НОВИЯТ ЛИБЕРАЛЕН ФЕТИШ


НОВИЯТ ЛИБЕРАЛЕН ФЕТИШ Според официално оповестения график преговорите за ТПТИ трябва да приключат през настоящата 2015 г. После подлежат на ратификация от Съвета на Европа и Европейския парламент, а след това и от националните парламенти на страните, ако конституцията им го изисква.

Споразумението за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) между Европейския съюз и САЩ безусловно поставя интересите на корпорациите над държавите и дори над самия Евросъюз.

В многобройни статии и анализи на експерти бе установено категорично, че споразумението крие огромни рискове за по-малките икономики и че ще е в интерес единствено на големите транснационални компании. До пълната документация на споразумението имат достъп малцина представители на международните корпорации, сред които американските представители от компанията „Филип Морис“ са повече от 600 души – корпоративни адвокати и лобисти. Сред целите на ТПТИ е не само отпадането на митата от двете страни на Атлантическия океан, образно казано, което ще доведе до загуби за националните бюджети и бюджета на Европейския съюз, но и предоставяне на изключителни привилегии за транснационалните компании (ТНК).

ТПТИ, като с магическа пръчица, ще реши проблемите на компании като „Шеврон“, за която дори американското посолство лобира у нас, настоявайки България да премахне мораториума над добив на шистов газ, както твърди проучването на сайта alterinformacion.

Преди 25 години (!!!), на 22 ноември 1990 г., САЩ и 12-те страни от Европейската общност (тогава) подписват трансатлантическа декларация, чиято идея е да се подпише споразумение за търговията с услуги, чиято цел всъщност е да елиминира всякакви местни и национални специфики в полза на т.нар. международна конкуренция. Споразумението трябва да е валидно за цял свят, при това без да се преговаря с отделни държави. Тогава, преди 25 години, тази хватка не успява да постигне целта, но корпорациите изработват заобиколен вариант.

Бившият зам.-министър на финансите и „мозък“ на т.нар. рейгъномика Пол Крейг Робъртс например, смята, че чрез ТПТИ Щатите целят да заробят икономически държавите-членки на Европейския съюз, както и някои азиатски държави, чиито правителства Робъртс определя като „марионетни“. „Т. нар. „партньорство“ всъщност цели да „имунизира” определени американски корпорации срещу законите на суверенни държави, в които те искат да разширят своя бизнес. Суверенна държава, която опита да приложи своя закон срещу американската корпорация, ще може да бъде съдена от т.нар. съдилища, занимаващи се със случаи на „ограничаване на търговията“. Например ако „Монсанто” или друга американска корпорация иска да продава генномодифицирани продукти във Франция, и Франция наложи вето, защото действащият закон забранява ГМО-продуктите, според Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции държавата може да бъде осъдена за „ограничаване на търговията“, обяснява Робъртс. Той подчертава и факта, че споразумението се подготвя в пълна тайна от американските и европейските граждани, в разрез с всякакви демократични норми. Дори членовете на американския Конгрес нямали достъп до информацията.

Според Робъртс правителствата, които договарят ТПТИ със САЩ, са „купени и платени американски агенти, лобиращи за интереса на американските корпорации. Ако споразумението бъде прокарано, единственият закон в Европа и Азия ще бъде американският“, твърди Пол Крейг Робъртс. И още – че западните медии се опитват да представят споразумението като нещо изгодно за Европа, но практически то е изгодно единствено за САЩ и техните корпорации. „Америка вече се управлява от американските корпорации. Ако „споразумението“ мине в Европа и в Азия, и техните държави вече ще се управляват от тях“, категоричен е финансистът.

Инициативата за ТПТИ има многобройни паралелни названия – Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции, Споразумение за трансатлантическо партньорство, Трансатлантическо споразумение за свободна търговия, Голям трансатлантически пазар. Различните абревиатури в обращение, които обозначават едно и също нещо, официално познато като Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ, Transatlantic Trade and Investment Partnership – TTIP), както и различните му названия, се обясняват до голяма степен и със секретното провеждане на преговорите, което пречи да се уеднаквят и термините. Мрежа от активисти, която борави с изтекли нелегално документи, роди и названието TAFTA (англ. Trans Atlantic Free Trade Agreement – Трансатлантическо споразумение за свободна търговия).

Активните преговори между САЩ и Европейския съюз по въпроса за споразумението, текат от юли 2013 г. Крайната цел е създаването на най-големия пазар в света с над 800 милиона потребители и ако бъде успешно финализирано, което предстои да видим, правилата на ТПТИ ще се разпрострат върху целия свят.

Всъщност европейският мандат за преговори и изразените очаквания от американска страна подсказват, че ТПТИ далеч надхвърля рамката на „обичайните“ споразумения за свободна търговия. Според проучване на Центъра за изследване на икономическата политика (CEPR), който е финансиран от големите банки, и което изследване Европейската комисия представя за „независимо“, показва, че ТПТИ ще създаде възможности в производството всяка година да се инжектират 120 милиарда евро – за Европа, и 95 милиарда евро – за САЩ.

Проектът цели постигането на три важни цели – да се премахнат митата, да се ограничат нетарифните бариери чрез съгласуване на нормите (всъщност – чрез понижаването им) и инвеститорите да получат юридически инструменти с оглед преодоляването на всякакви разпоредби или законодателни бариери пред свободната търговия.

Звучи ужасно велико и човеколюбиво, но същността е тъкмо обратната, и най-неприятното, меко казано, е, че процесите усилват либерализирането на световната търговия, от чието проклятие и сега страда мнозинството от земното население.

Преговорите остават в застой след провала на „цикъла от Доха“ по линия на селското стопанство, затова налагането на свободната търговия прилага хитрата стратегия на заобикаляне, т.е. сключването, или тяхната подготовка, на стотици двустранни и регионални споразумения, което обаче не променя крайната цел – огромен трансатлантически пазар.

Въпреки че в преговорите са ангажирани чиновници в Европейската комисия и такива от Министерството на търговията на САЩ, налице е масивен натиск от страна на лобитата на транснационалните корпорации, закщото ТПТИ налага на действащите законодателства от двете страни на Атлантическия океан да се подчиняват безусловно на правилата за свободна търговия, които най-често съвпадат със стратегиите на големите компании, пише “Льо Монд дипломатик”.

Следователно, по силата на споразумението, държавите ще трябва да се откажат от значителна част от своя суверенитет, а тези, които го пренебрегнат, са обречени на непосилни финансови санкции, изразяващи се дори в десетки милиони долари. На практика това значи, че частните компании законно може да атакуват разпоредбите в различните държави, с мотива, че „пречат на конкуренцията, на достъпа до обществени поръчки и на инвестициите”. Освен това задълженията, предвидени в споразумението, ще са валидни не само за държавите, но и за всички по-малки местни и регионални административни единици. Правото за арбитраж е предадено на частни международни групи, което дефакто още повече засилва непоклатимостта на веднъж взетите решения. Ако даден инвеститор реши, че правото му да инвестира колкото иска, където иска и както иска, и да извлича печалбата, която иска, е нарушено, нищо не може да го върне и крачка назад. Съдебният спор неминуемо ще завърши в негова полза.

Измеренията на окончателното подписване на договора за ТПТИ всъщност бетонират хиперколониалните рамки и по линия на управляващите елити, защото поправки могат да се направят само ако подписалите го страни са единодушни, т.е., прилагането на споразумението става независимо от факта кое правителство е на власт. На практика т. нар. трансатлантически бизнессъвет, конституиран още през 1995 г. по идея на Еврокомисията, безкомпромисно фетишизира идеологията на свободната търговия от двете страни Атлантика, а цената, както винаги, ще платят обикновените хора, лишени от действителното си право на избор.

Така въпросът за финализирането на ТПТИ става не само икономически, а на първо място политически.

 

 

Източник: в.“Нова зора“

Реклами

Posted on 27.02.2015, in Анализи, Икономика and tagged , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. 1 коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: