Бунтовете на жените


Бунтовете на жените

Митинг пред военния комисариат в Краматорск. Събралите се жени са единодушни, че няма да допуснат близките им да воюват в Донбас. Кадър от любителско видео, 27 януари 2015 г.

През последните седмици противопоставянето в Украйна видимо се изостри. Както можеше да се очаква, никакви споразумения не могат да спрат престъпната власт в Киев да продължи съзнателното унищожаване на собствения си народ, на украинската промишленост, на Украйна като държава, в крайна сметка.

Опитите да бъде възстановен мирният процес в Минск или в Астана или под формата на „нормандска четворка” се провалят един след друг и така ще бъде, докато наследниците на западноукраинската хунта, която завзе насилствено властта в Киев с американска помощ и под американско ръководство през февруари миналата година, не осъзнаят, че поне част от Източна Украйна – дали като Донбас, дали като Новоросия, дали като някакъв съюз от народни републики, вече от няколко месеца е самостоятелно държавно образувание, което няма как да бъде принудено да се причисли отново към Украйна.

В околностите на Днепропетровск от началото на годината са изкопани предварително хиляди гробове за бъдещите убити в така наречената от Киев „антитерористична операция”, работата е платена от олигарха Игор Коломойски. Пак той е подарил още 1 милион гривни за съхраняване на телата на неразпознатите убити от наказателните отряди. Кадър от телевизионен репортаж, 22 януари 2015 г.

Властта в Киев вече обяви на 15 януари началото на поредната мобилизация, за да се попълни оредяващата украинска войска. Мобилизацията трябва да протече в три етапа. Първият етап вече започна, той ще продължи 90 дни, като трябва да бъдат призовани 50 хиляди наборници. Вторият етап ще започне през април за срок от 60 дни, а третият се очаква през юни, отново с продължителност от 60 дни.

Вече 10 дни след началото на мобилизацията като че са ясни основните резултати. Този път населението на Украйна възропта срещу мобилизацията значително по-бурно, отколкото през лятото на миналата година. На много места, като в българските села в Одеска област или в Буковина, на места даже в Ивано-Франковска област, представителите на военните комисариати бяха прогонени, без да могат да връчат повиквателните. Полският в. Polska Niepodległa разказа онзи ден как цели микробуси с млади мъже пресичат украинските граници във всички посоки. Един от пътниците свидетелства, че засега ще се установи в Крим, а решението за заминаването му е взето на семеен съвет, пари за пътуването заели от роднини. Любопитно е заключението на вестника, че не в Източна или в Южна Украйна са най-честите случаи на отклоняване от военна служба, а в люлката на миналогодишния февруарски преврат – в Западна Украйна. Точно в Ивано-Франковска област към 29 януари цели 57% от мъжете, привикани от военните, не са се явили пред медицинските комисии, а 37% вече са заминали за чужбина.

Масово се разказват потресаващи истории. Паспортът на Алексей, 20-годишен младеж от Николаевск, бил взет и накъсан направо в магазина, където го пратили да пазарува. Пак в магазините за хранителни стоки ловят младежите по домашни пантофи и направо ги товарят в коли за казармите.

На провала на мобилизацията Киев отговори твърдо. Предвижда се заминаването в чужбина да става само с документ от военния комисариат. Ще се създава и общоукраински регистър на отклонилите се от военна служба. В ход е на практика насилствена мобилизация, която ще доведе само до допълнително ускоряване на разпада на многонационалната Украйна.

Разбира се, всяка държава има право да се защитава както намери за добре, това не може да се отрече. Стига да е постигната поне някаква степен на обществена справедливост. И ако десетки хиляди млади мъже, често съвсем необучени впрочем, ще се изпращат на смърт, то е редно това да е валидно за всички. Нека видим къде са синовете на киевските началници сега:

– Алексей Порошенко (р. 1985 г.) е млад татко, да му е живо и здраво потомството, и сега не му е до воюване. В края на миналата година той се снима показно с военна униформа и заяви, че е воювал два месеца в Донбас. Нито едно доказателство за това не бе намерено, нито бе открито къде е воювал, нито бяха открити тези, с които е воювал.

– Кирил Турчинов (р. 1994 г.) сега е зает с писане на роман, също не му е до воюване.

– Александър Аваков (р. 1988 г.) помага за икономическото въздигане на Украйна, работи в шведска инвестиционна компания. А който усърдно работи, това се знае от всички, трябва и добре да си почине – миналото лято самият той бе напълнил социалните мрежи със свои снимки, правени в екзотични курорти по целия свят. Да не мислите, че младият Аваков не мисли за войната в Източна Украйна?! Нищо подобно, той обожава да се снима с всякакви оръжия, та да се види колко е готов да защити своята батькивщина.

След всичко това трябва да е станало ясно защо на митинги срещу мобилизацията по цяла Украйна излизат предимно жени – техните синове, съпрузи и братя трябва да плащат с живота си за безумията на киевската власт.

Жени на един от първите така наречени в историята ни „женски бунтове” в края на Първата световна война; с. Борован, Врачанско, 1916 г.

Често в историята именно жените се вдигат в антивоенни акции, та нали точно те трябва да носят цялата тежест по изхранването на децата, докато мъжете воюват по фронтовете.

В нашата история е особено мястото на женските бунтове от края на Първата световна война. За времето от 1916 г. до 1918 г. се наброяват 240 женски демонстрации и бунта по цяла България, в тях участват приблизително 70 хиляди жени.

Реквизициите на селскостопански инвентар, на храни и впрегатни животни за задоволяване на военновременните нужди в условията на всеобща мобилизация довеждат към 1916 г. до невъзможност за изхранване на селското население в България, затова и женските бунтове са най-масови именно в селата. При отсъствие на мъже в трудоспособна възраст се налага жените да впрягат себе си в ралата, за да може да се добие поне малко зърно, с което да се осигури прехраната. В градовете поради скъпотията и спекулата настава масов глад.

На 9 март 1916 г. в Бургас избухва стихийно един от първите бунтове срещу реквизициите и глада, издигат се антивоенни лозунги. През същата година се разразява масово недоволство и в селата. През 1917 г. най-масов е бунтът в Дупница. В края на Първата световна война женските бунтове стават повсеместни. Още през февруари 1918 г. се надигат жените в Долни Дъбник, в Самоков, в Асеновград, а през април – във врачанските села Търнак, Попица, Бутан, отново в Борован, Хърлец и още на много места в Североизточна България. През май е намалена хлебната дажба и това прави масови женските бунтове навсякъде в България. Най-продължителни са бунтовете в Пловдив (цели 3 дни), в работническия Сливен (също тридневен), в София и в Дупница. Срещу протестиращите жени са изпратени военни части, при потушаването им има убити.

 

 

Автор: Иван Петрински

Източник: http://glasove.com

Posted on 03.02.2015, in Анализи, Общество and tagged , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: