Ошарлявена Европа


Ошарлявена ЕвропаПовече от седмица вече европейската медийна атмосфера се сгъстява от миризливата афера, наречена „Шарли ебдо“. Всичко бе написано, казано и показано. Чуха се всички конспиративни версии за трагедията, превърната от европейските политически нотабили в пошла и мощна рекламна акция.
Всеки рекламира каквото си иска и както си иска с една мерзка цел. Западащи издания – да повишат тиражите си, политици със затихващи функции – да подсилят разклатените си позиции.

Едва кретащото френско хумористично списание вдигна тиража си до 5 млн. и за ден спечели 10 млн. евро. Предприемчиви граждани пък побързаха да препродадат чрез интернет екземпляри от изданието срещу 600 евро бройката. Юнаци!

Това са истинските достойни европейци!
Страхотна „словесна свобода“ се оказа да можеш да се подиграеш с нечия вяра, обичаи, традиции. Екзалтираната тълпа лесно намира своите байрактари.

„Като не им харесват карикатурите на пророка, да си стягат куфарите и да се махат“, препоръча на сънародниците си еманципираният и интегриран мароканец Ахмед Абуталеб, пръв мюсюлманин, добрал се до почетния пост кмет на Ротердам.

Утре той ще защити и правото да се дращят всякакви цинизми и мръсотии по стените на обществените тоалетни.

Защо не? Кой има право да налага цензура на душевния вопъл на либералния индивид?
Понятието „свобода на словото“ бе употребено, изопачено, извратено, за да се оправдае безнравствеността на днешния европейски елит и безхаберието, с което той тласка Европа към пагубни религиозни граждански конфликти с непредсказуем финал, а навън – към и опасен сблъсък едновременно с Русия и с арабския свят.

„Ние ще защитим нашите либерални ценности“, до прегракване в хор крещят Меркел, Камерън, Оланд.

Припяват им прибалтийски регионални фактори и БГ солисти.
В гъстата мъгла от заклинания срещу всеки и всичко, което ограничава либералната разюзданост, се очертава силуетът на страха от безизходицата, до която е докарана днешна Европа.

От коя криза по-напред трябва да бъде намерен изход? От кризата в икономиката или в морала? Да се пребори корупцията или бедността? Европа загуби суверенитета си, стана подлога на САЩ и вече не й стигат нито ум, нито сили да се измъкне от примката.

А серията арабски конфликти и гражданската война в Украйна я затегнеха много яко.
В достолепните европейски столици не се погнусиха дори от неофашистките изблици на киевските водачи, щом те работят срещу Москва. Да се проповядват нацистки възгледи е също част от наеолибералните свободи.

Защо едни да имат право да проповядват хомосексуализъм, а други да нямат право да прославят хитлеризма? Имат. И днес в Европа дори е похвално. Постепенно се превръща в елемент от евроатлантическите ценности.
Примери за това – бол! В свободолюбивите европейски медии се направиха, че не са чули шизофренните приказки на украинския премиер Яценюк. Докато фрау Меркел се правеше на Шарли в Париж, той с важна физиономия даваше интервю за германската телевизия ARD.

Напомняйки за Втората световна война, той каза: „Ние всички добре помним нахлуването на съветските войски на територията на Украйна и Германия“?! Не реагира никой, нито умно гледащата тв водеща, нито компетентните фактори от немското външно министерство. На момчето му е позволено да говори каквото си иска. Голяма работа!

Това, че съветската армия освобождава собствената си територия, на която за годините на немската окупация са загинали 5 млн.(!) съветски граждани – руснаци и украинци, няма значение. Това, че съветската армия влиза на територията на фашистка Германия така, както влизат американските и британски войски, също няма значение.

Важно е Русия да бъде оплюта. Всъщност, ако има нещо общо между днешна Украйна и хитлеристка Германия, то е фашизмът. Един от лозунгите на бандеровци през войната е бил „В Украйна няма да остане нито един жив поляк!“
Този исторически факт днес вече не смущава и пановете в демократична Варшава. Затова те решиха да не канят Владимир Путин на срещата на световните лидери, които ще отбележат 70-годишнината от освобождаването на затворниците от концлагера в Освиенцим.

А това става именно от Червената армия на 27 януари 1945 г. Тогава светът научава за първи път за зверствата в концлагерите. Там сред жертвите най-много са съветските граждани – над 1,5 млн. души. Как ще се чувстват европейските лидери, които ще се отзоват на полската покана? И още нещо: в събота, на 17 януари Полша няма да отбележи 70-годишнината от освобождаването на Варшава.

В края на войната полската столица е в руини. За нейното възстановяване средства дава Съветският съюз, праща инженери, материали и строители. За 6 години от войната германците избиват 6 млн. поляци. За свободата на Полша загиват 650 000 съветски войници. Но и това за Европа няма значение.

В нея всички са „шарлита“ – без пол, без вяра, без съвест…

 

 

Автор: Светлана Михова

Източник: http://www.duma.bg

Реклами

Posted on 16.01.2015, in Анализи, Общество and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. 1 коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: