Третото саморазорение на Украйна


Третото саморазорение на Украйна

Писмо на Богдан Хмелницки до руския цар Алексей Михайлович (1645–1676), написано от ръката на личния му писар Иван Виговски (бъдещ хетман през 1657–1659 г.), съставено в Черкаси на 8 юни 1648 г., Руски държавен архив за старинни документи (РГАДА), фонд 210, архивна единица 79, лист 370–372. В текста хетманът съобщава за казашките победи над полската войска при Жовти води (Днепропетровска област, Украйна) на 6 май и под Корсун (Черкаска област, Украйна) на 16 май същата година и се изразява желанието на запорожкото казачество да премине под властта на православния руския цар („ваша царская велможност православний хрестиянский цар”). Вляво – портрет на Богдан Хмелницки (ок. 1595–1657), хетман на Украйна (1648–1657), гравюра на Вилхелм Гондиус, 1651 г. Единственият портрет на владетеля, който е правен приживе.

Първата годишнина от западноукраинския преврат в Киев (22/23 февруари 2014 г.) бе ознаменувана малко предварително. Пълното военно поражение на най-боеспособните западноукраински войскови подразделения в Дебалцево смая дори заклетите привърженици на избрания в спорни условия киевски президент Порошенко. Разгромът при Дебалцево показа, че на практика наследниците на киевската хунта, образувана в резултат на държавния преврат от 22/23 февруари 2014 г., не притежават организирана военна сила, която да противопоставят срещу въстаническите отряди на самопровъзгласените Донецка и Луганска народни републики.

Когато през декември миналата година бе обявено първото примирие между киевската централна власт и въстаниците от украинския югоизток, Порошенко в изблик на искреност каза, че примирието е било принудително – киевската власт бе изчерпала техническите си възможности за противопоставяне на въстаниците. Миналия месец пак Порошенко твърдеше, че т.нар. Украински въоръжени сили са напълно комплектувани и са в състояние да сразят въстаниците.

Това се оказа напълно невярно. В Дебалцево и в неговата околност, която се вдаваше силно навътре в земите, завзети от въстаниците, бяха разположени най-добрите войскови подразделения на киевската власт. Смайващият разгром в Дебалцево, силното обществено негодувание от масовата мобилизация, която Киев ще организира трикратно тази пролет (вж. Свързани текстове), и отказът на Запада, поддържащ киевския режим, да му доставя въоръжение предопределят всъщност изхода от гражданската война в Украйна. Истеричната реакция на Порошенко след разгрома в Дебалцево бе дотолкова неадекватна, че мнозина се усъмниха в психическото му здраве. И как не, Порошенко определи разгрома в Дебалцево като крупна победа за Киев, като „удар в зъбите” на въстаниците и като „позор за Русия” (?).

Веднага след това, все през изминалата седмица, последваха поредица от не по-малко непонятни за здравия разум изявления, което накара някои наблюдатели да оприличат киевската власт на психодиспансер. Един от командирите на западноукраинските крайнодесни доброволчески отряди съвсем сериозно потвърди в телевизионно предаване, че не трябва да бъде умоляван да прояви милост към населението на Крим, когато там навлезе (!) неговият отряд. Нямаше нужда да бъдем подсещани даже, това всъщност знаем добре от изгорените живи 52 души в Одеса миналия май. Само още един пример, показателен е. Лидерът на Радикалната партия Олег Ляшко поиска САЩ да дадат (да, да дадат, не да заемат!) на киевското правителство 100 (!) млрд. долара и да се опростят всички дългове на Украйна, които впрочем в края на 2014 г. достигнаха 72 % от БВП.

Като че няма какво различно да се добави, освен че фактическият разгром на западноукраинските въоръжени сили принуди властта в Киев да поиска въвеждането на миротворчески сили на ООН, очевидно поради доказаната пълна неспособност на своите, както и на полицейски подразделения за поддържане на реда от страните от така наречения Европейски съюз. Като се вземат предвид министрите и заместник-министрите чужденци и многобройните американски съветници, които от почти година заемат цели етажи в сградите на министерствата на отбраната и на вътрешните работи, това всъщност би било поредна стъпка към пълното анексиране на земите, подвластни на киевския режим, от западните държави. Което е целта на цялото занимание всъщност, засега обаче очевидно не им се получава.

Вероятно всичко гореизложено не би имало кой знае какво значение, понеже такива работи са се случвали сравнително често в човешката история, ако всичко бе наред с управленските решения на киевското правителство, например в стопанството. Но не, там е същинският Содом и Гомор. Само за една година Украйна бе доведена до състояние на саморазорение.

Преглед на събитията от последните три века и половина ще ни убеди, че сегашното разорение на Украйна, предизвикано от отчетливи вътрешни сили на разцепление, е трето поред. Понеже изходът от предишните две е винаги еднозначен – категорична победа за така наречената Левобрежна Украйна (земите по левия бряг на р. Днепър), вероятно имаме пълно право да предскажем подобен изход и сега. Наличните данни днес – очевидната неспособност на въоръжените сили на киевския режим да дадат поне някакъв отпор на въстаническите сили в Украинския югоизток, разгромът на украинското стопанство, истеричното говорене, а в добавка и историческата закономерност, ни го позволяват.

Изглежда ще трябва да започнем от самото начало. Особено през ХVІІ в. както левият, така и десният бряг на р. Днепър, всъщност старото Диво поле (вж. Свързани текстове), е вече заето предимно от разнородно свободолюбиво население, членовете на тази общност наричат себе си „казаци”. Ще подчертаем, етнически разнородно е това население, но през същия този ХVІІ в. голямата част от него са бегълци от руските земи, които имат най-разнообразни причини да се скрият в непроходимите гъсталаци на Днепър и по Дон – от свободолюбиви бивши крепостни до криминални престъпници, бягащи от справедливо възмездие. Има ги всякакви сред казаците.

В същото това време казашките общности вече са формирали основните си белези независимо от първоначалния етнически произход на бегълците. По тези места общуват помежду си на южноруски диалект, създават своеобразна общност и са православни до един. С времето, в условията на практически пълна изолация по праговете на Днепър и в поречието на Дон, казаците съхраняват езика си практически без значими промени, като остават встрани от езиковите процеси, които с бързи крачки се развиват в останалите руски земи. Що се отнася до православието, то казашката привързаност към него е абсолютно безусловна.

Първоначално казашките общности в поречията на реките Дон и Днепър не са никак многобройни, от по няколко хиляди, все безумни смелчаци. От ХVІ в. насетне казашките общности се увеличават рязко, тук никой не умира от глад, обилието от храна, предимно риба, по тия опасни закътани краища в центъра на Европа е завидно.

Още от края на ХVІ в. полско-литовското държавно обединение Жечпосполита (1569–1795) и Руското царство проявяват желание да завладеят казашките земи, което би ги приближило до топлото черноморско крайбрежие, и двете държави се нуждаят отчаяно от този морски излаз. При безспорната по това време етническа принадлежност на казашкото население, полско-литовската пропаганда съчинява тезата за отделния етнос, който населява поречията на Дон и Днепър, като се основава на особената изолираност на населението тук, на „окрайнината” на руските земи. Така започва формирането на днешната украинска народност, ако ви звучи познато, това не е случайно.

На 18 (8) януари 1654 г. едно забележително историческо събитие преобръща съдбата на казашките земи. В Переяслав (днешния Переяслав-Хмелницки, Киевска област, Украйна) украинският хетман Богдан Хмелницки свиква народно събрание (Рада), което взима окончателното решение за повторното обединение на украинските земи с Русия. Повторно, защото за първи път те са заедно в Древна Рус, тогава това не са покрайнини, тук е средището на държавата.

След смъртта на Богдан Хмелницки ще започне първото саморазорение на Украйна, наричано показателно Руина (1657–1687 г.).

 

(следва)

Автор: Иван Петрински

Източник: http://glasove.com

Posted on 23.02.2015, in Анализи, История, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: