НАТО милитаризира Източна Европа


НАТО милитаризира Източна ЕвропаСъбитията на Стария континент не са безобидни, приема се профанската идея, че Русия може да бъде натикана в ъгъла, казва депутатът от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ Валери Жаблянов

„Парламентарните представители на страните от ЕС не успяха да намерят позицията, която да е в полза на мира

– Г-н Жаблянов, на януарската сесия на ПАСЕ само вие гласувахте против отстраняването на Русия до април от заседанията. Как гласуваха останалите българи?
– Всички останали гласуваха „за“ санкциите срещу Русия. Не искам да коментирам колегите от другите партии, позицията им е добре известна.
– През юни 2014 г. с решение на ПАСЕ беше отнето правото на руската делегация да гласува в Съвета на Европа и да участва в заседанията на постоянния комитет. Това се случи заради присъединяването на Крим към Русия.

През януари 2015 г. правата на руската делегация автоматично бяха възстановени. Съгласно правилата на Асамблеята, те не се възстановяват, ако на първото заседание поне 30 депутати от различни групи протестират, като станат прави. Това се случи и възстановяването на правата на руската делегация беше отхвърлено. От кои държави бяха протестиращите?
– В първия ден на заседанието на политическите групи – социалисти, десница, либерали, обединена левица – беше разгледан проект на резолюция от Мониторинговия комитет на ПАСЕ с автор австрийският социалист Стефан Шенах. В нея имаше констатации за политически процес в Източна Украйна. Предложено бе да се възстановят правата на руската делегация да се гласува. Резолюцията беше съгласувана предварително в работната група.

На заседание на Комисията по мониторинг гласовете „за“ бяха 34, „против“ – 35. Така проектът беше сринат в последния момент от консервативната десница в Европа и дясноцентристки партии под натиска на делегациите от Великобритания, Полша, Латвия, Литва и Естония, а също и от останалите наши представители. Те бяха явни застъпници на пълната изолация на Русия и успяха да обърнат постигнатия консенсус по проекторезолюцията.

В последния ден преди гласуването внесоха „Поправка 28“, в която се предлага да се отнемат правата на руската делегация да участва в гласуването, в Мониторинговите мисии и в постоянния комитет до април. Тогава ще се направи преглед на развитието на процеса в Украйна и ще се вземе решение на юнската сесия на ПАСЕ.
– Имаше ли реакции?
– Имаше остра реакция на Стефан Шенах и на ръководителя на групата на социалистите в ПАСЕ швейцарския социалдемократ Андреас Грос. Те се изказаха изключително силно в подкрепа на възстановяване на правата на руската делегация. Очертаха се две линии. Едната бе за продължаване диалога и констатацията, че няма друг път, освен мирното политическо решение. Но привържениците на войната надделяха. Надделя и страхът, насаждан от години в част от консервативната десница.

Сработи рефлексът срещу Москва и линията, която се внушава отвън, че Европа трябва да бъде разделена, да се изгради санитарен кордон около Русия с помощта на НАТО и командни центрове; на ремилитаризация на Източна Европа. Решението на Мониторинговия комитет в голяма степен влияе на общото събрание.

Отхвърлянето на първоначалния текст се оказа решаващо за гласуването. В резултат на огромната политическа пропаганда на конкретни национални групи на ПАСЕ, мобилизираха антируските настроени с аргументи от Студената война. В резултат на това в залата 68 души отхвърлиха „Поправка 28“ за отнемане правомощията на руската делегация и около 160 я подкрепиха.
– Според вас каква трябва да е позицията на Европа към Русия и Украйна?
– Аз съм дълбоко убеден, че избраната политическа линия няма перспектива. Пак ще се стигне до масата на преговорите, но след много жертви и огромни разрушения; след даване простор на неонацистките сили и необандеровския режим, установил се в Киев. Защото позицията на ПАСЕ беше разчетена от властите в Украйна като подкрепа.
– Какви са недостатъците на резолюцията?
– Недостатъкът й бе, че беше съсредоточена върху Русия. В нея не се виждаше отговорността на украинското правителство, на външните фактори като САЩ, които открито са намесени в Украйна. Признание за това получихме в косвени изявления на президента на Барак Обама. Помощник държавния секретар Виктория Нюланд и сенаторът Джон Маккейн посетиха Киев и окуражиха властите за тяхното поведение. Така че САЩ са страна в конфликта.

За съжаление парламентарните представители на страните от ЕС не успяха да намерят позицията, която да е в полза на мира, в подкрепа на нова източна политика. Очевидно Източното партньорство приключи. Оттук нататък европейските държави може да гледат на бившите социалистически страни като плацдарм за настъпление срещу Русия, за разширяване на НАТО, на военното присъствие. Тази политика в продължение на две десетилетия ревизира разведряването в Европа. Върнахме се не в 1989 г., а в 70-те години, преди разведряването.
– Защо Европа забрави, че Русия я освободи от фашизма?
– Идеолозите на реформите в Съветския съюз са първите виновници. Те се отказаха от ролята на СССР във Втората световна война. Голяма е отговорността на Михаил Горбачов, на Борис Елцин, на поредица от премиери в Русия, които се съгласяваха на новата интерпретация на европейската история. В стремежа си да се оттласнат от тоталитарното си минало, бяха готови да прегърнат всяка нова версия на историята, която допуска и ревизия на границите на европейския континент.

Отговорност за това, което стана в Югославия, носят Борис Елцин и тогавашният външен министър на Руската федерация Евгений Примаков. Ревизията на наследството на Втората световна война, на битката срещу фашизма беше използвано от политически сили вътре в самата Русия, за да се вземе властта.
– Власт, която не можаха да задържат.
– Нещо повече, те компрометираха собствената си държава и я докараха до границата на разрухата. Това е руската отговорност. Що се отнася до отговорността на Европа, може би обяснението е, че от политиката си отидоха военните поколения, които бяха преживели разрухата, глада, купонната система и възраждането й. Те знаеха, че Червената армия ги освободи от една нечовешка политическа система.

Другото обяснение е липсата на познания, общата дехуманизация на либералния свят, зачеркване историята на Европа. А също и опитът тя да бъде пренаписана от външни фактори, каквито са множеството институти от североатлантическото пространство от САЩ. Такива са и новите филми, литература, книги, учебници. Това е направление, което доведе дотам полският министър на външните работи да предложи Денят на победата да не се чества в Москва. Това е еманацията на линия, която поставя въпроса не чия е историята и каква е истината, а за съвременните политически баланси на Стария континент.

И преди всичко може ли Европа да бъде мирна или ще се върне във времето между Първата и Втората световна война. Въпросът днес е дали Европа ще бъде свободна от оръжие, или ще се ремилитаризира с помощта на НАТО и ще бъде вкарана отново в тежки противоречия.
– Кому е нужно това? Нали ЕС гледа на себе си като на територия, където се спазват ценности.
– Една от ценностите на демокрацията е политическият плурализъм и многопартийната система. Режимът в Киев забрани всички леви партии, включително комунистическата. След преврата на Майдана имаше убийства на функционери на Комунистическата партия в Украйна, палежи и разгром на клубовете й и забраната й.

Къде е резолюцията на Европейския парламент по този въпрос, който е в разрез с ценностите на ЕС и демокрацията? Защо не защитават многопартийната система? Защо допускат нацистки партии и паравоенни формирования? В Украйна има военизирани политически структури. Какво общо имат те с демокрацията? По правилата на ЕС, както ни уверява нашият президент, Българската армия не може да пази границата. А в друга европейска държава армията може да унищожава половината държава и да избива собствените си граждани и да няма реакция.

Двойните стандарти не са от вчера в политиката, ние няма да кажем нещо ново. Но ако политиците на ЕС не преминат наистина към ценностите, а не да ги ползват като прикритие за собствените си егоистични икономически, политически и милитаристически интереси, Европа няма да постигне мир. Това е драмата на либералната демокрация в Западна Европа. В името на журналистите от „Шарли ебдо“, убити по варварски начин в Париж, политическите лидери на Европа излязоха на демонстрации.

В Донецк от една година се избиват деца, жени, цивилни; подложени са на геноцид; изгонени са 1 милион души от домовете им. За тях ЕС защо не създава донорски групи. Нали много обичат да изразяват загриженост за бежанците. Къде са донорите за бежанците от Украйна? Защо Русия за своя сметка ги настанява, учи децата им, осигурява им дом, отопление, транспорт. И още: защо тези прогонени хора отиват в Русия?

 

Валери Жаблянов е роден през 1965 г. в с. Друган, Радомирско. Завършва политология в СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор по политология. Специализира по програмата „Фулбрайт“ в САЩ. Депутат в 42-то и 43-то Народно събрание, член на Националния съвет на БСП.

 

 

Автор: Станка Динева

Източник: http://www.duma.bg

Posted on 12.02.2015, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: