Дългата и срамна история на американския тероризъм (Първа част)


Дългата и срамна история на американския тероризъм (Първа част)„Официално е: САЩ са водещата терористична държава в света, и ние сме горди от това.“

 

Това трябваше да бъде заглавието на водещата новина в броя на Ню Йорк Таймс от 15 октомври 2014 г. , която беше политически коректно назована“ Изследване на ЦРУ върху специалните операции поставя под съмнение помощта за сирийските бунтовници.

 

Статията разглежда доклад на ЦРУ за последните американски спец. операции, чиято цел е да определи ефективността им. Белия дом стигна до заключението, че неуспехите са толкова чести, че е редно политиката в тази сфера да се премисли.

 

Статията цитира президента Барак Обама, който е настоял ЦРУ да направи анализ, който да открие разумни причини за „спонсорирането и въоръжаването на бунтовници в страна, която действително се справя добре. И те не успяха да открият такива.“ Следователно Барак Обама е до известна степен скептик относно продължаването на американските усилия в тази посока.

 

От Ню Йорк Таймс дават три примера за „спец. поддръжка“: Ангола,Никарагуа и Куба. В действителност всеки един от тези случаи е бил пример за терористична операция извършена от САЩ.

 

Ангола беше нападната от ЮАР, която според официален Вашингтон се е защитавала от „известна терористична групировка“- т.е Африканския национален конгрес на Нелсън Мандела. Това е било през 1988 г.

 

По това време единствено администрацията на президента Рейгън подкрепя Апартейда, като дори нарушава възбраната на Конгреса да не увеличава търговските си отношения с расистки ЮАР.

 

Междувременно Вашингтон се присъедини към ЮАР в подкрепата за терористичната армия на Йона Савимби в Ангола. Вашингтон продължи да прави това дори след като Савимби беше победен в честни избори, които бяха наблюдавани от цял свят, и дори когато ЮАР оттегли подкрепата си за него.

Савимби беше „чудовище, чиято жажда за власт докара народа му до отчаяние“, по думите на британския посланик в Ангола.

Автентичен кадър от „Залива на прасетата“

Последствията бяха ужасяващи.През 1989-та г. разследване на ООН откри, че южноафриканските набези в съседните страни са довели до загубата на 1,5 милиона човешки живота, без да се брой, какво ставаше в самата ЮАР по това време.

 

В крайна сметка кубинските въоръжени сили най-накрая победиха южноафриканските агресори, и ги принудиха да се изтеглят от нелегитимно окупираната Ангола.Отново единствено Щатите продължиха да подкрепят чудовището Савимби.

 

В Куба след провалената инвазия в Залива на прасетата през 1961 г. , президента Кенеди започна убийствена и унищожителна кампания с цел да „хвърли всички възможни ужаси на земята“ върху Куба по думите на Артър Шлезингер, който е бил близък на Кенеди, автор на неговата полуофициална биография и, който е бил до голяма степен лично отговорен за терористичната война.

 

Скоро очаквайте и втората част от статията на Ноам Чомски „Дългата и срамна история на американския тероризъм“

 

Превод: Симеон Миланов

Източник: http://divinumcomoediae.blogspot.com/2015/01/blog-post_9.html#sthash.dITfjhOx.dpuf

Реклами

Posted on 13.01.2015, in Анализи, История and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: