Защо бе сменен шефът на разузнаването


Защо бе сменен шефът на разузнаванетоОфициалните причини за смяната на ръководителя на военното разузнаване звучат така: Иванов е освободен, защото не е постигнат „консенсус по важни въпроси относно работата на службата“.

Колкото кадърни или некадърни да са били властимащите през последните 25 години преход, те са се научили, че резки експерименти по отношение на националната сигурност не се правят. Всеки, който е забравил за това, е платил висока цена по един или друг начин. Защото всяка липса на експертност, проява на надменност, егоизъм и честолюбие, както и политически пристрастия, водят до загуба на сигурност за държавата.

Новият министър на отбраната Николай Ненчев, обаче, макар да не е познат като военен експерт, а като председател на БЗНС, си позволи още в първите си изказвания на този пост да говори именно за служба „Военна информация“. Структура с особена специфика, надхвърляща рамките на компетентност дори за най-обиграния администратор в този сектор.

„Разкопаването“ по темата не беше на лесен терен, а в старата нива на добре пазените досиетата на военното разузнаване. Тази, в която, ако не се работи внимателно, могат да произтекат смъртни опасности за чуждата ни агентура в различни страни по света.

Ненчев геройски обеща да предаде досиетата от външното и военното разузнаване, за да стане ясно всичко, което се е вършило преди 1989 година. Обещание, направено пред делегатите на националното събрание на Демократи за силна България в края на ноември миналата година – само 2-3 седмици, след като пое поста военен министър. Да си припомним, че преди това ръководителят на военното разузнаване бе категоричен, че всичко, което е трябвало да бъде предадено по закон е направено.

Веселин Иванов каза: „Документи, които сме длъжни по Закона за досиетата да предадем – всичко е предадено. Нито един документ няма, който да е останал в службата“. Имало ли е комуникация между двамата – между министър и подчинен, за да тръгне Николай Ненчев „да вади“ темата за вече изваденото? Чу ли той подчинените си, преди да формира твърда позиция по този въпрос?

Полемика в публичното пространство се разигра около това дали в непредадени архиви има номера на чужди граждани и трябва ли те да бъдат предадени на Комисията за досиетата. Ненчев твърдеше, че трябва да се изпълни закона и дори отговори на депутатски въпроси по темата. От трибуната на НС той обясняваше, че предаването на 33 000 архивни единици няма да застраши живота на чужди граждани, сътрудничили на българските служби, защото те не подлежат на оповестяване.

Техните дела ще бъдат съхранени и достъпни единствено за председателя на комисията Евтим Костадинов. Депутатът Велизар Енчев му опонира, че или е некомпетентен или съзнателно манипулира и му разясни, като даде пример със себе си, че от неговото досие може да се получи пълна информация за имената на неговите сътрудници. „Вие участвате в държавна измяна, за която ще носите отговорност“, предупреди го в началото на годината Енчев.

Бившият военен министър Ангел Найденов също сигнализира за натиска върху служба „Военна информация“ и за намерението на министъра на отбраната Николай Ненчев да предаде архива на Комисията по досиетата, наричайки го престъпление. В крайна сметка медиите цитираха министъра да казва, че архивите на военното разузнаване от времето на комунистическия режим са предадени на Комисията по досиетата на електронен носител преди година и половина.

Веселин Иванов обяснява, че е предадено всичко, касаещо българските граждани и са останали само около 4 000 дела на чужди граждани. Те са убедени, че този закон не касае чужденците. „Само това не е предадено, всичко останало е предадено“, каза пред БГНЕС Веселин Иванов. В деня на освобождението си от поста в понеделник той допусна, че най-вероятно причината за случилото се с него е именно въпросът с досиетата. Иванов допълни, че за отстраняването не му е било дадено никакво обяснение, но го е очаквал. Явно периодът на мартенския сняг се е сторил на министъра подходящо време за такава смяна.

Ситуацията в света е сложна, има конфликти и обстановката непрестанно се променя. У нас пък предстои, след 25 години преход, службите да имат свои закони. Само преди дни премиерът Бойко Борисов отиде при президента Росен Плевнелиев с 4 законопроекта за реформа в сектор Сигурност. Единият от тях е този за служба „Военна информация“. Ако и новият проект е като разглеждания в по-предишния парламент, то там се регламентира мандат на директора и процедура за назначаването му. Така мистерията с времето за освобождаване на Иванов се заплита още повече и навява подозрения за чистка.

Официалните причини за смяната на ръководителя на военното разузнаване звучат така: Иванов е освободен, защото не е постигнат „консенсус по важни въпроси относно работата на службата“. Особено по кадровото й развитие, където 39% от ръководния състав е назначен преди 1991 г., казва министърът. Ако са назначени хора на 20 – 25 г. , обаче, сега част от експертите биха могли да бъдат на 45 – 50 години – далеч не толкова възрастни… Знае се, че добър професионалист и военен разузнавач не се става за година – две.

Освен всичко друго, министърът навярно е запознат, че в закона за отбраната има пределна възраст за военна служба. За военни със звание майор и подполковник например тя е 54 г., за полковник е 56 г. Това е закон. Друго ограничение като това за преди или след 1991 г. този закон не познава! Да не говорим и че мотивите за възраст могат да заинтересуват комисията за защита от дискриминация, примерно.

Търсим причините за преждевременната „оран“ в служба „Военна информация“ на министъра по длъжност и земеделец по призвание Ненчев в следващия аргумент за освобождаването на Веселин Иванов – нуждата от по-голяма оперативна съвместимост със службите на Алианса, т.е. на НАТО. Според Ненчев много от елементите на това сътрудничество за момента липсват.

Странно, обаче, как се променят нещата – само преди около две седмици самият министър на отбраната сподели, че оценява високо информацията, която получава от служителите на „Военна информация“. Дори подчерта, че, за съжаление, в голяма степен прогнозите им, свързани с конфликтите в Източна Европа и в Близкия изток се сбъднали. Как информацията на военните разузнавачи ще е толкова ценна без необходимата оперативна съвместимост тогава?

Веселин Иванов е на този пост още в предишния кабинет на Бойко Борисов. Той бе назначен след промяна в нормативната уредба, с която се допусна военното разузнаване да се оглави от цивилен. Това стана факт след нескрит конфликт между тогавашния президент Георги Първанов и бившия министър на отбраната Аню Ангелов, който в момента е съветник на премиера Бойко Борисов. Николай Ненчев смени Веселин Иванов в момент, в който в службата няма видими сътресения. Отстраняването му, кой знае защо, отеква със закъснелия романтичен рефрен “ 45 години стигат“ и синьото заричане от площадите „Кой не скача е червен“.

Е, който е работил преди 1991 г. в сектора явно е нежелан днес. На това му се вика реформа!Между другото, първото значение на думата министър, използвана още от 12 век, е слуга. Да служи на хората, на държавата. Чий слуга е военният министър? Може би, отговорът ще дойде с избора на новия директор и дали той ще е по-скоро политическа, отколкото професионална фигура.

 

 

Източник: http://temadaily.bg

Реклами

Posted on 13.03.2015, in Анализи, Национална сигурност and tagged , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. 1 коментар.

  1. спецназа

    Щото така нареди шефа на ФБР.Нали сме щатска колония,без суверинитет и достойнство.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: