Многовековната украинска Руина


Многовековната украинска РуинаБедите на земята, която днес е прието да се нарича Украйна, произтичат от непрекъснатите опити тя да бъде представена като нещо единно, като едно цяло. А няколко много съществени извода се налагат от само себе си, щом необремененият от исторически митове читател се поразрови из изворите на епохата.

Тогава ще стане ясно, че след почти четири века периодично избухващи разорителни вражди между съвременния Украински запад и Украинския изток постигането дори на прилично добросъседско съжителство е напълно непостижимо. След сегашната кървава сеч съществува едно-единствено решение на четиристотингодишната украинска драма – разделяне на днешна Украйна на две (или пък на повече) напълно самостоятелни държави.

Впрочем едно съвсем скорошно, от втората половина на февруари, социологическо проучване в Донецката народна република (ДНР) може също да потвърди, че Украйна вече няма да може да съществува като едно цяло в досегашния си географски обхват освен принудително. На въпроса „Какво е вероятното лично за вас бъдеще на ДНР?” 74,4 % от запитаните отговарят, че не виждат никакво бъдеще за републиката в Украйна, 19 % допускат участие на ДНР като обособена част в задължително федеративна Украйна, а под 4 % си представят единна Украйна в досегашните й граници. Остава да се добави, че проучването е на Донецкия национален университет, обхваща значителен брой жители на републиката – цели 3217 души, и е съвсем красноречиво, както се вижда.

Разделянето на украинските земи вече наистина е наложително, при това без значение дали по мирен път или чрез въоръжен сблъсък, историческият път на това противопоставяне в центъра на Европа стана вече твърде дълъг и прекалено кървав. Всяко друго решение ще бъде отново непостоянно и за кратко. Както ще разберем след малко, нямаме никакво основание да мислим, че третото поредно саморазорение на Украйна (вж. първата част на текста в Свързани текстове) ще бъде последното. Напротив, след сегашния разорителен сблъсък е вече съвсем незначителна вероятността за съхраняване чрез пореден безсмислен напън на някакво украинско единство, което всъщност никога не е съществувало в кратката история на Украйна.

За първи път понятието „покрайнина” (стррус. оукраина) се среща в Ипатиевската летопис от 1420 г. за събития, свързани със смъртта на переяславския княз Владимир Глебович (1169-1187). Понятието е лишено от всякаква географска определеност, то служи за означаване на граничните области на Древна Рус и е до голяма степен аналогично на немските марки – приграничните административни области във Франкската империя, а също и в средновековните германски държави.

Освен споменаването от 1187 г., следват още две през 1189 г. и през 1213 г., отново в Ипатиевския свод, но в неговата част от ХІІІ в. След присъединяването на южните области от Древна Рус към Жечпосполита в края на ХVІ в. Украйна постепенно се превръща в областно име – така започват да се назовават земите, вдадени силно на изток и заключени от големия завой на Днепър между Киев и устието на реката. В Жечпосполита понятието „Украйна” е неофициално, а определения като „украинци”, „украинни люде” и „украинники” са напълно лишени от етнически смисъл. Така например „украинци” са наричани и представителите на полската служебна аристокрация, които се намират по служба в областта Украйна (вж. напр. Оленя Русина,Україна пiд татарами i Литвою, Київ, 1998).

 

Юри Хмелницки, хетман на Запорожкото войско (27 юли – 17 октомври 1657), син на хетмана Богдан Хмелницки (1648-1657); изображение с вероятни портретни черти; гравюра върху метал; в „Историята на Леополдо Чезаре” на Галеацо Гуалдо Приорато (1606-1678), с. 137; отпечатана във Виена през 1670 г. Вдясно: Иван Виговски, хетман на Запорожкото войско (1657-1659); платно, маслени бои; картина на неизвестен художник; ХІХ в.

 

Ненапразно въведохме понятието „саморазоряване” в първата част на текста, тук ще имаме предвид само вътрешноукраински въоръжени сблъсъци, а не чуждите нашествия на украински земя. Така първото саморазорение на украинските земи (1657-1687) се нарича обичайно Руина заради продължителността и разрушителността си, а въстанието на Богдан Хмелницки срещу гнета на полската шляхта е неговата предистория. След смъртта на Хмелницки синът му Юри, впрочем едва 16-годишен през 1657 г., когато умира Богдан Хмелницки, не успява да продължи делото на баща си и е изместен след по-малко от три месеца от новия хетман Иван Виговски, бивш писар на Запорожкото войско (вж. Изображението в първата част на текста). Противопоставянето на привържениците на невръстния Юри Хмелницки и на новия хетман слага началото на първото саморазоряване на украинските земи с въстанието на Яков Барабаш и Мартин Пушкар (1657-1658 г.), което избухва на левия бряг на Днепър срещу избора на Иван Виговски. Всяка прилика с въстанието от април 2014 г. в Новорусия не е случайна.

И след потушаването на въстанието на Барабаш и Пушкар продължава кървавото братоубийство по тия земи. Едва Полтавската битка (27 юни 1709 г.) обединява днешните украински земи под могъщата десница на цар Петър І (1682-1725).

Като добавим и второто саморазоряване на Украйна по време на Гражданската война (1917-1922/1923 г.), която следва разпадането на Руската империя вследствие на Октомврийската революция (25 октомври 1917 г.) и на която си струва да се спрем друг път, ще получим една всъщност устойчива историческа тенденция: кърваво противопоставяне – привидно обединяване с тлеещи вътрешни противоречия – ново кърваво противопоставяне. И всичко това е заради опитите да бъде задържана Украйна като единна земя.

Дори горният съвсем бегъл преглед би трябвало да ни убеди, че тази „единна” Украйна е историко-политически мит, налаган по една или друга причина през последните столетия. В голяма степен историко-политическият мит „Украйна” е част от съветските грешки по националния въпрос, точно след 1917 г. бе проведена така наречената „украинизация”, чиито плодове се берат и днес. Време е историко-политическата грешка „Украйна” да бъде изправена, този път окончателно.

 

 

Автор: Иван Петрински

Източник: http://glasove.com

Реклами

Posted on 23.03.2015, in Анализи, История, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: