КАКВА ПОЛЗА ИМА ОТ СМЪРТТА НА ЕДИН ОПОЗИЦИОНЕР С НИСЪК РЕЙТИНГ?!


КАКВА ПОЛЗА ИМА ОТ СМЪРТТА НА ЕДИН ОПОЗИЦИОНЕР С НИСЪК РЕЙТИНГ?!Във всяка случка има някой, който има изгода. В политиката нищо се става просто така, още повече политическите убийства. За да стане ясно на кого беше изгодна смъртта на Немцов, трябва да анализираме две неща – детайли от престъплението и историята на подобни произшествия в най-новата история на Русия.
Детайлите от убийството на Немцов на 27 февруари 2015 г.
1. В навечерието на марша на опозицията, назначен на 1 март, е убит един от организаторите му.
2. Убиват Немцов близо до Кремъл, почти срещу Кремъл, убиват го цинично, със свидетели. Убиецът не се опитва да застреля спътницата му като свидетел.
3. Спътницата на Немцов е родом от Украйна.
4. Убийството е извършено на 27 февруари – два дни преди това президентът В. Путин нарича този ден „Ден на силите за специални операции”. Сред народа този ден е наречен „ден на вежливите хора”.
5. От другата страна на моста, на който застреляха Немцов, се намира Болотният площад, където бяха проведени най-силните протестни акции през 2011-2012 г.; той е символ на „протеста” за руските белоленточници.
6. Всичките западни и либералните руски СМИ се напълниха със снимки на убития и мястото на гибелта му „в цветове”, на фона на кремълските кули.
Изводът: по-неподходящо време и ден е по-неудобно място за убийството на опозиционер властите просто не могат да измислят.
Няма отговор и на въпроса защо Москва да убива Немцов. Рейтингът на този политик беше силно отрицателен. Той последователно провали всичките федерални избори, в които участва по времето на цялата си политическа кариера. Провали се и на изборите за кмет на Сочи. Единствената му победа беше в Ярослав и влизането му в областната Дума. Депутат в ярославския парламент, при всичкото ми уважение към този славен град, за политик от федерален мащаб не е победа, а в най-добрия случай – почетна пенсия, каквато за Явлински е работата му в гражданското в Петербург.
Нека да си припомним нашата най-нова история.
Аз писах за нея през 2009 г. Тогавашните събития много напомнят обстоятелствата при убийството на Немцов.Тогава се случиха няколко загадъчни смърти на „опозиционери”, за които западни СМИ и наши „борци за свобода” незабавно обвиниха Русия и лично В. Путин. Първата загадка в тази серия беше смъртта на „отровения с полоний” А. Литвиненко в Лондон.
Убийството е извършено по такъв начин, от който няма да се възползва нито един здравомислещ престъпник. Полониевата „пътечка” води право до Александър Луговой, който Великобритания искаше да предадем в нарушение на нашата конституция. Тя получи отказ и на свой ред отказа да предостави материалите от следствието на руската страна, за да съдим заподозрения в Русия. Втората част на спектакъла беше ритуалното убийство на Политковска на рождения ден на Путин. И виждаме нещо много странно – Литвиненко, който вече не можеше да говори, прошепнал на адвоката си, че за смъртта му е виновен ВВП. В случая с Политковска „прогресивната общественост” научи, че нещастната жена била убита по негова поръчка…
Минаха почти шест години и няма никакви доказателства за вината на руските власти за смъртта на Литвиненко, няма съд и присъда. Всичко се сведе само до информационната истерия и голословните обвинения. Макар че през 2009-2010 г. всички либерали и всички западни СМИ направо крещяха за вината на Русия и нейния лидер за смъртта на Литвиненко, пък и за смъртта на Политковска.

Загадъчното отравяне на Егор Гайдар

Но за да си изясним причините за гибелта на Немцов, нека да си спомним обстоятелствата, при които през същата 2009 г. едва не загина Егор Тимурович Гайдар.
На следващия ден, след смъртта на Литвиненко в Лондон, съвсем близо – в Ирландия, внезапно се тръшна от необяснима болест Егор Т. Гайдар. Симптомите на болестта му приличаха на класическо отравяне – силно повръщане и кръвотечение от носа в продължение на 35 минути. Ето че поредното престъпление на „антинародния режим” вече беше налице. Но нещо не тръгна по плана – жертвата оцеля. Къде трябваше да се окаже експремиерът след случилото се?

Естествено, в най-добрата болница на Обединеното кралство, с надеждна охрана и неподкупни британски полицаи. Но Гайдар се усети. Веднага след като се свести, на следващата сутрин той поиска да бъде върнат в родината и пристигна мълниеносно в Москва, без дори да дочака изследванията.
Ако предположим, както смятат западните СМИ, че зад този опит за покушение стоят руските специални служби, действията на Гайдар приличат на идиотизъм. Вместо да остане в една демократична страна, където ще му осигурят защита, вместо да лежи в първокласна лондонска клиника, Егор Тимурович на бегом се върна в Русия, т.е. по-близо до „кървавия режим”, който току-що се беше опитал да го отрови. Но защо? Нима, за да улесни убийците си?
Гайдар разбра, че започва кампания по дискредитацията на Русия и нямаше намерение да попълни списъка със загадъчно починали „борци за свобода”. Беше му напълно ясно, че ако легне в една прекрасна лондонска или дъблинска болница, жив оттам няма да излезе. Затова толкова бързо реши да се върне да се лекува в Москва. Защото само в леговището на „кървавия режим” щеше да бъде в пълна безопасност. Пристигайки в Москва, Гайдар веднага заяви, че Кремъл няма отношение към проблема с неговото здраве. Такова заявление даде и Анатолий Чубайс. Какво се беше случило с Гайдар в Ирландия, той никога не научи и почина от естествена смърт доста по-късно.

На кого е нужна смъртта на руските опозиционери?

На руските власти тези смърти само вредят: информационни кампании, обвинения, сплотяване на враговете на Кремъл, сринат имидж в цял свят. И в ситуацията с Немцов нещата стоят по същия начин. Порошенко по украинската телевизия вече обвини Русия в смъртта на „най-добрия приятел на Украйна”.
За какво им трябва на руските власти това убийство? Немцов не е опасен, партията му има антирейтинг, а мероприятието на 1 март в Москва явно се задъхва, още преди да е започнало. Защото другите двама главни „опозиционери”, локомотивът на акцията, ще отсъстват. Навални е в затвора за 15 дни, Ходорковски е на Женевското езеро и няма намерение да се връща в Русия.
Още през 2009 г. в свой материал описах принципите, смисъла на онова, което правят кураторите на „революционерите”, когато убиват своите подопечни. Те ги жертват заради целесъобразността.
Логиката на убийците е желязна. За смъртта те подбират онези, които в този момент са на гребена на вълната. Които най-силно в дадения момент критикуват върховната власт, или в краен случай – Рамзан Кадиров. След това идва злодейството. Труп винаги има, дори когато жертвата е похитена. Западните телевизии словоохватливо разказват, че властта в Русия убива онези, които я критикуват.
… Имам един съвет към нашите „правозащитници”. Скъпи наши „опозиционери”, вие сте ни нужни живи. Ненавиждайте страната си, финансирайте се по различни околни пътища от Запада, но въпреки всичко, вие сте ни необходими живи. Разберете, че руската власт никога няма да ви убие. Със своята „правозащитна дейност” вие не нанасяте вреда само на родината си, а на себе си, като преждевременно загивате от ръката на убийци. Моля ви, не критикувайте Русия и нейното правителство в навечерието на важни международни срещи. Пазете живота си. Не давайте на чуждестранните си партньори повод да изберат за жертва именно вас! Последвайте примера на мъдрия Егор Тимурович Гайдар…
Да повторим: западните наблюдатели на руските „борци за свобода” винаги са готови да ги пожертват, ако от мъртвия опозиционер има повече полза, отколкото от живия. Абсолютен цинизъм! Но това е политика на висше международно ниво, тук не става дума за сантименти.

Как се подбира сакралната жертва?

Съществуват три критерия.
– Смъртта й трябва да бъде резонансна.
– Смъртта й трябва да донесе повече полза отколкото животът и „борбата” й.
– Преди смъртта си тя трябва да направи редица гръмки „изобличителни” заявления, които ще дадат възможност след смъртта й да се възложи вината за това на руската власт.
Уви Немцов отговаря на всичките три критерия.
На 10 февруари 2015 г. Немцов даде фаталното си интервю, в което казва, че „Путин може да го поръча”. В същото време Алексей Навални предприема всичките мерки да влезе в затвора и получава 15 денонощия, т.е. в навечерието на митинга на опозицията на 1 март той ще бъде недостъпен за потенциалните убийци.
Още през декември 2012 г. Путин разказа за технологията на т.нар. сакрални жертви, които използват нашите геополитически съперници.
Но „опозиционерите” се смятат за по-умни от всички. Те мислят, че техните стопани от САЩ и Великобритания ще ги обичат винаги, че вечно ще ги хранят и галят между ушите…
Какво друго искам да кажа?
Убийството на човек винаги е омерзително, дори неговите възгледи да не съвпадат с твоите, но толкова омерзителни са лицемерието и двойните стандарти. Когато сълзите и съболезнованията се леят само за онези, чиито възгледи съвпадат с политическата позиция на Вашингтон и Брюксел.
Ако една десета част от днешното негодувание, скръб и съчувствие бяха проявени за жертвите на Донбас, войната там отдавна щеше да бъде спряна и хората щяха да престанат да умират…

 

От блога на историка Николай Стариков

Реклами

Posted on 11.03.2015, in Анализи, Общество and tagged , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: