Какви са общите интереси на Русия и Иран в Сирия?


Какви са общите интереси на Русия и Иран в Сирия?Русия и Иран биха могли да насочат острието на ислямския фундаментализъм против американските интереси.

Вече четвърта година продължава конфликтът в Сирия, известен с резките си възходи и падения, като синусоид. Може да не се съмнявате, че за това време Башар Асад забрави какво е спокоен сън, защото му се наложи да се сблъска с такава криза, която няма аналог за цялото му управление. Необходимо е да се отчете, че нестабилната ситуация възникна не само по отношение на държавните власти в Сирия, но и засегна други регионални играчи, като Русия и Иран. Въпреки това, кризата в страната продължава да се разпалва, от едната страна от Саудитска Арабия, Катар и Турция, а от друга – от САЩ и ЕС.

Оставяйки настрана въпроса за това какво именно провокира народните протести в Сирия – продължение на арабската пролет или някакви други фактори – невъзможно е да не се отбележи в това отношение намесата на някои регионални и извънрегионални страни. От една страна, Русия и Иран се стараеха да защитят исканията на невинния сирийски народ и да съхранят регионалната стабилност, напълно подкрепяйки при това правителството на Башар Асад, а от друга – САЩ с астрономическите си финансови влияния на Саудитска Арабия и Катар се опитваха да дестабилизират ситуацията в Сирия, за да отслабят геостратегическите и геополитическите позиции на два политически опонента на САЩ – Русия и Иран. Едновременно с това се засили и желанието на Саудитска Арабия и Катар да конкурират набиращия сила Иран.

В своята статия ние ще се постараем да определи какво представляват общите интереси на Русия и Иран в Сирия. За това първо е необходимо да се даде оценка на политиката на САЩ относно сирийската криза и така да се проясни контекстът на дадената ситуация. Анализът на стратегията на противника ще помогне по-адекватно да си представим възможностите и заплахите, които съществуват за Русия и Иран в Близкия Изток.

Стратегията на САЩ относно сирийската криза

От 1997 година до днес Съветът за национално разузнаване на САЩ, състоящ се от 16 разузнавателни органи, на всеки четири години при избирането на новия президент на страната му представя лично отчет за тези политически процеси, които се прогнозират за в бъдеще. Основавайки се на този документ може да се формулира и оцени перспективата за стратегическите планове на САЩ. В последния такъв отчет се отбелязва, че до 2030 година ситуацията в Близкия Изток рязко ще се измени и конвулсивното развитие на района ще бъде заменено от хронична неустойчивост и конфронтация. Във връзка с това стратегията на Белия Дом се свежда до пътя на разнообразно поощряване на вълненията в Сирия и Ирак и отчитайки етно-религиозните различия в тези страни да се нанесе удар по интересите на Русия и Иран. Друга цел на американската стратегия е решението на дадената криза само при условие на постепенното отслабване на мощта на Москва и Техеран. От друга страна, Съветът за национално разузнаване отделно прави акцент на Русия и Иран и в бъдеще прогнозира, че те ще се сблъскат с най-разнообразни кризи.

Взимайки под внимание дадения отчет, политическата стратегия на САЩ може да определи по следния начин: реално Белият Дом не се интересува от разрешаването на сирийската криза, вместо това особено значение има установяване на синусоидите на кризата, която започна през 2012 година и досега не се е изменила с нищо.

Освен това, регионалните съюзници на Америка (Саудитска Арабия, Катар и Турция) се опитват да нанесат мигновен удар по Сирия и използват за това всички свои ресурси. В някои случаи САЩ действат като спирачка, но това не означава, че американските политици искат мир или се застъпват против военно нахлуване. Те специално са устроили всичко под такъв образ, че в региона винаги да съществува кризисна ситуация.

Необходимо е да се отчете и този факт, че дадената програма се реализира за въплъщаване на идеята за „Голям Близък Изток“, а стартирането на кризата в краткосрочна перспектива поставя под заплаха интересите на Русия и Иран. Ако трябва да се прогнозира ситуацията за по-голям период от време, то кризата ще отслаби и регионалните държави, като Саудитска Арабия, Катар и Турция, ще измени съществено техните граници, и, в крайна сметка, ще доведе до колапс на мощта им на вътрешно, регионално и международно ниво.

Интересите на Русия в Сирия

По-рано Кремъл сключи с правителството на Асад различни договори в политическата, икономическата и военната сфера, затова в случай на негово сваляне и идване на власт на прозападни сили в Дамаск руските интереси ще пострадат така, както сега се случва в Киев.

Напълно очевидно е, че една от задачите на Русия в Сирия е съхраняването на военноморската база. Видимо руснаците както преди помнят заветите на Петър Велики и считат червената линия на своите стратегически интереси за излаз на открити води. За Кремъл Средиземно море и особено неговата източна част има огромно значение. Съгласно сключения договор, Дамаск предостави на Москва правото да ползва военната база в порт Тартус до 2042 година. По тази причина отстраняването на Башар Асад, както и бягството от Украйна на Виктор Янукович, ще се превърне за Москва в реален проблем. Руснаците прекрасно осъзнават, че Сирия не е Украйна, а Тартус не е Крим, затова и с всички сили се опитват да съхранят властта на правителството на сегашния сирийски президент. Също следва да се отбележи и това, че Сирия е един от най-големите пазари за руска продукция, в това число и въоръжение, а наличието на такъв пазар, особено в условията на сегашното въвеждане на антируските санкции означава за Русия получаването на значителни приходи.

Заплахи за руските интереси в Сирия

Заради сирийския проблем Русия встъпи в открит двубой със САЩ и официално заяви своето несъгласие с идването на власт на прозападно правителство в тази арабска страна. По всичко личи, че тук може да се направи аналогия с падането на проруското правителство на Янукович в Киев. Естествено, може да не вярваме в съществуването на послание на Белия Дом към Кремъл с искането да се даде Сирия на Америка в замяна на Украйна, но не предизвиква съмнения и фактът, че заради съсредоточаването върху разрешаването на сирийската криза, Русия започна да отделя по-малко внимание на ситуацията в Украйна и това създаде за Путин много трудности. Те не засягат проблема с военната база в Крим, макар против Русия да бяха въведени жестоки санкции, удвояващи нейните икономически разходи. За изминалата година запазването на Крим е довело до огромни загуби, но за защитата на Сирия руското ръководство е похарчило доста повече.

Интересите на Иран в Сирия

От гледна точка на Иран, Израел е ракова клетка, която трябва да се махне от тялото на планетата, а Сирия е предния край на фронта и нещо като острие на шиитския полумесец, който води борба с окупаторите на Йерусалим. Ислямска република Иран доказа на Саудитска Арабия, Катар, Турция и дори САЩ, че дори да остане единствената страна, която защитава лично Башар Асад и подкрепя сирийския народ, то тя има силите да постигне поставените пред себе си задачи. Иран също доказа своята ефективност в процеса за мирно разрешаване на сирийската криза и всички въвлечени в нея страни осъзнаха, че, ако представители на Техеран не бъдат поканени на заседанията, посветени на обсъждането на дадения проблем, то те няма да бъдат успешни.

Заплахите за иранските интереси в Сирия

Падането на правителството на Башар Асад и идването на власт в Дамаск на прозападни политици ще създаде необходимите условия за установяване на господството в този регион на Израел, което е най-голямата опасност за Иран. За съхраняването на властта на сегашния сирийски президент Иран бе принуден в определени случаи да затвори очи за някои проблеми, което доведе до натиск от страна на медиите и правозащитните организации, макар голяма част от тяхната критика да бе неоснователна.

Общи възможности и заплахи за интересите на Русия и Иран в Сирия

Противопоставянето на натиска на САЩ и техните съюзници в Сирия и съхраняването на властта на сегашното правителство отговаря на интересите на Русия и Иран и е тяхна обща цел. В самото начало на сирийската криза много наблюдатели бяха на мнение, че „червената линия“ на Техеран е като тази на Москва – идеята да се запази сегашния президент на Сирия на власт, тъй като днес няма по-добър заместник за него, който по-добре да се справи със запазването на общите интереси на двете страни. Паралелно с това Москва и Техеран трябваше да отделят внимание и на нападките от страна на медиите, защото и двете страни се сблъскаха с друг вид трудности и сега са обект на натиск от страна на Запада, заради неспазване на човешките права. Във връзка с това ситуацията в Сирия може не само да даде основание за критика от страна на правозащитните организации, но и при вярна информационна политика да стане коз против някои опоненти, особено Саудитска Арабия, Катар и Турция. Работата е там, че първо на преговорите със сирийското правителство трябва да се отбележат граждански и политически реформи, а след това да се създаде специален информационен център, за да се противостои на планирани атаки на враждебните медии. Тази мярка ще помогне да се предотврати международния натиск, подобно на този, които изпита Русия върху себе си след присъединяването на Крим, и да се предоставят ресурсите, които може да се използват в качеството на лост в други сфери.

Ислямският фундаментализъм е още един сериозен проблем, заплашващ и Русия, и Иран, но при вярната тактика и той може да бъде използван в качеството на нова възможност за оказване на натиск върху Запада. САЩ прекрасно осъзнават, че ако по тази или онази причина радикалният ислям започне да се съсредоточава на други места, то най-голяма щета от това практически ще понесе Европейският Съюз, а самите САЩ ще се окажат под натиск от морална гледна точка. Потенциално Сирия може да се освободи от фундаменталистите, но в дадения момент тя е бойно поле, където техните лидер набират практически опит.

Естествено, Русия разбира, че в случай на завръщане на фундаменталистите в Централна Азия след получаване на такъв богат опит за водене на бойни действия, справянето с тях ще бъде трудно. Иран, на свой ред, се опасява, че фундаменталистите, насърчавани от Саудитска Арабия, ще дестабилизират ситуацията по границите на страната. Русия и Иран по този въпрос споделят гледната точка на САЩ и ислямския фундаментализъм представлява сериозна заплаха за всяка от трите страни. Във връзка с това Русия и Иран биха могли да акцентират на такъв вид заплахи, и, насочвайки острието на ислямския фундаментализъм против американските интереси, да разтърсят блока на западните държави и да нарушат единството на САЩ и Саудитска Арабия.

 

 

Автор:  Ахмад Вахшите, „Iras“, Иран

Източник: http://www.fbr.bg

Реклами

Posted on 09.04.2015, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: