КОЙ И ЗАЩО ПРЕВРЪЩА ДЕЦАТА В РОБОТИ-ИДИОТИ?


КОЙ И ЗАЩО ПРЕВРЪЩА ДЕЦАТА В РОБОТИ-ИДИОТИ?Винаги ми е било интересно защо думата „учение“ беше заменена с „обучение“.

Когато се учи – човек получава знания.
За света като цяло. И най-важното – за осмислянето на света.
С други думи: насочва се да търси отговор на най-важния въпрос: защо живея?

Когато се „обучава“ – получава умения.
Сръчност на ръцете. А в мозъка му влиза само онова, което подпомага сръчността на ръцете. И което винаги се свързва с нещо материално.
С други думи, обучава се да отговаря на второстепенния въпрос: как живея?
Този въпрос е второстепенен просто, защото обслужва главния: ЗАЩО ЖИВЕЯ?

И винаги ми е било интересно защо демокрацията замени главния въпрос с второстепенен…

Освен това, често в българското публично пространство се срещат оплаквания, негодувания и понякога направо ругатни срещу странните явление в нашето образование: от нескончаемите „реформи“ през изумително некадърно написаните учебници, до най-важното – явно анти-българските и анти-национални идеи, които се пробутват в тях и превръщат децата в някакви неопределени същества, без съзнание за род, националност, народност, историческа култура, чувство за език и духовност.

Но все така си остават загадка механизмите, които причиняват тези тежки деформации и поражения върху българските деца.

В статията на Олга Четверикова се разкриват някои от тези глобални механизми, влияещи както върху образованието на децата в България, така и, което е много по-важно, върху тяхното ВЪЗПИТАНИЕ.

Л. Ч.

Днес в Западния свят се води жестока и безмилостна война против традиционните, нормални човешки ценности: обичта към Родината и семейството, нормалните отношения между мъже и жени, желанието да се раждат деца, стремежът към живот според духовни, а не само материални изисквания и т. н.

За целта се използват най-рафинирани технологии, характерни за т. нар. „мрежови войни“.

Тези технологии са твърде ефикасни поради обстоятелството, че нападат основните човешки духовни ценности – като целта е ценностите на човечеството да бъдат променени според стандартите, които западната олигархия налага на Запада, а оттам и на целия свят.

Това се признава от самите западни политици, които открито заявяват, че днес основната битка на чове­чеството била между онова, което те наричат „толерантност“ (на практика – разрушаването на обществото чрез несъпротивляемост на внушаваните му смъртоносни идеи) и т. нар. „фанатизъм“ (тоест – привързаността към нормалните човешки разбирания за Добро и Зло).

Понеже от световните религии именно Православието е запазило в най-голяма степен тези нормални, традиционни от хилядолетия човешки ценности, затова и често се случва да чуем от политици с различен ранг на Запад, че Православното християнство представля­вало най-голямата опасност за днешната консумативна и атеистична западна цивилизация.

Пределно ясно е, че никакъв национален суверенитет не може да има без духовен суверенитет.

Тук спор няма: ако един народ не успее да запази езика, културата, традициите и религията си, рано или късно ще бъде претопен от други народи, които по-агресивно от него налагат своя език, своята култура, своите тради­ции и своята религия. (Лесно е да забележим, че именно това се случва днес в България, който процес се разгръща активно и с огромни финансови ресурси от страна на американски и западноевропейски фондации, институти и отделни личности – бел. прев.).

До неотдавна образованието винаги бе разглеждано като единство между обучение и възпитание. Ако една от тези две съставки липсваше, не можеше да се говори за „образование“. Днес обаче първо беше про­гонено възпитанието от образователните заведения – а сега въпросните западни агенти на влияние се опитват да го прокарат отново като елемент от образованието, но вече наситено с нови, западни т. нар. „ценности“, както например насаждането на „джендърни“ теории, чрез които сред младите хора се пропагандират промискуитета (безразборните полови връзки), педерастията, лесбийството, травестизма, „еднополовите“ т. нар. „семейства“ и др. полови извращения (феноменът на „чалгата“, както и неотдавна приетият от българския парламент закон за „третия пол“ са характерни примери в това отношение – бел. прев.).

Нанася се тотален, съкрушителен удар върху традиционната система от ценности, която бива заменена от т. нар. „толерантност“ (отказ от защита на собствената култура и подчиняване на чужда такава).

Всичко това е глобален процес, който е организиран и стартиран не днес или вчера, при това на най-високо възможно ниво: ООН и подчинените й организации.

Важно направление на глобалния проект за управление, който бива налаган на хората от световната фи­нансова олигархия с центрове Уолстрийт, Лондон и напоследък Хонгконг, е създаването на единнна световна система за всеобщо образование, в основата на която да лежат общи, уеднаквени стандарти, норми, образци и принципи.

С това се занимава ЮНЕСКО.

Важен период в тази дейност са 70-те години – тога­ва на Запад започва преход към неолиберална стратегия. Тази стратегия е насочена към разрушаване на со­циалната държава и създаване на мрежово информационно общество. Това общество, според западните стратези, трябва да бъде управлявано от система на „електронни правителства“, които са под контрола на све­товната финансова олигархия или, както по-благозвучно и замаскирано я наричат – „световните елити“.

Именно през 70-те години един от глобалните мозъчни центрове на тази олигархия – „Римският клуб“, написа докла­ди, в които се твърдеше, че в началото на 21-ви век човечеството ще изпадне в някаква „катастрофична си­туация“. За да бъдела избягната тя, било трябвало да се премине към „нулев ръст“. Този „нулев ръст“ озна­чава намаляване на населението върху Земята и установяване на твърд контрол върху неговото съзнание.

Макар, че тези идеи са изложени под маската на „научни концепции“, всъщност в идеологията на „Римс­кия клуб“ е религиозният окултен възглед за света на сектантското глобално движение „Ню ейдж“ („Нова ера“), подкрепяно финансово от световната олигархия.

Главна тематика в програмите на „Римския клуб“ е „необходимостта“ да бъде отслабена националната държава и нейното гражданско общество. Това е ясно изразено в отчета на една от работните му групи под заглавие „Към обновяване на международната система“, в който се казва буквално следното:

„Обществеността и ръководителите на повечето страни живеят в свят на понятия, които вече не съ­ществуват – в света на отделните нации, затова им е трудно да използват такива понятия като „глобални перспективи“ и „взаимна зависимост“ (доколко зависимостта между световните олигарси и една малка, пък и дори голяма държава е „взаимна“, представлява отделен въпрос, разбира, се – бел. прев.).

В друг известен документ от 1975 г., написан под ръководството на прословутия Самюъл Хънтингтън (автора на „Сблъсъкът на цивилизациите) и назован „Кризата на демокрацията: отчет на Тристранната коми­сия за управляемата демокрация“, вече съвсем директно се изразява загриженост от, забележете: „прека­лената демокрация“, която заплашвала хората, управляващи Америка. Според Хънтингтън, кризата „се състои в това, че стотици хиляди американски граждани започнаха да протестират срещу политиката на своето правителство“.

„Уязвимостта на демократичното правителство на САЩ произтича не от външни заплахи – макар такива да съществуват, и не от вътрешни заради левите или десните среди – макар такива заплахи също да са реални. Заплаха за демократичното правителство на САЩ представлява самата демокрация с нейната вътрешна динамика и високообразовано, мобилно и активно общество“.

Добре звучи, нали: главната заплаха за правителството на САЩ е „високообразованото и активно общество“!

И Хънтингтън оправдава властта, ако тя използва „секретност и измами“ (тук няма как да не си при­помним Джулиан Асандж и Едуард Сноудън), защото според него:

„Ефективното функциониране на демократичната политическа систева винаги се нуждае от известна сте­пен на АПАТИЯ И РАВНОДУШИЕ от страна на определени хора и групи“.

Добре го запомнете това това изречение: „демокрацията се нуждае от АПАТИЯ И РАВНОДУШИЕ от страна на някои групи хора“.
Кои и какви са тези хора и групи, всеки може да си анализира сам…

Именно, за да се реши проблема с „високообразованото“ общество, тоест, да бъде по-лесно то държано под контрол или, по-точно казано, в подчинение и зависимост от световната олигархия (колкото е по-ниско образовано едно общество, толкова по-лесно се манипулира – дали това не е отговорът защо днес в Европа биват пускани нискообразовани имигранти от Африка и Азия под маската на „бежанци“?), започна тотално преустройство на образованието в интерес на транснационалния бизнес.

За реализацията на това преустройство важна роля изигра теоретикът на глобализацията Робърт Мюлер, на фона на когото известния глобалист Жак Атали е само дребна пешка.

Мюлер в продължение на 40 години заемаше поста заместник-генерален секретар на ООН и създаде 32 специализирани комисии към ООН и техните програми.

Мюлер биваше наричан „философът на ООН“, защото неговите проекти съдържат всички шаблони и кли­шета на глобализма: унищожаване на нациите и религиите, отклоняване на вниманието на хората от проблемите на самите тях и на обществото по посока на екологията, внедряване на внушенията на движението „Ню Ейдж“ (именно Мюлер направи така, че това движение да има свое собствено представителство в ООН, тоест, издигна го в ранг на самостоятелна държава).

През същата 1975 г., която е важна и в дейността на „Римския клуб“, Мюлер публикува в списание „Ню Ейдж“ програмна статия, разпространена от ЮНЕСКО, в която се настоява, че е необходимо „глобално обра­зование“.

Философията, върху която стъпва това образование, е заимствана от окултистката А. Бейли, последова­телка на Е. Блаватска, и от нейния тибетски учител Джуала Кхула.

Принципът, който се предлага, е в обра­зованието да се внедрят програми, чрез които децата да бъдат зомбирани и да приемат още от малки и успо­редно с израстването им по подходящ за възрастта начин идеите за „глобално гражданство“ (тоест, да се откажат от народа и страната си или, като минимум, да не им придават особено значение), както и да им бъ­дат внушавани пантеистични идеи (тоест, атеистични, според които няма Бог, защото цялата природа била „бог“), концепции и мисловните шаблони за медитация и мистика, практикувани в „Ню Ейдж“.

През 1979 г. в САЩ, Арлингтън, щата Тексас, е създадено първото алтернативно училище на Мюлер, кое­то е официален филиал на сектантско-теософската школа „Неостаряваща мъдрост“ под патронажа на ООН.

Следващата – 1980 г., излиза книгата на Мюлер „Новият генезис: формиране на глобална духовност“, в която има съставен план за образователни програми.

После в Холандия се провежда съвещание по образователната политика с представители от 12 държави, на което президентът на Асоциацията по надзор и разработка на учебни програми Кавелти Гордън призовава да се разработи такава учебна програма, която да бъде основана върху предложенията в книгата на Мюлер.

В речта си самият Мюлер заявява:

– Мечтая изследванията и препоръките на ЮНЕСКО за световната програма да станат ядро на образова­нието, което да бъде прието от всички страни по света към 2000 г.!

Именно тогава той създава програмата „Световно разписание на основните уроци“, съдържаща стандарти какво да мислят учениците за света наоколо си и как да го възприемат.

За тази програма през 1989 г. ЮНЕСКО го удостоява с премията за световно образование.

След разпадането на социалистическия блок Западът пристъпи към създаването на световна система за глобално образование.

През 1990 г. ЮНЕСКО заедно с УНИЦЕФ, Световната банка и други международни организации проведе Световна конференция „Образование за всички“ в Джомтиен (Тайланд), на която присъстваха делегати от 155 страни.

Равносметка от тази конференция стана документът „Световна декларация относно образование за всички – рамки на действията за задоволяване на базовите образователни потребности“. В тази декларация се утвърждаваха като програма 6 основни цели, вдъхновени от „Световно разписание на основните уроци“ на Мюлер, които цели трябваше да бъдат постигнати към 2000 г.

Програмата отхвърляше твърдите, директивни системи на образование и провъзгласи началото на нова ера, в която трябвало да има повече простор за „гъвкавост“ и „адаптираност“ към местните потребности на учениците – а те пък щели да „придобиват знания, навици и ЦЕННОСТИ, необходими за подобряване ка­чеството на живота, за безопасно и устойчиво развитие“.

Изложените в нея „ценности“ означаваха децата да бъдат учени, че в света няма само една истина, а мно­го истини – ето защо не е необходимо да вярват непременно в нещо, ако някой им твърди, че това нещо е вярно. Тоест: да не вярват и на родителите си, когато ги възпитават.

Но главното, което трябваше да им се внушава, е да бъдат „толерантни“ към религии, различни от тяхната – тоест, на практика да не вярват, че тяхната религия си заслужава да се вярва в нейните ценности.

Също в училищата трябвало да се спазват т.нар. „общопризнати хуманистични ценности и правата на човека“ – тоест, на практика такива „ценности“, които им се внушават чрез трансмисиите на световната олигархия.

След това в ООН беше създадено движение за подкрепа на програмата „Образование за всички“, което мобилизира правителства, неправителствени организации, гражданското общество, банки и учреждения – донори на пари, и медии да помагат за базовото образоване на всички деца, младежи и зрялото население.

Но за реализиране на тази програма трябваше да се нивелират и уеднаквят мирогледните и морални стандарти.

Голям принос за уеднаквяването на хората в това отношение даде състоялото се през 1993 г. в Чикаго заседание на Съвета на религиозните ръководители (Вторият парламент на световните религии), сви­кано по инициатива на сектата на теософите. На това съвещание беше поставена задачата да се създаде нова „глобална етика“, нови морални критерии, според които нито една от съществуващите религии не бива да бъда смятана за единствено правилна.

Като такива ценности бяха посочени липсата на насилие, икуменизмът (обединението на всички църкви), плурализмът, феминизмът (каквото и да се разбира под това, всъщност, всеки може да го разбира, както си иска), спазване на правата на човека (а не само на „малцинствата“ – интересно, нали?), отмяната на всякаква дискриминация, а също и, ВНИМАНИЕ!: „трансформация на съвестта“. В какво трябва да се „трансформира“ съвестта, не се уточнява.

Даже за самото понятие „религия“ беше определено, че не съответства на „новото време на синтез“, понеже спомагало за конфронтация и „агресивен фанатизъм“. Вместо това беше изтъкната необходимостта от синтез на „глобалното християнство“ въз основа на християнските вероучения (по-простичко казано – всички християни да се откажат от своята вяра и да приемат която си поискат друга, която досега не са смятали за „християнска“).

Основната програма на икуменизма, приета на заседанието на Втория парламент, провъзгласи привързаност към принципите на синкретизма, който обединява всички религии в атмосфера на „толерантност“ и обща вяра.

Активно участие в това взе и Робърт Мюлер, който предложи да се създаде „постоянен институт“, занимаващ се с проблемите на религиозното единство:

– Ние сме хора, които сме приели заповедите и сме се посветили на практиките на световните религии. Ние твърдим, че между религиите вече има консенсус, който може да стане основа за изработване на световна етика – минимален базов консенсус по ценностите, които ни обединяват, по неоспоримите образци и фундаменталните морални позиции.

След тези красиви думички той изложи своята идея за „раждането на глобалната цивилизация“ и включи в нея нещо по-практично: програмата „Раждането на новия световен образователен ред“, според който „глобалното образование трябва да проникне в моралните и духовни сфери“ (по-пряко казано, хората да бъдат прилъгани и „превъзпитани“ да вярват в идеи, изгодни за световната олигархия).

Именно за да бъде утвърдена тази „глобална духовност“, през 1995 г. ЮНЕСКО прие „Декларация за принципите на толерантността“, в която толерантността беше определена като „отказ от догматизма, от абсолютизиране на истината“ – а за единствена норма бяха обявени международните правови актове в областта на „правата на човека“.

Тоест: все пак „абсолютна истина“, значи, съществува, но това са само онези международни закони, които са изгодни за световната олигархия.

Т. нар. „толерантност“ с цялата размитост и неопределеност на това понятие, беше издигната като някакъв идол, тотем, над всичко друго.

През пролетта на 1997 г. Мюлер представи „Световен учебник“ на конференция във Ванкувър (Канада) под название „Глобалното гражданство през 2000 г.“. Това беше първата конференция от такъв тип. Като изрази загриженост от пренаселеността на Земята, Мюлер изложи сценарий, според който околната среда била в състояние на екстремално разрушение – и на всяка училищна група бе предложено да разработи свой „Проект на хилядолетието“ как да се грижим за майката-земя и (не се разбира каква е връзката, затова може да се предположи, че грижите за „майката-земя“ са само параван за следващата фраза!) КАК ДА БЪДЕ ПОСТРОЕНО ГЛОБАЛНОТО ОБЩЕСТВО!

Макар Световният учебник да не получи широка гласност, неговите принципи бяха приложени в различни ЗАКОНОДАТЕЛНИ актове.

Тоест: идеите му бяха превърнати в юридически ЗАКОНИ.

Така, с помощта на юридическото насилие глобалистките щампи и клишета бяха внедрени в практиката и започнаха да изграждат „новия човек“.

Кулминация на десетилетието „Образование за всички“ стана Световният форум по образование в Дакар през 2000 г., на който беше приет документът „Дакарски рамки за действие. Образование за всички: изпълнение на нашите общи задължения“, който задължи правителствата на 164 страни да „реализират „образование за всички“ до 2015 г.

В този документ важното е, че комплексният подход към образованието трябва да бъде основан върху т. нар. „права на човека“ (а от 2005 г. – и съгласуван със Световната програма за образование в областта на „правата на човека“), и да се ръководи от целите в областта на развитието, формулирани в Декларацията за Хилядолетието на ООН.

Тази декларация на ООН, приета през 2000 г., формулира 8 Цели на развитието, които също трябвало да бъде постигнати до 2015 г.

Чрез реализацията на тези програми правителството на всяка държава все повече вкарва националното образование в полза на интересите на транс-националния бизнес или, казано по-точно, на световната олигархия.

Като натрапва размитите, неясни и мъгливи понятие „нов човек“ и „глобален гражданин“, олигархията насила натрапва на учителите и преподавателите западни модели за образование и, което е много по-важно – на ВЪЗПИТАНИЕ (видяхме какво постигнаха американците в Украйна за 25 години превъзпитание на младите, а и не само на младите, хора, за която цел вложиха 5 милиарда долара, както си призна заместник-държавната секретарка на САЩ Виктория Ноуланд).

Училищата се адаптират към нуждите на информационното общество, като започват да манипулират тотално учащите се, втълпявайки и внушавайки им западната система от „ценности“ – в която система извращенията и перверзиите, особено в сексуалните взаимоотншения, заемат все по-голямо място, напълно в синхрон със схващането, че Земята е „пренаселена“ и раждаемостта трябва да се намали. „Еднополовото семейство“ и въобще хомосексуализмът, както и другите секс-перверзии, очевидно, не водят до раждане на деца – което, в крайна сметка, е и целта.

Но уеднаквяването на програми, методики и оценки – това е само видимата част, върхът на айсберга в глобализацията на образованието.

Главното е в неговото съдържание.

Съдържанието на образованието преминава на съвсем нови основни, „базисни“, принципи, които изхождат от сектантско-теософоския израз „глобално духовно виждане“. И точно, защото са „базисни“, те се прилагат на всички нива в образованието – начално, средно и висше. Освен това, се разпростират и в сферата на ВЪЗПИТАНИЕТО.

Тези принципи започват да се разработват в САЩ още през 60-те години, в периода на формиране на контракултурата на хипитата.

Тогава културната и сексуалната революция обявяват война на всичко традиционно – и на първо място, на християнските ценности, норми и принципи.

Религиозно оправдание за това дава „Ню ейдж“, чиято главна база става Есаленският институт (Калифорния). Този институт дава началото на мащабна промяна в разбирането за човека.

Своего рода програма на „Ню ейдж“, която в тази организация заменя Библията, става книгата на служителката в Станфордския институт Мерилин Фергюсън с многозначителното заглавие „Заговорът на Водолея“, излязла през 1980 г.

Фергюсън обявява, че започва „смяна на парадигмите“ – синтез на социални промени и революционни изменения в съзнанието на хората, която смяна се извършва, като се „преодолеят старите забрани“; с други думи, като се разрушат традиционните ценности на хората.

Фергюсън пише:

„Една силна организация, макар и без обявен лидер, действа в САЩ, за да извърши радикални промени. Членовете на тази организация вече успяха да разрушат някои ключови елементи в традиционното западно мислене. Тази организация е „Заговорът на Водолея“. Този заговор предизвика най-бързата позната досега културна мутация – и тази мутация се оказа много по-широка от всякакви реформи, и много по-дълбока от всякакви революции“.

Именно тогава за „научно обосноваване“ на въпросната мутация се формулират концепциите за „джендъра“, които твърдят, че било имало различни „джендърни идентичности“, а човек било трябвало да си ги избере сам.

Също тогава Американската академия обявява бунт против каноните – с цел да се либерализира хуманитарното образование, като в него биват пробутани програми за т. нар. „политкоректност“ и „мултикултурализъм“, които означават чисто и просто западните хора да се откажат от собствената си християнска култура, религия и идентичност, като ги заменят обикновено с източни ерзац-религии и квази-философски учение или пък с най-обикновено консумативен атеизъм, насочен само към консумация и нищо друго.

Виждаме днес плодовете от тази дейност – в Западна Европа узакониха „шариатските съдилища“, „шариатските патрули“ и вече забраняват на християните да носят кръстчета.

Сюзън Яков в книгата си „Епохата на американската неразумност“ (2008) сочи, че университетите възприели равенството под маската на благородната цел да бъдело приключено с „расизма“, „сексизма“ и „елитизма“ и все такива размити и неясни понятия – а в резултат просто било премахнато усвояването на фундаменталните знания от децата и образованието станало извънредно примитивно.

В основите на „бунта“, обявен от Американската академия, са положени следните принципи.

Първо: т. нар. ТОЛЕРАНТНОСТ.
Това било означавало, че липсват „морални абсолюти“ и „абсолютна истина“; а твърдението, че някоя гледна точка е правилна, пък друга – не, било „предразсъдък“. Понеже, виждате ли, ако не се признаела „толерантността“, не можело да се постигне „глобално единство“.

Така например, един от теоретиците на тази система – Уендъл Бел, в книгата си „Образованието утре: ролята на бъдещето в образованието“ пише:

„За формирането на свободното човечество на бъдещия нов свят трябва да се отхвърлят предразсъдъците и културните „абсолюти“.

За да бъдат сътворени гражданите на новия свят, трябвало човек да се откаже от „предубежденията“ си против „схващанията на другите народи“. С други думи: да се откаже от собствените си традиции, от собствените си „схващания“, от собствената си култура – и да приеме традициите, схващанията и културата на нашествениците-имигранти, които нахлуват в Родината му. Било трябвало да се промени системата – а за целта първо да се изменят човешките ценности и начин на мислене. Тези схващания се обединяват в идеологията, получила названието „релативизъм“ (от „релацио“ – относителност, тоест, всички ценности са относителни).

„Променете напълно вашия начин на мислене, защото това го изисква новият духовен ред“, настоява агресивно и заплашително релативизмът.

Критикът на релативизма, професорът от Чикагския университет Алън Блум, в нашумялата си книга (1 млн. екземпляра) „Краят на американското съзнание“ го каза съвсем простичко:

„Новото глобално образование означава студентите да бъдат принудени да се съгласят с други начини на мислене под предлога да бъде създадено световно общество, свободно от предразсъдъци. Релативизмът, който замени канона, въобще уби нуждата от образование“.

От принципа за т. нар. „толерантност“ произтича системата „диапраксис“, която изисква да се отхвърлят традиционните ценности, които пречат да се възприеме нова парадигма, независимо каква е тя.

Изследователят Дин Готчър, който подробно изучи тази концепция, пише:

„Диапраксис“ (диалектика плюс практика) – така наричам аз това либерално, социалистическо, умствено заболяване Ню Ейдж. Според тях всички абсолюти трябва да бъдат отречени: Бог, родители, учители, нация, Родина и т. н.). Резултатът е, че сред младите хора се появява презрение към авторитетите. Диапраксът заслепява човека. Не му позволява да разбере, че е изпаднал в подчинение на прикрити, замаскирани авторитети. В резултат у него се появява зависимост именно от тези прикрити авторитети, която зависимост подменя вярата в родителите, Бога и Родината му“.

Второ: ФОРМИРАНЕ НА ИРАЦИОНАЛЕН ЧОВЕК
За целта се въвеждат различни окултни методики, които се разработват и прилагат от цяла армия психолози и психоаналитици под маската на най-нови постижения на психологическите науки. По това работят различни образователни центрове, свързани помежду си в единна мрежа; така действат синхронно, в едно направление.

Резултатът е, че учениците в процеса на обучението биват приучвани не да получават знания и обективни факти, като напрягат умовете си – а да разчитат само на личните си усещания и на духовния си опит, който поради възрастта им е твърде ограничен, неукрепнал и поради това податлив на манипулации.

Така например, Фергюсън пише в „Заговора на Водолея“:

„В радикалния Център за духовен опит знанието се предава не чрез запознаване с доктрини. Учителят предава не знание, а техника. Именно това означава „предаване на знание чрез непосредствен опит“. Не се подвеждайте по различни учения“.

Главният враг на тази античовешка система е логиката.

Ето защо „новите“ методики поначало не допускат в учениците и студентите да бъде формирано логическо мислене. Така, че „модернизацията“ на образованието и постигането в него на „ново мислене“ всъщност представлява липса на самото мислене и потопяване на ученика в неговите си лични усещания.

Резултатът е, че от училището и университета излиза човек необразован, неграмотен, който не умее да мисли дори най-елементарно и не разполага с абсолютно никакви нравствени задръжки – а бива направляван и насочван единствено от писания закон.

Както казва сатанистът Алистър Кроули:

„Изпълнявай само своята воля, това е целият закон!“

Да, но своята воля той изпълнява под диктовката на прикритата и замаскирана воля на господаря си.

Именно такава е ситуацията сега в САЩ, където образованието е в катастрофално положение.

Така например, според изследване на фондация „Едюкейшън тръст“, ниското ниво на интелектуални способности на 25% от американските младежи не биха им позволили при необходимост да постъпят в армията (при военните повечето въпроси за влизане в армията са от програмата на началното училище).

Както пише ректорът на Московския хуманитарен университет И. М. Илински:

„Съзнанието на обикновения американец е фрагментарно, на парче, клипово. То е съставено главно от зле осмислени картинки от телевизора, холивудски екшъни, реклами и от видяното в интернет. Всеки американец си има своя „реалност“ – но всъщност това е конструкция, създадена от медиите и околната среда. Американците дори не се опитват да мислят мащабно, те не знаят и не разбират елементарни неща. Често съм имал усещането, че разговарям с побелели и оплешивели деца, за които светът е пясъчна площадка, където те и досега строят кули. Когато съвсем лекичко опитвах да разговарям с тях на духовни или абстрактни теми, съвсем мъничко, в очите им веднага се появяваше немият въпрос: „За какво става дума?“ „Малки“ хора, чужди на големите начинания, които те оставят в ръцете на „големите“ хора, надявайки се, че тези „големи“ хора ще се погрижат и за тях. Наивно и тъжно, но факт“.

Особена роля във формирането на „новия човек“ играе транс-хуманизмът (формирането на пост-човек) – интелектуално течение, основано от футуролози и философи в Калифорния през 80-те години.

Сега това е идеологическо течение, което определя стратегическите насоки в научно-техническите изследвания на крупния частен бизнес и военно-промишления комплекс на САЩ. Тези изследвания са насочени към форсайт-програми, реализирани с нано-, био-, информационни и когнитивни технологии.

Форсайт (от англ. “ foresight“ – предвиждане) – това е процес за предвиждане на бъдещето и за въздействие върху него.

В тези проекти са заети биолози, физици, невролози, икономисти, когнитолози, компютърни специалисти, философи, социолози, научни фантасти, специалисти по военна стратегия, политици, законодатели и още много, много други.

Освен в САЩ активни лобита на транс-хуманисти действат в Южна Корея, Китай и Израел – тоест там, където са съсредоточени центровете за най-нови технологии.

Транс-хуманните проекти получиха държавна подкрепа в САЩ след публикацията на доклада „Конвергиращи технологии за разширяване на човешките възможности“ (2003 г.), поръчан от Националната научна фондация и Департамента по търговията на САЩ по молба на Националния съвет за наука.

Особено внимание на тези проекти е отделено и в последния доклад на Националния съвет за разузнаване на САЩ „Глобалните тенденции 2030: Алтернативните светове“, в който „разширяването на човешките възможности“ се определя като един от ключовите „трендове“ в близките 15 години.

Активни архитекти на „транс-хуманното бъдеще“ са НАСА и Гугъл, които създадоха Университета по сингуларност, разположен в Силициевата долина в изследователския център на НАСА.

Инициатор на неговото създаване е Питър Диамандис, основател и председател на Международния космически университет и Фондация “ X-Prize“ – премиална фондация за подкрепа на революционни иновации, насочени към „подобряване на живота на цялото човечество“. Международният космически университет е основан в Кембридж, щата Масачузетс, през 1987 г. и е център на световна мрежа с над 2700 випускници, няколкостотин преподаватели и лектори, повече от 20 филиала.

Целта на транс-хуманистите е да преодолеят човешката природа за постигане на качествено ново състояние на човека – „ново тяло“ и „нов интелект“.

Те предвиждат два възможни пътя:

1) голям брой промени в самия човек;

или

2) създаване на изкуствен човек.

За целта се разработват различни варианти на „еволюция“, сред които може да се отделят следните:

– „фармацевтичен човек“ – тоест, с променено съзнание чрез съответни химически препарати.

Това ще позволи у този човек да се внедрят различни настроения, чувства и дори религия.

– „генно-модифициран човек“, получен чрез генно инженерство и използване на ГМО.

Става дума за формиране на хора с променен геном, тоест с чужди гени (чрез използване на генни ваксини), които ще имат имунитет към всякакви болести, ще понасят всякакви температури, радиация, ще могат да живеят под водата, ще умеят да летят, ще имат крайно малки размери (за да се реши проблемът с пренаселеността) и т. н.

Големи възможности в този план дават опитите с екстра-корпорално (извън тялото) оплождане, относно което транс-хуманистите настояват да се премахнат всички забрани.-

Тук най-активни са представителите на пост-джендъризма, които настояват въобще за премахване на половете, забрана на естественото оплождане и за преминаване на човечеството изцяло към изкуствено оплождане.

Неслучайно един от транс-хуманистите, Филип Годар, твърди, че те са привърженици на „подобряване на човешката раса в името на правата на човека и на правата на малцинствата, включително правата на хомосексуалистите“.

– бионичен човек. Това е роботизиране на самия човек, тоест, внедряване в тялото и мозъка на изкуствени импланти – чипове, в резултат на което се получават хора-киборги; както и създаване на човекоподобни роботи – андроиди.

И, накрая, „научен имортализъм“ – тоест, постигане на безсмъртие.

Това предполага 2 метода.

Първият предвижда използване на биотехнологии (стволови клетки, клониране, крионика и др.).

Вторият е насочен към информационни и нано-технологии. Това е т. нар. „натоварване на съзнанието“, при което се извършва пълно копиране на човешкия мозък в компютъра, за да бъдат създадени резервни копия от човека.

Този процес на „цифрова метемпсихоза“ е описан подробно в книгата на известния робототехник от Мелоунския университет „Карнеги“ Ханс Моравек в книгата му „Децата на разума“. Там човешката личност се разглежда изключително и само като носител на генна информация, кодирана в ДНК, а мозъкът – като неврокомпютър, а безсмъртието се предвижда да бъде постигнато чрез „динамично пренасяне“ на съзнанието от един носител върху друг.

Идеята е след сканирането на мозъка с помощта на електрониката да се извършат същите изчисления, които протичат в невронната мрежа на самия мозък.

Транс-хуманистите наричат такива бъдещи хора „натоварени“.

Както пише транс-хуманистът Бостром:

„Транс-хуманизмът е нещо повече от абстрактната вяра, че се намираме в процес на пресичане на нашите биологични граници с помощта на технологиите. Той представлява и опит да бъде преоценено напълно определението за „човешко същество“, което е прието досега. Технологиите ще ни помогнат да излезем извън пределите на онова, което обикновено се смята за човешко“.

Свръх-задачата на транс-хуманистите е създаването на изкуствен интелект или „свръхразум“, който трябва толкова да надмине човешкия мозък, че това да нанесе сериозен удар по антропоцентричния мироглед – тоест по мирогледа, според който човекът е най-важен.

В резултат „човешкият вид вече няма да се смята за най-разумната форма на живот на Земята.

Нещо повече: хората ще бъдат смятани за резултат от неуспешен експеримент.

При това самите транс-хуманисти са уверени, че самите те ще бъдат „свръх-разумни“ пост-хора.

Това е вече стратегия.

И тук става дума не за различни категории хора – а за това, че човекът като цяло ще бъде обявен за същество с „низша природа“, което трябва да бъде бракувано, защото е несъвършено и излишно.

Според тази стратегия хората нямат избор: или трябва да бъдат „свръх-хора“ или, като низш подвид, подлежат на утилизиране. Тоест: на ликвидация.

В резултат персоните от „богоизбраното“ малцинство, върхушката на обществото, с помощта на скъпи супер-технологии ще си заменят болните органи, ще си инжектират генни ваксини за предотвратяване на заболявания, ще удължават живота си, като го превръщат в „хедонистичен рай“ (транс-хуманистите се обявяват за удължаване на живота само на здрави хора), ще подобряват расата си чрез изкуствено оплождане, ще си вземат деца чрез сурогатно майчинство, ще имат по няколко копия от своя мозък, ще се клонират, крионират и т. н.

Останалото човечество, определяно като „човешки материал“, ще бъде лишено от държавна подкрепа поради пълния демонтаж на „социалната държава“ (дали това не се наблюдава днес в България??? – бел. прев.), ще го превърнат в послушна био-маса и ще го подложат на рязко съкращаване.

Имплантирайки в мозъка на хората електронни чипове, ще ги поставят под тотален контрол.

Под маската на „хуманитарни помощи“ ще им натрапват програми за „планиране на семейството“, ще намаляват броя им чрез противозачатъчни средства, аборти и стерилизиране.

Ще ги превръщат в киборги или пък ще ги заменят с роботи, ще ги подлагат на трансгенни мутации, наркотизиране и джендъризиране – което ще ги лишава от способност да раждат деца и ще утвърждава „културата на смъртта“ (според американската статистика, половината транс-сексуали завършват живота си със самоубийство). Най-здравите ще използват за сурогатни майки.

Болонската система

За разлика от американската система на образование, която традиционно е свързана с крупния частен бизнес и американските олигарси, европейското образование трябва да бъде подложено на по-сериозно преустройство, за да обслужва интересите на глобалния пазар.

Главен лидер на коренната образователна реформа в Европа стана Кръглата маса на еврпейските индустриалци или просто Европейската кръгла маса, създадена през 1983 г. и обединила 47 от най-големите от европейски корпорации, чиито ръководители редовно присъстват на срещите на клуба „Билдерберг“.

Европейската кръгла маса е главният двигател на наднационалното уеднаквяване на Европа, основен играч и ключова група за натиск на европейската политическа сцена, която оказва решаващо влияние върху европейските лидери.

Фактически именно тази група хора пише документите на Европейската комисия.

Още от 80-те години Европейската кръгла маса работеше върху промени в образователната система и научните изследвания в Европа. Важна роля изигра нейният доклад през 1989 г. „Образование и компетенции в Европа“.

Именно след този доклад като с магическа пръчка престана да се говори за „знание“ и „знания“ – които бяха заменени с „компетенции“.

И става дума не просто за смяна на термините – а за принципна промяна в самото им съдържание.

Защото компетентността се разбира не като образованост, а като някакъв продукт, изготвен по поръчка на клиента. В доклада на Европейската кръгла маса се казва, че „образованието и подготовката се разглеждат като насъщни стратегически инвестиции в успеха на фирмата. Преподавателите недостатъчно се ориентират в деловата икономическа активност и в разбирането за печалба, затова трябва да се акцентира върху дистанционното обучение“.

През 1991 г. Европейската кръгла маса публикува нов доклад, в който се уточняваше:

„Откритият университет е промишлено предприятие, а дистанционното обучение – нов отрасъл на промишлеността“.

Шест месеца по-късно Европейската комисия публикува „Бяла книга“, в която относно образованието и изследванията вече се използват такива термини като „гъвкавост“, „мобилност“, „трудоустройство“.

Значим фактор в преустройството на образованието стана създаването през 1995 г. на Световната търговска организация, която за разлика от предшественика си ГАТТ обхвана не само промишлените стоки, но и услугите, правата на интелектуална собственост и т. н.

Тя постави своето право над националното.

Изисква националното право да бъде приведено в съотвествие с принципите на неолиберализма (най-вече в приватизацията), които се разпространяват и в сферата на услугите, включвайки също детските градини, училищата, университетите, болниците, домовете за стари хора, културни обекти, жилищата и т. н. В съответствие с принципите за „равното отношение“ те също трябва да бъдат открити за чужди капитали.

В същата 1995 г. в един от многобройните доклади на Европейската кръгла маса под заглавие „Към общество на обучението“ се появи още едно ново положение:

„Образованието да се смята за услуга, оказвана на икономическия свят. Националните правителства са длъжни да разглеждат образованието като процес, който продължава от люлката до гроба“.

Именно оттук идва и идеята за обучение през целия живот (повишаване на квалификацията и преквалификация според търсенето на пазара на труда, с промяна в зависимост от пазарната конюнктура), която се появи в Бялата книга на Европейската комисия през 1995 г. Тази „Бяла книга“ изцяло копира доклада на Европейската кръгла маса и се нарича „Да се изучава и обучава по посока на когнитивното общество“.

Така беше подготвен Болонският процес, инициатори на който официално станаха министрите на образованието на Франция, Германия, Италия и Великобритания.

През 1998 г. те приеха Сорбонската декларация, насочена към създаване на открито европейско пространство за висше образование, призвано да стане „по-конкурентноспособно на световния пазар на образователните услуги“. Точно тук вече ясно прозвуча темата за „икономика на знанията“.

Същата година се състоя събрание на европейските ректори послучай годишнина от основаването на Болонския университет, където те подписаха „велика харта“.

И макар тя да потвърждаваше традиционните принципи на университетска дейност, в нея се появиха ключови понятия като „мобилност“, „гъвкавост“ и „трудоустройство“.

Главен резултат от този процес, както и планираше Европейската кръгла маса, беше превръщането на образованието в печеливша сфера на бизнеса, наричана „икономика на знанията“.

Знанието (компетенциите) вече са скъпа стока, произвеждана по поръчка на едрия бизнес (олигархията) – и всичко, което не се вписва в изискванията на клиента, се премахва.

Държавата се оттегля от регулирането на образователната дейност, а университетите стават търговски фирми, които се грижат единствено за запазване на своята „конкурентноспособност“ и за привличането на частни финанси. Институтите, които преди са работили чрез държавна подкрепа, привличат финанси от други източници, включително пазар на услугите, помощи или финансиране на изследвания по специални програми.

Резултат от „болонизацията“ беше спадането на нивото на масовото образование, фрагментацията на знанията (поради ориентацията към тесни специалисти), което прави невъзможно формирането на критично и аналитично мислене, пасивност на студентите (поради липса на широка информация за самия процес и поради факта, че всички решения вече са взети „горе“, а участието на студентите не само не се окуражава, но и грубо се пресича), общ хаос и намаляване на качеството на образованието.

С други думи: от университетите излизат не мислещи хора, а полуроботи, насочени към тясна работа в своята специалност. Коне с капаци.

Показателен в това отношение е докладът от 2005 г., представен от Националния съюз на студентите в Европа ((ESIB) и наречен „Черна книга на Болонския процес“.

Този доклад беше основан върху материали, представени от студенти от 31 държави – участници в процеса. В него се изброяват многобройните провали на тази „реформа“, сред които неефективността на кредитната система, проблемите в структурата „бакалавриат – магистратура“ и т. н.

В резултат всичко ново и привлекателно в системата се оказа на практика абсолютно блокирано – но затова пък върху традиционно силните страни на висшето образование бе нанесен тежък удар.

Много категорично и дори крайно оценяват Болонския процес и авторите на френските изследвания от 2008 г. „Кошмарът Хумболд“, „Гибелните последици от университетската „модернизация“ в Европа“ „Европейската Лисабонска стратегия по пътя към пазара на изследванията“ – които показаха какви разрушителни процеси предизвикаха тези „реформи“.

А в същото време ЮНЕСКО направи всичко възможно, за да представи Болонската стратегия като модел за „правилно“ управление на международно ниво.

Именно заради тази организация Болонският процес беше взет за образец в развитието при създаването на световен пазар на образованието и изследванията.

(със съкращения)

Автор: Олга Четверикова
кандидат на историческите науки, доцент в Катедрата по история и политика страните от Европа и Америка на Московския държавен институт за международни отношения

Източник: http://www.ruskline.ru

Превод и редакция: Л. Чолаков

Източник: http://lyubomircholakov.blog.bg/

 

Posted on 02.04.2015, in Анализи, Образование, Общество and tagged , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: