Как „Южен поток“ стана „Турски поток“ и може ли Европа да живее без руския газ


Как "Южен поток" стана "Турски поток" и може ли Европа да живее без руския газНаказанието е много болезнено. Преди години предупреждавахме, че ще получим… газоболие.

Прекратяването на проекта „Южен поток“ стана заради България, по-точно заради глупостта и алчността на управляващата мафия. Но ще плащаме всички, защото в близко време ще останем не само без приходи от газовия транзит, без високотехнологични съоръжения и атомни централи, но и без газ и нефт. Е, кой ще остане да живее в тази държава.

Всъщност „Южен поток“ не беше отменен. Беше променен неговият маршрут. От газовия пазар на Европа, Русия няма да бъде изтласкана още дълго време, тъй като алтернативата с шистовия газ от САЩ е балон, а газът по TANAP или ТАР е проблемен, както и газът от Израел.

Газопроводът „Южен поток“ пресъхна преди да се роди. По този начин България беше изтрита може би завинаги от съвременната енергийна карта на Европа с всички последици за икономиката, населението и самото съществуване на страната.

1. Какво се случи на 1 декември 2014 г.

На 1 декември 2014 г. по време на визитата си в Турция президентът Владимир Путин съобщи, че Русия се отказва от строителството на „Южен поток“, предвиждан за доставка на 63 милиарда кубометра до Европа през Черно море и България. Решението беше изненадващо, но закономерно. На 17 април 2014 г. Европарламентът призова „Южен поток“ да не бъде изграждан. Еврокомисията настоя двустранните споразумения на страните от ЕС с Русия да бъдат преразгледани. На 2 юни 2014 г. Еврокомисията откри наказателна процедура срещу България заради опасенията, че при избора на изпълнителите на „Южен поток“ в България ще са спазени изискванията на ЕС от Третия енергиен пакет.

Изпълнителят на отсечката в България, заедно с пет български подизпълнителя, трябваше да бъде фирмата „Стройтрансгаз“ на Генадий Тимченко, но заради войната в Украйна тази фирма, която по произход е дъщерна на „Газпром“, беше включена в списъка на компаниите, които според САЩ подлежат на санкции.

Последва давление на гостуващи в София американски сенатори и бившият премиер Орешарски съобщи, че България спира работа по „Южен поток“.

Особено деструктивна роля играеше Б. Борисов, който от САЩ съобщи, че, като стане отново премиер, ще прекрати изпълнението на строежа на българска територия въпреки договора, подписан от него през 2012 г.

Заради това Путин директно визираше Борисов, като основна причина за спирането на „Южен поток“, и България, която не действа като независима държава.

2. Какво беше решено.

В Истанбул Путин съобщи, че вместо „Южен поток“ ще бъде изграден нов газопровод, наречен „Турски поток“, който ще премине през Черно море и Турция и ще стигне до границата с Гърция. Мощността на тръбата ще бъде същата – 63 милиарда кубометра годишно, от които 14 милиарда да отиват за Турция, която ще стане най-голям клиент на Газпром в района, и втори – след Германия, в Европа.

Новият проект ще включва газоразпределителен възел на турско-гръцката граница за клиентите в Южна Европа. Доставките на руски газ за Турция бяха увеличени с 3 милиарда кубометра по „Син поток“, по който през 2013 г. Турция получи 13,7 милиарда кубометра. От 1 януари 2014 г. турските клиенти ще получат ценова отстъпка от 6 процента.

Новият маршрут ще върви паралелно на „Син поток“, като разпределителният хъб ще замени сегашните използвани при транзита през Украйна. От този център към Европа европейците ще трябва самостоятелно да изграждат нови газопроводи – вертикални, хоризонтални и т.н.

„Газпром“ ще прекрати напълно транзита на газ през Украйна и най-вероятно през Румъния и България, като тяхната роля на транзитьори ще бъде сведена до пълна нула. Това е промяна в досегашната стратегия на „Газпром“ – страните от ЕС ще бъдат принудени сами да строят газопроводите на своята територия, които са най-скъпата компонента от инвестицията. По-просто казано „Газпром“ се отказва от доставката на стоката до дома на крайния клиент и отваря магазин на границата на ЕС – който иска да купува и да си го носи където и с каквото иска. „Газпром“ не губи нищо, тъй като компресорната станция за „Южен поток“ в която бяха инвестирани 4 милиарда евро, ще бъде използвана за новия газопровод, както и тръбите.

3. Кой печели от новия газопровод.

Турция. Основният печеливш е Турция, която става най-крупният енергиен транзитен и разпределителен възел на стиковката Европа-Азия /роля, която можеше да изпълнява България/. Образно, „Газпром“ даде на Турция газовия кран към Европа и Анкара със сигурност ще се възползва от това в нейния продължаващ над 30 години безрезултатен диалог с ЕС.

Турция става ексклузивен и стратегически партньор на Русия в Европа за сметка на Германия, т.е. Русия ще преговаря с Европа с турски акцент. Но смисълът няма да се измени. Икономическите интереси на Русия няма да пострадат, въпреки че Турция също е сложен партньор особено в енергетиката.

Русия. Печели в няколко направления. Най-накрая се „отърва“ от спорния от началото в икономически и геополитически план „Южен поток“. Смяната на направлението ще даде възможност на Газпром да промени изцяло своята европейска стратегия и да се насочи към Китай и Изтока, където ще са необходими обеми газ, които досега вървяха за Европа през Украйна. Клиенти ще има – Китай, Турция и Индия са несравними със стагниращия газов пазар на Европа.

Едновременно Русия повече няма да се занимава с държави – неудачници, с които е пълен ЕС. Русия ще продължи да продава на Европа същите обеми, които би продавала и по „Южен поток“. Но Русия получава нов партньор в газовия бизнес – Турция, който е динамично развиващ се пазар и през 2014 г. излезе от 3-то на 2-ро място по обемите на руски газ.

С новия турски маршрут Русия ще може да се откаже от транзита през Украйна до 2020 г.

САЩ. Американците ще си отдъхнат. „Южният поток“ го няма. Европа неизбежно ще губи руския газ и ще премине в енергийна зависимост от Вашингтон. Ако се стигне до американски доставки на втечнен шистов газ, той ще бъде двойно по-скъп от руския. Това ще е удар срещу европейската промишленост и европейците. Същото ще се отнася и за алтернативния маршрут Южен енергиен коридор /TANAP, TAP/, по който газът от Азербайджан /ако не се включи Иран/ ще е по-скъп от турския маршрут, защото ще идва от по-далеч и през повече транзитьори.

4. Кой загуби и ще губи.

Украйна. Най-големият губещ ще е Украйна, която вероятно още преди 2020 г. ще се превърне в несъстояла се държава. Веднага след като газът престане да минава по украинските тръби тя ще се превърне в пустиня. Украинците се подлъгаха по американо-европейско-израелските химери. Когато „Турски поток“ стане реалност Украйна ще загуби своето намаляващо транзитно значение и ще се превърне в отвратително шоу на нацистки уроди. Ще бъде нулирана и значението на украинската газопреносна система. Заради пълното си износване тя ще стане купчина старо желязо без никаква инвеститорска стойност.

Сърбия, Австрия, Италия, Хърватия, Унгария, Румъния, Словения. Участващи в „Южен поток“ ще загубят инвестирани в него сериозни средства и бъдеща енергийна независимост от САЩ. Отмъщението им ще бъде насочено не само срещу Б. Борисов, но и срещу България, която ще продължи да бъде изолирана на Балканите и в Европа като марионетка на Вашингтон. Всички тези държави щяха да получават първокласни доставки, да създават работни места и т.н. Сега ще плащат на КПП-то на „Турски поток“ за своите газови нужди, неизвестно по какви цени и откъде.

Гърция. Отново е изоставена и наказана от ЕС в нейния конфликт с Турция заради Кипър. Новата енергийна зависимост от Турция става проблем за националната сигурност на Гърция на фона на огромната икономическа и социална криза. Гърците имат да си „връщат“ на Б. Борисов и за провала на нефтопровода Бургас – Александруполис.

Азербайджан и Израел. Въпреки декларациите на Анкара, че „Турски поток“ няма да повлияе на Трансанадолския газопровод – TANAP /с газ от Азербайджан/, и на Ийст-Мед /Източно-Средиземноморския/ с газ от шелфа на Израел – това едва ли ще се случи.

В Южния газов коридор /в който преди това влизаше проектът „Набукко“/ сега влиза проектът за Южно-Кавказкия газопровод /Баку – Тбилиси – Ерзурум/ с азербайджански газ, неговото продължение по Трансанадолския и Трансадриатическия газопроводи – TANAP и TAP, като ТАР се явява последно звено в тази верига, през Гърция и Албания, Адриатическо море, Италия и Западна Европа.

Но по тези тръби ще тръгне неизвестно колко газ не по-рано от 2022–2024 г. Освен това тези проекти се обсъждат в различни варианти отдавна, но нито един не е във вида на съгласуван проект – много страни, нестабилни райони, морета, планини, зони на военни действия. Може и да бъдат реализирани, но газът ще бъде винаги по-скъп и по-малко от руския по „Турски поток“.

България. Оставихме България накрая по разбираеми причини. Защото, ако има основен губещ наред с Украйна, това е България, която изпада въобще от енергийната политика на Европа. От спирането на „Южен поток“ сумарно губим около 5 милиарда евро, а заедно със загубите от Белене и Бургас – Александруполис – около 20 милиарда.

И всичко това е „заслуга“ на лицето Б. Борисов.

След спирането и на транзита от Русия през Украйна към Турция на 18 милиарда кубометра ще губим такси и приходи. Губим около 6000 работни места, инфраструктура, въвеждане на съвременни газотранспортни технологии, сигурни газови доставки. Появява се реална опасност България да остане въобще без газ след 2020 г. при липсата на регионални връзки с Гърция и Сърбия.

В глобален план енергийната война навлезе в заключителна фаза именно в Българя.

Следва друг основен въпрос – дали руският газ има алтернатива.

Неслучайно, след като беше съобщено за прекратяването на „Южен поток“ към Турция се втурнаха различни чиновници от ЕС, за да разберат какво става и дали е истина. Става и е истина!

Заради това в Брюксел започнаха да подчертават значението на така наречения Южен газов коридор, който обаче може да се окаже несъстоятелен, както „Набукко“.

Що се отнася до България, този коридор я заобикаля както и „Турски поток“. Освен това той не е единен проект, а първият негов участък е Трансанадолският газопровод – TANAP, който трябва да транспортира газ от Азербайджан по маршрута Баку – Тбилиси – Ерзурум.

Вторият участък е Трансадриатическият газопровод – ТАР, който през Балканите трябва да стигне до Виена. Към него на Изток би трябвало да се включи Туркменистан по дъното на Каспийско море, тъй като азербайджанският залеж „Шах Дениз – 2“ не може да осигури нужните обеми газ. Но даже с Туркменистан Южният коридор не може да покрива само 10-15 процента от нуждите на ЕС от газ.

Брюксел започна опасна газова игра срещу Русия с препятствията, издигани от така нареченият „трети енергиен пакет“, насочен срещу доставките на „Газпром“ за ЕС. Някои чиновници в Брюксел не се съобразяват не само с интересите на страните – членки от Източна и Централна Европа, но заради своите политически амбиции спрямо Украйна, са готови да поставят под заплаха и енергийните интереси на основни държави от ЕС. Това, което правят, е опасна газова „руска рулетка“.

Каква е реалната ситуация?

ЕС потребява една пета от цялата енергия, произвеждана на планетата. Заради собствената енергийна бедност тази енергия трябва да се внася от чужбина, предимно от Русия.

Ако Русия спре доставките на газ и нефт за Европа, континентът ще изпадне в огромна криза. За излизане от нея ще са необходими години.

Дали този сценарий е реален? Опит за репетиция на такава ситуация имахме преди няколко години, когато спорът между Русия и Украйна доведе през януари 2009 г. до спиране на доставките на газ за Европа. Тогава доставките от Русия за Полша намаляха за няколко часа със 70 процента. Австрия и Унгария бяха напълно откъснати от руския внос. Положението трябваше да спасява Еврокомисията. Суровинният апетит на ЕС е огромен, но ресурсите му са малки и ограничени. Потреблението на енергия расте бързо. Освен това действа и новата климатична политика и екологичните изисквания за отказ от въглищата и смяна с екологично чисти носители, преди всичко газ.

ЕС няма собствени резерви. Внася енергоресурси, които задоволяват над 50 на сто от неговите нужди. Нефт купува от страните – членки на ОПЕК и Русия, газът пристига от Русия, Норвегия и Алжир.

Важен елемент от енергийната картина на ЕС е въпросът с така наречения енергиен микс (energy mix), тоест подялбата на производството и потреблението на енергията според нейните носители или начините на производство в отделните икономики.

И така, потреблението на енергия от така наречените изкопаеми горива, тоест онова, което се добива под земята, възлиза на три четвърти от енергийния микс на страните от ЕС, и няколко процента идват от атомната енергетика. Расте значението на обновяемите енергоносители, но техният общ дял не надминава в ЕС 8 на сто. Трябва да се добави, че през последните 20 години използването на въглищата спадна с 40 процента, докато производството на енергия от обновяеми източници – с над 10 процента. Но това не промени съществено съотношението между двата ресурса.

По същото време потреблението на природен газ обаче нарасна с 50 на сто.

Следващото значение на въглищата е преди всичко резултат на европейската политика, насочена към намаляване на емисиите на С02. При използването на въглища за енергетиката на първите две места са Естония, където те са 60 на сто от енергийния микс, и Полша – 50 на сто. Други страни, които са зависими от въглищата, са Чехия и България – 40 на сто. При Гърция въглищата са една трета от микса. Участието на тази суровина в производството на енергия в страни като Англия, Германия, Дания или Ирландия е между 15 и 25 процента, а при Франция, Литва, Латвия е само няколко процента от цялата произвеждана енергия.

Лидер, ако става дума за използвана енергия от нефта, е Малта. Тази малка държава е напълно зависима от вноса на нефт, на който гради цялата своя икономика. В подобна ситуация е Кипър.

Нефтът има голямо значение и за икономиката на Люксембург (67 на сто). Това обаче са изключения.

В повечето страни от ЕС делът на нефта в потреблението на енергия не надминава 50 процента. В Германия и Франция делът на нефта е около 35 на сто от общата енергия, в Полша – 27 на сто. Доста потребяват Ирландия и Португалия, където нефтът е половината от потребяваната енергия.

Така стигаме до атомните централи, около които през последните години се появиха много спорове. Безспорен лидер по отношение на дела на ядрената енергия в цялостното потребяване на енергия е Франция – 40 процента. На второ място е Швеция с 30 процента, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Чехия, Румъния и България.През последните 20 години потреблението на енергия от обновяеми източници нарасна с над 100 процента, но не надминава 8-10 процента. Обновяемата енергия е по-важна заради географията във Финландия и Австрия – от 25 до 30 процента. В Полша е само 8 на сто.

Едва ли трябва някой да бъде убеждаван, че производството на електроенергия е ключово за всички страни от ЕС. Тук, като във фокус, се събират всички проблеми при отделните енергоносители за производство на електричество, особено в контекста на климатичната политика и ограничаването на емисията на С02.

Газът, въглищата и нефтът дават над 50 на сто от производството на електроенергия в ЕС. Почти 30 процента участие има атомната енергия.

Описаният по-горе енергиен микс в отделните страни дава само частичен отговор на въпроса кои суровини за отделните страни са ключови в процеса на производството на електроенергия. Да погледнем този въпрос по-отблизо.

ЕС не обича въглищата, но все още няколко държави са зависими от този важен източник. Естония и Полша са в челото като произвеждат над 90 процента от електричеството от тази суровина. В Чехия и Гърция делът на въглищата също е голям и възлиза на 55 процента. Въглищата продължават да имат висок дял в производството на електричество в Германия – 45 на сто. На другия край са Швеция, Франция и Австрия, където производството на електроенергия от въглища е минимално.

Важен фактор за производството на електричество в ЕС са атомните централи. Те са използвани от 15 страни – членки. Във Франция на атомната енергия се падат чак 75 на сто от производството на електричество. Словакия и Белгия получават над 50 на сто от електричеството от атома. Други страни, в които делът на атомната енергия е над една трета, са Унгария, Швеция, България, Словения и Финландия.

Тук, в контекста на производството на електроенергия в ЕС, трябва да се подчертае ролята на газа. Неговият дял расте и ще расте поне само заради екологични причини. Това е изключително чисто и ефективно гориво. Проблемът са малките ресурси на ЕС и необходимостта от внос от трети страни, предимно от Русия.

Още сега електроенергията, произвеждана от природен газ, е основата на енергосистемата на много страни от ЕС. Ирландия, Италия, Холандия над 50 процента от тока произвеждат от газ. В Люксембург – 75 процента. В Англия газът дава над 50 на сто от електричеството. В Унгария, Португалия или Испания делът на газа е 33 процента от производството на електричество. Това означава, че въглищата, които ще трябва да бъдат постепенно заменяни, могат да бъдат заменени само с атом или газ.

В сравнение с другите енергоносители нефтът има по-малко значение при производството на електроенергия. Тук изключение са само Малта и Кипър, при които електричеството се произвежда напълно от нефт. Трета поред е Гърция, където делът на нефта не надминава 10 процента.

Над 50 на сто от потребяваната в ЕС енергия идва от внос. До 2030 г. според прогнозата на Еврокомисията този показател ще надмине 70 процента.

Газ се купува предимно от Русия и Норвегия. Двете страни общо дават над 60 процента от доставките. Около 25 процента идват от Алжир и Катар. Нефтът идва от Русия и страните от ОПЕК, като само тези два източника дават около 70 процента от целия внасян от ЕС нефт.

Статистиката за вноса обаче изглежда различно, ако погледнем отделните суровини. Страните от ЕС внасят над 50 на сто от необходимия им газ и над 80 процента от потребявания от тях нефт.

По-интересно е като се погледнат отделните страни. Още сега в 15 страни от ЕС с внос се покриват 100 процента от нуждите от газ. За повечето страни от ЕС вносът на нефт покрива над 80 процента от нуждите. Газът е необходим на Европа както кислорода, а нефтът – като водата.

За независимостта на Европа може да се каже само едно – няма никаква независимост и няма да има. От една страна имаме нещо, което може да се нарече диверсификация на доставките на нефт и газ, което й дава някакви основания за търговски преговори с Русия. От друга страна, основният проблем е липсата на собствени ресурси, което ще остане така и в бъдеще. Ако към това се добави и натискът за ограничаване на емисиите на С02 и изоставяне на въглищата, така наречената енергийна независимост и диверсифициране са мираж на няколко чиновници в Брюксел, които не разбират същността на проблема и обслужват чужди политически интереси, като поставят енергийната сигурност на ЕС под огромна заплаха.

ЕС въведе третия енергиен пакет, който забранява на една и съща компания да произвежда, транспортира и продава газ. Трябва да се дели, да предава част от своите функции на други компании, в това число и на потребители.

Ще припомним, че още на 21 декември 2012 г., когато в Брюксел се проведе среща ЕС – Русия, Путин се опита да договори изменение на Енергийната харта, или поне да не се дава на този документ обратно действие. Но въпросът остана нерешен.

В Брюксел Русия предложи на Евросъюза нов проект за споразумение по така наречените трансгранични магистрални газопроводи да се извадят от нормите на Третия енергиен пакет газопроводите „Южен поток“ и „Северен поток“ с отклоненията ОРАL и NЕL, давайки им особен статут на проекти от „взаимен интерес“.

Този документ даваше определение на проектите от взаимен интерес, за които до изплащането на инвестицията, няма да се разпростира действието на Третия енергопроект. От „Газпром“ заявиха, че това ще позволи да бъдат решени всички въпроси по „Северен поток“ и „Южен поток“, като този документ ще покрива не само сегашните проекти, но и онези, които ще бъдат осъществявани в бъдеще.

Логиката на действията на ЕС е проста. Те искат да принудят „Газпром“ да премине от контрактна система за продажба на газ към борсова, т.е. еднократни договори по текущи цени.

Но тук има едно сериозно противоречие – тръбопроводният газ, за разлика от нефта или втечнения газ, не се дозира. И сложно се складира. За съхранението на излишните обеми се използват подземни газови хранилища, които са свързани с технологичния цикъл за транспортиране на газа. В периодите на снижаване на потреблението газът се помпа в хранилищата, а в периодите на повишено потребление хранилищата служат като буферен резерв и позволяват да се увеличават обемите на подавания газ. Всичко е обвързано и дава възможност за дългосрочно планиране.

Именно тази система е спорният възел. Потребителят трябва предварително да планира обемите на купувания газ и в контрактите се залага правилото „вземи или плати“. Независимо от това дали купувачът е взел всички контрактувани обеми или не, той е длъжен да плати, защото газът е негова собственост.

Европейците си дават сметка за логиката на производствения процес, но тя не им се харесва И сега те получават нов инструмент за давление – борсовият пазар на втечнен газ.

Втечненият газ технологически е подобен на нефта и борсовите правила са подходящи за него. Те са подходящи и за купувача, който има възможност за маневри и не е длъжен да плаща за оказалите му се ненужни обеми.

И тук още една „засада“ на ЕС. Третият енергиен пакет предвижда демонополизиране на тръбата. Освен че отказът от контрактите дезорганизира целия производствен цикъл, но и, ако тръбата има няколко собственика, те ще водят различна политика за нейното използване, пропускайки например вместо руски, катарски газ, получен от втечнения газ.

Противоречието е налице. И позицията на Русия е обяснима – политиката на ЕС влошава условията за дейността на „Газпром“ в Европа. Това става в условията на мащабно строителство и поставя под въпрос сроковете за възвращаемост и печалба.

 

Автор: Красимир Иванджийски

Източник: http://strogosekretno.com

Posted on 02.02.2015, in Анализи, Балканите, Енергийни проекти and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: