ДОШЛО Е ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО


ДОШЛО Е ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО 24 АПРИЛ: ГЕНОЦИДЪТ ИЛИ ПОБЕДАТА?

Съвпаденията в политиката, както и в историята, почти винаги са отражение на закономерността и на определени държавни и класови интереси. Например когато на 24 април тази година Армения и арменската диаспора по света ще почете за пореден път жертвите на геноцида в Османската империя през периода 1915-1916 г., управляващите неоосманисти в Анкара планират да проведат среща на световните лидери и да отбележат тържествено победата на османлиите при Чанаккале срещу днешните съюзници в НАТО Великобритания и Франция. Победа, извоювана над стоварените в южната част на п-ов Гелиболу (Галиполи) австралийски и новозеландски „доброволци”, изпратени на заколение от британското военно командване. В действителност в Турция честват тази победа два пъти – на 18 март и на 25 април. На 18 март 1915 г. са били най-ожесточените боеве с преминалите през Дарданелите британски и френски бойни кораби. Съгласно плана, представен на британския премиер през септември 1914 г. от тогавашния министър на флота на Обединеното кралство Уинстън Чърчил, те трябвало да завладеят Истанбул и да осигурят надежден път за снабдяване на руската армия. Но битката при Чанаккале си има предистория.

 

Известно е, че Първата световна война е започната от АвстроУнгария срещу Сърбия след убийството в Сараево на австрийския престолонаследник Франц Фердинанд. За да защити Сърбия, Русия обявила война на Австро-Унгария. На 1 август 1914 г. Германия  обявила война на Русия и започнала да упражнява натиск върху Високата порта за включването на Османската империя във войната на страната на Тройния съюз. На 2 август 1914 г. Османската империя подписала споразумение за съюз с Германия, с което фактически се наредила на страната на Съюза. Въпреки опитите на Енвер паша да отложи тази авантюра, позовавайки се на незавършената мобилизация и защитата на Чанаккале, отстъпвайки пред английския флот в Средиземно море, германските военни кораби “Гьобен” и “Бреслау” акостирали в Истанбул. Когато те, заедно с група кораби на османския флот, навлезли в Черно море и обстреляли руските пристанища, Русия обявила война на Османската империя. През февруари 1914 г. обединените флоти на Великобритания и Франция навлезли в Проливите, но понасяйки големи загуби, били принудени да се оттеглят. Тогава британското командване пристъпило към изпълнението на

план „Б”

Целта била, стоварвайки на 25 април 1914 г. десанти на пет места в южната част на п-ов Гелиболу (Галиполи), да се завладеят османските брегови батареи и да се поставят под британски контрол Черноморските Проливи и Истанбул, изваждайки от войната един от съюзниците на Германия. Ожесточената съпротива на турците осуетила успеха и на този десант, както и на стоварения нов, на 6 август 1914 г.

В резултат на пораженията и понесените загуби, през декември 1915 г. силите на Антантата опразнили полуострова. В тези сражения се проявил полковник Мустафа Кемал, наречен по-късно Ататюрк, тоест баща на турците. Общите загуби на Антантата в боевете за овладяване на Проливите са 252 000 души, а тези на османлиите 250 000 души. Ако това е повод за гордост, здраве му кажи! Но по същия начин в Турция честват и „освобождението” на градовете в Източна Тракия от българска „окупация”.

И така, победата при Чанаккале е на 25 април, а не на 24 април.

Целта на тазгодишната подмяна е прозрачна – да се отклони вниманието на международната общественост от темата за арменския геноцид. Задачи в тази насока постави още като премиер Реджеп Тайип Ердоган на среща с турските посланици през миналата година. Сакън, да не допускат употребата на термина „арменски геноцид”, а най-много да се говори за „събитията през 1915-1916 г.”

Всъщност изтребването на арменците в Османската империя се е осъществявало систематично. А 24 април е определен за международен ден за възпоминание на арменските мъченици, понеже през нощта на тази дата, през 1914 г., по заповед на министъра на вътрешните работи Талят паша, само в Истанбул са арестувани 220 арменски интелектуалци. След като ги държали десет часа в Централния затвор в квартал „Султан Ахмет”, те били натоварени на влака за Анкара. После ги разделили на две групи – за Чанкъръ и Айаш, и от тях само 81 души успели да се завърнат живи. В Анадола били изтръгнати корените на арменското население: прогонените арменци загивали от свирепите климатични условия по пътя на преселението и от нападенията на местното мюсюлманско население. Смята се, че броят на избитите или починалите от студ, глад и болести е 1,5 милиона души. Властите в Анкара, светски или ислямистки, не признават това престъпление срещу човечеството, а говорят за „събитията от 1915-1916 г.”, сякаш става дума за отнесени от чумна или грипна епидемия.

Приносът” на днешния режим е в това, че

„премести” победата при Чанаккале

така, че да съвпадне с Международния ден за отбелязване на арменския геноцид.

Един от малкото турски интелектуалци, които се осмеляват да говорят за геноцид и настояват Турция да го признае и да се извини на арменския народ, е писателят нобелист Орхан Памук. За тази си дързост той беше заплашен със затвор и принуден да живее в чужбина. Затова пък Ердоган намисли да проведе „световна лидерска среща” баш на 24 април, за да преброи своите приятели и васали. Разпратени са покани до държавните и правителствените ръководители на редица държави, в това число Франция, Армения, Украйна и България.

Френският президент Франсоа Оланд отказа, заявявайки, че ще присъства на възпоменателната церемония за арменския геноцид в Ереван. (Напомняме, че френският парламент е приел закон, който криминализира отричането на арменския геноцид и холокоста). Да участва в тържествата по случай 100-годишнината от победата при Чанаккале, отказа и арменският ръководител Саркисян. Своя отказ той мотивира с това, че още не е получил отговор от Ердоган на своята покана да присъства на възпоменателната церемония в Ереван. Едва ли и британският премиер Дейвид Камерън ще отиде да чества в Турция поражението на собствената си страна. Може и Барак Обама и Ангела Меркел да не уважат събитието в Анкара или на Дарданелите.

Има обаче две страни, чиито държавни и правителствени ръководители ще изприпкат да целунат полите на новия османски падишах, президента Реджеп Тайип Ердоган. Това са Украйна и България. Понеже и Росен Плевнелиев, и Бойко Борисов изповядват „евроатлантически ценности”, като нищо и двамата ще хванат правителствения „Фалкон” на път за Анкара или Гелиболу.

Интересно е кой от МО ще ги съпроводи: министър Николай Ненчев, зам.-министър Орхан Исмаилов или някой от Щаба на отбраната. Ясно е, че от депутатското войнство първи ще откликнат на турската покана хората на ДПС и НПСД. И за голям срам, никой няма да отиде в Ереван! Защото може да срещне там Владимир Путин и да чуе неласкави отзиви за българската политика.

Как например Бойко Борисов ще обясни на Путин, че според собствения си вицепремиер Румяна Бъчварова, лично е спрял три руски енергийни проекти в България? Тук оправдания с предшественика Пламен Орешарски няма да минат. Затова Борисов просто ще се направи на болен, ангажиран, или на безпаметен. Гузен негонен бяга! Още повече, че пред американски бизнесмени призна, че прогонването на руските инвеститори от България е най-лесната работа, докато с американските не е така. Но да питаш американците, защо Турция може да има руски ядрени реактори, а България не бива, това вече е свръхнахалство! Все едно след време Борисов да обвини някой чужд дипломат, че го е пратил в Анкара, вместо в Ереван.

Нейсе. Оформя се едно весело

туристическо „хъбче”

от скъпо платени български политически безделници, които и да са прочели някога Яворовото стихотворение „Арменци”, отдавна са го забравили.

„Изгнаници клети, отломка нищожна

от винаги храбър народ мъченик,

дечица на майка, робиня тревожна

и жертви на подвиг, чутовно велик”

Тези редове Яворов е написал на гарата в Стралджа, гледайки злощастните арменски бежанци, прогонени от родните места в края на 19 век.

Признателните арменци са му издигнали паметник в Ереван

и ще продължават да му носят цветя, докато неговите сънародници – членове на общински съвети, кметове, депутати, министри, социални антрополози, историци и други, отхвърлят термина „арменски геноцид”, за да не обидят съседите. И за да не навредят на „инвестиционния климат”.

Нещо повече, те отричат и съществуването на турско робство, предпочитайки политически коректното „османско присъствие” или „владичество”. По едно време бяха наумили да слагат възпоменателна плоча за падналите на Шипка войници на Сюлейман Безумни…

„Лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!” – пише Ботев.

Ако знаеха какви страхливци и подлеци ще управляват свободна България, дали Левски, Ботев, Волов, Бенковски, Петлешков, Бачо Киро и други будители щяха да се жертват за освобождението на такива наследници?

24 април е ден за проверка на гражданската доблест и изповядването на истински морални ценности, а не за тънки политически сметки. Ако ще сме страна на Кирякстефчовци, по-добре да ни няма!

Дошло е време за разхвърляне на камъни, както казваше Николай Хайтов.

Дошло е време разделно…

 

 

Източник: в.“Нова зора“

Posted on 23.04.2015, in Анализи, История, Общество and tagged , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: