Кой се крие зад “Боко Харам”?


Кой се крие зад “Боко Харам”?Секта, ислямистко движение или терористична групировка: кой се крие зад “Боко Харам”?

“Боко Харам”, или “забранена книга”:

значението на името на тази терористична групировка, която вилнее в Нигерия от 2003 г., дава първото обяснение за нейната мотивация. Отхвърлящи западната култура и “извращението” на образованието чрез нейните ценности, членовете на “Боко Харам” искат стриктно прилагане на ислямския закон, шариата, в северната част на Нигерия. Определяна като секта, ислямистко движение или терористична групировка, “Боко Харам” увеличи от началото на годината атаките и вземането на заложници в Нигерия, но също така в Камерун и покрайнините на езерото Чад.

“Това засилване е свързано с предстоящите избори в Нигерия на 14 февруари, като “Боко Харам” иска да подкопае доверието в централната власт и да подготви евентуален отпор”, обяснява Самюъл Нгуембок, асоцииран изследовател към Института по международни и стратегически изследвания (Iris). Вземанията на заложници са стратегически: ако въоръжените сили в района вземат превес над терористите, задържаните хора ще станат разменна монета.

Стратегическо позициониране около езерото Чад

Създадена през 2002 г., “Боко Харам” е определяна най-напред като секта, вдъхновена от салафитското течение, и още от самото начало се обявява за създаването на ислямска държава в Нигерия. Правителството на страната, в която християнската общност на юг е също толкова значителна, както мюсюлманската общност на север, е смятано за безбожно и корумпирано от “Боко Харам”. Така че срещу силите за сигурност и нигерийското правителство бяха насочени първите настъпления на сектата. Пред 2009 г. обаче идването на власт на Абубакар Шекау начело на групировката промени начините на действие: зачестиха атентатите, насочени срещу цивилни, в частност християни, последвани от многобройни вземания на заложници, най-зрелищното от които бе отвличането на 200 гимназистки през април 2014 г.

“Трудно е да се каже, че “Боко Харам” следва идеологически искания, целящи установяването на шариата върху цялата територия, смята Самюъл Нгуембок. Има други политически и икономически залози, особено по-големия териториален контрол около езерото Чад, който дава стратегическо трансгранично позициониране в случай, че бъдат обградени от армиите в региона”.

Превърнал се в “професия” за бойците от “Боко Харам”, тероризмът има нужда от тил, за да просъществува. “Боко Харам” контролира няколко местности в югоизточната част на Нигерия, където има достъп до местните банки и намира източници за финансиране”, уточнява Самюъл Нгуембок.

Международна подкрепа

Финасирана от нейните членове и симпатизанти, сектата е подпомагана и от чужбина. “Те се опират на логистичната подкрепа на други терористични групировки, продължава изследователят. Трафикът на оръжия и експлозиви, идващи от Либия, е достатъчно значителен, за да захранва мрежата и други групировки в Близкия изток, особено “Ислямска държава”, които могат да й помогнат с обучение и екипировка”.

Така че унищожаването на сектата ще бъде трудно и ще изисква помощта на международната общност: “Най-ефикасно би било да се използва операция “Бархан”, провеждана от френските военни части срещу въоръжените джихадистки групировки в Сахел“, смята Самюъл Нгуембок.

С 1300 френски военни, базирани в Нджамена, столицата на Чад, която е близо до границата с Нигерия, операция “Бархан” “разполага със средствата на разузнаването, дрони, военна авиация и технологии, които могат да са полезни при мобилизацията срещу “Боко Харам”, уточнява изследователят. Напрежението, което рискува да се засили преди изборите на 14 февруари, би могло да оправдае оказването на международна помощ в борбата срещу “Боко Харам”.

Одри Шове, 20minutes.fr

 

 

 

Оцелелите от “Боко Харам” разказват за убийствата и глада

 

“Боко Харам” твърди, че изгражда ислямска държава в северната част на Нигерия, но жителите, които са избягали от териториите, контролирани от въоръжената групировка, са видяли само убийства, отвличания и глад.

Бунтът, който започна преди пет години ислямистката секта, е един от най-смъртоносните в света. Миналата година той е отнел живота на 10 хил. души според Съвета по външни отношения (Council of Foreign Relations), двупартийна американска изследователска група.

Стотици хора, повечето от които жени и деца, бяха отвлечени от джихадистите и групировката заплаши стабилността на най-населената страна в Африка, както и съседни страни, като Камерун и Нигер.

Но, дори и да проявява същата жестокост като “Ислямска държава” в Ирак и Сирия, обезглавявайки своите врагове пред камерите, “Боко Харам” е далеч от зачатъци на администрация, разказват очевидци, които са успяли да избягат от зоните под техен контрол.

Тези селяни говорят най-напред за недоимъка, робството, убийствата и икономическа дейност в мъртва точка.

“Ислямската държава е само химера. Мъжете от “Боко Харам” се ограничават да влязат в дома ви, за да го присвоят”, казва Финиъс Илайша, говорител на правителството в щата Адамава, един от трите щата, в които Федерална република Нигерия обяви извънредно положение, за да се бори срещу бунта на “Боко Харам”.

“Няма никаква форма на правителство”, добавя Илайша, който е видял щетите, причинени от “Боко Харам”, след като армията отвоюва град Муби през ноември м.г.

Хиляди прокудени

Ръководителите на джихадистката групировка, които никога не говорят пред медиите, казват, че изграждат отново древна мюсюлманска империя, която процъфтявала преди векове благодарение на трансграничната търговия с роби, злато и слонова кост.

През август мъж, представящ се за лидера на “Боко Харам” Абубакар Шекау (дори и армията да твърди, че е убила Шекау) провъзгласи във видеозапис “мюсюлманска територия” в Гвоза, близо до камерунската граница.

Според изчисленията на “Ройтерс”, базиращи се на нигерийските сили за сигурност и правителствени данни, “Боко Харам” контролира малко повече от 30 хил. km2, територия, сравнима с тази на Белгия.

Но, докато в Сирия групировката “Ислямска държава” се стреми да спечели доброжелателността на племената след бруталните си настъпления, хората, които са избягали от “Боко Харам” разказват, че нигерийските джихадисти не правят нищо друго освен да принуждават под смъртна заплаха жителите да приемат техния изключително суров възглед за исляма.

“Те раздават ориз, който са откраднали в магазините, чайник и фереджета за жените”, казва Мариам Питър, родом от село Памбла. “Хората са гладни. Те се хранят само с царевица и тикви”.

Когато милициите на “Боко Харам” се срещат със селяните, то е само, за да ги разпитат къде са ходили и да им забранят всеки опит за бягство – правило, което Мариам нарушила и успяла да избяга. Днес тя живее заедно с хиляди други бежанци в старо училище, управлявано от правителството. Според неправителствената организация Oxfam бунтът на “Боко Харам” е прокудил около 1,5 млн. души от домовете им.

Призрачен град

Жертвите на “Боко Харам” рядко са погребвани. Първото нещо, което нигерийският “Червен кръст” трябва да направи, когато едно селище бъде отвоювано от правителството, е да прибере телата, обяснява Алию Майкано, представител на организацията. Той си спомня, че след превземането на Муби от армията през ноември трябвало да покрие устата и носа си заради зловонието на разлагащите се трупове. Оцелелите, добавя той, “бяха гладни и жадни. Няма питейна вода, защото в повечето кладенци има трупове”.

Бивш жител на Муби разказва, че бунтовниците преименували града на “Мадинатул ислам”, или “града на исляма”. Но, когато говорителят на регионалното правителство, Финиъс Илайша, влязъл в двореца на емира, след неговото завладяване, всичко било разграбено, включително вратите  и прозорците.

“Муби беше призрачен град  (…). На практика всички магазини бяха разграбени”, разказва той и добавя, че му трябвали няколко часа, за да намери бутилка с вода.

Понякога мъжете от “Боко Харам” разграбват беззащитните села и си тръгват, за да се скрият в лагерите си в степите, според представители на силите за сигурност.

За да оцелееш сред тях, трябва да казваш, че ги подкрепяш, добавя Адрю Миянда, който е избягал от бунтовниците миналата седмица, като вървял дни наред до река Бенуе.

“Те пишат с маркер “Джама’ату Ахлис Сунна Лидда’Ауати Уал-Джихад” (пълното име на “Боко Харам”) на панталоните и на гърба на тениските си. Трябва да показваш опакото на панталона си с написаните думи, за да покажеш, че си съгласен”.

Сградите в неговото село били опожарени, а малките момчета – отвлечени за “тренировка”, което напомня за методите на “Съпротивителната армия на Господ”, угандийска бунтовническа групировка.

Лека-полека и с помощта на въоръжени традиционни ловци и магични сили, както казват местните, правителствените сили прогониха “Боко Харам” от някои от най-южните територии в нейната зона на влияние. Морис Енох, един от водачите на тези ловци, казва, че хората му намерили веднъж истински военен арсенал: базуки, леки картечници, динамит, противовъздушни оръжия, гранати. Това е почти единственото нещо, което бунтовниците оставят зад себе си.

 

 

Джулия Пейн, “Ройтерс”

Превод: Галя Дачкова

Източник: http://glasove.com

Posted on 23.01.2015, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. 1 коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: