ПРИТЧИ ЗА СГОДНИЯ СЛУЧАЙ И АМБИЦИИТЕ НА ЛИДЕРИТЕ


ПРИТЧИ ЗА СГОДНИЯ СЛУЧАЙ И АМБИЦИИТЕ НА ЛИДЕРИТЕ Според някои от многобройните биографи на Александър Македонски в своя кратък живот той се ръководел от максимата: „Животът е кратък, изкуството дълговечно, мисленето сложно, сгодният случай бързо си отива”. Сигурно е така, след като от историята знаем, че е бил ученик на Аристотел, а пък великият пълководец успял да завоюва половината от тогавашния свят. Тази мисъл ми допадна и я записах веднага в специалната папка ЦММВ („Ценни мисли и мъдрости от вековете”), която до този момент е в скромния обем от 132 КБ.

Всъщност по-разумно би било да говорим за мисленето на политиците и за сгодния случай, който някои от тях задължително не пропускат, за да реализират своите цели и държавни интереси.

Това, което прави лидерът на „Сириза” и сегашен премиер Алексис Ципрас в Гърция, не е някакъв нов вид социалистическа или комунистическа революция, а действия от практиката на добрата стара социалдемокрация.

Парадоксално, но факт – гръцки радикален левичар е призван да спасява капитализма в Гърция, а може би и в ЕС. Вярна се оказа и констатацията ни, базирана на задълбочения анализ на политическата кариера на харизматичния 40-годишен лидер на радикалната левица, който въпреки своята младост се оказа блестящ политически играч. Първите крачки на новото гръцко правителство също потвърждават правилността на нашата теза.

Брилянтният ход с „топлото” посрещане и последвалата бърза и окончателна раздяла с представителя на омразната на всички гърци „Тройка” (МВФ,ЕС и ЕЦБ) Герун Дайселблум и жеста към Москва с отказа за налагане нови санкции срещу Русия, постигнаха своя ефект.

Градусът на напрежението в ЕС се вдигна повече от това, което бе през октомври 2009 г. (тогава Папандреу обяви, че дългът и дефицитът на Гърция са извън контрол), а родилите се сродни на „Сириза” партии в Испания и Португалия, както и десният фронт на Марин льо Пен във Франция, ликуват и нахъсват поддръжниците си за скорошната победа.

Нещо повече, искрата на „Сириза” прескочи и в ислямския свят и заплашва да запали пожара на бунта дори в Турция. Съпредседателите на прокюрдската Народна партия на Турция Селяхеттин Демирташ и Фиген Йоксекдаг обявиха в края на миналата седмица във в. „Хюриет”, че планират да посетят Атина и да се срещнат с премиера Алексис Ципрас за „обмяна на опит с братската партия, с която те изповядат едни и същи ценности и обещават солидарност и сътрудничество”.

Сериозна заявка, като се има предвид, че Селяхеттин Демирташ, който се състезаваше за президентските избори с Ердоган, получи на местните избори повече гласове от… Ердогановата партия. И още една любопитна подробност – същият доскоро трябваше да отхвърля обвинение, че е патерица на управляващата в момента Партия на справедливостта и развитието на министър-председателя Давутоглу.

Но това е в Европа и в част от ислямския свят, зад океана обаче мислят по друг начин и имат друг сценарий за Гърция и за ЕС.

За САЩ това, което стана и което прави новото гръцко правителство, е сгоден случай за пореден път да охладят нарастващите амбиции на някои политически лидери от ЕС да еманципират съюза от своя създател. Барак Обама даде интервю за Си Ен Ен (рупора на Белия дом), но знаеше, че в цяла Европа ще научат за позициите му, а тези от Брюксел правилно ще разберат, че това не само е загриженост за Гърция, а и команда: „Това, което е вярно, е, че не можете да продължите да държите страните в рецесия. В един момент трябва да има стратегия за развитие, така че тези страни да могат да изплатят дълговете си. Мисля, че за да може Гърция да стане конкурентоспособна на световния пазар, ние трябва да започнем серия от промени. Много е трудно да се направят тези промени, ако стандартът на живот на гражданите е по-нисък с 25 %, на това не може да устои нито гръцкото общество, нито политическата система. Това, което показа американският опит, е, че най-добрият начин за намаляване на дефицита е да се възстанови фискалната стабилност и да расте и когато има икономика в състояние на свободно падане, трябва да имате и стратегия за развитие, а не просто да подлагате населението на лишения и неволи. Моята надежда е, че Гърция ще остане в Еврозоната. Мисля, че това ще изисква компромиси от всички страни, заяви Обама пред Си Ен Ен и продължи: – Не бих казал, че Гърция трябва да се преклони пред заповедите на Германия, необходими са взаимни компромиси”.

И сега стигаме до най-критичната фраза от интервюто на Барак Обама: „Мисля, че е налице признание от страна на Германия и другите страни, че е по-добре за Гърция да остане в Еврозоната, очевидно е, че извън нея пазарите ще станат нервни!”

На тези, които се занимават сериозно с политика, им е ясно, че това не е просто наблюдение или предположение на американския президент. На това ниво политици не дават интервюта, за да правят само констатации. Обикновено казват това, което искат да направят. Обратното май важи за българския премиер, който сутрин говори едно, вечер друго, а на следващия ден прави нещо, което само задълбочава проблемите… Не мина незабелязано и обстоятелството, че Обама споменава в своето интервю по име само Германия! И тази малка като че ли случайно изпусната фразичка – “пазарите сигурно ще станат нервни”, ако Германия твърдо поддържа линията за изваждане на Гърция от Еврозоната, също е много знакова.

Тази реплика подозрително много прилича на заплаха, че ако германците извадят Гърция от еврото, финансовите кръгове в САЩ ще станат “нервни”, нещо, което не е в полза и за Еврозоната. За Брюксел това буквално прозвуча така: внимание, бъдещето на ЕС и ЕЗ се определя не от Брюксел, Берлин или Атина, а от Вашингтон! И за да стане ясно, че това е точно така, Обама покани неофициалния лидер на ЕС- германския канцлер Ангела Меркел, на „официално” посещение в Белия дом, където щели да се разискват проблемите в ЕС и тези с Гърция. Меркел, разбира се, прие „поканата”, а председателят на Еврокомисията Жан Клод Юнкер реагира бързо и „правилно” и декларира: „На разположение сме на новото гръцко правителство и ще го подпомогнем в намирането на общо съгласие”.

На свой ред, Ципрас, като отговорен държавник, също реши да използва сгодния случай, за да защити националния интерес на страната си. На 4 февруари, докато нашият премиер ни занимаваше с тока, водата и тежкото положение на гърците, Алексис Ципрас спешно отлетя за Брюксел с готов план за защита на националния интерес. Там той представи своя план и в прав текст заяви на Юнкер: „Правителството на Гърция би желало вече да не се говори нито за Тройката, нито за продължение на предишната програма”.

В основата на гръцкото предложение, представено от Ципрас, е проект за споразумение с ЕК, който ще осигури преходен период, даващ възможност гръцката икономика и общество да си поемат дъх. Целта на това споразумение е отпускане на кредит от време, фиксирано в един четиригодишен план за периода 2015-2018 г., през който да се преодолее тежкото наследство от предишните правителства.

Това споразумение, според източник от правителствените среди, включва: радикален национален план за реформи в областите, които са от ключово значение, каквото е борба с корупцията и обвързаните с нея кръгове, справяне с укриването на данъци и повишаване на ефективността на публичната администрация; фискален баланс, с което обаче се отхвърля чудовищно първичен излишък от 4.5 % от БВП, което прави гръцката икономика заложник на кризата; разхлабване на примката на дълга, който доведе до рецесия и смачкване на гръцкото общество. В същото време, предоставяне гаранции, че гръцкото правителство ще спазва правилата на ЕС, но без досегашната скала за строги икономии.

От своя страна, Жан Клод Юнкер разгледа плана на Ципрас и призна, че все още съществуват различни подходи към решаване на проблемите, но счита за обосновано искането на Ципрас за период без ултиматуми. С това стана ясно, че „различните подходи” ще се уеднаквяват след завършването на задокеанската визита на Ангела Меркел на 10 февруари, т.е. след инструктажа от Вашингтон.

Освен всичко гръцкият премиер има още поне три силни коза, които правят американската съпричастност към проблемите на Гърция реална. В САЩ се намира най-силната гръцка чуждестранна общност, наброяваща близо два милиона гръко-американци. Една не малка част от тях са на ръководни позиции в управлението на САЩ с огромни възможности за лобиране в полза на своята родина – факт, който нашите доморасли и безпросветни политици не могат да разберат. Още нещо много важно – гръко-американската идентичност не е претопена от смесването на народите и запазва жизнеността си и при сегашното трето поколение. Крепи се върху източноправославната религия, семейството и гръцко-американските дружества от типа АНЕРА (Американско-гръцко дружество за образование и прогрес).

Вероятността Гърция да търси помощ от Русия, с която по думите на Ципрас „имаме традиция в общите борби на нашите народи, обща религия, общи политически и културни корени”, ако непреклонността на ЕК и ЕС по отношение на гръцките искания стане непреодолима, също е силна карта.

Никак не е случайно изявлението на гръцкия премиер Алексис Ципрас по време на посещението му в Кипър на 2 февруари, че „новото гръцко правителство не разглежда понастоящем (което не изключва възможността в бъдеще. – Бел. авт.) необходимостта да се обърне за помощ към Русия за решаване на своите финансови проблеми”. Важното е, че Русия е готова да откликне на гръцките искания и американците много добре знаят това.

Силен коз, който Ципрас може да използва, е и геостратегическото положение на Гърция. От една публикация в гръцкия в. „Вима” от юли 2014 г. става ясно, че САЩ са поискали от Атина нова база за безпилотни въздухоплавателни машини, известни още като дронове, на гръцка територия – на остров Крит. Тези искания са в рамките на американската стратегия за противостоене на (инспирирания от самите тях) ислямистки терор и на заплахите от засилване на руското и китайското икономическо и военно присъствие в нестабилното Югоизточно Средиземноморие и също могат да станат разменна монета.

В заключение нещо, което Ципрас може и да не подозира. САЩ имат интерес от раздорите в ЕС и затова го поддържат. Те обаче не искат да разрушат ЕС, а да го дисциплинират. Тук се спазва един принцип – ЕС да е икономически по-слаб и зависим от тях. ЕС, който е тяхно създание, днес е жизнено важен за защита на глобалните им интереси в Европа като оръжие срещу нарастващата икономическа и военна мощ на Русия.

Дали Ципрас ще успее да се възползва от сгодния случай, скоро ще разберем, важното е, че той не спира да опитва. Ако наистина успее, което е много вероятно, това ще бъде сериозна плесница в лицето на нашите „йесмени”, които твърдят, че България не може да използва сгодния случай да защити националния си интерес, когато е в центъра на геополитическата схватка между големите играчи.

Може би именно по тези причини от Балканската и Междусъюзническа война насам българската история е съпътствана само от национални катастрофи и неудачи. Не е ли време да спрем тази трагична поредица?!

 

 

Автор: Мирослав ШОМОВ

със съкращения

Източник: в. „Нова зора“

Posted on 11.02.2015, in Анализи, Балканите and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: