Закъснели (без)действия


Закъснели (без)действияГотовност за справяне с бежанския поток и предотвратяване на мигрантските трагедии, минута мълчание в памет на жертвите на мигрантската трагедия в Средиземно море…

Това демонстрираха европейските лидери на извънредната си среща. Реакцията на ЕС не е нищо друго освен моментен стрес заради големия брой на жертвите, които погълна морето.

Твърде закъснели са действията на евролидерите. Сега ЕС утроява средствата за спасителни операции, а миналата година италианското правителство беше принудено да спре операцията „Маре нострум“ именно понеже изнемогваше с нейното финансиране.

А идеята за военна кампания срещу лодките на трафикантите е абсурдна. Това няма как да се случи, без да загинат хора.
Въпросът с бежанците на първо място предизвиква емоционална реакция. Това са хора, избрали да поемат по несигурния път на надеждата, отколкото да останат в собствените си страни, раздирани от военни конфликти.

Няма как Старият континент, в чийто основи са хуманните принципи, да не подаде ръка на нуждаещите се. От друга страна, обикновеният европеец не е застрахован и от реакцията на негодувание – и без друго за него трудно се намира работа, та на пришълците ли ще дава хляба си.

Европа не може да приеме всички нуждаещи се, колкото и да иска. Проблемът с бежанците освен нееднозначен, е и трудно разрешим. Корените му са в страните, откъдето идват търсещите надежда, и това е ясно за всички.

Европа по-скоро трябва да прави инвестиции, насочени към населението в размирните райони, а не да ги подпомага с оръжие в ръка. Да не забравяме, че в момента в Мали, откъдето идват немалък брой бежанци, воюват и френски войски.
Евролидерите демонстрираха и опит за солидарност към страните, най-засегнати от бежанската криза. Именно споделената отговорност, или по-скоро липсата на такава, е един от основните проблеми на ЕС.

Подложените на най-голям бежански натиск са оставени почти изцяло да се справят сами с проблемите. Освен това вниманието е съсредоточено почти изцяло върху страните от Средиземноморието.

А къде остават сухопътните граници, каквато сме ние? Решението за затягане на операциите в Средиземно море всъщност не е в полза именно на страни като нашата.

На този проблем ЕС трябва да обърне внимание сега, а не след време, потресен от поредната трагедия. Отдавна евродепутатът от левицата Илияна Йотова апелира именно за нови мерки за сигурността по тези граници и европейска помощ.

 

 

Автор: Кристиела Симеонова

Източник: http://www.duma.bg

Posted on 27.04.2015, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: