Форумът в Давос за негативното въздействие на геополитическите фактори върху развитието на икономиката


Форумът в Давос за негативното въздействие на геополитическите фактори върху развитието на икономикатаОт 21 до 24 януари 2015 в швейцарския град Давос се проведе 45-тото заседание на Световния икономически форум, пред чиито организатори стоеше нелеката задача да формулират адекватни мерки за възстановяване на силно ерозираното доверие между държавите от т.нар. „златен милиард“ и останалото население на планетата, както и между държавния и частния сектор в икономиката. Според основателя и несменяем председател на Форума Клаус Шваб, „никога досега това доверие не е било толкова ниско“. Мнозина анализатори посочват, че в момента то се срива и заради крайно негативното влияние на геополитическия контекст, на който в Давос беше отделено специално внимание. Очевидна е тясната връзка и взаимозависимост между политическите и икономическите отношения, особено в международен план. Събитията през миналата 2014 обаче нагледно демонстрираха, че в случаите, когато прекалено много неща започват да зависят от политическия контекст, това поражда множество препятствия пред нормалното функциониране на глобалните пазари. В тази връзка изглежда все по-очевидно, че докато геополитическите интереси на правителствата на отделните държави доминират при определянето на дневния ред на международния бизнес, доверието на частния сектор към държавата едва ли ще се възстанови, а глобалната икономика няма да може да постигне устойчив дългосрочен растеж.

Според мнозина участници на форума в Давос, Русия е сред най-очевидните примери за това как геополитическите фактори (откритата политическа атака на Запада, в лицето на САЩ и най-близките им съюзници, срещу Москва, намерила израз и в налагането на санкции срещу нея), в комбинация с негативната ситуация на суровинния пазар, могат да провокират кризисна ситуация в една страна. Както признава в тази връзка и Джордж Сорос: „взети поотделно икономическите санкции и спадът на цените на петрола не биха могли да доведат до финансова криза в Русия, но комбинацията от тях е в състояние да го направи“.

В същото време последният Световен икономически форум в Давос бе поредното свидетелство, че чуждестранните (включително западноевропейските и американските компании) са заинтересовани да продължат сътрудничеството си с Русия и санкциите не са определящ фактор, който да ги принуди да ограничат активността си на руския пазар. Те освен това изразяват готовност да помогнат на Москва да преодолее кризисните явления в руската икономика. Реална стъпка в тази посока ще стане създаването на Банка за развитие и обща валутна кошница на държавите от групата BRICS (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка). Показателно в това отношение е, че на 22 януари (т.е. в деня, когато в Давос се разискваше ситуацията в Русия), китайското правителство обяви намерението си да изгради високоскоростна железопътна линия между Пекин и Москва. Руското председателство в BRICS през 2015 е отлична възможност за Кремъл да съдейства за реализацията на този и други съвместни проекти на държавите от групата, откриващи нови икономически перспективи пред всички тях.

Показателно е също, че редица експерти, които участваха на форума в Давос се обявиха против санкциите, наложени от ЕС на Русия, както и против реципрочните руски санкции. Според тях, те са неефективен инструмент, тъй като се отразяват негативно върху състоянието на икономиката и жизнения стандарт на обикновените хора. Така президентът на групата Horasis (независим think-tank център със седалище в Цюрих) Франк-Юрген Рихтер отбеляза, че санкциите съвсем не засягат най-силно тези, срещу които всъщност са насочени: „Не бива да се отказваме от инвестиционната си активност, защото Русия се нуждае от Запада и, което е още по-важно, Западът се нуждае от Русия“.

На свой ред, генералният директор на Агенцията за съдействие на икономическото развитие Greater Geneva Berne area Филип Моние смята, че разногласията между Запада и Русия могат да бъдат преодолени само по пътя на диалога, а не на санкциите: „Ние в Швейцария сме широко отворени за диалог, тъй като сме неутрална държава и действително се опитваме да сме полезни на всеки. Струва ми се, че въпреки трудните условия, диалогът не просто е възможен но и задължителен“.

Професор Ендрю Ликърман от Лондонското училище по икономика и политически науки пък подчертава, че макар за Русия да са настъпили трудни времена, дългосрочните инвестиции в нейната икономика няма да бъдат загубени: „Разбира се, в краткосрочен план, санкциите ще породят определени проблеми както и усещане за нестабилност, особено във връзка със спада на цените на петрола, но смятам, че сериозните инвеститори няма да обърнат гръб на Русия, защото тя е ключов играч на световната сцена и никой не може да си позволи да бяга от нея“.

Санкциите със сигурност са сериозен проблем, не само за Русия, но и за онези, които разчитат на руските пазари, сред които е и България. Както е известно, в доклада на Международния валутен фонд, публикуван през лятото на 2014 и посветен на вторичните ефекти за световната икономика от първата вълна на санкциите, се посочва, че България, Черна гора и Кипър ще бъдат най-засегнати от новите санкции срещу Русия. В него се акцентира върху факта, че трите държави са посещавани от най-много руски туристи, които са значителен фактор за икономиката им. С поевтиняването на рублата и поради нестабилната икономическа ситуация обаче, руснаците вече пътуват много по-малко в чужбина. Капиталовите инвестиции от Русия надвишават 5% от БВП на България, Беларус, Молдова и Черна гора. От Русия зависят и финансови центрове като Кипър и Люксембург. Заради провокирания от ЕС отказ на Русия от изграждането на газопровода „Южен поток“ пък, без инвестиции остават страните, през които трябваше да преминава тръбата, т.е. отново България, а също Унгария и Сърбия.

В излъчено на 30 януари 2015  интервю за телевизия Bulgaria on Air зам. председателят на Българо-руската търговска палата и на Българската асоциация за спедиция, транспорт и логистика Георги Минчев също подчертава, че европейският и руският бизнес понасят големи загуби заради санкциите срещу Русия. Според него, през миналата 2014 обемът на търговията между ЕС и Руската Федерация и бил със 100 млрд. долара по-малък от очаквания. Минчев твърди, че „Колкото по-бързо се седне на масата на преговорите и се намери политическо решение за възникналата политическа криза, толкова по-добре за всички. Когато беше взето политическо решение за санкции и то под много сериозен натиск и не само вътре в ЕС, но и от страна на САЩ, организациите на бизнеса заявиха, че ще спазват политическото решение, но настояват за адекватни мерки за компенсации за загубите, които понасят фирмите. За съжаление, реалностите на икономиката са по-силни от политическите интереси и от желанието да се постигнат тези политически цели със сила“.  Според него, „щетите за българския бизнес са огромни, като най-пострадали са туризмът, продажбите на недвижима собственост на чужденци, селското стопанство и машиностроенето. Съотношението при нас на преки и косвени загуби е 50 на 50“.

 

Написано от Стоян ХАЙТОВ

Източник: http://www.geopolitica.eu

Posted on 02.02.2015, in Анализи, Икономика and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. 1 коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: