ПЕТТЕ ТАЙНИ НА ТАНКА „АРМАТА“


ПЕТТЕ ТАЙНИ НА ТАНКА „АРМАТА“

Танкът Т-14 „Армата” бе сред най-страховитите оръжия, показани на парада в Москва

Гвоздей на парада в чест на 70-годишнината от По­бедата над фашизма на Червения площад стана Т-14 „Армата“ – първи­ят в света танк четвърто поколение. Неговият вид дълго се държеше в тайна. Но достойнствата на но­вата бойна машина не са във външния й вид. Този танк не е правен за парад.

Седем носещи оси, вместо шест

Дори за неспециалиста е лесно да отличи „Армата“ от останалите руски танкове – тя има седем оси на верижното си шаси, вместо шест при старите модели танкове.

Още в средата на първото де­сетилетие от века, в Русия беше създаден експериментален танк, който трябваше да стане истински тиранозавър на бой­ното поле – Т-95 „Черен орел“. Това беше чудовище с оръдие с калибър 152 мм. (За сравнение: „Абрамс“ и „Леопард“, глав­ните бойни танкове на САЩ и Германия са въоръжени със 120-милиметрово оръдие). Раз­работката на „Орела“ започва през 80-те години в СССР, по програма, която неофициал­но се нарича „Абрамскапут“. Именно благодарение на тези дейности на базата на Т-95 ста­ва възможно и бързото създа­ване на „Армата“ (програмата стартира през 2010 г.).

Верижното шаси на „Ар­мата“ е заимствало много от Т-95 – например седемте оси, вместо класическите за съвет­ската тежка бронетехника шест. Седемте оси позволяват да се издържа голямата тежест и оси­гуряват отлична проходимост и плавност на движението. Но в шасито на „Армата“, за разлика от Т-95, двигателят може да се разположи не само отзад, как­то на обикновения танк, но и в предната част, пред екипажа. Това е необходимо например за създаване на бойна маши­на на пехотата (БМП), чиято задна част е заета от десанта. Това позволява без съществе­ни преправяния да се създават най-различни образци техника върху обща платформа.

Между другото, тежката БМП на базата на „Армата“ също премина по Червения площад на 9 май.

Необитаем купол

Както е известно, в СССР първи започват да използват ав­томат за зареждане, който вкар­ва снаряд в танковото оръдие, без човешко участие. За първи път това устройство се появява през 1963 година на Т-64. То позволява да се съкрати еки­пажът до 3-ма души. Между другото, нито „Абрамс“, нито „Леопард“ нямат досега авто­матично зареждане, оръдието се зарежда ръчно и екипажът се състои от четирима танкисти.

Автомат за зареждане има на Т-90 – днешният основен руски танк на Русия, хвален за мане­вреността си и огневата мощ. Но той има един съществен не­достатък – екипажът се намира в едно пространство с боепри­пасите и горивото, т.е. седи на буре с барут, в буквалния сми­съл на думата. Детонация на снарядите или пожар, след про­биването на бронята не оставя никакъв шанс за оцеляване на хората.

При Т-14 е направена следва­ща стъпка напред – целият ку­пол става необитаем, за което се е наложило да се разработи дис­танционно управляемо, т.нар. цифрово оръдие. Това позволя­ва да се намалят размерите на купола (на него се падат 50% от попаденията в боя). А главното е, че целият екипаж е преместен в корпуса на танка и е скрит в специална бронирана капсула. Тя е отделена от боеприпаси­те и горивото и издържа пряко попадение на всяко съвременно противотанково оръжие. Дори ако танкът бъде ударен, хората ще оцелеят.

Т-14, за разлика от Т-95, как­то преди е въоръжен с оръдие, калибър 125 мм. Преди всичко това се обяснява с факта, че в Русия съществува огромен ар­сенал боеприпаси от този ка­либър. Да се отказваш от тях е глупаво.

Но още по-важно е, че през първото десетилетие на века в Русия създадоха успешен вариант на 125-милиметрово танково оръдие с № 2А82. Това оръдие има попадение с 15-20 процента по-точно от предиш­ната модификация, монтирана на Т-90 и е най-мощното се­рийно танково оръдие в света. Най-добро западно танково оръдие се смята Rh-120 произ­водство на „Рейнметал“, мон­тирано на „Леопард 2“. Негов лицензионен вариант е сложен и на „Абрамс“. По дулна енер­гия руското 2А82 превъзхожда немското оръдие 1,17 пъти, като при това е с 60 см по-късо.

Освен това, 2А82 не е прос­то оръдие, а пускова установка. Тя стреля не само със снаряди, но и с противотанкови ракети. При главните й съперници няма нищо подобно. Прицелната да­лечина на стрелбата на оръди­ето на „Леопард“ е 3,5 км. За Т-14 е разработена противотан­кова ракета, която ще посрещ­не противника на разстояние повече от 6 км. Тоест, правото на „дългата ръка“ в боя ще при­надлежи на Т-14.

Бронята е не само здрава, но и много активна

За първи път през последни­те 30 години в Русия е създаде­на нова бронева стомана. Тя е 15% по-здрава от предишната танкова броня, което позволява да се намали масата на Т-14 с половин тон, без това да навре­ди върху нивото на защита. Ва­жен фактор е и, че тази стомана не става крехка при арктически студове. И разбира се, стомана­та е само част от многослойна­та „баница” от метал, керамика и композити.

Бронята е последният рубеж за защита на Т-14, до която противникът тепърва има да стигне. Отдавна при танкове­те се използва т.нар. динамич­на защита – взривни брикети, които с насрещен контравзрив отблъскват ударилия танка сна­ряд. Но това е вчерашен ден в производството на танкове. На Т-14 освен динамичната е по­ставена и активна броня.

Танкът е снабден с радари за близко действие

които фиксират летящият към него снаряд от всяко на­правление. По сигнал на ра­дара в посока на заплахата се изстрелва сноп от поразяващи елементи, които унищожават приближаващият се обект на разстояние 15-20 м от танка.

За борба с долитащите снаря­ди на противника се планира да се използва щатната картечница на „Армата“. На танка такава система се използва за пръв път в света. На Т-14 има картечни­ца „Корд“ с калибър 12,7 мм, а също така модернизирана тан­кова картечница „Калашников“ (ПКТМ) калибър 7,62 мм. И двете са монтирани отвън на независими управляеми модули и се насочват към целта дистан­ционно от танкиста, намиращ се в бронираната капсула или с помощта на компютър по данни от радара. По време на иракска­та война американците загуби­ха значителен брой командири на „Абрамс“, които са стреляли от картечницата над купола. В крайна сметка не измислили нищо по-до­бро от това, да снабдят кар­течницата на „Абрамс“ с купол от не­пробиваемо за куршуми стък­ло. Всичко това изглежда като реквизит от евтин фантас­тичен филм от 70-те години.

Най-важна е системата за управление

И накрая, отиваме към най-сложното и най-важно­то в съвременния танк – не­говата система за управление. На практика, именно тя, а не бронята или калибърът на оръ­дието определят бойните въз­можности на машината. В Т-14 екипажът е скрит в бронирана капсула. За всичко ставащо от­вън, танкистът се ориентира по показанията на приборите, а по-точно по изображенията на дисплеите. Затова е трябвало да се създаде т.нар. техническо зрение – система от камери с висока разделителна способ­ност, инфрачервени датчици, многоканални прицели, лазе­ри и радари, които осигуряват кръгово наблюдение, помагат намирането на целта, даже през нощта и насочват оръжието. И такава система за Т-14 е създа­дена. Вероятността за попаде­ние от пръв изстрел е близка до 100 процента. Техническото зрение се допълва от радар с активна фазирана решетка, та­кава, както на изтребителите пето поколение. Той контроли­ра територията в радиус от 100 км и е способен да води до 40 наземни и до 25 въздушни цели, включително летящи към него снаряди и ракети.

В съответствие с теорията за мрежовата война танкът вече няма да бъде „и сам войнът е войн“. Съвременната война се води не на бойното поле, а в ин­формационното пространство. За неговото създаване Т-14 ще получава данни от разузнаване­то и щабовете, от другите бойни машини, от безпилотните лета­телни апарати и дори направо от разузнавателните спътници. В бъдеще подобна система за­едно с необитаемия купол ще позволят да се създаде безпило­тен танк. Но това вече ще бъде машина от пето поколение.

 

 

Източник: http://www.vestnikataka.bg

Posted on 16.05.2015, in Анализи, Въоръжени сили and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. 1 коментар.

  1. Ако всичко това е вярно, как си представяте пияния мужик пред 10 монитора?!
    Няма шан Матушката. И това варягите го осъзнават. Затова искат цивилизовани, образовани роби. Ама няма да стане. Скоро на картата ще има 5 Русии.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: