ПУТИН И КРАЯТ НА ЗАДКУЛИСНАТА РЕВОЛЮЦИЯ


ПУТИН И КРАЯТ НА ЗАДКУЛИСНАТА РЕВОЛЮЦИЯВидимите промени в националната политика на Кремъл започнаха на 23 януари 2012 г. с публикуването на предизборната статия на Путин по националния въпрос, в която той заяви:

«Хората са шокирани от агресивния натиск срещу техните традиции, срещу обичайния начин на живот, и сериозно се опасяват от загуба на национално-държавната си идентичност. Нишката, която съединява тъканта на нашата уникална цивилизация – това са руският народ и руската култура. Именно тази нишка всякакви провокатори и нашите противници с всички сили ще се опитат да изтръгнат от Русия – под фалшивите предлози за «право на руснаците на самоопределение», за «расова чистота», за необходимост «да бъде завършено делото на 1991 г. и окончателно да бъде разрушена империята, която потиска руския народ».

В крайна сметка: да накарат хората със собствените си ръце да унищожат своята Родина.

Самоопределението на руския народ – това е полиетническа цивилизация, скрепена от руското културно ядро. И този свой избор руският народ е потвърждавал неведнъж, и не с референдуми и допитвания – а с кръвта си. През цялата своя хилядолетна история.

Именно за тази характерна особеност на руската държавност пише Иван Илин:

«Не да изкорени, не да потисне, не да пороби и задуши другите народи и религии – а да даде на всички дихание и велика Родина… всички да запази, да примири, на всички да им даде възможност да се молят, работят, и най-добрите отвсякъде да бъде въвлечени в държавното и културното строителство».

През лятото на 2012 г. в Селигер президентът Путин внесе допълнителна яснота в позицията си по национално-религиозната проблематика:

«У нас по закон има 4 основни традиционни религии. Всички те са равни. Но, разбира се, ние добре знаем, че Православието е лидер. Това е ясно дори само по количеството православни хора в нашата страна… Православието е изиграло специална роля в историята на нашата държава. Искам всички да чуят това. Защо? Защото преди княз Владимир да покръсти Рус и след това да я обедини, не сме имали единна Руска държава и руска нация. Имало древляни, поляни и всякакви други племена – но едва след покръстването започва да се формира единна руска нация и руски народ. Именно Православието изиграва тази обединяваща роля».

Така, според мен, президентът положи фундамента на нов държавен мироглед. Бих го нарекъл мироглед на умерен, «внимателен», руски национализъм, който замени предишната идеология на разюздана русофобия и либерална християнофобия.

И накрая, на 19 септември 2013 г., в своята прочута «валдайска реч» Путин даде вече разгърната характеристика на онзи мироглед, който той се опитва да положи в основата на държавната идеология на нова Русия.

«Имаше илюзия, че новата национална идеология, идеологията на развитието, ще се появи някак от само себе си. Държавата, властта, интелектуалната и политическа класа фактически се самоотстраниха от тази дейност. Практиката обаче показа, че новата национална идея не се ражда и не се развива по пазарните правила. Самоотстраняването на държавата, на обществото, не доведе до нищо полезно, също както и сляпото копиране на чуждия опит. Такива груби заимствания, опити отвън да бъде цивилизована Русия не бяха приети от нашия народ, защото стремежът към самостоятелност, към духовен, идеологически и външнополитически суверенитет е присъща черта на нашия национален характер. (…)

Светът става все по-суров – понякога се потъпква не просто международното право, но даже елементарното приличие. Трябва да си силен във военно, технологично, икономическо отношение – но все пак главното, което ще определя успеха – това е качеството на хората, на обществото; качество интелектуално, духовно и морално. В края на краищата, и икономическият растеж, и благосъстоянието, и геополитическото влияние са резултати от състоянието на самото общество, от това доколко гражданите се чувстват като един народ, доколко са вкоренени в своята история, в ценностите и традициите, дали ги обединяват общи цели и отговорности.

Днес Русия изпитва не само обективния натиск на глобализацията върху своята национална идентичност, но и последиците от националните катастрофи на ХХ век – когато на два пъти преживяхме разпад на нашата държавност. В резултат ни бе нанесен съкрушителен удар по културния  и духовния код на нацията, появи се разрив на традициите и единството на историята, деморализиране на обществото, появи се дефицит на взаимно доверие и отговорност. Именно тук са много от корените на острите проблеми, с които се сблъскваме.

Необходимо е историческо творчество, синтез на най-добрия национален опит и идеи, осмисляне на нашите културни, духовни, политически традиции от различни гледни точки с разбирането, че това не е нещо застинало, дадено завинаги – а жив организъм. Проблемите на идеологията на развитието непременно трябва да се обсъждат сред хора с различни възгледи, които се придържат към различни мнения по въпроса как да бъдат решавани.

Ние виждаме, че много евроатлантически страни се отказват от своите корени, в това число и от християнските ценности – основата на западната цивилизация. Отричат се нравствените принципи и всяка традиционна идентичност: национална, културна, религиозна и даже полова. Провежда се политика, която изравнява многодетното семейство и еднополовото партньорство, вярата в Бога и вярата в сатаната. Ексцесиите на политкоректността стигат дори дотам, че сериозно се обсъжда регистрацията на партии, които пропагандират педофилията. Хората в много европейски страни се срамуват и страхуват да говорят за своята религиозна принадлежност. Отменят се християнските празници или ги наричат с други имена, като срамежливо крият самата същина на тези празници – тяхната нравствена основа. И този модел се опитват да натрапят на агресивно на всички, на целия свят. Убеден съм, че това е пряк път към деградация и примитивизъм, към дълбока демографска и нравствена криза.

Русия, както казва философът Константин Леонтиев, винаги се е развивала като «цветуща сложност», като държава-цивилизация, скрепена от руския народ, руския език и руската култура, Руската Православна църква и другите традиционни религии на Русия. Именно от модела на държавата-цивилизация произтичат особеностите на нашето държавно устройство».

Но Путин има много и непримирими противници по този въпрос вътре в властовия елит. Русофобите, натрупани за 20 години «демокрация» във висшите ешелони на властта, не искат да предадат позициите си.

Така през 2012-13 гг. все по-ясно се обрисува «новият Путин»: националист и патриот. Задълго ли е това и дали е искрено? Може ли да се доверим на такъв необичаен, «руски» Путин?

Превръщането на Русия в покорен американски васал автоматично превръщаше самите САЩ в безспорен световен хегемон за много десетилетия напред.

Но по същото това време, началото на ХХI в., глобалният курс на американската политика започна осезателно да се променя…

В рамките на новата концепция на Вашингтон по запазване на световната хегемония американският политически елит (по-точно, неговата бяла, англо-саксонска част, условно казано – «представителите на клана Рокфелер») започна активно да търси пътища към дълготраен съюз с радикалния ислям.

«Арабската пролет» от 2011 г., свалянето на светските авторитарни режими от Магреба и трансформацията на мюсюлманския свят в територия на «управляем хаос» под контрола на САЩ, бяха замислени още тогава.

В рамките на тази нова стратегия на Вашингтон Израел вече престана да бъде главен и незаменим съюзник на Америка в Близкия изток. А и цялата глобална мрежа на световното еврейско задкулисие в случай на реализация на имперските планове на «белия англо-саксонски елит на САЩ» щеше да бъде заплашена.

Тези опасения на световната задкулиса най-подробно бяха изразени от човек с многозначителна фамилия – Сатановски, бивш ръководител на Руския еврейски конгрес, а сега президент на Института за Близкия изток. В интервю за списание «Експерт» той каза:

– Както показва опитът, евреите биват продавани евтино, и с много кръв от тяхна страна. В края на 1930-те години ги продадоха на фашистите, сега ще ги продадат и на ислямистите. В САЩ и Европа вярват, че без Израел в Близкия изток всичко ще е кротко, и с ислямистите ще бъде сключен мир. Точно по този начин преди време  вярвали в същото, ако предадат на Хитлер Чехословакия… Обаче довчера върху ситуацията все още влияеха някак светските арабски режими от тима на Мубарак, заинтересовани от контакти с Израел в сферата на сигурността – но днес вече не съществува никаква система за сдържане и противовес в арабския свят, и затова радикалният ислям побеждава практически по всички фронтове».

Не е чудно, че такова решително «преформатиране» от страна на американците на цялото световно геополитическо пространство предизвика сериозни спорове в задкулисните световни центрове.

Въобще, противопоставянето (и взаимодействието) на двата гиганта на световното задкулисие, на двата конкурентни клана на Световното правителство – Ротшилд и Рокфелер, отдавна е обща тема в анализите на повечето конспиролози. Но дори без да затъваме в конспирологични подробности, то сериозните противоречия между световната банкова общност (условните Ротшилди) и световните лидери в производството (условните Рокфелери) са очевидни и имат съвсем обективни основания.

В рамките на тези противоречия рязкото увеличаване на силата на «Рокфелерите» в лицето на белия елит на САЩ, което щеше да е неизбежна последица от държавния преврат в Русия и превръщането й в покорен сателит на Вашингтон, в онзи исторически момент беше крайно неизгодно за «Ротшилдите» – те си имаха свои виждания не само за бъдещето на Кремъл, но и, което в случая е много по-важно, свои възгледи за американската политика през ХХI век.

И Кремъл в лицето на Путин съумя блестящо да използва тези противоречия.

На Ходорковски не му помогнаха нито еврейският произход, нито богатството, нито тесните приятелски отношения с вице-президента на САЩ. «Чадърът» над Путин под формата на Берл Лазар с неговите приятелски отношения в клана Ротшилд се оказа по-плътен от американския «чадър» над Ходорковски в клана Рокфелер.

Тогава в Лондон Берл Лазар каза:

– Аз познавам Ходорковски, нашите отношения са добри. Но той ни потърси за помощ твърде късно, 2 дни преди ареста. Ние просто не успяхме да му помогнем. Евреите трябва да търсят не справедливост в живота – а да бъдат съобразителни. Ходорковски беше погубен от собствената си самонадеяност, че всичко му е позволено. Той започна да финансира опозицията срещу президента Путин – и си плати.

И край. Въпросът беше приключен.

Путин направи още една крачка по пътя към пълна политическа самостоятелност и засилване на разцеплението в световната задкулиса.

КРАЯТ НА РЕВОЛЮЦИЯТА

 

Читателите от моето поколение вероятно помнят популярната песен от съветската епоха, която гръмогласно провъзгласяваше главния лозунг на троцкизма, ключовия лозунг на еврейската революция в Русия: «Революцията има начало, революцията няма край…»

Но този път хазарските революционери, изглежда, се излъгаха.

На 18 юни 2012 г. това открито призна Леонид Радзиховски, известен еврейски журналист, автор на статиите «Еврейското щастие» и «Еврейската революция», които бяха своеобразни манифести на либералното еврейство от пост-съветската епоха.

В блога си в сайта на радио «Ехото на Москва» Радзиховски публикува бележка под заглавие «Ненужни тезиси», в която констатира, че протестното движение на блатната опозиция (от края на 2012 г. – б. пр.) е заглъхнало, анти-путиновата революция се е провалила и либералите в Русия практически нямат никакви надежди да възстановят своята предишна политическа хегемония:

«За половин година движението стигна до своя логичен край. Това се оказа фалш-старт. Поради обективния баланс на социалните сили, поради личните таланти на лидерите – всичко се сведе до «булеварден празник на непослушните». Путин е избран до 2018 г., а Думата – до 2016 г. Няма никакви законни начини да бъдат свалени дори ден преди тези срокове. За незаконни, революционни начини няма никакви сили – нито морални, нито физически. Това е суровата истина на живота».

 

През 2003 г., в навечерието на неуспешния олигархичен преврат, евреинът Белковски в статията си «Самотата на Путин» написа:

«Че какво толкова Путин? Той практически няма на кого да разчита. Останал е в пълна самота, за която сам си е виновен. Той е самотен – както е самотна и поверената му жалка държава, захвърлена от Историята върху обгорените пространства на Империята. Както е самотен и народът на тази запустяла, огромна страна».

Днес, 10 години по-късно, можем с пълно основание да кажем: тези прогнози не се сбъднаха.

Върху обгореното пространство на Империята се намериха сили, които успяха да спрат неумолимото, както изглеждаше, настъпление на европейския либерален фашизъм.

Самотният Путин победи всички.

И великият народ на тази «огромна, запустяла страна» получи реална възможност да си върне своята Русия и да откъсне от себе си «демократичните» кръвопийци и върколаци, които плътно се бяха впили в Руското тяло.

Надеждите на Запада вечно да процъфтява за сметка на ресурсите на Русия изчезнаха, вероятно завинаги.

Западните страни, докарани от световната задкулиса в задънена улица, изпаднаха в дълбока и перманентна криза…

 

Преди 14 години, на 7 май 2000 г., при встъпването си в длъжността президент на Руската федерация, Путин каза:

– Аз разбирам, че поемам огромна отговорност. Зная, че в Русия държавният глава винаги е бил и ще бъде човекът, отговорен за всичко, което се случва в страната.

 

Това наистина е така. В продължение на 14 години Путин беше критикуван от всички за всичко. В това число го критикувахме и ние, руските патриоти – понеже го смятахме отговорен за политиката на държавна русофобия и за еврейското настъпление в Русия.

Именно затова днес елементарната порядъчност изисква от нас да признаем очевидното: «пост-съветската» епоха с унизителната зависимост на Москва от световната Задкулиса и Вашингтон, с животинската либерална русофобия, издигната до държавна идеология, с всевластието на еврейските олигарси в икономиката и политиката – приключи.

И това е несъмнена заслуга на Владимир Путин.

 

 

Автор: Константин Душенов

http://www.ruskline.ru

Превод със съкращения: Любомир Чолаков

Източник: https://sites.google.com/

Posted on 22.02.2015, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. 1 коментар.

  1. Здраве,воля и успехи на РУСКИТЕ ПАТРИОТИ и на президента ПУТИН.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: