Израелски газ за Европа. Малко бизнес, много политика


Израелски газ за Европа. Малко бизнес, много политикаЕдна от причините за войните в Сирия и Украйна е опитът на Израел да стане „газова сила“ за чужда сметка, с чужд газ, или въобще без газ.

За какво става дума!

Както писахме в близкото минало Израел има намерение да доставя газ в Европа, но в този проект вероятно има много повече измама от шистовия газ на САЩ, и още по-малко доказана икономическа целесъобразност.

И така блокираният от всички страни от близкоизточната криза Израел направи на ЕС предложение, от което Европа би трябвало трудно да се откаже. Става дума за доставките на природен газ, който ще позволи на европейците да укрепят своята енергийна независимост, срещу което Тел Авив ще спечели подкрепата на ЕС във войните с арабите и за разширението на конфликта към Иран, Сирия, Кавказ, Черно море и Украйна.

Съобщението дойде още преди няколко години – в Средиземно море са открити „колосални запаси“ от природен газ и нефт. Сега Израел, от вносител, ще стане техен износител. През септември беше подписан контракт за доставка на израелски газ за Йордания за 15 милиарда долара. Колко истина имаше в това съобщение е въпрос, защото Израел вече добива газ от морето за собствени нужди, които обаче не са големи.

Значи, по-голямата част от новия добив може да отиде за износ, най-добре към Европа, през Средиземно море, Кипър, Турция към Италия. Сещате ли се вече за какво става дума.

Именно тази идея беше предложена от Израел на ЕС. Предложението беше европейците да инвестират в строителството на тръбопровод от морските залежи на Израел, през Кипър и Гърция до Италия. По този начин ням да има нужда от Южен поток от Южния енергиен коридор, от Трансатлантическия газопровод и т.н. Разбира се, на тази среща Израел доказваше, че неговият газ ще намали зависимостта от природния газ от Русия. И именно тази идея беше блокирана със спирането на Южен поток през България.

По принцип, Кипър, Гърция и Италия очакваха Израел да предостави своя проект в Брюксел. На теория газ и нефт Израел има много, разбира се ако залежите не са на съседни държави. Според оценките на Американската геологическа служба в недрата на така наречения Левантийски басейн има около 3,45 трилиона кубометра природен газ и 235 млн. тона нефт. За сравнение, запасите от природен газ на Русия са около 50 трилиона кубометра.

Въпреки че не всички запаси се намират в неговата икономическа зона, Израел има три залежа – Тамар, Далит и Левиатан. Те бяха открити сравнително неотдавна. Предполага се, че Тамар /открит през 2009 г./ съдържа над 200 милиарда кубометра газ, Далит – около 14 милиарда, Левиатан – около 450 милиарда кубометра. Това са оценки на очакваните запаси, основаващи се на интерпретации на материалите от сеизмопроучването и от пускането на една-две пробни сонди. Нищо повече. Въпреки това специалният медиен шум от Израел и САЩ предполага вече големи възможности за износ.

Но се забравят важни подробности.

Дълбочината е решаващият фактор. Дълбочината на морето при Тамар възлиза на повече от 1500 метра, а дълбочината на залежа от равнището на морето е 6500 метра.

Залежът Далит се намира в район с дълбочина на морето 1300 метра, като самият залеж е на около 3600 метра под морското равнище.

Залежът Левиатан е най-голям и се намира на 135 км от брега на Израел при дълбочина на морето 1645 метра. Но газоносният пласт е на 5800 метра под нивото на морето, а очакваните нефтоносни пластове са още по-дълбоко – на 7200 метра.

Кипърският залеж Афродита е съвсем дълбок. Газоносният пласт там е на 6000 метра под дъното при дълбочина на морето 1700 метра.

Заради това стойността на пробиването на един сондаж на Афродита е над 100 милиона долара, а на Тамар и Далит – повече. Истина е, че тези цифри са нищо в сравнение с очакваните печалби: от добива на Тамар – от 14 до 40 милиарда долара, а от Левиатан – до 310 милиарда, но отново според собствени оценки на Тел Авив, които не отчитат геологическите условия и степента на печалбата.

И дали не става дума за поредна измама, както с шистовия газ на САЩ, или за координирано американско-израелско газово мошеничество в глобален мащаб.

Зад споровете на политиците и търговците въобще не се чуват гласовете на геолозите. Именно те се опитват да обяснят, че става дума за поредна авантюра и че няма да е толкова просто с нефта и газа, както и с разходите, които се представят на публиката.

Според геологическите данни залежите от газ и нефт се отнасят към миоценовите турбидити. Терминът турбидит, преведен на по-прост език, означава „пясък“. Но и пясъците са различни. Турбидитите например са утайки от тинести потоци, образувани на дъното на моретата и океаните. При подобни турбидити стана и подводната катастрофа в Мексиканския залив на BP.

Турбидитите са потоци, които могат да бъдат сравнени със снежните лавини в планините. Откъсналите се от своето място маси от частици с различен размер се стичат под въздействието на тежестта надолу по морското дъно и нарушават спокойния ход на натрупването на дънните утайки. В резултат се образуват слойни отлагания, в които, наред с прослойките от високо проницаема порода, има и трудно проницаема порода. Всичко това може да усложни добива на газ, и още повече на нефт. Има решения, но те водят до поскъпване на сондажните работи.

Това играе важна роля в оценката на запасите. Тяхната величина ще бъде много по-ниска от декларираната.

Не става дума само за геологията. Важен е и политико-икономическият аспект.

Основният проблем при добива на въглеводороди в Източното Средиземноморие досега беше липсата на сътрудничество между съседните държави. Какво да се прави с получения от Левиатан газ? Има предложение да бъде втечняван на плаващ завод и да бъде развозван до клиентите. Но колко ще им струва това?

Най-добрите цени за втечнения газ са в Азия, но кой ще стигне до идеята да превозва израелски газ през Суецкия канал? Добър клиент би могла да е Турция. Но какъв газопровод може да мине през акваторията на гръцки Кипър и заетия от турците Северен Кипър? А маршрутът през водите на Сирия и Ливан са още по-сложни и направо невъзможни – технически и политически.

Освен това през последните години рязко се изостри конфликтът между Турция и Израел за доминиране в района. Израел освен това попречи на палестинците да добиват газ от крайбрежния си залеж „Морска Газа“.

На какво разчита Израел е трудно да се каже. Ясно е, че предложението за транспортиране на природен газ по тръбопровод в Средиземно море до Италия е жест на отчаяние.

Газпром, който искаше да стане израелски партньор на Левиатан, не беше взет. А там, където има много политика, има малко бизнес и много проблеми.

 

 

Автор: Красимир Иванджийски

Източник: http://strogosekretno.com

Реклами

Posted on 12.01.2015, in Анализи, Икономика, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: