НОВИЯТ ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ ЦЕНТЪР СРЕЩУ ЗАПАДА СА РУСИЯ И КИТАЙ


НОВИЯТ ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ ЦЕНТЪР СРЕЩУ ЗАПАДА СА РУСИЯ И КИТАЙКъм 2025 година КНР ще стане първа военна сила в света

 

За да постигне световно лидерство в областта на ико­номиката на Китай му предстои да преодолее множество препятствия – от сложния път към утвърждаването му като една от най-големите световни държави решаване­то на редица технологични, социални, икономически и еко­логични вътрешни проблеми.Особен интерес предизвиква съперничеството/сътрудничество на световната арена между Китай и САЩ. Тук обаче някои експерти вече смя­тат, че Вашингтон е вече готов да приеме концепцията за Новия свят във форма на „двойка”: G-2, вместо G-7. Що се отнася до участниците в „седмицата”, то тях Белият дом видимо дори не смята да ги пита.

Материалите за сценариите за развитието на Китай до 2050-та година са подготвени от доктора на полити­ческите науки Андрей Виноградов, ръководител на центъ­ра за политически изследвания и прогнози на института за Далечния изток на Руската академия на науките (РАН). старшия научен сътрудник от отдела Китай на Инсти­тута за изследване на Изтока на РАН Валентин Головачов, кандидат на историческите науки, професора завеждащ отдел Китай на института за изследване на Изтока на РАН Артьом Кобзев, доктор на философските науки, главния научен сътрудник на Института за Далечния изток на РАН Александър Ломанов, доктор на философските науки, во­дещия научен сътрудник на отдел Китай на Института за изследване на Изтока на РАН, Юрий Чудодеев, кандидат на историческите науки. Като статия прогнозите на учени­те са публикувани в портала „Перспективи”. Материалът е огромен и затова публикуваме със съкращения основни­те прогнози.

 

Анализаторите предлагат три сценария на базата, на които учените са направи­ли своите заключения.

Първи сценарий. „Екологична ката­строфа”. Експертите считат тази опасност за най-сериозна. Тя съ­държа два компонента. Огромната численост на населението и главна­та за все повече ресурси икономика на Китай. Икономическите загуби на КНР от нарушаването на екологич­ното равновесие и замърсяването на околната среда те оценят меж­ду 10 и 20% от БВП. Разрушаването на природната среда в пренаселени­те селски райони могат да доведат не само до екологичен взрив, но и до социален такъв.

Втори сценарий. „Бързото старе­ене на населението и постепенно­то угасване по японски вариант”.

Демографската политика в КНР е довела до застаряване на населе­нието. Към 2050-та година около 30% от населението на Поднебес­ната република ще премине прага на 60-те години. Към същата тази година съответният показател в САЩ ще достигне 27%. Извод: На­селението на Китай ще се окаже по-старо от това на САЩ. Като резултат КНР може да загуби свое­то конкурентно преимущество (относително квалифицирана и ев­тина работна сила).

Трети сценарий: „Борба за лидер­ство в света”. Според данните за доклада на Националния разузнава­телен съвет на САЩ, в близките 20 години Китай ще окаже влияе върху света повече, отколкото която и да е друга страна. Към 2025-та годи­на КНР ще стане първа военна сила в света.

КНР е от тези страни, които разработват дългосрочни плано­ве за развитие. В разработките на тези стратегии на Поднебесната република участват Академията на науките, Академията на общест­вените науки, изследователските центрове към Държавния съвет и Комитета за планиране на разви­тието на Китай. По-нататък ана­лизаторите отбелязват, че САЩ „вече са готови да приемат Китай“ в „неговата нова роля“. Днес екс­пертните и политическите кръго­ве в САЩ обсъждат концепцията G-2 (механизъм за неформални до­говорки между САЩ и КНР), която може с времето да замени „Голяма­та седморка“.

Коментарите на учените

Според А. В. Виноградов, едно от сериозните предизвикателства към КНР е представянето на тази държава пред останалия свят: та нали Китай няма „нито отработени външно – политически модели, нито опит за активно политическо взаи­модействие с останалия свят“.

В. Ц. Головачов смята, че веро­ятността за третия сценарий е 90 процента.

Да си представим една еколо­гична катастрофа, която „реално би погубила целия Китай“, е невъз­можно, счита експертът. Сценари­ят, който характеризира бързото застаряване на населението по японски вариант е принципно неко­ректно. Едно е 130 – милионната Япо­ния, съвсем друго е 1,5 милиардният Китай, заявява ученият. При това, негативният японски опит „внима­телно се изучава и се взема предвид в Китай, при разработката на дъл­говременните политики за социал­но макрорегулиране“.

Що се касае до „борбата за ли­дерство в света“, то това, както пише Головачов, „не е прогнозен сценарий, а отдавна случващ се про­цес, чиято вероятност не подлежи на съмнение и не изисква процентни изчисления.“

„Стабилното и динамично вътрешно развитие, както и „за­връщането“ към световното ци­вилизационно доминиране (което не е задължително за сметка на фор­малното лидерство) чрез качест­вена вътрешна метаморфоза – ето това, според мен, е най-вероятната стратегическа цел или сценарий за развитие на китайската цивилиза­ция през XXI век, която към днешна дата изглежда безалтернативна (ако отхвърлим апокалиптичните гибелни сценарии) и затова не из­исква „процентни гадания“, посред­ством „вероятностно прогнозира­не“.

При това, китайското ръковод­ство разбира, че най-важното усло­вие за реализацията на дългосрочни­те цели за развитие – това е преди всичко съхранението на екологич­ното и социалното равновесие как­то в Китай, така и извън неговите граници.

А. И. Кобзев е солидарен с коле­гата си и твърдо уверен в третия сценарий на цели 85 процента. Екс­пертът отбелязва, че конфигура­цията на факторите на третия сценарий до голяма степен зависи не от самия Китай. Икономически Пекин е привързан към Запада (САЩ и Европейския съюз), а идейно и геос­тратегически – към Изтока и преди всичко с Русия и постсъветските държави.

„Обаче в това направление

Китай е заплашен от най-твърдата икономическа конкуренция, военно-полити­ческо дрънкане на оръжия

във вид на някаква поддръжка на Тайван, тибетските и съндзянски­те сепаратисти, както и противо­действието на китайските инте­реси в Азия и Африка, споровете с Япония и т.н. От това става ясно, че съдбоносният избор за Китай все още не е направен и това ще е най-важната задача на предсто­ящото десетилетие както за него, така и за Русия.

Обобщавайки това, можем да за­ключим, че Китай се намира на прага на съдбоносни решения. Ученият отбелязва, че Русия и КНР – това са безусловните лидери на Изто­ка, като един нов геополитически център на силата, който може да противостои на държавите от Запада. „КНР има – пише експертът, – безспорни икономически преиму­щества, а Русия – военно-полити­чески и дипломатически, както и най-вече недостигащият засега на Китай огромен опит в участие при решаването на глобалните пробле­ми на човечеството.“

А. В. Ломанов „дава“ на тре­тия сценарий 75% вероятност, отбелязвайки, че предложе­ните сценарии „не са напълно взаимоизключващи се“.

Относно въпроса за отношенията между САЩ и КНР, съ­щият експерт от­белязва, че „САЩ все повече губят готовност да приемат Китай в неговата нова роля, за което недвусмислено гово­ри негативното развитие на двустранните отношения през последните години. („обръща­нето към Азия“ с обещание да бъдат прехвърлени основ­ните сили на венноморския флот на САЩ в Тихия океан, участие на американците в териториалните спо­рове на страната на опонентите на Китай и т.н.)“

Дрешки на „младши подчинен партньор“ Китай няма никакво намере­ние да облича, а други варианти за сътрудничество САЩ „не предлагат“, пише авторът. Според мнението на учения концеп­цията Г-2 „много малко се отличава от разсъжденията за щастливото влизане на Русия в „общоевропей­ския дом“.

Ю. В. Чудодеев не счита, че застаряването на населението е проблем за Китай. (0 процента вероятност), а на екологичните проблеми той дава само 5 на сто. 95% в неговата прогноза заема сценарият за успешно, догонващо развитие. Като при това Китай, както става ясно от заключени­ята на експерта, въобще няма на­мерение да се стреми към форми­рането на G-2 или нещо подобно.

„Разбира се, на китайските лиде­ри ще импонира страната им да за­еме лидерски позиции в света, още повече, че това е напълно в унисон с провъзгласения на последните конгреси на КПК курс към „Велико възраждане на китайската нация“. Но към някакви неформални дого­ворки със САЩ за замяна на Г-7 или Г-8, те едва ли ще се решат. По всяка вероятност те ще продъл­жат и занапред да наричат себе си „самостоятелно развиваща се на­ция“. Защото позицията на лидера винаги предизвиква завист, злобни погледи, неприязън и отчуждение. И всичко това на китайците не им е нужно.“

По този начин, ако се вслушаме в прогнозите на мъдрите учени, ни става ясно: Китайският дракон в близките години ще си остане все така хитър на международната арена, и все така обстоен в иконо­миката. Да се надпреварва със САЩ за звание на формален лидер в све­та на Поднебесната, съвсем не й е нужно. В своите най-добри години СССР вече пробваше да „догони и задмине Америка“; всички знаят как завърши това. Китайците ще вървят спокойно по своя път, аме­риканците – с тревога и завист постоянно ще пресмятат техни­ят БВП и ще се съобразяват с все по-укрепващата им военна мощ. А след това Китай ще стане просто пръв…

 

 

Източник: http://www.vestnikataka.bg

Реклами

Posted on 12.01.2015, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: