Всички сме … попълнете празното пространство


Всички сме … попълнете празното пространствоСветът реагира с ужас на кръвожадната атака срещу френското сатирично списание Charlie Hebdo. В New York Times европейският кореспондент-ветеран Стивън Ерлангер живописно разказва за времето непосредствено след атентата – който много наричат “френския 9/11″ – като „ден на сирени, хеликоптери в небето, трескави новинарски бюлетини; на полицейски кордони и неспокойни тълпи; на малки деца, изведени от училищата в името на безопасността.

Това беше ден, както и предишните два,  на кръв и ужас в и около Париж“. Огромната негативна реакция по целия свят беше съпровождана от размишления за по-дълбоките корени на зверството.

„Много считат това за битка на цивилизациите“, можеше да се прочете в едно заглавие на New York Times.

Реакцията на ужас и погнуса по отношение на престъплението е оправдана, както и търсенето на по-дълбоки корени, но само ако ясно се придържаме към някои принципи. Реакцията трябва да бъде напълно независима от това, което човек мисли за това списание и това, което то създава.

Патетичните и повсеместни скандирания „Аз съм Шарли“, както и другите подобни, не трябва да имат за цел да показват, нито дори да намекват, за асоцииране със списанието, поне не в контекста на защитата на свободата на словото.

Вместо това те трябва да изразяват защита на правото на свободно изразяване, независимо от нашето мнение по отношение на съдържанието, дори ако го считаме за съдържащо омраза и покварено.

Скандиранията също така трябва да изразяват осъждане на терора и насилието. Ръководителят на Израелската партия на труда и основен претендент на предстоящите избори в Израел, Исаак Херцог, е съвсем прав, когато казва, че „тероризмът е тероризъм.Няма две мнения по въпроса.

“ Той е прав също и да казва „Всички нации, които се стремят към мир и свобода, са изправени пред огромно предизвикателство“ в лицето на кръвожадния тероризъм – ако оставим на страна очаквано селективната му интерпретация на предизвикателството.

Ерлангер пресъздава живописно ужасната сцена. Той цитира един от оцелелите журналисти, който казва, че „всичко се срина. Нямаше никакъв начин за измъкване. Имаше дим навсякъде. Беше ужасно. Хората крещяха. Беше като кошмар.“.

Друг оцелял журналист съобщава за „голяма детонация и всичко стана напълно тъмно“. Сцената, съобщава Ерлангер, „изглежда така, както все повече свикваме – счупени стъкла, разрушени стени, изкривено дърво, обгорена боя и емоционално опустошение“.

Съобщава се, че поне 10 човека са загинали в експлозията, а поне 20 се водят изчезнали, като „се предполага, че са погребани под останките“.

Тези цитати обаче, както ни напомня неуморния Дейвид Питърсън, не са от януари 2015 г. Вместо това те са от статия на Ерлангер от 24-ти април 1999 г., която стига само до страница 6 на New York Times, не успявайки да достигне значимостта на атаката срещу Charlie Hebdo.

Ерлангер пише за натовската (разбирай САЩ) „ракетна атака срещу централата на сръбската държавна телевизия“, която „извади Сръбското радио и телевизия извън ефира“.

Има и официално оправдание. “Представителите на САЩ и НАТО защитиха атаката,” съобщава Ерлангер, “като опит да се подкопае режима на президента на Югославия Слободан Милошевич”. Говорителят на Пентагона Кенет Бейкън каза на брифинг във Вашингтон, че „сръбската телевизия е също толкова част от машината за убийства на Милошевич, колкото и неговата армия“ и следователно е легитимна цел на атаката.

Югославското правителство заяви, че „цялата нация е с нашия президент, Слободан Милошевич“, съобщава Ерлангер, добавяйки „как правителството знае това с такава точност, не е ясно“.

Такива сардонични коментари се считат за неуместни, когато четем, че Франция е в траур заради загиналите, а светът е скандализиран от това зверство. Също така няма нужда от изследване на по-дълбоките корени, от фундаментални въпроси за това кой представлява цивилизацията и кой – варварството.

В такъв случай Исаак Херцог греши, когато казва, че „Тероризмът е тероризъм. Няма две мнения по въпроса“. Съвсем очевидно има две мнения по въпроса: тероризмът не е тероризъм, когато много по-сериозна терористична атака се извърши от тези, които са Праведни по силата на своята мощ. В същия контекст, не е налице атака срещу свободата на словото, когато Праведните унищожат телевизионен канал, поддържащ тези, които те атакуват.

По подобен начин, ние можем лесно да разберем коментара в New York Times на адвоката по човешки права Флойд Ейбрамс, известен с яростната си защита на свободата на изразяване, че атаката срещу Charlie Hebdo е “най-заплашителната атака срещу журнализма в живите ни спомени“.

Той е съвсем прав за „живите спомени“, които внимателно поставят нападенията срещу журнализма и терористичните актове в правилните категории: Техните, които са ужасни, и Нашите, които са добродетелни и лесно отпадат от живите спомени.

Можем също така да си припомним, че това е само един от много случаи на атака от страна на Праведните срещу свободното изразяване. Нека споменем само един пример, който лесно беше изтрит от „живите спомени“, нападението срещу Фалуджа от страна американските сили през ноември 2004 г., едно от най-тежките престъпления на инвазията в Ирак, което започна с окупация на болницата на Фалуджа.

Военната окупация на болница е, разбира се, сериозно военно престъпление само по себе си, дори ако не обръщаме внимание на начина, по който това беше извършено – отразено благосклонно в статия на първа страница на New York Times, придружено със снимка, която показва престъплението. Статията съобщава, че „Пациентите и служителите на болницата бяха изведени насила от стаите от въоръжени войници и им беше наредено да седят или лежат на пода, докато войниците връзваха ръцете им зад гърбовете им“.

Престъпленията бяха отразени като изключително достойни – и оправдани: „Офанзивата също така затвори това, което офицерите твърдят, е пропагандно оръжие в ръцете на екстремистите: Болницата на Фалуджа, с нейния непрестанен поток от съобщения за цивилни жертви“.

Очевидно е, че на такава пропагандна агенция не може да бъде позволено да бълва своите вулгарни гнусотии.

 

 

Автор: Ноам Чомски

Източник: http://www.saprotiva.org

Posted on 19.01.2015, in Анализи, Общество and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: