СЕДЕМ МИТА, ЧЕ МОЖЕМ ДА ПОЛУЧИМ АЛТЕРНАТИВНО ГАЗ БЕЗ „ЮЖЕН ПОТОК“


СЕДЕМ МИТА, ЧЕ МОЖЕМ ДА ПОЛУЧИМ АЛТЕРНАТИВНО ГАЗ БЕЗ „ЮЖЕН ПОТОК“Няма възможности за реална диверсификация на доставките за България

Сигурността и ста­билността на доставките на при­роден газ за България и за голяма част от eвропейските държави не мо­гат да бъдат трайно и стабил­но решени, нито чрез доставки на втечнен природен газ (LNG), нито чрез изграждането на между­системни (интерконекторни) връзки с възможности за ревер­сивен поток в тях, нито чрез някакъв осезаем местен добив, най-малкото поради следните важни и обективни обстоятел­ства:

1. НЕ СЕ ОТЧИТА ЕДНА ВА­ЖНА РЕАЛНОСТ – съседните държави, с които България има намерение да свърже газопре­носната си система чрез връз­ки с възможности за реверсивен поток, всъщност от десетиле­тия наред са вносителки на при­роден газ, а вносът на природен газ в тези държави само от Ру­сия варира от 22 до 64% от по­треблението, и то с тренд към увеличаване във времето.

2. НЕ МОЖЕМ ДА ОЧАКВАМЕ И ЗНАЧИТЕЛНИ ГАЗОВИ ДОС­ТАВКИ (потоци) от държавите в западната и северозападна­та част на Европа, защото там добивът на газ спада, като съ­ществуващият в момента е съ­средоточен в Северно море. В тази връзка е безпредметно и схващането, че междусистем­ни връзки между държави-вно­сителки на природен газ биха могли трайно и безпроблемно да осигуряват необходимите газо­ви доставки на България при ед­на газова криза, подобна на тази, разразила се през януари 2009 г., когато газоподаването от ос­новния доставчик (ОАО Газ­пром, Русия) с над 32% дял във вноса бе прекъснато. При пре­късване на доставките от Ру­сия за повече от 2-3 месеца (а не за 2 седмици, както бе по време на кризата през 2009 г.), в постъ­пателен порядък от изток на запад икономиките на редица ев­ропейски държави ще започнат постепенно да изпитват недос­тиг на природен газ. Негативни­ят лавинообразен процес, който ще се развие в същата посока, ще обхване и газовите потоци в междусистемните връзки до пълното им спиране.

3. ПОГРЕШНО Е ЗАКЛЮЧЕ­НИЕТО, ЧЕ МЕЖДУСИСТЕМНИТЕ ВРЪЗКИ БИХА КОМПЕНСИРАЛИ и неравномерността в потреб­лението на природен газ в Бълга­рия по начин, по който това би намалило или отменило ролята на подземните газови хранили­ща. Това е пълен абсурд по прос­тата причина, че не съществува газопровод с целогодишна, рав­номерна консумация на природен газ от него. (Тази консумация за­виси от температурата на въз­духа, от режима на работа на енергийните и промишлените предприятия, както и от дру­ги фактори). Дългогодишните изследванията по географски региони показват, че неравно­мерността в потреблението на природен газ в Европа като цяло варира от 12 до 17% (сред­но около 15%) от капацитета на тръбата за една година. Тази не­равномерност се компенсира чрез циклична експлоатация на подземни газови хранилища (ПГХ). Именно затова свързването на газопреносната система на ед­на държава с друга не само че не намалява, но увеличава неравно­мерността в потреблението, привнасяйки определен процент неравномерност от страна­та износител към страната вносител на природния газ. Те­зи факти за пореден път доказ­ват важността на подземните газови хранилища в една газоп­реносна система. Затова след га­зовата криза от 2009 г. в Европа бе отбелязан бум в строител­ството на нови и в разширение­то на стари газови хранилища.

4. В ПРИЗИВИТЕ ОТ СТРАНА НА ЕВРОКОМИСИЯТА ЗА ДИВЕРСИ­ФИКАЦИЯ на газовите достав­ки не се пояснява кои ще бъдат тези нови доставчици, на какво разстояние от европейския кон­тинент се намират те, какъв е техният реален капацитет, кой ще инвестира в строителство­то на новите газопроводи и ин­фраструктури и накрая – колко би струвал този газ в сравнение с внасяния от Русия по газопро­води?

5. НАРЕД С ТОВА НЕ СЕ ОТЧИ­ТА И ФАКТЪТ, че възможните трасета на планираните но­ви газопроводи на неруски при­роден газ за Европа (например от Катар през Саудитска Ара­бия, Йордания, Сирия и Турция към Европа) преминават през взривоопасни региони с висока степен на социална несправед­ливост и с остри икономически проблеми, с нестихващи религи­озни борби, етнически размири­ци и действащ тероризъм, през страни с непредсказуемо разви­тие, висока степен на престъп­ност и корупция, както и такива без стабилни държавни инсти­туции.

6. НЕ Е ВЪЗМОЖНО СТРОИТЕЛ­СТВОТО НА LNG–ТЕРМИНАЛИ в страни с вътрешни морета и с тесни проливи, каквото е Черно море. Тук не се отчита фактът, че изградените LNG-термина­ли в съседните страни Гърция и Турция, на които България би желала да разчита, са проекти­рани на база на годишната кон­сумация на природен газ в тези държави (текуща и прогнозна), при дадена сезонна неравномер­ност в потреблението и при един оптимален, реално пости­жим капацитет, при който би­ха се възвръщали инвестициите, направени за изграждането им. В тази връзка капацитетите на изградените LNG-терминали в съседните на България страни в определена степен са ангажи­рани, а в условия на една про­дължителна газова криза те ще доставят гориво за вътрешния пазар на страната без възмож­ност за износ към България. За съжаление на тези обстоятел­ства също не се обръща вни­мание. Лансират се трасета на възможни доставки, без да се правят необходимите анализи и съпоставки.

Нека се спрем на реалните ка­пацитетни възможности на га­зовата връзка за подаване на газ в две посоки по транзитния га­зопровод «България – Гърция» на база на изградения реверсивен модул «Сидирокастро – Кулата». По тази реверсивна връзка в ус­ловия на газова криза се очаква да потекат към България определе­ни количества природен газ, ид­ващи от терминала за втечнен газ Ревитуса край Атина. Този терминал се захранва от Алжир и от Египет чрез плавателни съ­дове. Но на този източник Бъл­гария едва ли би могла да разчита – още повече, че засега липсват договорени търговски количе­ства между нашите две държа­ви и всичко зависи от наличието на свободен капацитет или се базира на обещания за оказване на съдействие, но без никакъв обвързващ характер. Обвързва­щи гръцката страна търговски споразумения не би могло и да има, но ако такива се появят, те биха визирали една кратка про­дължителност и незначител­ни количества поне поради три обстоятелства. И тук не става въпрос за капацитетни възмож­ности на гръцкия LNG-терминал, с което дали поради незнание, дали поради претупване на про­блема, като че ли често се спе­кулира:

6.1 В условия на спиране на га­зовите доставки от Русия (а над 60% от потреблението на при­роден газ в Гърция се покрива с внос от Русия) гръцката иконо­мика също ще изпитва остър не­достиг от тази суровина, все повече и повече във времето.

6.2 Освен доставчик на при­роден газ LNG-терминалът Ре­витуса изпълнява и ролята на газово хранилище (в Гърция няма ПГХ) за компенсиране на средно денонощните неравномерности в консумацията на природен газ в страната, което допълнител­но натоварва капацитета (уве­личава ангажириността) на този LNG-терминал за гръцката дър­жава.

6.3 Освен гръцкия LNG-терми­нал Ревитуса, от Алжир и Египет усилено се захранват и LNG-тер­миналите в Испания, Франция, Италия и Турция, Израел и др. При продължителна газова криза капацитетът на тези термина­ли ще бъдат ангажирани до краен предел. Това от своя страна ще осуетява поддържането на изис­кваната логистика във времето за осигуряване на необходимите количества природен газ, както и надежността на тяхното не­прекъснато подаване както за Гърция, така и за България.

7. ЩО СЕ КАСАЕ ДО ЛАНСИ­РАНИТЕ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ НЯ­КОЛКО ГОДИНИ ОТКРИТИЯ на находища на природен газ у нас, може да се напише немалко, но тук трябва да се има предвид, че границата между истината и за­блудата е едва забележима и са­мо един професионален подход и анализ може да даде информа­ция за истинското състояние на нещата към настоящия момент. Цитираните по медиите значи­телни запаси от природен газ в открити газови находища в Чер­но море, а именно в блок „1-21 Хан Аспарух”, представляват засега геоложки тип запаси, което озна­чава, че това са само прогнозни запаси. Първо трябва да прока­рат сондажи и да се проведат задължителните тестове (т.е. съответните газо-хидродина­мични изпитания). Едва тогава ще стане ясно дали запасите са значителни, незначителни или равни на нула. Само след про­веждане на изпитания на прока­рани сондажи в нефто-газовата индустрия се определят дока­зани и извлекаеми запаси от при­роден газ (proved and recoverable reserves), както и процентът на тяхната извлекаемост. След това се пристъпва към иконо­миката – т.е. към определянето на необходимите капиталовло­жения (capex), към възможните експлоатационни разходи (opex) за добив, към определяне на въз­вращаемостта на инвестиции­те и т.н.

Нищо такова засега не е на­правено в блок „1-21 Хан Аспа­рух“.

Освен това в сравнение с из­тощеното газово находище Галата (където добивът е пре­установен от 2009 г.), водни­ят стълб в блок „Хан Аспарух” е близо 1000 м, т.е. 17 пъти по-го­лям. Образно казано, това зна­чи, че на блок „1-21 Хан Аспарух” морето е 17 пъти по-дълбоко, отколкото на Галата. Това по най-прекия път ще рефлектира върху стойността на морската платформа, която ще трябва да се използва при евентуален бъдещ добив, върху дължината на подводните газови обвръзки, върху дължината на морския га­зопровод до сушата (българския бряг) и т.н. Към това трябва да прибавим, че засега на блок „1-21 Хан Аспарух” концесионерите са 3 компании – „ОМВ“, „Тотал“ и „Репсол“. Имайки предвид всич­ки тези обективни обстоя­телства, влияещи пряко върху бъдещата цена на газа, повече от странно е защо не се пра­вят изчисления колко би стру­вал природният газ от блок „1-21 Хан Аспарух” след транспорти­рането му до българския бряг в сравнение с този, внасян по га­зопроводи от Русия. Нещо по­вече – концесионерите обявиха, че замразяват сондажите и про­учванията за следващите две години.

Европейският съюз трябва­ше да се обедини около проек­та „Южен поток“, така както в миналото се обедини около „Северен поток“ особено след провала на проекта „Набуко“, защото „Южен поток“ към на­стоящия момент няма алтерна­тива. Подобни алтернативи в такъв мащаб не се очертават и в обозримо бъдеще.

Колкото по-бързо се преодо­леят натрупаните недоверия между държавите и изкуст­вено изградените идеологеми, както и робуването на времен­ни конюнктурни обстоятел­ства от политически характер, толкова по-бързо ще се види, че проектът „Южен поток“ е стратегически важен и жизне­но необходим не само за Бълга­рия, но и за Европейския съюз, защото е в състояние да оси­гури трайни газови доставки за енергетиките на много евро­пейски държави.

„Южен поток“ щеше да дос­тавя на България природен газ директно от доставчика, защо­то преди нашата страна няма да има друга транзитна държа­ва. По този начин нашата стра­на би имала директен достъп до доставчика чрез реална диверсификация по маршрут и няма да бъде зависима от евентуал­ни междудържавни конфликти в бъдеще.

Погледнато още веднъж чис­то професионално, „Южен поток“ представлява един гран­диозен по мащаби и капацитет­ни възможности газов проект. Реализирането на подобни про­екти не се случва често в га­зовата индустрия. Наред със „Син поток” и „Северен поток”, „Южен поток” щеше да бъде най-големият по капацитет, по природни и технически предиз­викателства и изграждането му би било поредният принос в световната газова индустрия.

 

БОРИСОВ ПРАВИ ГАЗОВ ХЪБ, НЕ КАЗВА С КАКВО ЩЕ ГО ЗАХРАНИ

 

В най-скоро време ще бъде създадена работна група на ви­соко равнище, която ще рабо­ти по най-важните проекти за диверсификация на газовите доставки в Източна Европа. Групата ще бъде натоваре­на със задачата да оцени дали и как създаването на енергиен хъб в България ще спомогне за постигането на целите на ев­ропейския енергиен съюз. Пър­вата среща на групата ще бъде в София. В понеделник това бе­ше решено в Брюксел на среща­та на министър-председателя Бойко Борисов и зам.-председа­теля на Европейската комисия, отговорен за енергийния съюз, Марош Шефчович.

Преди месец, отново в Брюк­сел, Борисов обяви, че край Ва­рна може да направим газов хъб с държавите от ЕС. Премие­рът обаче не каза откъде ще идва суровината, след като Путин пренасочи „Южен по­ток” към Турция. Борисов до­пусна, че тя можела да бъде и от българско находище в Чер­но море.

Сега Борисов e представил пред ЕК идеята България да се превърне в газоразпределите­лен център за държавите член­ки на ЕС в региона, както и за страните от Европейската енергийна общност. Зам.-пред­седателят Шефчович изразил силната си подкрепа за създа­ването на газови хъбове, се по­сочва в съобщението на ЕК.

 

По доклади на Европейската организация „Газова инфраструктура Европа” (Gas Infrastructure Europe, GIE) към настоящия момент вносът на природен газ в Европа, или така наречената «енергийна зависи­мост» от неевропейски държави, е над 65%, като към 2020 година тази «зависимост» се очаква да достигне 80% (фиг. 1). С други ду­ми, само след 6 години потреблението на природен газ в Европа ще се осъществява на база на около 80-процентен внос от неевропей­ски държави. Даже и ако този дефицит бъде покрит от доставки на втечнен природен газ (LNG) и дори ако се случи чудо – търговски и екологично безопасен добив на шистов газ в Европа, делът на внася­ния природен газ от Русия по газопроводи ще се увеличи.

 

 

Автор: Инж. ДИМИТЪР ЩЕРЕВ

Инж. Димитър K. Щерев e за­вършил “Хидрогеология и инже­нерна геология” в Московския геологопроучвателен университет. Понастоящем е началник управление “Съхранение на природен газ”, Булгарт­рансгаз ЕАД, Централно управление, Со­фия. Член е на Работен комитет 2 „Подземно съхранение на природен газ” към МЕЖДУНАРОДНИЯ ГАЗОВ СЪЮЗ.

От 1997 г. работи в Булгартрансгаз ЕАД в облас­тта на съхранението на природен газ и се занима­ва с увеличаване и оптимизиране на капацитетните възможности на подземното газово хранилище „Чи­рен”, както и с текущата, безопасна експлоатация, обновяването и поддръжката на съоръжения на обекта. Освен това е работил по различни хидроге­оложки, геоекологични, резервоарно инженерни и ге­отермални проекти.

Участвал е в управлението на проекти като «Южен поток» и «Набуко», в проекти, финансирани от Агенцията за търговия и развитие на САЩ, от програмата ФАР-Трансгранично сътрудничество и др. Специализирал е „Резервоарно инже­нерство” в Университета на ООН в Рейкявик, „Управление на инвести­ционни проекти в енергетиката” в Дъблин, „Резервоарно моде­лиране на подземни газови хранилища и газопреносни системи“ на компания­та „Шлумберже“ (Хановер).

 

Източник: http://www.vestnikataka.bg

Posted on 22.01.2015, in Анализи, Балканите, Енергийни проекти and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: