ПОЛИТИЦИ ПОД НАЕМ


ПОЛИТИЦИ ПОД НАЕМ Безумието е заразно. Преди по-малко от месец Киев заплаши със санкции страните, които отказват да приемат разширяване на инициираните от Вашингтон и Брюксел санкции срещу Руската федерация под предлог „анексията” на Крим и „намесата” на Москва в Източна Украйна. Малко е да се каже, че това беше самоубийствен акт на умопобъркани, защото членството на Украйна и в ЕС, и в НАТО зависи и от одобрението на страни като Унгария, Словакия, Австрия, Чехия и Гърция. Ветото на всяка една от тях е достатъчно, за да бъде блокирана и най-малката перспектива за „евроатлантическа интеграция” на Киев. Да не говорим, че разширяването на ЕС беше официално „замразено” за поне пет години, ако вярваме на казаното от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. Освен това необходимо условие за започване на преговори за членство в която и да е от двете организации е тя да няма териториални и други проблеми със съседите си, което не може да се каже за днешните отношения на Украйна.

Сякаш осъзнал, че и северноатлантическата карта на Киев е бита, по миналата седмица министърът на външните работи на Украйна Павло Клинкин отправи ултиматум и към НАТО: или ще гарантирате сигурността и териториалната цялост на Украйна, или ще потърсим алтернатива! А на ЕК беше заявено, че ЕС е длъжен да изплаща възнагражденията на държавните чиновници в Украйна. Плащай или вземай!

И къде Киев ще потърси алтернатива? На този въпрос се опитаха да отговорят руските новинарски сайтове Сегодня. Ru (18.04.2015) и KM.RU (20.04.2015). Ето няколко показателни заглавия: „МВнР на Украйна смята за нецелесъобразно излизането на страната от ОНД”; „Украйна не вярва на Европа”; „Украйна: ЕС е длъжен да изплати заплатите на украинските държавни чиновници” и „Украйна постави ултиматум на НАТО”. Според KM.RU алтернативните на НАТО и ЕС варианти за Украйна са приемане на необвързан статут както Швейцария; членство на Украйна в Шанхайската организация за сигурност и сътрудничество (ШОС); създаване и членство на Украйна в нова международна структура за сигурност, или връщане на Украйна в Общността на независимите държави (ОНД).

Как глъхне ехото на „хибридната война”

Имайки предвид икономическата разруха в страната, политическата несигурност и хаоса, в който политическите убийства стават нещо обичайно (само за един месец бяха убити 12 опозиционни политици и независими от правителството журналисти, симпатизиращи на Русия), както и нестихващата гражданска война в Източна Украйна, в обозримо бъдеще не изглеждат вероятни нито членството на Киев в НАТО и ЕС, нито неговите алтернативи. Още повече, че както съобщи шефът на „Газпром” Алексей Милер, след 2019 г. по тръбопроводите в Украйна вече няма да тече руско синьо гориво: нито за Украйна, нито за Европа. Тогава „инвестициите” на САЩ в украинската газопреносна мрежа ще се окажат също толкова безсмислени, колкото и ПРО, за която Пентагонът похарчи 10 милиарда долара на американските данъкоплатци, без да докаже, че системата е ефективна. Обаче Чичо Сам не е свикнал да плаща чужди сметки и ако не може да провокира руско-украинска война, ще остави хунтата в Киев да се пържи в собствената си мас. Ето защо подозираме, че скоро политическите убийства в Украйна ще засегнат и управляващите проамерикански „избраници” на Виктория Нюланд. Вече на няколко пъти бандеровци демонстрират с лозунги за оставка на Яценюк, развявайки свободно портрети на Бандера и знамена с хитлеристки свастики.

Свързана ли е НАТО с политическите убийства в Украйна? Според KM.RU, зад скандалния сайт „Миротворец”, който насърчава убийствата на опозиционни политици и инакомислещи журналисти в Украйна, „стърчат ушите на Северноатлантическия алианс”. Тези убийства са заключителните акорди на „хибридната” война, която водят бандеровци и САЩ в Украйна срещу Русия, а не руснаците срещу украинския народ. Ако не бяха „анексията” на Крим и „сепаратистките” бунтове на руснаците в Донбас, натовци щяха да измислят други поводи за да наложат съмнителните си „ценности”. След като чрез така наречената Арабска пролет Вашингтон разбърка целия Среден изток и голяма част от Северна и Западна Африка, ставащото в Украйна е просто повторение на един и същи сценарий. Обективно погледнато, възходът на ислямистите в Средния изток (Ирак, Сирия, Йемен, Египет, Тунис, Либия, Нигерия и Сомалия), както и на талибаните в Афганистан, отвлича вниманието на САЩ и ЕС от Украйна. Когато границите на Европа са атакувани ежедневно от стотици и хиляди бежанци от Азия и Африка, едва ли ще има много пари за поддържането на режима в Киев. Фактът, че в Западна Украйна се провеждат натовски учения, а 300 новопристигнали американски военни обучават украинската армия не е нещо извънредно. Защото самият говорител на Пентагона Стив Уорън потвърди, че Пентагонът обучава украинските военни от 20 години. Разгромът на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) в боевете с опълченците от Донбас показа колко (не)ефективно е било това обучение. Както и правотата на фразата, че САЩ са готови да воюват за Украйна до последния украинец. Украинците в огромното си мнозинство разбират това и не желаят да участват в „антитерористичната операция” (АТО) срещу своите съграждани в Донбас, с които дедите им стигнаха до Берлин. Така че военните от САЩ може би обучават просто наемници, дошли от други краища на света, за да припечелват от украинската трагедия. И няма принципна разлика дали Турция ще обучава остатъците от Свободната сирийска армия, преди те да се влеят в скрито подкрепяната от Анкара „Ислямска държава”, или САЩ ще обучават подобни главорези на територията на Западна Украйна.

Позорно е обаче участието на български военни в натовските учения в Украйна, в чиято антируска насоченост няма никакво съмнение. Не се гаси туй що не гасне! С хайдуци може да се заграби властта, но с хайдуци не може да се управлява дълго!

Аршинът на злото

Който не вярва, че в Киев управляват не демократи, а бандити, понеже са се провели „свободни” парламентарни  и президентски избори, да си спомни как Бай Ганьо правеше избори в България. В края на 19 век това ставаше с угасване на свещите и изземване на бюлетините, а в началото на 21 век – с напечатване на „резервни” бюлетини, както в печатницата в Костинброд.

Да си спомни и къде имаше височайшо украинско държавно присъствие на 24 април. Дали в Ереван, където отбелязаха 100-годишнината от геноцида над арменците в Османска Турция (първият геноцид на ХХ век, според Папа Франциск I), или в Анкара и Гелиболу, където честваха 100 години от победата при Чанаккале над десантиралите на 25 април и 6 август 1915 г.  британски и френски колониални войски?

Европейският парламент (ЕП) прие с голямо мнозинство резолюция, призоваваща страните членки на ЕС да признаят арменския геноцид през 1915-1916 г., но въпреки декларативното си преклонение пред „евроатлантическите ценностинито управляващите в Киев, нито тези в София се осмелиха да изпълнят препоръките на ЕП. Тяхното мълчание беше не само оглушително, а и направо позорно! И също, ако Киев може да се оправдае с факта, че Украйна не е член на ЕС, за София това не важи.

Да оставим настрана депутатите в Народното събрание, министрите и лидерите на „евроатлантическите партии” като ГЕРБ, РБ и ДПС. Дори водещият на предаването „Свободна зона” по “Тв+” „агент Алберт”, грабна ибрика и започна да оборва тезата за арменския геноцид с факта, че някои арменски лидери в Източна Турция се поставили в услуга на Хитлер през Втората световна война, срещу което той признал за „арийска” арменската нация. Ерго, арменците не са само жертви на геноцид, но и хитлеристки подлоги! Затова не трябвало голословно да се обвинява Турция, а да се вземат предвид всички исторически факти. Да не би Коритаров да намеква, че арменците са си заслужавали кланетата? Тогава иизлиза, че и участниците в Априлското въстание са си заслужавали съдбата. Може би ако не бяха тези хаирсъзи и Русия, господинът щеше да е не бивш доносник на ДС, а действащ такъв на МИТ. Или един втори Хаджи Иванчо хаджи Пенчович… Е, “човекът от пещерата” пропусна да напомни, че в Аржентина, родината на Папа Франциск I, след Втората световна война са се укрили много нацистки военнопрестъпници.

В такъв случай да му припомним, че въпреки своя „неутралитет” в годините на Втората световна война, Република Турция държеше над 22 дивизии на границата със СССР в Кавказ, изчаквайки капитулацията на Сталинград, за да „освободи” бившите османски владения Азърбайджан, Армения, Грузия, Чечения, Узбекистан, Туркестан и други. Само разгромът на фелдмаршал Паулус при Сталинград и започналият коренен прелом в хода на войната охладиха турските мераци.

Що се отнася до сътрудничеството на крайните арменски националисти с хитлеристите, ще припомним, че и турската държава е изпратила в нацистките концлагери стотици свои граждани от еврейски, арменски и дори турски произход. А с приетия през 1942 г. Закон за имуществото (Варлък кануну) предварително е лишила от имот богатите евреи и представителите на другите немюсюлмански малцинства. Преди това, през 1913 г., младотурците са обезбългарили Тракия, а наследниците им и до днес отказват да обезщетят внуците на избитите и прокудени тракийски българи. През 1934 г. (според Кадри Гюрсел, в. „Миллиет”, 20.04.2015) са се осъществили така наречените Тракийски погроми. На 6 и 7 септември 1935 г. са били извършени погроми над гърците в Истанбул, Измир и други градове, след които от многобройното гръцко малцинство са останали нищожни трошици. Но най-убедителното доказателство, че Турция не е останала назад в холокоста срещу евреите, е списъкът на изпратените и убити в нацистките лагери турски поданици от еврейски и не само еврейски произход.

Свидетелство на наглостта

През 80-те години закритото вече списание „Нокта” публикува част от този списък, изтъквайки, че дори на пъпа на Истанбул е имало мрачно здание, за което се твърдяло, че е крематориум за евреи и левичари. През периода 1944-1945 г. в лагера Берген-Белсен са загинали 8 турски поданици, от които 5 евреи, 2 мюсюлмани и 1 арменец християнин. Според лагерните регистри, там са били въдворени 126 турски граждани. След скъсването на дипломатическите отношения на Турция с Германия (на 2 август 1944 г.), по споразумение между двете страни, 105 турски евреи са напуснали лагера и по море пристигнали в Истанбул на 10 април 1945 г.

На 11 декември 1999 г. Фарук Мерджан известява: „Спасихме 100 хиляди евреи”. Но не скрива, че това „спасяване” е станало чрез изпращането им в трудовия лагер Ашкале. Както и факта, че заради въведения през 1942 г. данък върху имуществото 70 % от турските евреи са се преселили в Израел. Този данък донесъл в хазната 315 милиона турски лири, 53,5% от които били събрани от малцинствата. Преди този данък немюсюлманското население в Турция било 2,5 %, а след въвеждането на данъка намаляло на 0,5 %. А от 100 000 евреи, останали само 25 000.

През 1999 г. излиза за първи път книгата на Ръдван Акар „Пътници за Ашкале”, която описва последиците от въпросния данък и условията в трудовите лагери, от които побелявали косите. Той е категоричен, че по време на еднопартийния режим се е провеждала политика, насочена срещу малцинствата. За отношението към подобна литература в Турция говори заглавието на друга негова книга, излязла през 2006 г.: „Предателството на един расист”.

На 23 април 2012 г. бе публикувана и книгата на Реджеп Марашлъ „От Заксенхаузен до Ашкале”. Ето така са били „спасявани” турските евреи в годините на Втората световна война.

Никой не обвинява днешна Република Турция за кланетата над арменците преди 100 години. Арменската диаспора иска просто признание и извинение от Анкара за това престъпление на младотурците. И ако смяната на имената на българските турци през 1984 г. е „геноцид” или опит за „етническо прочистване”, както твърдят костовистите и депесарите, какво е избиването на 1,5 милиона арменци? Нима Република Турция не може да бъде упреквана за своето съучастие в холокоста над евреите? Което не означава, че целият турски народ е бил ортак на нацистите. Но когато днешните управляващи неоосманисти обявяват за „европейски расизъм” скромната резолюция на ЕП и отхвърлят всеки намек за геноцид над арменците в Османска Турция, не поемат ли и греха на извършилите този геноцид? Не признават ли по този начин и собствената си несъвместимост с европейските цивилизационни ценности и норми?

Репресирани от природата

Друг въпрос е защо уж демократичният Брюксел позволява в Украйна, в София и градовете на Стара Европа да се развяват знамена с хитлеристки свастики, а бивши номенклатурни галеници да поставят Сталин и Хитлер на една плоскост. Или оплаквайки жертвите на атентата в „Света Неделя” (16 април 1925 г.), да пропускат военно-фашисткия преврат на 9 юни 1923 г., свалил от власт едно некомунистическо и дошло на власт чрез избори правителство, начело с Александър Стамболийски?! Без преврата на 9 юни щеше ли да има атентат в „Света Неделя”? Без присъединяването на България към хитлеристката ос, щеше ли да има и Народен съд?

През 90-те години на 20 век психологът д-р Илия Илиев използва за пръв път израза „репресирани от природата субекти” – за мизерниците, които се опитват да пренапишат историята, така че да скрият престъпленията на българските управници в годините на Втората световна война.

Днес вече можем да говорим за „санкционирани от природата” псевдодемократи, някои от които с тоталитарно комунистическо минало и светло капиталистическо настояще.

За бъдещето им не смеем да гадаем… Дали става реч за „крадци по закон” в Украйна или в България, все едно.

 

 

Автор: Людмил НЕДЯЛКОВ

Източник: в. „Нова зора“

Posted on 01.05.2015, in Анализи, Балканите, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. 1 коментар.

  1. Михаил филипов

    Една правдоподробна написана статия.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: