Китай и Русия продължават сближаването


Китай и Русия продължават сближаванетоНа воен­ния парад за Деня на побе­дата Путин и Дзин­пин седяха един до друг, което е сви­де­тел­ство за укреп­ва­нето на отноше­ни­ята, в осно­вата на които е общият им про­тив­ник САЩ.

На 9 май в Москва преми­наха търже­ствата в чест на 70– ​годишнината от побе­дата на Съвет­ския съюз над нацистка Герма­ния през Вто­рата све­товна война. В отбе­лязва­нето на Деня на побе­дата, вклю­ч­ващо и вое­нен парад на Чер­ве­ния площад, не участваха лиде­рите на САЩ, Франция и Обе­ди­не­ното крал­ство, които отка­заха да при­стиг­нат в Москва заради наме­сата на Русия в укра­ин­ския конфликт. 30 лидери на други държави обаче все пак при­стиг­наха на парада, но само на един се падна честта да седи до пре­зи­дента на Русия Вла­ди­мир Путин — това беше пред­се­да­те­лят на Китай­с­ката народна репуб­лика Си Дзинпин.

Докато отноше­ни­ята на Русия със САЩ и с тех­ните европе­йски съюз­ници продължа­ват да се влоша­ват, ней­ните връзки с Китай никога не са били тол­кова здрави. В наве­че­ри­ето на парада Русия и Китай обявиха за подпи­сва­нето на 32 дву­странни спо­ра­зуме­ния, сред които и дого­вор за ненапа­де­ние в киберпро­стран­ството. Тези документи допъл­ват 400-​милиардната сделка, склю­чена през май мина­лата година, в рам­ките на която Русия ежегодно ще доставя на Китай 38 млрд. куб. м при­ро­ден газ от 2018 до 2048 г. А в момента в Сре­ди­земно море руски и китайски кораби участват в десет­дневни воен­номор­ски учения.

В свой комен­тар, пуб­ли­ку­ван от офици­ал­ната информаци­онна агенция на Китай „Син­хуа”, Си Дзин­пин обяс­нява бли­зо­стта между Русия и Китай с тех­ните общи жертви през Вто­рата све­товна война: „Преди няколко десе­ти­ле­тия китайският и рус­кият народ спо­де­лиха щастие и мъка, като скрепиха нераз­ривна военна дружба със сво­ята кръв.”

От момента на края на тази война обаче в продълже­ние на 70 години отноше­ни­ята между двете страни далеч не винаги са били топли, а поня­кога лип­сват въобще. През 1960 г. идео­логи­че­ски и географ­ски раз­ногла­сия про­во­ки­раха раз­рив в отноше­ни­ята между Съвет­ския съюз и Китай и през след­ващите три десе­ти­ле­тия тези държави се отна­сяха една към друга с по-​голяма враж­деб­ност, откол­кото към САЩ. Именно този раз­кол стана осно­вен геопо­ли­ти­че­ски аргумент, залегнал в реше­ни­ето на Ричард Ник­сън да подобри отноше­ни­ята с Китай, взето през 1972 г.

Към края на 80-​те години на мина­лия век в отноше­ни­ята между Русия и Китай настъпи затоп­ляне, а през 2001 г. стра­ните скрепиха сво­ите връзки чрез зна­ково спо­ра­зуме­ние за приятелство.

Въпреки извест­ното разми­на­ване във възг­ле­дите и евен­ту­ални раз­ногла­сия, Русия и Китай са обе­ди­нени от един клю­чов стра­теги­че­ски инте­рес — двете държави се стремят към под­копа­ване позици­ите на САЩ. Пекин и Москва действат обе­ди­нено в Съвета за сигур­ност на ООН, където неед­но­кратно бло­ки­рат външ­нопо­ли­ти­че­ски иници­а­тиви на САЩ. А когато САЩ и тех­ните съюз­ници въведоха санкции срещу рус­ката ико­номика след при­съе­ди­ня­ва­нето на Крим, Пекин запази неутра­ли­тет — ненаме­сата остава базов принцип в китай­с­ката външна политика.

Русия и Китай се стремят да под­копаят осно­вите на хеге­мо­ни­ята на САЩ чрез форми­ране на нови много­наци­о­нални инсти­туции. Евразийският ико­номи­че­ски съюз, начело на който е Москва, обе­ди­нява Русия, Арме­ния, Казах­стан и Бела­рус, чийто съв­купен БВП надвишава 4 три­ли­она долара. В Ази­ат­ската банка за инфра­струк­турни инве­стиции, чиято щаб­к­вар­тира е в Пекин, от момента на осно­ва­ва­нето на орга­ни­за­ци­ята през мина­лата година вече чле­ну­ват 57 страни, в това число и държави като Обе­ди­не­ното крал­ство, при­съе­ди­нило се към нея въпреки въз­раже­ни­ята от страна на САЩ. Най-​големите китайски иници­а­тиви като Новият ико­номи­че­ски пояс на Вели­кия път на копри­ната и Мор­ският път на копри­ната, нари­чани заедно „Един пояс, един път”, ще вклю­ч­ват инве­стиции в автомо­билни пътища и желе­зо­пътни линии, при­ста­нища и газопро­води в 65 страни от Азия, Африка, Близ­кия изток и Европа, чието съв­купно насе­ле­ние състав­лява 4,4 млрд. души. В същото време в САЩ пре­зи­дентът Обама се опитва да убеди Конгреса да раз­реши съз­да­ва­нето на много по-​малко амбици­оз­ното Транс-​Тихоокеанско партньорство.

Експерти в областта на геопо­ли­ти­ката твър­дят, че друж­бата между Китай и Русия не е рав­но­стойна и, че Москва се нуж­дае от Пекин много повече, откол­кото Пекин от Москва. Тес­ните връзки на Китай с такива богати на енерго­ре­сурси страни като Казах­стан и Туркме­ни­стан, които до неот­давна бяха в състава на Съвет­ския съюз, му дават пре­имуще­ство при склю­ч­ване на енергийни сделки с Русия. Въпреки атмо­сфе­рата на дружба по време на визи­тата на Си Дзин­пин в Москва, двете страни все още не са постиг­нали дого­во­ре­ност за цената на газопро­вода, който трябва да свърже Запа­ден Сибир с Китай.

Въпреки това известни раз­ногла­сия едва ли могат да дове­дат до раз­рив в отноше­ни­ята. „Ние сме силни, ако сме заедно и сме слаби, ако сме раз­де­лени”, каза Си в интер­вюто си за агенция „Синхуа”.

 

 

Автор: Мат Скявенца

Източник: http://rusiadnes.bg

Реклами

Posted on 19.05.2015, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: