Разцеплението в Атлантическия алианс


Разцеплението в Атлантическия алиансТвърденията, или по-скоро интригите, на главнокомандващия силите на НАТО в Европа генерал Филип Брийдлав забиват клин в отношенията между Германия и САЩ, което може да доведе до ерозията и дори разрушаването на Атлантическия алианс. Както твърди германското списание Der Spiеgel (1), Брийдлав нееднократно е саботирал опитите на канцлера Ангела Меркел да намери дипломатическо решение на кризата в Украйна и разпространява „опасна пропаганда“, която заблуждава европейската общественост относно уж „придвижващите се към украинската граница руски войски, концентрирането на военна техника и колоните руски танкове, насочващи се към Украйна“. Всъщност, макар че тази необичайно остра критична статия да визира най-вече Брийдлав заради хиперболизираните му преувеличения относно т.нар. „руска агресия“, реалната цел на въпросния материал в Der Spiegel е да предупреди Вашингтон, че лидерите на ЕС няма да подкрепят американската политика на военна конфронтация с Русия.

Но, преди да се опитам да обясня, какво всъщност се случва, нека видим един пасаж от тази статия. Така, според редакционния екип на Der Spiegel: „От няколко месеца насам мнозина в администрацията на канцлера Меркел не крият негативната си реакция всеки път, когато НАТО, начело с генерал Брийдлав, публикува смайващи съобщения за руски войски или придвижващи се към Украйна танкове… Именно тонът на изказванията на Брийдлав кара Берлин да нервничи. Както предупреди на последната среща за украинската криза високопоставен немски представител, фалшивите твърдения и преувеличените данни поставят НАТО и, съответно, Запада, като цяло, пред заплахата да загуби доверието на европейците.

Има много примери за това. В началото на кризата генерал Брийдлав заяви, че руснаците са концентрирали 40 хиляди войници на украинската граница и предупреди, че те могат да нахлуят в страната буквално във всеки момент. Тогава той оцени ситуацията като „изключително тревожна“. В същото време, представители на разузнаванията на държавите членки на НАТО изключиха възможността за руска агресия. Според тях, нито съставът, нито екипировката на руските части говори за заплаха от незабавно нахлуване. Всъщност, експертите опровергаха почти всички твърдения на Брийдлав. Така, те обявиха че числеността на руските части в близост до украинската граница не е 40 хиляди души, а вероятно под 20 хиляди. Нещо повече, по-голямата част от въоръжението им не беше специално прехвърлено към границата, а си беше там още преди началото на конфликта. Липсваха дори доказателства за някаква логистична подготовка за нахлуване, например за извеждане на щабовете в полеви условия.

Въпреки това, Брийдлав продължи да прави непоследователни, спорни или дори съвършено неточни твърдения. На 12 ноември 2014, по време на посещението си в българската столица София, той съобщи, че „ние видяхме колони руска военна техника и най-вече руски танкове, артилерия и системи на противовъздушната отбрана, както и руски войски, които навлизат в Украйна“. Според него, „именно за това съобщава и ОССЕ“. Истината обаче е, че наблюдателите на ОССЕ фиксираха само придвижване на военни конвои на територията на Източна Украйна и не съобщаваха нищо за навлизащи от Русия войски. Въпреки това, Брийдлав не вижда причини да преразгледа подхода си. „Не се отказвам от нито едно от официалните изявления, които направих по време на украинската криза“ – посочва той в отговор на молбата на Der Spiegel да коментира дългия списък от собствените му спорни твърдения“.

Макар че статията на Der Spiegel за фанатика-милитарист, тласкащ Европа опасно близо до Трета световна война, е доста увлекателна, истината е, че тази сюжетна линия е по-скоро преднамерено заблуждаваща. Защото всички, които следят развитието на украинското фиаско през последните няколко години, са наясно, че в поведението на Брийдлав всъщност няма нищо необичайно. Държавният секретар Джон Кери, както и мнозина други, многократно правеха подобни изявления във водещите световни медии. Тоест, лъжливите твърдения за „руската агресия“ са правило, а не изключение. Тогава, защо в Der Spiegel решиха избирателно да сложат на мушката си именно Брийдлав, който не лъже повече от останалите? Какво се случва всъщност?

Очевидно, Der Spiegel изпълнява задача, възложена му от Меркел, т.е. ерозира доверието към главния американски командващ в Европа за да се попречи на по-нататъшната ескалация на конфликта в Украйна. Но макар че Меркел иска да унизи Брийдлав за да демонстрира, че Германия няма да седи със скръстени ръце докато Вашингтон тласка региона към пропастта, тя демонстрира и значителна сдържаност, ограничавайки атаката си само с генерала, без да поставя Кери и Обама в неловка ситуация. Това действително си е постижение, имайки предвид – както вече споменах – че на практика всички официални политически кръгове и водещите медии лъжат в нон-стоп режим почти за всички аспекти на конфликта. Тоест, Меркел не иска да ги дискредитира, поне за момента, макар че редакционната статия в Der Spiegel говори за това, че тя има средствата да го направи, ако „неадекватното поведение“ продължи.

Материалът в Der Spiegel е част от двойния удар, целящ да накара Вашингтон да промени конфронтационния си подход. Вторият удар последва на 8 март вечерта, когато президентът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер обяви, че Европа следва да създаде своя собствена армия. Ето какво съобщи по този повод Reuters: „Европейският съюз се нуждае от собствена армия за да може да противостои на Русия и другите заплахи, както и да възстанови въшнополитическите позиции на Съюза в света – заяви президентът на ЕК Юнкер в германския вестник Welt am Sonntag – ако има такава армия, Европа ще може да реагира по-надеждно на заплахите за мира, за държавите-членки на ЕС или за съседните страни. Не казвам, че тя следва да бъде създадена незабавно. Но наличието на обща европейска армия би дала на Русия да разбере, че сме сериозно решени да защитаваме нашите европейски ценности“ (2).

Разбира те ли, какво всъщност се случва? От една страна, Der Spiegel нанася съкрушителен удар по авторитета на военния командващ на НАТО, а от друга – президентът на ЕК тихомълком удря по американските политици, обявявайки план за създаването на независима военна сила на ЕС, която може да направи НАТО излишна. Това са много сериозни събития, които несъмнено ерозират позициите на екипа на Обама. На практика става дума за открита атака срещу ролята на НАТО като главен гарант на европейската регионална сигурност. Възможно е, европейците да са достатъчно наивни за да приемат на доверие абсурдните претенции на Юнкер, че армията на ЕС „ще изпрати важно послание на света“, но бъдете сигурни, че никой на „Пенсилвания  Авеню“ 1600 (адресът на Белия дом във Вашингтон – б.р.) не вярва в подобни глупости. Тази стъпка очевидно е сигнал към САЩ, че на Европа и е дошло до гуша от НАТО и иска промени. Което пък означава, че за Брийдлав и другите като него е дошло време „или да започнат да се държат както трябва, или да се махат“.

Колкото и да е странно, тези събития сближават Меркел с гледната точка на Путин, изложена в известната му реч в Мюнхен през 2007, когато той заяви: „Убеден съм, че сме стигнали до преломния момент, когато следва сериозно да се замислим за цялата архитектура на глобалната сигурност. При това трябва да се ориентираме към търсенето на разумен баланс между интересите на всички субекти на международните отношения… САЩ прекрачиха националните си граници във всички сфери…. което, разбира се, е изключително опасно. То води до това, че вече никой не се чувства в безопасност. Искам още веднъж да подчертая: никой не се чувства в безопасност!“ (3).

В Европа очевидно вече осъзнават, че САЩ трудно могат да се разглеждат като „основен стълб на глобалната система за сигурност“ след като намесите им през последните години доведоха до появата на опустошени провалени държави в пространството между южните граници на Сомалия и северните граници на Украйна, оставяйки след себе си хаотичен шлейф от тлеещи руини и неописуеми страдания, които вече напомнят разрушенията, извършени навремето от т.нар. Трети Райх.

Сигурността на Европа не може да бъде гарантирана с помощта на една войнствена и подстрекаваща към война организация, доминирана от Съединените щати и действаща изключително в интерес на Вашингтон. В момента НАТО се финансира на 75% от САЩ, ето защо този алианс е заинтересован не толкова от поддържането на мира и сигурността, колкото от интернационализацията на имперските войни на Америка на цялата територия на планетата. Преди началото на кризата в Украйна европейските лидери не можеха да оценят правилно цялата опасност от този идиотски пакт (макар че военните намеси в Сърбия, Афганистан и Либия би трябвало отдавна да са ги отрезвили). Днес обаче, когато безразсъдното поведение на НАТО може да подпали ядрен пожар в Европа, такива политически лидери като Меркел и Оланд започват да променят позицията си. Не бива да забравяме, че идеалният сценарий за Вашингтон би била една ограничена война, която да обхване обширни части от Европейския и Азиатския континенти, връщайки САЩ в славните времена след края на Втората световна война, когато по-голямата част от света беше в руини и лежеше в краката на Америка. Подобно развитие би било повече от великолепно за кабинетните стратези, опитващи се да управляват света от укрепените си „бункери“ във Вашингтон, окръг Колумбия. За Европа обаче, това със сигурност не е печеливша стратегия. Европа не иска война и не е склонна да бъде използвана като пушечно месо в името на уттвърждаването на мрачния Нов Световен Ред.

Между другото, още преди правителството в Киев да започне бездарната си „антитерористична“ кампания срещу бунтовниците-федералисти в Източна Украйна, съветникът на Путин Сергей Глазев заяви, че: „Основната задача на американските кукловоди, поставена пред украинските им марионетки, е да забъркат Русия в пълномащабна война с Украйна. Именно това обяснява жестокостите – целта е те да накарат Москва да осъществи военна намеса в тази страна за да защити цивилното население. Фалитът на американската финансова система, която вече не е в състояние да обслужва гигантския външен дълг, липсата на инвестиции за финансирането на пробива към нов технологичен модел и поддържането на американската конкурентоспособност, както и възможното поражение на САЩ в геополитическата им надпревара с Китай – за решаването на всички тези проблеми американците се нуждаят от нова световна война“ (4).

Бинго! Още от самото начало, преживяващата упадък империя, чиито дял в глобалния БВП намалява с всяка изминала година, се стремеше именно към война. Защото това е единственият начин, САЩ да обърнат стремителния си икономически спад и да съхранят позицията си на единствена световна свръхдържава. Само че лидерите на ЕС решиха точно навреме да си извадят главите от пясъка, където ги бяха заровили напоследък, за да осъзнаят какво се случва и, съответно, да променят поведението си.

В тази връзка си струва да отбележим, че никой от администрацията на Меркел или някой друг високопоставен германски политика не оспори публичните обвинения, съдържащи се в статията на Der Spiegel. Защо, според вас?

Дали мълчанието им не означава, че всички те са били наясно, че целият антируски пропаганден шум няма реални основания, че „злобният“ Путин не е праща войски и танкове в Украйна, че не руснаците са свалили малайзийския пътнически самолет МН17, както и, че не Путин е разстрелял политическия си опонент на няколко метра от Кремъл. Нима мълчанието им не говори точно за това?

Разбира се, били са наясно. А причината, никой от политическия елит да не си го признава е проста – както цинично признава и Der Spiegel – „необходимата смес от политическа аргументация и военна пропаганда“.

„Необходимата пропаганда“? Рядко можем да срещнем подобно признание в големите медии. Всъщност, това е истината. Европейските лидери дълго време не протестираха срещу лъжите и дори сами ги разпространяваха за да държат обществото под контрол. Тогава, защо сега внезапно решиха да се обърнат към истината?

Ами защото вече не подкрепят политиката на Вашингтон. Никой в Европа не иска САЩ да въоръжават и подготвят армията на Украйна. Никой не иска те да изпращат в Киев 600 свои десантчици и да разширяват американската логистична подкрепа за тази страна. Никой не иска по-нататъшна ескалация, защото никой не иска война с Русия. Нещата са много прости.

За първи път европейските лидери, и особено Меркел, с цялата острота осъзнаха, че стратегическите цели на Съединените щати (включително прословутото „обръщане към Азия“) не съвпадат с целите на ЕС. Всъщност, геополитическите амбиции на Вашингтон представляват сериозна заплаха за сигурността на Европа. За съжаление обаче, за Меркел не е достатъчно просто да осъзнае, какво се случва. Необходимо е да обсъди с европейските си колеги и да предприеми позитивни стъпки цел да провали плана на Вашингтон още днес, защото в противен случай САЩ ще продължат с подстрекателствата и операциите под фалшив флаг, докато не принудят Путин да реагира. Но, ако това се случи, мащабният и, вероятно, катастрофален сблъсък ще стане неизбежен.

 

Бележки:

1. „Войнственият Брийдлав: Берлин е разтревожен от агресивната позиция на НАТО във връзка са Украинската криза“, Der Spiegel, 07.03.2015, http://www.spiegel.de/international/world/germany-concerned-about-aggressive-nato-stance-on-ukraine-a-1022193.html

2. Juncker calls for EU army, says would deter Russia, http://www.reuters.com/article/2015/03/08/us-eu-defence-juncker-idUSKBN0M40KL20150308

3. Putin speech for the 43rd Munich Security Conference, https://www.youtube.com/watch?v=frDYKeP1hnM

4. Sergey Glazev, The Threat of War and the Russian Response, 23 september 2014, Russia in  Global Affairs, 3/2014, http://eng.globalaffairs.ru/number/The-Threat-of-War-and-the-Russian-Response-16988

 

 

Написано от Майк УИТНИ*

* Американски политически анализатор (Counterpunch), автор на книгата „Безнадеждност: Барак Обама и политиката на илюзиите“

Източник: сп. „Геополитика“

Реклами

Posted on 16.03.2015, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: