ще има особено негативни послед­ствия за всяка държава, следо­вателно и за нейното общество.

Чужденците са свикнали на данък 10%. Българският пар­ламент иска да го повиши на 20%. Една чужда корпорация в България ще има право да се обърне към международен арби­траж и да каже, че губи от пови­шението. И може да поиска ком­пенсация за това, че печалбата му ще бъде намалена с няколко милиона. В 90% от случаите ще печелят компаниите.

В такъв случай ще има ли на­истина смисъл от национални държави, национални съдилища и въобще национални институ­ции, които да гарантират сигур­ността на своите общества?!

 

КАКВО ИЗНАСЯМЕ В ЧУЖБИНА?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

БОЯН АСПАРУХОВ, АЛФА ТВ

Източник: http://www.vestnikataka.bg

Posted on 24.05.2015, in Анализи, Балканите, Икономика and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: