Брюксел със затаен дъх: Гърция гласува


Брюксел със затаен дъх: Гърция гласуваВреме е гърците да излеят натрупалия се гняв срещу политиката на непрестанни ограничения

В последните дни на 2014-а една новина предизвика тревога и смут в Европа, най-вече сред европейските лидери. Гръцкият парламент не успя да избере президент на страната, което доведе до насрочването на предсрочни парламентарни избори. Избраникът на управляващите за държавен глава – бившият еврокомисар Ставрос Димас, и на третото последно гласуване не успя да събере необходимата подкрепа от 180 депутати в 300-местния парламент.

При нормални обстоятелства изборът на президент би преминал съвсем незабележимо. Не и сега обаче. Както знаем, самото споменаване на Гърция буди недотам позитивни асоциации. Политика на икономии, безработица, съкращения, превърнали се във всекидневие стачки, „спасителни“ програми, напрежение преди поредния транш от заробващите заеми…

Ето с това се свързва Гърция в последните години. И като към всичко това прибавим и политическа нестабилност, породена от предсрочния парламентарен вот, положението става наистина сериозно.
Мигом щом стана ясно, че Гърция отива на предсрочни избори, заваляха апокалиптични сценарии и заплашителни предупреждения от стожерите на Евросъюза, че Гърция не трябва да се отказва от стриктното изпълнение на поетите ангажименти в замяна на финансова подкрепа.

„Пригответе се за нова гръцка драма!“, „Ангела Меркел не бива да го позволява!“, „Гръцкото население трябва да мисли три пъти, когато гласува следващия път!“, „Ако гласувате за СИРИЗА, страната ви ще фалира!“ – са само част от реакциите във водещи европейски медии.
Страх от нестабилност заради предсрочния парламентарен вот се породи и сред самите гърци. Близо един милиард евро гръцки вложители изтеглиха от сметките си само за един ден – миналия петък.

Това стана след като две от най-големите банки в страната, Юробанк и Алфа, поискаха от ЕЦБ спасителни траншове, заради намаляване на ликвидността си вследствие на масовата финансова миграция през последните дни. Само за една седмица тегленията на кеш са се увеличили два пъти.
Заради политическата нестабилност от 29 декември фирми и предприятия са замразили инвестициите, приватизацията е спряла и е спаднала събираемостта на приходите от данъци в бюджета. Ако тази несигурност не бъде преодоляна скоро, възможно е месеци на икономически растеж да бъдат загубени, опасява се финансовият министър Гикас Хардувелис.

А тъкмо уж се появиха първите признаци на някакво съживяване, както се мъчат да ни убедят евролидерите. Всичко това, което се случва в южната ни съседка, не им се нрави както на тях, така и на превърналата се за обикновения грък в среднощен кошмар тройка кредитори.

Grexit – няма такова животно

Grexit – тази дума се появи скоро след като Атина обяви предсрочни парламентарни избори. Тя е комбинация от Greece – Гърция, и exit – изход. Досещате се, нали?

Става въпрос за излизане на Гърция от еврозоната – същият апокалипсис, който с все сили евролидерите се мъчеха да предотвратят неотдавна. Появиха се коментари и сценарии, че ако СИРИЗА спечели изборите, Гърция може да напусне еврозоната, което от своя страна ще застраши нейната устойчивост.

Германска медия дори цитира Меркел, според която, ако преди не е била в състояние, то днес еврозоната може да преживее напускането на Гърция. Германски банки започнаха да се готвят за подобен сценарий. Много европейски банки проведоха стрес тестове, като тези през 2011 и 2012 г., за да установят дали са готови да се справят, в случай че Гърция напусне еврозоната.
Крайни и неточни обаче са всички тези прогнози, неоправдани са такива страхове, тъй като лидерът на СИРИЗА Алексис Ципрас неведнъж е заявявал, че ако дойде на власт, няма никакво намерение да изкарва Гърция от еврозоната, както и да не се разбере с кредиторите, той просто иска да предоговори „спасителната програма“.

СИРИЗА не провежда никаква активна кампания за напускане на еврозоната. Както пише „Файненшъл таймс“, противно на предишните избори в Гърция през май и юни 2012 г. сега централният дебат не е темата за излизане на Гърция от еврозоната, а как новият премиер след изборите на 25 януари ще договори компромис с кредиторите за следващия етап от финансовата програма на страната.
Според анализаторите шансовете Гърция да напусне еврозоната са доста малки, като икономистите от германската Commerzbank ги оценяват на под 25 процента.

Ципрас срещу Самарас – промяната срещу статуквото

Според последните социологически проучвания радикалната лява партия СИРИЗА изпреварва основния си политически опонент „Нова демокрация“ с близо 7 процента. Това означава, че СИРИЗА ще получи около 30% от гласовете, „Нова демокрация“ – 21,8 на сто, „Потами“ („Реката“) – 6,8 на сто, „Златна зора“ – 6,1 на сто, Комунистическата партия – 4,4 на сто, и ПАСОК 3 на сто от гласовете.

Основната надпревара се очертава между лидерите на СИРИЗА и „Нова демокрация“ – между 40-годишния Алексис Ципрас и досегашния премиер 63-годишния Андонис Самарас. Битката ще е между статуквото, изразяващо се в стриктното следване на „препоръките“ на ЕС, и решимостта да се променят нещата; между стабилността в лицето на Самарас, според голяма част от евролидерите, или промяната, която безработните и младите хора в Гърция съзират в Ципрас.
СИРИЗА иска да прекрати програмите за политика на строги икономии, наложени от ЕС и МВФ на Гърция в замяна на заеми.

Най-точно описание на „спасението“ на Гърция като че ли дава гръцкият евродепутат Димитрис Пападимулис: „Нашата програма е отписване на основната част от дълга, мислим, че такова решение е в интерес на Гърция и на еврозоната.“

По думите му парите на европейските данъкоплатци не са спасили от фалит Гърция, а европейските банки, които са я кредитирали. „На нас ни бяха дадени пари, за да платим предишните си дългове, така че те спасиха германски и френски банки“, заяви той.
Ако СИРИЗА спечели изборите и състави правителство, ще започне преговори в рамките на ЕС за ново взаимоизгодно споразумение за обслужване на държавния дълг и за развитието на реална икономика, така че да се постигне това отписване.

Ципрас припомня, че германският дълг е бил отписан през 1953 г. и че за Гърция това ще бъде направено през 2015 г.
През последните 6 години гърците преживяха драматичен спад в стандарта си на живот. Европейските лидери наказаха по най-жесток начин гърците, оправдавайки се с тяхното разточителство. Тройката кредитори в лицето на ЕС, ЕЦБ и МВФ изиска налагането на жестока политика на икономии, което, както се оказа впоследствие, не е било правилният лек за болестта, наречена гръцки дълг.

Тежка икономическа криза, масова безработица, силно занижен жизнен стандарт – това са непосредствените последствия от тази политика, която уж трябваше да реши проблемите, а не да ги задълбочи. Особено тревожно е нивото на безработица сред младите, където половината от младежите под 25-годишна възраст са без работа.

А онези късметлии, които са успели да си намерят работа, или работят за жълти стотинки, или получават възнагражденията си с големи закъснения. Не бива да забравяме и непоправимите социални последствия, които носи със себе си трайната липса на работа.
Неколкократното съкращаване на публичните разходи натрупа гнева на гърците срещу богатите, срещу банкерите и капиталистите, които не плащат своя дан, а същевременно призовават всеки да направи жертва в името на спасението на Гърция, срещу Брюксел и Берлин, които играят ролята на Дракула, изсмуквайки кръвта на гръцките данъкоплатци.

През 2010 г. дългът на Гърция бе 125% от БВП. Днес е 175 процента. При положение че се правят непрестанни реформи и все се икономисва ли, икономисва. От общата сума на гръцкия заем само 5% използва правителството за обичайните си разходи като пенсии и заплати, а по-голямата част отива за плащане на кредиторите, на гръцки и чужди банки и международни финансови институции. Кого спасяваме тогава?
В тази обстановка Алексис Ципрас настоява, че за кризата трябва да плащат богатите, че Европа трябва да се промени. Смяна на политиката на икономии с политика, стимулираща растежа, увеличаване на заплатите и публичните разходи, инвестиции в частния и публичния сектор на икономиката, въвеждане на данък „богатство“, защита на социално слабите, безплатен ток и купони за храна за най-малко 300 хил. домакинства, програма за осигуряване на покрив, 13-а пенсия за пенсионери с пенсия под 700 евро; безплатно здравеопазване, възстановяване на колективните трудови договори, отмяна на разпоредбите за масови съкращения – всичко, от което се нуждае гъркът, обещава СИРИЗА. На 26 януари ще дойде окончателният край на националното унижение и хуманитарната криза, ако се гласува за СИРИЗА, зарича се Ципрас.
Е, съвсем ясно е защо европейските лидери тръпнат в ужасяващо очакване дали Гърция ще избере истинското спасение… Само че тук съществува и друг момент. Ясно е, че Гърция се нуждае от по-добрия живот, който Ципрас обещава.

Дали обаче СИРИЗА ще е способна да осъществи истинското спасение? Очакванията са твърде големи, а възможностите – доста скромни. Въпреки убедеността и твърдостта на Ципрас, не бива да подценяваме шамара, който Европа може да удари на Атина, в случай че прояви трайно непослушание.

Макар и мрачен съществува и сценарий, при който СИРИЗА просто ще понесе на своя гръб още по-големия народен гняв, предизвикан от неоправданите надежди, в случай че се провали осъществяването на обещаната промяна. Защото знаем кой дърпа конците в ЕС…

Ефектът на доминото

СИРИЗА е лицето на променящата се Европа. Ако промяната настъпи в Гърция, то тя ще последва и в други европейски страни, убеден е Ципрас. И Гърция ще се превърне в положителен пример за прогресивни промени в Европа. Именно това е едно от основните притеснения сред европейските лидери – да не би гръцкият пример да е заразен и непослушанието да се разпространи и в други европейски страни.
Възможното идване на радикалната левица на власт в Гърция се следи с голямо внимание от левите сили в Италия и особено в Испания, където сродното движение – „Подемос“, също член на политическата група на Европейската обединена левица, значително увеличи популярността си през последната година.
Вотът в Гърция изглежда като проба за изборите в Испания по-късно тази година, тъй като има доста сходства между двете страни – и двете преживяват тежка икономическа криза и се наблюдава рязък спад в доверието към традиционните партии. Основаното преди година „Подемос“ установи тесни връзки с гръцката партия. И двете се обявяват за край на програмите за строги икономии и за преструктуриране на дълговете на своите страни.

Лидерът на СИРИЗА Алексис Ципрас бе най-видният гост на първия партиен конгрес на „Подемос“ миналата година, пише в свой анализ по темата „Файненшъл таймс“.

Сценариите

Според анализатори четири са основните сценарии след 25 януари. Първият и най-вероятен сценарий е в страната да бъде сформирана коалиция от по-малките партии начело със СИРИЗА. Според втория сценарий СИРИЗА ще получи достатъчно гласове, за да състави самостоятелен кабинет, а третият е коалиция начело с „Нова демокрация“. Четвъртият сценарий вещае провал при сформирането на ново правителство и свикване на нови избори.
21 партии, 4 коалиции и един независим ще се явяват на 25 януари. Не е голям изборът на СИРИЗА за създаване на коалиция, в случай че не събере достатъчно гласове за самостоятелно правителство.

Според гръцки източници бързият възход на партията „Потами“ („Реката“) на 50-годишния разследващ журналист от частния тв канал „Мега“ Ставрос Теодоракис е инженерен проект с външна подкрепа, за да се противопостави на СИРИЗА и да отнеме гласове от нейния електорат. За два месеца харизматичният журналист направи от „Потами“ третата партия според нагласите на гласоподавателите.
В навечерието на изборите бившият гръцки премиер Георгиос Папандреу създаде „Движение за промяна“. Той подчерта, че партията му „ще се основава на принципите на хуманизма и зачитане на човешкото достойнство и ще изповяда ценностите на политическия либерализъм“. Само че социологическите проучвания не му дават никакъв шанс да прескочи 3-процентовата бариера за влизане в парламента.
В началото на месеца лидерът на Демократичната левица Фотис Кувелис, дълбоко верен на европейските ценности, обяви, че се отказва от предварителното споразумение за съвместно участие на изборите със СИРИЗА, въпреки че реалните шансове на партията му за успех при самостоятелно представяне на изборите са доста съмнителни.
СИРИЗА едва ли може да разчита и на социалдемократическата ПАСОК, която бе в коалиция с дясната „Нова демокрация“.
Докато гърците умуват дали да залеят с леден душ доскорошните управляващи, Брюксел, а и цяла Европа със затаен дъх очакват резултатите от изборите.

 

 

Автор: Кристиела Симеонова

Източник: http://duma.bg

Реклами

Posted on 21.01.2015, in Анализи, Балканите and tagged , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: