Македония: парадоксите на балканската политика на ЕС


Македония: парадоксите на балканската политика на ЕСПроцесите на евроинтеграция се оказаха най-сложни за държавите от западната част на Балканите, повечето от които възникнаха върху руините на някогашната Югославия. Развитието на събитията там демонстрира, че западнобалканските страни разполагат с твърде различни възможности и ресурси и, съответно, европейската им интеграция е възможна само в индивидуален порядък, в зависимост от готовността на всяка от тях да покрие изискванията, свързани с този процес [Языкова, 2012: 337-353]. Освен това, силен сдържащ фактор на интеграционните процеси в региона на Западните Балкани продължава да бъде т.нар. „македонски въпрос“.
От своя страна, за решаването на тази задача и развитието на сътрудничеството между държавите от региона, Европейският съюз стартира реализацията на регионална програма за взаимопомощ, известна като „Пакт за стабилност на Югоизточна Европа“, на чиято основа по-късно беше разработена „Програма за стабилизация и асоциация“, предвиждаща оказването на реална финансова помощ от 4,65 млрд. евро на пет страни от района.
На практика обаче, сътрудничеството между тях се затруднява от оказалите се в задънена улица отношения между Гърция и Бившата югославска република Македония (БЮРМ) . Парадоксален в случая е фактът, че независимо от наличието на тесни контакти в икономическата, инвестиционната, образователната и културната сфери, както и в областта на регионалните отношения, Гърция всячески препятства развитието на международните връзки на Македония, блокирайки конституционното и название „Република Македония“. В същото време, както вече посочих, възникналият в резултат от Балканските войни през 1912-1913 т.нар. „македонски въпрос“, след разпадането на Югославия се оказва основното препятствие пред развитието на отношенията на БЮРМ както с Европейския съюз, така и с НАТО.

Какво представлява „македонският въпрос“

След започналото разпадане на Югославия, на 17 септември 1991 парламентът на Македония, въз основа на резултатите от референдума, проведен на 8 септември, прие Декларация за суверенитета и независимостта на страната.
Гърция моментално реагира с протестна декларация, във връзка със съдържащата се в конституцията формулировка на новото име на държавата – Република Македония, което, според Атина би могло впоследствие да послужи като основание за териториални претенции от страна на Скопие. Освен това гърците акцентираха върху факта, че наричайки се „Македония“ новата държава си присвоява тяхната история, която е тясно свързана изключително с историята на елинизма . Протест от страна на Гърция породи и решението на Скопие да използва като държавна символика т.нар. „Звезда от Вергина“ – символ на царството на Филип Македонски и неговото знаме.
Не по-малко болезнен за гърците проблемен аспект се оказа и дилемата, свързана с названието на гражданството и езика  на републиката. Масло в огъня добави и позицията на съседна България, която първа призна Македония с конституционното и име и обяви македонския език за самостоятелен славянски език, а не за диалект на българския, както категорично се твърдеше българска страна преди това [Калинова, 2010: 726-744].
Освен това гръцкото правителство и досега не е признало официално съществуването в самата Гърция (предимно на територията на Егейска Македония) на етническо славянско малцинство , чиято численост по различни данни достига около 200 хиляди души [Denying Ethnic Identity, 1994: 13; Greek Helsinki Monitor, 1999: §5; Гиза, 2001], продължавайки публично да определя принадлежащите към него като „славомакедонци“ или „славянскоговорещи“ . Впрочем, по последни данни от преброяванията в Гърция, от цялото население на страната (10,8 млн. души) официално са регистрирани само 747 македонци, граждани на БЮРМ [Στατιστική επετηρίδα της Ελλάδος, 2011: 60].
В същото време, въпреки протестите на Гърция, през 1993 Република Македония успя да пробие международната изолация, след като изпълни всички условия на международната общност по отношение на нововъзникналите държави от бивша Югославия. На 8 април 1993 тя стана 181-ия член на ООН под временно даденото и име „Бивша югославска република Македония“ (БЮРМ) [Резолюция на ООН №817: §2], след което беше призната от редица държави : Русия призна Македония още през 1992 , а през 1993 това сториха шест водещи европейски страни  и през 1994 – САЩ.
Ответната реакция на Атина на пробива на международната блокада стана решението на гръцкото правителство  да затвори Солунското пристанище за корабите на Македония и да прекрати доставките през него на всички стоки за северната съседка, с изключение на храни, лекарства и гориво за болниците. Освен това, за неопределен срок беше преустановена работата на гръцкото консулство в Скопие. Тези действия имаха изключително сериозни последици за Македония, тъй като тя няма собствен излаз на море и почти цялото и снабдяване, както и търговията с другите държави, минават през Солун.
Едва след две години, през септември 1995, в Ню Йорк беше подписано временно двустранно споразумение между Гърция и Македония [Interim Accord, 1995]. Според този документ, Македония пое ангажимента в течение на 30 дни да промени знамето на страната и да анулира онези членове на конституцията, които Атина интерпретира като териториални претенции към северната и провинция „Македония“, както и стана. От своя страна, Гърция отмени в рамките на този срок ембаргото и призна суверенитета и териториалната цялост на БЮРМ.
Въпреки постигнатите компромиси, остана нерешен въпросът за официалното име на държавата: и досега във всички международни документи Македония продължава да фигурира като „Бивша югославска република Македония“ .
И днес двете страни декларират твърдото си намерение да постигнат взаимноприемливо решение по пътя на преговорите. Позициите им обаче продължават да се твърде раздалечени: така Скопие декларира, че при никакви обстоятелства няма да промени конституционното име на страната, докато Атина отказва да признае северната си съседка в различните международни организации с конституционното и име. За Македония, по-бързото разрешаване на двустранните противоречия с Гърция е от първостепенно значение в контекста на разширяването на ЕС и НАТО в Западните Балкани. По същия начин по-нататъшният прогрес на ЕС по това направление пряко зависи от благополучното приключване на проточилото се гръцко-македонско политическо противопоставяне.

Дългият път към ЕС и НАТО

Както е известно, интеграцията на Македония в структурите на Европейския съюз стартира още през 1996, когато Скопие получи финансиране от фондовете на европейската програма Phare. През юни 2000 Македония получи статут на потенциален кандидат за член на ЕС [Santa Maria de Feira European Council, 2000: § 16], а в резултат от покриването на копенхагенските политически критерии и успешното изпълнение на съответните изисквания в хода на процеса за стабилизация и асоциация [Göteborg European Council, 2001: §65 – 70, AnnexII; Stabilization and Association Agreement]. През 2004 Европейският съвет окончателно потвърди решението за предоставяне на Македония официален статут на кандидат за членство в ЕС [Brussels European Council, 2005: § X]. Освен това, на територията на Македония се реализират няколко програми на ЕС в сферата на конкурентоспособността и иновациите, бизнес-консултирането, енергетиката и т.н. [Ετησία έκθεση, 2013: 63 – 65]. В същото време обаче, постигатият от Скопие до 2012-2013 и потвърден от ЕС прогрес [The Former Yugoslav Republic of Macedonia. 2012 Progress Report; The Former Yugoslav Republic of Macedonia: Im- plementation of Reform] се оказа по-скоро своеобразен краен пункт по пътя на Македония към ЕС, тъй като продължава да съществува най-важното и засега непреодолимо препятствие в лицето на неразрешения „македонски въпрос“.
Що се отнася до по-нататъшното разширяване на Северноатлантическия алианс, очертава се следната ситуация: като пълноправен член на НАТО от 1952, Гърция пречи на присъединяването на Македония, открито обвързвайки въпроса за членството и с разрешаване на спора за нейното име. Така, през септември 2007 гръцкият премиер Костас Караманлис взе решение, че ако не бъде постигнат двустранен компромис по „македонския въпрос“, Атина ще наложи вето върху поканата за присъединяване на Скопие към Северноатлантическия алианс на предстоящата среща на върха на НАТО в Букурещ през април 2008, като получи общонационална подкрепа, включително от тогавашния външен министър на Гърция Дора Бакояни, смятана за част от проамериканския лагер в ръководството на страната.
В контекста на евентуалното разширяване на НАТО за сметка на Македония, Гърция се безпокоеше и от неизбежното при подобно развитие възникване на т.нар. „албански пояс“ в региона, тъй като освен 2,8 млн. албанци, които живеят в самата Албания [Albania Population and Housing Census 2011, 2011: 7], албанското малцинство формира най-голямата мигрантска група както в Македония (509 хиляди от всички 2,1 млн. жители, т.е. 18,2%) [Statistical Year Book of the Republic of Macedonia, 2013: 58], така и в Гърция (481 хиляди от всички 10,8 млн. жители, т.е. 4,5% от цялото население и 52,7% от всички мигранти [Ανακοίνωση δημογραφικών και κοινωνικών χαρακτηριστικ ών, 2013: 6-7].
При така очерталите се обстоятелства Гърция си даваше сметка, че взетото от нея решение е в разрез с интересите на САЩ, които тогава залагаха на едновременното приемане в НАТО на „балканската тройка“ – Албания, Македония и Хърватска. Но въпреки оказвания и натиск, Гърция, с цената на огромни усилия, успя да блокира на срещата в Букурещ поканата за присъединяване на Македония към алианса , прокарвайки в заключителния документ формулировката, че влизането на Македония в НАТО може да стане само след окончателното решаване на въпроса за името на държавата [NATO Bucharest Summit Declaration, 2008: § 20] (12). В крайна сметка, след шестото разширяване на НАТО за сметка на Албания и Хърватска, САЩ бяха принудени да подпишат отделно двустранно споразумение с Македония.

Сътрудничеството в сферата на „меката сила“

Тук е мястото да отбележим, че въпреки съществуващото между Гърция и Македония остро политическо противопоставяне, двустранните им отношения в сферата на икономиката, инвестициите, регионалното сътрудничество, туризма и културата се развиват положително. Гърция е сред основните икономически партньори и инвеститори в Македония. Така, сумарният показател за македонския износ в Гърция през периода 1990-2012 достигна 3,6 млрд. долара (или 8,3%) от целия обем от 43,4 млрд. долара, а вносът през същия период беше 5,8 млрд. (8,7%) от общо 66,5 млрд. долара . По данни на Евростат, освен взаимния обмен на различни селскостопански продукти, Гърция изнася в Македония най-вече продукти на нефтопреработвателната промишленост, а внася дървен материал, памук и изделия от стъкло, желязо и цинк.
Що се отнася до преките чуждестранни инвестиции в македонската икономика, Гърция редовно е сред петте европейски „лидери“ (освен нея тук са Австрия,Унгария, Холандия и Словения): между 2003 и 2012 Гърция е инвестирала 126 млн. евро, при общ обем на чуждестранните инвестиции в Македония от 2,9 млрд. евро [Ετησία έκθεση, 2013: 45].
Освен това, по данни от 2012, в Македония работят над 200 големи и средни гръцки предприятия, в които са заети около 20 хиляди души (десетте най-големи сред тях имат общ годишен оборот от 800 млн. евро). Гръцките фирми присъстват в банковата сфера, енергетиката, текстилната и преработвателната индустрия, селското стопанство, логистиката и т.н. в такива македонски градове като Скопие, Дойран, Прилеп и др. [Ετησία έκθεση, 2013: 46].
Гърция и Македония са привлекателни една за друга и по отношение на туризма. Така, през 2012 Македония е била посетена от 1,3 млн. гърци – третата най-многочислена група след германските и британските туристи (2,1 млн. и 1,9 млн., съответно) [Ελληνικός τουρισμός, 2013: 5]. На свой ред, македонците са на първо място сред чужденците, посещаващи Гърция – само през ноември 2013 броят на македонските туристи в страната е бил 473,8 хиляди души [Υψηλάντη, 2013].
Освен наличието на тесни двустранни икономически връзки, двете страни участват съвместно в няколко регионални инициативи и програми. Така, в рамките на Гръцкия план за икономическо възстановяване на Балканите от 1999, Гърция отпусна за развитието на Македония 74,84 млн. евро. В сферата на големите проекти, средства по този план бяха отделени за изграждането на пътния участък Демир Капия – Гевгелия с обща дължина 27,75 км, който е част от Паневропейски транспортен коридор Х (50 млн. от всички инвестирани в строителството 152 млн. евро), както и за проекта в сферата на комуникациите SEELight (1,6 млн. от общо 2 млн. евро). Освен това по гръцкия план бяха отпуснати 3,2 млн. евро за реализацията на 14 средни и малки проекти в Скопие, Битоля и Тетово [Hellenic Plan for the Economic Reconstruction of the Balkans, 1999].
От 1994 насам Гърция и Македония участват съвместно в рамките на международната програма на ЕС INTERREG, целяща общото развитие на граничните области между съседните държави – участници в програмата. В частност, между 2007 и 2013 действаше програмата INTERREG IV C, която обхващаше територията на пет гръцки номи (14) и два македонски статистически региона (15). Общият бюджет на програмата беше 31,5 млн. евро, половината от които бяха отпуснати от Гърция. Тези средства бяха разпределени между три основни направления: погранично икономическо развитие, подобряване на околната среда и развитие на културната сфера, както и техническо обслужване на проектите  [European Territorial Cooperation Programme: 8]. Общо през този период са реализирани около 20 различни гръцко-македонски проекти [Projects list]. Естествено продължение на тази програма е касаещата периода 2014-2020 програма INTERREG EUROPE [INTERREG EUROPE, 2014], предполагаща по-нататъшното тясно сътрудничество между граничните гръцки и македонски области.
Гърция и Македония работят сравнително добре и в рамките на европейската транснационална „Програма за Югоизточна Европа“, която действа от 2007. От 90-те включени в програмата проекти, гръцките и македонски участници си сътрудничат в 21, като седем са в сферата на екологията, 7 – на достъпността, 5 – на иновациите и 2 – на устойчивия растеж [Approved projects].
Заедно с другите държави от Западните Балкани, Гърция и Македония активно си взаимодействат и за реализацията на програмата на ЕС „Съвет за регионално сътрудничество“, стартирала през 2008 с цел по-нататъшното укрепване на икономическите връзки между балканските държави, и влизат в състава на шестте различни групи по въпросите за развитието на социално-икономическата сфера, реализацията на регионални инфраструктурни и енергийни проекти, правната област и колективната сигурност [Regional Cooperation Council, 2013: 55–72].
Освен съвместната работа в рамките на различни регионални програми на ЕС и неговите институции, между Гърция и Македония съществуват множество двустранни споразумения в най-разнообразни сфери на сътрудничеството [Ετησία έκθεση, 2013: 67–69].

Заключение

И така, днес Гърция и Македония не само са най-близки съседи, но и преки регионални партньори в търговско-икономическата, финансовата, научно-образователната, туристическата и културната сфери. В контекста на тясното взаимно сътрудничество, политическото противопоставяне на държавно, национално и дори на битово равнище, което вече над двайсет години продължава открито да сблъсква Атина и Скопие, несъмнено е препятствие пред развитието на международните връзки на Македония. В близка перспектива обаче, не е реално да очакваме разрешаването на „македонския въпрос“ чрез постигането на взаимноприемлив консенсус между страните, тъй като е очевидно, че Гърция едва ли ще отстъпи, поради мощните обществени настроения, а големите външни играчи не са достатъчно заинтересовани или пък не разполагат в момента с непосредствени лостове за въздействия както върху Гърция, така и върху Македония. Освен това ЕС не планира да се разширява през следващите години в каквато и да било посока, а НАТО днес не е чак толкова заинтересована от Македония, както навремето от Албания и Хърватска, които имат стратегически по-изгодно положение заради излаза си на море. От което пък следва, че постигането на взаимно съгласие по „македонския въпрос“ между Атина и Скопие е въпрос на едно по-далечно бъдеще.

 

 

Написано от Д-р Ксения ВЛАСОВА*

* Ръководител на Центъра за Южна Европа и Източното Средиземноморие към Института за Европа на Руската академия на науките, анализатор на Contemporary Europe

Източник: сп. „Геополитика“

Реклами

Posted on 05.02.2015, in Анализи, Балканите and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: