ФЕДЕРАЛНИЯТ РЕЗЕРВ Е КАТО МАСОНСКА ЛОЖА


ФЕДЕРАЛНИЯТ РЕЗЕРВ Е КАТО МАСОНСКА ЛОЖАФедералният резерв е светая светих на САЩ. Редовите американци смътно си представят с какво се занимава той и как да знаят, като не се отчита нито пред президента, нито пред Конгреса. В навечерието на създаването му конгресменът Чарлз Линдбърг казал: „Закона за Федералния резерв създава най-мощният тръст на планетата…”
Федералният резерв управлява последните сто години от американската история. Днес малко американци знаят какво представлява той. Някои го сравняват с Агенцията за национална сигурност. Заседанията му се провеждат тайно и тази традиция не прекъсва от създаването му досега. Резервът не се отчита пред никого. Той дори не е федерално държавно учреждение. Името му е лингвистична уловка, която маскира истинската му същност с цел успокояването на обществото.
Федералният резерв дава вид, че е подотчетен на Конгреса, но конгресмените не могат да проверяват дейността му.
Концепцията за Федералния резерв е тайно разработена от група могъщи банкери начело с Джон Пирпънт Морган. На среща в един ловен клуб, собственост на Морган, на остров Джекил, щата Джорджия, финансистите обсъдили как да разработят законопроект, който да бъде одобрен от Конгреса. Това се случило на 22 ноември 1910 г. Тъй като знаели, че законът няма да бъде посрещнат радушно от Конгреса, банкерите решили да го пазят в тайна.
В това тайно общество имало един, който не бил банкер – сенаторът Нелсън Олдрич, тъстът на Рокфелер-младши и дядо на Нелсън и Дейвид Рокфелер. По това време Олдрич бил най-могъщият човек в Конгреса, чийто член бил вече 40 години. Той бил председател на сенатския комитет по финанси. На него му поставили задачата да прокара тайния законопроект през Конгреса. Опитите на Олдрич срещнали голяма съпротива от страна на Чарлз Линдбърг-старши, но сенаторът успял да прекара законопроекта един ден преди Рождество, когато повечето конгресмени заминали за окръзите си за празника.
В навечерието на приемането на закона за Федералния резерв Линдбърг-старши заявил: „Тръстовият фонд умишлено предизвика финансовата паника през 1907 г., което принуди Конгреса да създаде Националната монетарна комисия, която доведе до създаването на Федералния резерв, който е частна собственост. Закона за Федералния резерв създава най-могъщият тръстов фонд на планетата. Когато президентът подпише законопроекта, невидимото правителство на валутната държава ще бъде легализирано. Това е най-тежкото законодателно престъпление за всички времена…”
Заявлението на Линдбърг се оказало пророческо и след десетилетия Америка го разбра.
През 2009 г. експредседателят на Федералния резерв Алън Гриспън дал интервю за PBS News Hour и на въпроса какви трябва да бъдат „правилните” отношения между президента и шефа на Федералния резерв, той отговорил: „Федералният резерв е независима агенция. Нито един орган на властта не може да отмени решенията, които ние вземаме. Ако трябва да бъда честен, тези отношения нямат никакво значение…”
Федералният резерв има изключителните права и пълномощия да определя лихвите, платежно-кредитните показатели, да печата толкова пари, колкото е нужно, и пр. И цялата тази дейност без надзор и контрол от страната на президента или Конгреса.
В документ от 1964 г. се посочва, че банките, които могат да „продават” пари са нюйоркските – First National City Bank, Chemical Crop. Exchange Bank, Morgan Guaranty Trust Co., Bankers Trust, и чикагските First National Bank и Continental Illinois Bank“. Всичките тези банки са частни. Федералният резерв получава печалбите от дейността си, които влизат в изброените банки.
Въпреки цялата си мощ в началото на 20 век, резервът получава огромната си власт в края на века, когато Централната американска банка имаше ограничения в действията си, тъй като доларът беше обезпечен със злато и да се печатат пари „от въздуха”, както е днес, тогава беше невъзможно.
Щатите преминаха към златния стандарт през 1900 г. Всеки долар беше обезпечен с грам и половина злато. В началото на 1933 г. Конгресът и президентът Рузвелт премахнаха златния стандарт.
След Втората световна война чуждестранните държави все още можеха да конвертируват своите долари в злато. Това превърна де факто долара в световна валута. Но де юре той получи този статут след Бретан-Уудската конференция, на която беше приета международната система в паричните отношения и търговските сметки. Договорът прикрепи всичките други валути към американския долар и към златния стандарт.
През 1971 г. президентът Никсън отказа да изпълнява Бретан-Уудските съглашения и неволно предаде цялата власт на САЩ и на световната икономика на Федералния резерв. От този момент резервът можеше вече да прави всичко, каквото му е изгодно, без да се съобразява със златния стандарт.
Но зад решението на Никсън имаше нещо по-голямо. Президентът и неговият най-близък съратник и държавен секретар Хенри Кисинджър знаеха, че изпразването на международния златен стандарт ще доведе до снижаването на изкуствено създаденото глобално търсене на американския долар.
Опасявайки се, че САЩ ще загубят своите позиции в световната икономика, Никсън и Кисинджър разработиха нова схема. В серията срещи на държавния секретар с кралското семейство на Саудитска Арабия те сключиха сделка, която предвиждаше използването на долара като резервна валута. Така пълномощията на Федералния резерв бяха разширени още повече.
Днес Федералният резерв и нефтените долари са неразривно свързани. САЩ предложили военна защита на нефтените находища на Саудитска Арабия, доставката на оръжие за страната и най-важното – защита от агресията на Израел. В замяна саудитците се съгласили да предлагат нефта в долари, т.е. С. Арабия може да изнася нефт само срещу американски долари.
Така доларът запази своя статут, но този път заради нефта и геополитическите реалности. Светът беше изненадан и дори американските съюзници не се зарадваха на това положение на нещата. Нефтено-доларовата сделка се оказа капан за останалия свят, тъй като де факто доларът се превърна в световна резервна валута.
Около 1975 г. страните членки на ОПЕК се договориха цените на „черното злато” да бъдат в долари. Банкерите отново победиха. За да купуват нефт, на много страни им трябваха и долари и те разработиха експортна стратегия, ориентирана към САЩ – стоките и услугите се обменяха срещу долари, срещу които те купуваха нефт от световния пазар.
Така Америка получи двоен кредит от всичките глобални нефтени транзакции. Първо, всичките потребители на нефт бяха задължени да го купуват срещу долари, второ, излишъците от печалбите на нефтодобиващите страни се влагаха в американски ценни книжа, които се съхраняваха в американски банки.
Нефтено-доларовата система на Щатите има три предимства:
– Растеж на глобалното търсене на американски долари;
– Ръст на глобалното търсене на американските дългови ценни книжа;
– Възможността да се купува нефт срещу валута, която може да се печата до безкрайност, с което всъщност се занимава Федералният резерв през последните шест години.
Така Америка увеличава с трилиони долари дълга си и създава масов търговски дефицит много десетилетия наред.
Действията на Никсън и Кисинджър не минаха без последици. Цената на златото скочи до 850 долара и светът мъдро девалвира долара. Правителството на САЩ държи цената на златото на нивото от 35 долара за унция още от времето, когато доларът се обезпечаваше със злато.
През 1972 г. Федералният резерв наложи своята парично-кредитна политика и резултатите бяха катастрофални. Последните години показаха истинските мащаби на пълномощията на резерва – печатането на пари нон-стоп и пълно глобално господство.
През юни 1963 г. Кенеди подписа указ 11110, според който правителството имаше намерение да въведе нови пари, подкрепени със сребро. Кенеди се опита да установи нов порядък и да накара Федералния резерв да се замисли, но на 22 ноември 1963 г. го убиха и намеренията му се провалиха. Убийството на президента стана на същата дата, на която преди 53 години се проведе тайното съвещание на остров Джекил.

Сигналът беше ясен. Кого имаше предвид Кенеди, когато твърдеше, че има план за унищожаването на американската свобода, за която всички трябва да бъдат информирани?След една година сенаторът Даниел Инуи също спомена за „неизбраното правителство: „Съществува правителство в сянка със собствени ВВС, ВМФ, инструменти за събиране на средства и възможност за осъществяването на собствените идеи в интерес на нацията, свободно от всякакви ограничения, свободно от самия закон…”
Саддам Хюсеин хвърли предизвикателството срещу всемогъщите нефтени долари. Знаем какво се случи с него и страната му. След това Кадафи реши да създаде африканска Централна банка и знаем какво се случи с него и страната му.
Знаем и защо се разгоряха украинският конфликт и кампанията срещу Владимир Путин. Ясно е, че Белият дом е само посредник на правителството в сянка. Путин също започна борба с нефтените долари.

Русия има достатъчно нефт, за да поддържа тази политика. Американската империя, вкопчена в световната икономика, няма намерение да отпуска хватката. Забравете всичките „комунистически” причини, споменавани от западни пропагандисти. Причината за конфликта са само нефтът и нефтените долари.
Това се отнася и за Иран. Не става дума за ислямска страна, която има ядрено оръжие. В края на краищата такова има и Пакистан. Реалният проблем е, че Иран седи на американския ключ за златната печатница, застрахована с нефтени долари. Вие никога няма да прочетете новината, че Израел има намерение да бомбардира С. Арабия, която е един от основните разсадници на ислямския тероризъм.
САЩ принуждават съюзниците си да използват санкции срещу Русия и Иран. Но американският орел излетя от реалността. Сега Китай, Русия и Иран укрепват връзките си, а дните на нефтените долари са прочетени. Когато те бъдат вече затворена страница, за Америка ще настъпи денят на разплатата, в сравнение с която двете предишни кризи ще й се сторят приятна вечеринка. Тогава американците ще разберат, че Федералният резерв ги е превърнал в бедняци, но ще бъде много късно./Правда. ру

 

 

Източник:Издателство „Распер“

Posted on 19.04.2015, in Анализи, Икономика and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: